Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 30 08.07.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд гражданска колегия,
втори въззивен състав
На двадесет и трети март 2021 година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка
Вълкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело
номер 283 по описа за 2021 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
С Решение № 260013 от
04.01.2021г., постановено по гр. дело № 2249/2020г. по описа на Районен съд –
Бургас е оставена без уважение молбата на Б.С.Х. в качеството си на р.– м. на В.
Р.Д. против Р.Г.Д. за заместване съгласието на бащата Р.Г.Д. за напускане на
детето на територията на Р. Б., като се разреши на детето В. Р.Д., роден на ***г.
да напуска пределите на Р. Б. и да пътува зад граница/в чужбина, както и
заместване за съгласие за подаване на заявление за издаване и получаване на
паспорт за пътуване в чужбина по реда на Закона за българските лични документи
на детето В. Р.Д.. С цитираното решение
е разпоредено на молителката Б.С.Х. лично и срещу подпис да се връчи
оригинал на пълномощно от Р.Г.Д..
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Б.С.Х. в качеството й на р.на детето – В. Р.Д.,
с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да
бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените претенции.
В жалбата се посочва, че решението е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно, постановено е при едностранчиво, избирателно и необективно
тълкуване и оценяване на събраните доказателства, както и при непълно и
избирателно обсъждане и решаване на наведените от ищеца молител аргументи и
искания. В жалбата се посочва, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като
не е уважил искането на молителя Б.Х. да бъдат допуснати гласни доказателства и
не е допуснал изслушване на детето в съдебно заседание. В жалбата се посочва,
че съдът не е следвало да приема като доказателство представеното по делото
пълномощно и в случай, че бяха допуснати гласните доказателства и в случай, че
представеното пълномощно не бе прието като доказателство, то съдът неминуемо би
достигнал до правни и фактически изводи, различни от поместените в обжалваното
решение, които щяха да наведат на основателност на заявените искови претенции.
В жалбата се посочва, че правилно съдът е приел, че въз основа на приетия по
делото социален доклад се налага извода за основателност на исковата молба и
всички искови претенции, но неправилно е оставил без уважение молбата на
ищцата. В жалбата се посочва, че по делото безспорно се е установило, че
понастоящем е налице спор и непостигане на съгласие по процесните въпроси,
свързани с пътуванията на детето в чужбина и издаване на необходимите лични
документи за това, както и че са били налице и предходни спорове и липса на
съгласие между родителите относно предходни през годините пътувания на детето в
чужбина и издаване на необходимите лични документи за това. Посочва се, че
неправилно съдът е приел, че по делото се установява възможност съгласието на
бащата на детето за издаване на документи и за пътуване на детето в чужбина да
бъде получено, защото ответникът е депозирал оригинал на нотариално заверено
пълномощно, което съдът неправилно е приел за доброволен способ и по този начин
неправилно е приел, че са налице нови обстоятелства, настъпили в хода на
делото, които следва да съобрази.
По делото е депозиран отговор
на въззивната жалба от страна на Р.Г.Д., в който се претендира да бъде
потвърдено изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В отговора се посочва, че спор между него и ищцата не е имало, а просто не са
осъществили никаква лична комуникация, а само официална чрез институции и трети
лица. В отговора се посочва, че в дадения от страна на съда срок за медиация,
за който е разбрал на 13.12.2020г. е изпратил две нотариално заверени
пълномощни – до Б.Х. ***. Посочва се, че през годините са издавани два паспорта
на В. Р.Д. – през 2009г. и през 2014г., както и е подписал пълномощно през
2009г. с неограничен срок за издаване и получаване на паспорти, с което е
упълномощил Б.Х. да подава и получава самостоятелно документи за пътуване и
напускане територията на Р. Б. на непълнолетното дете – В. Р.Д.. Към отговора
на въззивната жалба са представени писмени доказателства – два броя
товарителници и разписки към тях, разписка за платена нотариална такса, запорно
съобщение и съобщение, изпратено му от страна на ЧСИ Иванка Миндова.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск от Б.С.Х. в
качеството й на р.на В. Р.Д. против Р.Г.Д., с който се претендира да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на бащата
за напускане на детето на територията на Р. Б., като бъде разрешено на детето
да напуска пределите на Р. Б. и да пътува зад граница, като посещава всички
държави в пределите на ЕС, както и Р. С. М., С. и Т., без ограничение на броя
на пътуванията през календарната година, тяхната продължителност и времето,
през което се провеждат посредством организирани групови екскурзии или
придружаван от пълнолетни деца – български граждани. С исковата молба е
предявен и иск да бъде заместено съгласието на бащата Р.Г.Д. за издаване на
документи за самоличност за детето В. Р.Д., необходими му за пътуване в чужбина
по реда на Закона за българските документи за самоличност.
Ответната страна по
предявения иск – Р.Г.Д. не взима конкретно становище по основателността на
претенцията, не депозира писмен отговор на исковата молба. Становище по така
заявената претенция бащата на детето Р.Д. за първи път изразява в депозирания
отговор на въззивната жалба, в който посочва, че спор между двамата родители не
е имало, а те просто не са осъществили никаква лична комуникация, а само
официална чрез институции и трети лица. Посочва, че в дадения срок за медиация,
за който е разбрал на 13.12.2020г. е изпратил две нотариално заверени
пълномощни – до Б.Х. и до регистратурата на Районен съд – Бургас. Сочи, че за
детето има вече издадени паспорти – съответно – през 2009г. и през 2014г.,
както и пълномощно, което е подписано от негова страна от 2009г. с неограничен
срок на годност за издаване на паспорти, с което е упълномощил Б.Х. да подава и
получава самостоятелно документи за пътуване и напускане територията на Р. Б.
на В. Р.Д.. Доказателства в подкрепа на твърденията за дадено предходно
съгласие детето да напуска пределите на страната не са представени от страна на
Р.Д..
За да отхвърли така заявените
претенции, съдът е посочил, че в хода на производството – на 15.12.2020г. (последното
проведено открито съдебно заседание е на 21.12.2020г.) в регистратурата на съда
е депозирано нотариално заверено пълномощно от страна на ответника Р.Г.Д., въз
основа на което същия упълномощава м. на детето – ищец в настоящото
производство да го представлява пред органите на МВР за издаване на документи,
както и я упълномощава да попълва и подписва декларации за пътуването на детето
в чужбина и за определяне на кръга от придружаващите го лица. Съдът в своето
решение е посочил, че по делото се установява възможност съгласието на бащата
за издаване на паспорт и пътуване в чужбина да бъде получено от бащата, като
видно от данните, ответникът е депозирал оригинал на нотариално заверено
пълномощно, което съдът е приел за доброволен способ. В своите мотиви, съдът е
посочил, че следва да съобрази настъпилите в хода на делото нови обстоятелства
и да се произнесе съобразно съдържанието им, като делото да бъде прекратено,
като на ищцата се връчи оригинала на представеното по делото пълномощно.
Въпреки изложения мотив за прекратяване на производството по делото, съдът е
оставил без уважение молбата на Б.С.Х..
Следва да се отбележи и
обстоятелството, че независимо от обстоятелството, че цитираното от съда
Пълномощно, подписано от Р.Д. да е посочено, че е получено в регистратурата на
съда на 15.12.2020г., същото не е било докладвано от страна на съда в откритото
съдебно заседание на 21.12.2020г. и не е прието като доказателство по делото,
но въпреки това съдът го е обсъдил в своите мотиви, взел го е предвид и е
изградил своите фактически и правни изводи именно на това представено
пълномощно, като е приел, че по съществото си това е обстоятелство, настъпило в
хода на производството, което следва да бъде взето предвид.
В проведеното открито съдебно
заседание от 23.03.2021г., настоящият състав връчи на процесуалния представител
на ищцовата страна – Б.Х. – адвокат Ангелов оригинал на пълномощното, подписано
от Р.Д., с което ищцата е упълномощена да го представлява пред органите на МВР
за издаване на задграничен паспорт на детето В. Р.Д..
По делото е представено
Удостоверение за раждане от ***г***, от което е видно, че В. Р.Д. е роден на ***г.,
от м. – Б.С.Х. и баща – Р.Г.Д..
По делото е изготвен Социален
доклад по отношение интересите на детето В. Р.Д. от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас.
По делото е представено
писмено нотариално заверено пълномощно от страна на Р.Г.Д., в което изрично се
посочва, че упълномощава Б.С.Х. да го представлява пред органите на МВР за
издаване на паспорт за задгранично пътуване на В. Р.Д., както и да получи
готовия паспорт. В пълномощното изрично се посочва, че се упълномощава Б.С.Х.
да представлява Р.Г.Д. при взимане на решение за пътуване и напускане
територията на Р. Б. на В. Р.Д., като посочва конкретно лице за придружител,
както и да попълва и заверява нотариални декларации по повод тези пътувания до
навършване на неговото пълнолетие – 27.08.2021г.
