Решение по дело №68/2018 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 64
Дата: 11 май 2018 г. (в сила от 11 май 2018 г.)
Съдия: Йордан Минков Дамаскинов
Дело: 20184501000068
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

Гр. Русе, 11 май 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд,  търговско отделение, в откритото заседание на 12 април 2018 г.  в състав:

                                                Председател: Силвия Павлова

                                                Членове:        Йордан Дамаскинов

              Палма Тараланска

при участието на секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Дамаскинов  въззивно търговско дело № 68 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Производството пред окръжния съд  е образувано по въззивната жалба на Б.К.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат К.Х., против решението на Русенски районен съд, постановено по гр. д. №  6021/2017 г., с което са уважени предявените искове от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД София против него и е осъден да заплати разноски.  Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решение.  Иска се то да бъде отменено, исковете отхвърлени, претендира присъждане на разноски.

          Подаден е в срок отговор на  въззивната жалба   от насрещната страна „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД София, с който се застъпва становище за неоснователност на жалбата, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

          Русенският районен съд е издал заповед за изпълнение № 2776 от 29.06.2017г. по ч. гр. д. № 4335/2017г., с която разпоредил длъжникът Б.К.Б. ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ АД ЕИК ********* гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 представляван от Н. Т. С. и М. Д. Д., сумата 459,91 лв. главница, сумата 71,63 лв. договорна лихва за периода от 30.12.2014г. до 26.10.2015г., сумата 373,90 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015г. до 26.10.2015г., сумата 101,01 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2014г. до 28.06.2017г., ведно със законната лихва от 28.06.2017г. до окончателното изплащане на задължението, както и 25 лв. деловодни разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от договор за заем от 31.10.2014г. Длъжникът Б.К.Б. в законния срок е подал възражение на основание чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на задължението по заповедта. Кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в законния срок е предявил иск за установяване на вземането по заповедта на основание чл. 422 от ГПК – предмет на настоящото дело.

          На 31.10.2014г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ********* гр. София, представлявано от Б. Д. К., заемодател, и Б.К.Б. ЕГН ********** ***, бил сключен договор за паричен заем № 217819, по силата нае който заемодателят предал на заемателя 500 лв. в заем срещу задължение на върне сумата за срок от 12 месеца на равни погасителни вноски от по 49,98 лв. Уговорена е годишна лихва 35%, при която размерът на сумата за връщане нараснал на 599,76 лв. При забава за плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължи законна лихва за всеки ден забава. Заемателят поел задължение в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодател едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители или банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е уговорена неустойка в размер на 448,68 лв., която се изплаща разсрочено заедно с погасителните вноски за главницата и лихвата, към които всеки месещ се добавя сумата 37,39 лв. Заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице.

          Преди процесния договор за паричен заем, на 16.11.2010г. между „Изи Асет Мендижмънт“ АД продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД ЕИК *********, бил сключен договор, съгласно който страните се споразумели, че продавачът ще прехвърля на купувача станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1 неразделна част от договора. Страните изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията на този договор на месечна база. Следващите вземания ще се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1 със съответна нова дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване то ще става неразделна част от договора. За целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 ще има значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Моментът на потвърждаване приемането на съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача ще се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното приложение става неразделна част от рамковия договор. Продавачът се задължил от негово име да изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията в рамките на един месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1. Продавачът гарантира общо, че вземанията включително всички допълнителни права съществуват и могат да се прехвърлят.

          На 1.02.2016г. било съставено Приложение № 1 с текста:“Продавачът Изи Асет Мендижмънт“ АД прехвърля на купавача „Агенция за събиране на вземания“ АД свои вземания, между които под № 183 е вземането от Б.К.Б. ЕГН ********** по договор за кредит № 2178019 от 31.10.2014г. за общо дължима сума 1048,44 лв. Приложението е подписано от двете страни.

Н. С. в качеството на изпълнителен директор на „Изи Асет мениджмънт“ АД упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми от името на „Изи Асет мениджмънт“ АД всички длъжници по цедирани вземания. „Агенция за събиране на вземания“ АД изпратила до Б.К.Б. изх. № УПЦ-П-ИАМ/2178019 от 2.02.2016г. уведомително писмо от името на „Изи Асет мениджмънт“ АД за извършено прехвърляне на вземания (цесия) по приложение № 1/1.02.2016г.  Новият кредитор уведомил длъжника, че към 2.02.2016г. задължението е в размер на 935,68 лв. включително начислена лихва за просрочие и го поканил да се издължи в 5-дневен срок. Уведомителното писмо, изпратено до адреса по договор, представляващ и постоянния адрес на Б.К.Б. ***., не е било потърсено от получателя.

Изи Асет мениджмънт“ АД на основание чл. 4.8 от договора за продажба и прехвърляне на вземания изпратил на „Агенция за събиране на вземания“ АД потвърждение за извършени цесии по Приложение № 1/1.02.2016г.

Първата инстанция е приела заключение на съдебно-икономическа експертиза, което потвърждава дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, като сумата за лихва за забава е изчислена даже в по-голям размер от този по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и и частично правилно.

