№ 1245
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110163947 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Л. А. И., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 303,11 лева мораторна лихва върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.07.2020 г. и сумата от 4,37 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017 г. до 23.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 34570/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва дължимостта на претендираните мораторни лихви и сочи, че липсват доказателства
1
за изпадането в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност и развива
подробни съображения в тази насока. Прави изрично искане да не се допускат СТЕ и СсЧе,
като сочи и че не оспорва обстоятелствата за доказване на които е направено искането от
страна на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД не взема становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Настоящото производство е образувано за установяване на част от вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
34570/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът Л. А. И. е признал, че дължи претендираните
от него вземания в размер на 2632,69 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Владайска“ № 99-101,
вх. Б, ап. Б-20, аб. № 373407, както и сумата от 20,95 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. и за тези вземания
заповедта за изпълнение е влязла в сила. С възражението си ответникът е посочил изрично,
че оспорва само вземанията за мораторни лихви върху двете главници, поради което
предмет на настоящото производство е единствено установяване на вземанията за
мораторни лихви.
По така предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства при настъпването на които законът
предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива. В
доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ответникът дължи главниците, върху които са начислени процесните
лихви и че размерът на лихвите е изчислен математически правилно – т.е. че за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г., ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия на
обща стойност 5 265,39 лв., от които ответникът дължи 2632,69 лв., че размерът на
мораторната лихва за периода 15.09.2018 г. до 23.07.2020 г. е 606,23 лв. /или 303,11 лева за
ответника/; че дължимата се цена за извършената услуга дялово разпределение за периода
м.05.2017 г. – м.04.2019 г. е 41,90 лв. от които ответникът дължи 20,95 лв., че размерът на
мораторната лихва върху цената на дяловото разпределение е в размер на 8,75 лв. /или 4,37
лева за ответника/– за периода 01.07.2017 г. – 23.07.2020 г.
2
Основен спорен въпрос в настоящото производство е изпадането на ответника в забава.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова
падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на
мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно
след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на
сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на вземането за цена на топлинна енергия.
Релевираното от ответника възражение, че вземането за главница ставало изискуемо
след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на
периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ,
общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния
отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за
плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не
се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава
длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да
претендира плащане мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата
фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно от
приетите съобщения към фактури и счетоводна справка, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г. се претендира считано от 15.09.2018г., а
мораторната лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2019г. се претендира
считано от 15.09.2019г. – и в двата случая лихвата се претендира от първия ден след
изтичането на 45-дневния срок за плащане считано от датата на издаване на съответната
обща фактура. Без значение за изпадането на ответника в забава е и въпросът на чие име е
заведена счетоводно партидата на имота при няколко съсобственици, съответно чие име е
3
записано във фактурата. Доколкото от нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва, че всеки от
съсобствениците е потребител на топлинна енергия за своя дял, обстоятелството, че
фактурите се издават на името на един от тях, не освобождава останалите съсобственици от
задължението за плащане, нито от последиците от неговото неизпълнение.
Релевираното възражение за изтекла погасителна давност също е неоснователно тъй
като към датата на депозиране на възражението по чл. 410 ГПК /31.07.2020г./ тригодишната
погасителна давност не е изтекла по отношение на която и да било част от вземането за
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 23.07.2020г., дори да не бъде взето предвид
спирането на давността за периода от 2 месеца и 7 дни на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП.
Предвид гореизложеното и доколкото по делото е безспорно, че размерът на
дължимата от ответника мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 303,11
лева е определен математически правилно, предявеният установителен иск за тази сума е
основателен и следва да бъде уважен.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 4,37 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2017 г. до 23.07.2020 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 168,45 лева, от които на ответника
Л. И. се припада 1/2 част или 84,22 лева, като с оглед уважената част от исковете, на ищеца
се дължат разноски в размер на 84,09 лева. В заповедното производство ответникът е бил
представляван безплатно от адв. К. Б., като адвокатското й възнаграждение съобразно
приложимата норма на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2 НМРАВ се равнява на 333,64 лева. Като се
вземе предвид влязлата в сила част от заповедта за изпълнение, в полза на адв. Б. следва да
бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение в заповедното производство
съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 0,49 лева. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 43,85 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева или общо 143,85
лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
исковото производство в размер на 141,80 лева. В исковото производство ответникът е бил
защитаван безплатно от адв. Николай Илчев, чието възнаграждение по реда на чл. 7, ал. 2
НМРАВ е в размер на 400 лева. С оглед отхвърлената част от исковете, на адв. Илчев следва
4
да бъде присъдено възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 5,68 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу
Л. А. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Владайска“ № 99-101, вх. Б, ап. Б-20,
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 86 ЗЗД, че Л. А. И.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 303,11 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
23.07.2020 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
18.08.2020 г. по ч.гр.д. № 34570/2020 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата от 4,37 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 23.07.2020
г.
ОСЪЖДА Л. А. И. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 84,09 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 141,80 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН: **********,
с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, офис-партер, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 0,49 лева, представляваща възнаграждение за
безплатно представителство на Л. А. И. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. Николай Илчев Илчев, с
ЕГН: **********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет.
1, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 5,68 лева, представляваща
възнаграждение за безплатно представителство на Л. А. И. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5