На основание чл. 127а от СК
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. На
основание ал. 2 от цитираната разпоредба когато родителите не постигнат
съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия
адрес на детето.
На основание чл. 45, ал. 1 от
Закона за българските лични документи заявлението за издаване на паспорт или
заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение
лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители.
На основание чл. 76, т. 9 от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страна на малолетни и непълнолетни и
поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие
за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители; при
разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а от Семейния
кодекс.
При анализа на така
представеното пълномощно, настоящата инстанция намира, че Р.Д. действително
упълномощава Б.Х. да го представлява пред органите на МВР за издаване и
съответно – за получаване на паспорт за детето В. Д. и по съществото си това
изявление представлява съгласие за издаване на паспорт за детето В. Д. и следва
да се приеме, че в тази й част претенцията е лишена от спор – налице е съгласие
от страна и на двамата родители да бъде издаден паспорт на детето В. Р.Д.,
поради което и предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията
да бъде заместено съгласието на бащата на детето – Р.Д. за напускане пределите
на Р. Б., съдът намира следното: Както бе отбелязано по-горе – за да напусне
пределите на страната лице, което е непълнолетно следва да разполага с
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители. Изявлението
в представеното по делото пълномощно на Р.Д., с което се упълномощава Б.Х. да
го представлява при взимане на решение за пътуване и напускане територията на Р.
Б., както и да попълва и заверява нотариално декларации по повод на тези
пътувания до навършване на неговото пълнолетие. Това изявление по съществото си
не представлява писмено нотариално заверено съгласие на бащата на детето за
напускане пределите на Р. Б. на неговия син – съгласието по същество си е
волеиязвление за конкретно действие или поведение, изхождащо от самото лице –
автор на това волеизявление и следва да е изразено ясно и недвусмислено, а с
представеното пълномощно се упълномощава м.та на детето да попълни от името на
бащата нотариално заверена декларация по повод на пътуване на детето, което е
различно от това да се изрази съгласие за пътуване на детето.
Мотивиран от изложеното и
като взе предвид, че по делото не е представено писмено нотариално заверено
съгласие на бащата на детето то да напуска пределите на Р. Б., настоящата
инстанция намира, че разногласието на страните по този въпрос продължава да
съществува и спорът следва да бъде решен по същество по смисъла на чл. 127а от СК. В този смисъл – изложените доводи на Районен съд – Бургас относно
неоснователността на претенцията са грешни и незаконосъобразни.
С оглед практиката на ВКС на
РБ, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2016г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, както и в Решение №
86 от 13.09.2016г., постановено по гр. дело № 4685/2015г. по описа на ВКС на РБ
водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия р.за
пътуване в чужбина са интересите на детето. Решението на съда следва да е в
съответствие с най-добрия интерес на детето и при зачитане на специфичните му
нужди. Доколкото интересът се преценява конкретно за всеки отделен случай
съобразно установените по делото обстоятелства, съдът е длъжен да вземе
решението си след като подложи на анализ всички факти и извърши задълбочен
преглед на конкретната семейна ситуация.
В конкретния случай – от
ответната страна – баща на детето В. Д. – Р.Д. се твърди, че е налице дадено
съгласие от негова страна детето да напуска пределите на Р. Б., но по делото
няма обективни данни, от които да се направи извод за това обстоятелство – от
негова страна не е представено писмено нотариално заверено съгласие за това. От
друга страна – обстоятелството, че бащата не е съдействал на своето дете и не
подписал такова изрично писмено нотариално заверено съгласие за напускане
пределите на страната следва да бъде изтълкувано като липса на съгласие и
съответно противопоставяне на това обстоятелство. Бащата на детето дори не е
оказал съдействие при изготвяне на социалния доклад от страна на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Слатина, предвид обстоятелството, че той не се е
отзовал на поканата да бъде проведена среща – разговор с него по повод на
отправените претенции.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че детето В. Р.Д. е роден на ***г. от м.
– Б.С.Х. и от баща – Р.Г.Д. и понастоящем е на 17 години. Видно от изготвения
социален доклад от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас детето
заявява, че обича да спортува, да пътува, да изучава чужди езици и да посещава
нови места, като научава за бита, културата и историята им, както и да посещава
роднини извън страната. В цитирания доклад изрично се изразява становище на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, че е изцяло в интерес на детето да му
бъде разрешено издаването на паспорт без съгласието на бащата, за да има
правната възможност на пътува извън страната и да не се чувства различен от
връстниците си.
Мотивиран от изложеното и
както взе предвид възрастта на детето, настоящата инстанция намира, че е изцяло
в интерес на детето да му бъде разрешено да напуска пределите на Р. Б., тъй
като това обстоятелство е свързано с възможността детето да не се дистанцира от
своите връстници и да не се чувства различен от тях при организиране на
училищни екскурзии и мероприятия. От друга страна пътуванията с туристически
цели също биха допринесли за изграждането на детето като пълноценна личност и
за развитието и обогатяването на негова култура и мироглед. Безспорно е и
обстоятелството, че тези пътувания биха му били полезни и с оглед на
продължаващото му обучение, което е насочено именно в сферата на туризма.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че отправеното искане е основателно и следва да
бъде дадено съдебно разрешение детето В. Д. да пътува в държавите – членки на
Европейския съюз, както и в Р. С. М., Р. С. и Р. Т. Касае се за държави и
дестинации, в които съдът не счита, че биха били застрашени неговото здраве и
живот. По делото няма данни, от които да се направи извод за съмнение в
родителския капацитет на м. и не намира вероятност тя да вземе решения, които
не са в интерес на детето или да го изложат на каквато и да било опасност.
Мотивиран от изложеното, БОС
намира, че предявеният иск от страна на Б.Х. в тази му част е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде дадено съдебно разрешение (заместващо
съгласието на бащата – Р.Д.) детето – В. Р.Д. да напуска пределите на Р. Б.,
като пътува до държавите – членки на Европейския съюз, както и в Р. С. М., Р. С.
и Р. Т., считано от влизане в законна
сила на съдебното решение по настоящото дело до датата на навършване на
неговото пълнолетие. В тази връзка и като взе предвид, че първоинстанционният
съд е достигнал до други правни и фактически изводи, настоящият състав намира,
че в частта, в която е отхвърлена претенцията на Б.Х. да бъде заместено
съгласието на бащата за напускане пределите на Р. Б., първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение
по съществото на спора, с което това искане да бъде уважено.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПС по отношение на искането за присъждане на
разноски, отправено от въззивната страна, съдът намира, че на Б.Х. следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената
претенция, а именно – сума в размер на 2 031, 19 лева за водене на
първоинстанционното производство, от които 31, 19 лева – държавна такса и
2 000 лева – възнаграждение за адвокат съгласно представеното пълномощно и
Договор за правна услуга и съдействие от 04.11.2020г. (лист 56 и 57 от
първоинстанционното производство), както и сума в размер на 2 031, 19 лева
за водене на въззивното производство, от които 31, 19 лева – държавна такса и
2 000 лева – възнаграждение за адвокат съгласно Договор за правна услуга и
съдействие от 08.03.2021г. (лист 53 от въззивното производство), от които
договори е видно, че договорените суми за адвокатско възнаграждение са изплатени
изцяло.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260013 от 04.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 2249/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в
частта, в която е оставена без уважение молбата на Б.С.Х. - м. на непълнолетното дете В. Р.Д. да бъде
заместено съгласието на бащата на детето – Р.Г.Д. детето – В. Д. да напуска
пределите на Р. Б. и да пътува зад граница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА по искане на Б.С.Х., ЕГН ********** *** против Р.Г.Д.,
ЕГН ********** ***, на детето В. Р.Д.,
ЕГН **********, роден на ***г. да пътува извън пределите на Р. Б. до Държавите
– членки на Европейския съюз, както и в Р. С. М., Р. С. и Р. Т., придружен само от своята м. – Б.С.Х. или
придружен от друго лице само със съгласието на неговата м., без да се иска
предварително писмено съгласие на баща му – Р.Г.Д. без ограничение в броя на
пътуванията, считано от влизане в законна сила на съдебното решение по
настоящото дело до датата на навършване на неговото пълнолетие.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260013 от 04.01.2021г.,
постановено по гр. дело № 2249/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата му част, а именно – в частта, в която е отправено искане от страна
на Б.С.Х. против Р.Г.Д. да бъде заместено съгласието на бащата за издаване и
получаване на паспорт на детето В. Р.Д..
ОСЪЖДА Р.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Б.С.Х., ЕГН **********
*** сума в размер на 2 031, 19 (две хиляди тридесет и един лева и
деветнадесет стотинки) лева, представляваща направените по делото разноски в
първоинстанционното производство, както и сума в размер на 2 031, 19 (две
хиляди тридесет и един лева и деветнадесет стотинки) лева, представляваща
направените по делото разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.