          Вземането от длъжника Б.К.Б. по договора за потребителски кредит с „Изи Асет Мениджмът“ АД е прехвърлено с договор за цесия от 1.02.2016г., материализиран в писмен документ, озаглавен Приложение № 1/1.02.2016г. към Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД на 16.11.2010г. Приложението е подписано от двете страни, посочено е вземането, което се прехвърля с индивидуализиращи белези, вземането е съществувало към този момент, било е ликвидно и изискуемо, което дава основание на съда да приеме, че приложението само по себе си представлява договор за цесия и без да се разглежда като приложение към предходен договор. Правилно Русенски районен съд е приел, че Договор за прехвърляне на вземане (цесия), сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ АД на 16.11.2010г.  представлява рамков договор за условията, при които ще се прехвърлят вземания, но сам по себе си не прехвърля конкретно вземане и не може да се обсъжда нищожността му като договор за прехвърляне на несъществуващи бъдещи вземания.

          Съществуването, размера и изискуемостта на паричните задължения е установено от съдебно-икономическа експертиза.

          Съобразно договора за кредит е начислена неустойка за неизпълнение задължението на заемателя в тридневен срок за представяне на обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция. Размерът на неустойката е фиксиран на 448,68 лв., което представлява 89,74 % от размера на главницата по кредита. Такова съотношение в размерите на главното задължение по договора и задължението за неустойка определя категорично размера на неустойката като прекомерен в сравнение с вредите от неизпълнение, които обезпечава. Клаузата за неустойка в договора чл. 4, съгласно която заемодателят първо предава заемната сума на заемателя, а последният има след това само три дена да даде обезпечение, след което настъпва неизпълнение на договорно задължение и неустойката започва да се начислява разсрочено към вноските по погасителния план, разкрива природата на тази договорна неустойка като една допълнителна лихва, допълнителна цена на отпуснатия паричен заем, увеличаваща годишния процент на разходите по заема много повече от посоченото в чл. 2, т. 8 от договора 41,87 %. Окръжният съд счита, че неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което е нищожна като накърняваща добрите нрави.

          Окръжният съд счита за неправилно решението на районния съд в частта, установяваща съществуване на задължение за неустойка, отменя го в тази част и отхвърля иска за неустойка. В останалата част първоинстанционното решение е правилно и съдът го потвърждава със присъждане на разноските по делото съразмерно на уважената (62,85 %) част от иска и отхвърлената (37,15 %) част от иска.

 

          Мотивиран така Русенският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 6 от 3.01.2018г. по гр. дело № 6021/2017г. на Русенски районен съд, V- гр. състав, в ЧАСТТА, с която се признава за установено по предявения иск от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт  ет.2,  офис 4,  със законен представител  Н. Т. С.,  чрез пълномощник К.Д., че Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата 373.90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015г. до 26.10.2015г., която сума е включена в Заповед № 2776 от 29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС, и в ЧАСТТА, с която Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата над 47,14 до 75.00 лв., представляваща разноски, направени в производството по частно гр. дело № 4335/2017 г. по описа на РРС и сумата над 348,82 лв. до 555.00 лв.- разноски в производството по гр.д. № 6021 по описа на 2017 г. на РРС и вместо тази част ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ предявения от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт  ет.2,  офис 4,  със законен представител  Н. Т. С.,  чрез пълномощник К.Д., срещу Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск, че съществува задължение в размер на 373.90 лева- неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 29.01.2015г. до 26.10.2015г., която сума е включена в Заповед № 2776 от 29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС и искането за присъждане на сумата над 47,14 до 75.00 лв., представляваща разноски, направени в производството по частно гр. дело № 4335/2017 г. по описа на РРС и сумата над 348,82 лв. до 555.00 лв.- разноски в производството по гр.д. № 6021 по описа на 2017 г. на РРС.

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 3.01.2018г. по гр. дело № 6021/2017г. на Русенски районен съд, V- гр. състав, в останалите части, с които се признава за установено по предявените искове от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт  ет.2,  офис 4,  със законен представител  Н. Т. С.,  чрез пълномощник К.Д., че Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, следните суми, дължими по договор за паричен заем № 2178019/31.10.2014 г., сключен между „ИЗИ Асет Мениджмънт” АД  и Б.К.Б., с ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Приложение № 1 от 01.02.2016 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.  - сумата от 632,55 лв.(шестстотин тридесет и два лева и петдесет и пет стотинки) , образувана от сбора на сумите:   459,91 лева – главница, 101,01 лева- лихва за забава за периода от 31.12.2014г. до 28.06.2017г., 71,63 лева- договорна лихва за периода от 30.12.2014г. до 26.10.2015г.; ведно със законната лихва считано от 28.06.2017г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2776 от 29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по частно гр.д. № 4335/2017 г. по описа на РРС, както и в частта, с която Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, сумата 47,14 лв., представляваща съразмерни разноски, направени в производството по частно гр. дело № 4335/2017 г. по описа на РРС и сумата 348,82 лв., представляваща съразмерни разноски в производството по гр.д. № 6021 по описа на 2017 г. на РРС.

          ОСЪЖДА "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт  ет.2,  офис 4,  със законен представител  Н. Т. С.,  чрез пълномощник К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** съразмерни разноски пред въззивния съд в размер 9,29 лв. държавна такса.

          ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт  ет.2,  офис 4,  със законен представител  Н. Т. С.,  чрез пълномощник К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.Х. *** сумата 300 лв. (триста лева) възнаграждение за безплатна адвокатска защита на страната Б.К.Б. при условията на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.

          ОСЪЖДА Б.К.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София 1335, бул.”Д-р Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт  ет.2,  офис 4,  със законен представител  Н. Т. С.,  чрез пълномощник К. Д., съразмерни разноски пред въззивния съд в размер 219,98 лв. (двеста и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) юрисконсултско възнаграждение.

 

          Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                   Председател:

 

                                                                   Членове: