№ 349
гр. Перник, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231720201123 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №23-1158-001106/25.05.2023г., издадено
от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Перник, на С.
С. А. с ЕГН **********, са наложени административни наказания: глоба в
размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на
основание чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата, за
това, че на 12.10.2022г., 02.30 часа, гр. Перник, път II-63, ул. Втора,
управлявал МПС – товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“, с рег. №*****,
собственост на „Андреа 2009“ ЕООД, ЕИК *****, което не е регистрирано по
надлежния ред /регистрацията му е прекратена служебно на 22.09.2022г. на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП/ – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от С. С. А., чрез пълномощник – адв. И. М., с която моли издаденото
наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Излагат се възражения за неспазване на давностния срок по чл.34,
ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление, както и че
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, тъй като деянието не е извършено виновно.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му – адв. М. допълва доводите за незаконосъобразност,
изложени в жалбата, и пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя
разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
1
преписката моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
издадено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 10.10.2022г., 02.30 часа, в гр. Перник, свидетелят Р. Л. Ч. – ст.
полицай в Първо РУ – Перник, и полицай П.Е.П., спрели за проверка на ул.
Втора, до бензиностанция „Форс“ водач на товарен автомобил „Ситроен
Джъмпер“, с рег. №*****, движещ се в посока от разклона за с. Дивотино
към магазин Била. След преглед на документите представени от него
полицейските служители установили самоличността му – С. С. А. с ЕГН
**********. Въз основа на представеното свидетелство за регистрация на
МПС и при извършена служебна справка в информационните масиви на МВР
установили, че собственик на управляваното от А. превозно средство е
„Андреа 2009“ ЕООД, ЕИК *****, както и че регистрацията му е прекратена
служебно на 22.09.2022г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Във връзка с тези констатации срещу С. А. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №GA, №591107 от 12.10.2022г.,
като актосъставителят – свид. Ч. приел, че виновно е нарушена разпоредбата
на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му актът бил
предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения му препис.
В съдържанието на акта било отразено, че няма възражения. Писмени такива
не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Със съставянето на акта контролният талон към свидетелството за
управление на водача, свидетелството за регистрация на МПС и
регистрационните му табели били иззети.
След запознаване с материалите по административнонаказателната
преписка АНО констатирал признаци на извършено престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, поради което на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН прекратил
административнонаказателното производство, образувано с акта по-горе, и
изпратил материалите на съответния прокурор.
Въз основа на тях в Районна прокуратура – Перник била образувана
преписка с №286/2023г. След анализ на съдържащите се в нея данни, с
постановление от 13.04.2023г. прокурор при РП – Перник отказал образуване
на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер и
прекратил преписката. Приел, че извършеното от С. А. формално изпълва
обективните признаци на престъпния състав по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК,
но не са събрани доказателства деянието да е извършено виновно, с пряк
умисъл, което изключва приложение на наказателна репресия срещу дееца.
След като е намерил, че не е осъществен състав на престъпление от общ
характер, е постановил отказ да образува досъдебно производство и е
прекратил преписката. Постановил препис от постановлението да се изпрати
на АНО – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, с оглед преценка по
компетентност на основанията за реализиране на
административнонаказателна отговорност за нарушение по Закона за
2
движението по пътищата.
На 25.05.2023г., след получаване на препис от постановлението за отказ
за образуване на досъдебно производство, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на С. А. за установеното
нарушение по чл.140, ал.1 от с.з.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля Р. Л. Ч., писмените доказателства –
заверено копие на АУАН GA №591107 от 12.10.2022г., Постановление на РП
– Перник от 13.04.2023г. за отказ да се образува досъдебно производство,
писмо с рег. №УРИ 115800- 7414/11.07.2023г. от началник сектор ПП –
ОДМВР – Перник с приложена към него справка „История на регистрация“
от АИС „КАТ - Регистрация“ - МВР, изготвена на 07.07.2023г., и заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на МВР.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за
това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Наказването е осъществено след постановен отказ да се образува наказателно
производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
При тези обстоятелства принципно не имало пречка на дееца да се
ангажира административнонаказателна отговорност за това деяние, тъй като
едновременно с признаците на престъплението по-горе, то осъществява и
обективните признаци от състава на административното нарушение по чл.
175, ал.3, вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Разграничителният критерий при
конкуренция между наказателна и административнонаказателна отговорност
в случаите, когато едно и също общественоопасно деяние е криминализирано
като престъпление, но съществува и като административно нарушение,
каквото е и управлението на моторно превозно средство, нерегистрирано по
надлежния ред, е степента на обществената опасност на конкретното деяние.
По тази причина в хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗАНН изводите на
прокурора относно вината и степента на обществена опасност на
извършеното деяние принципно не изключват възможността деецът да бъде
наказан за същото деяние по административен ред за извършено от него
административно нарушение. Именно по тази причина, прокурорът изрично е
постановил препис от Постановлението за отказ да се образува ДП да се
изпрати на началника на сектор ПП – Перник за преценка на основанията за
реализиране на административнонаказателна отговорност на С. А. за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП. В
3
такава хипотеза суверенно право на АНО е да прецени налице ли са
основанията за наказване по чл.53, ал.1 от ЗАНН след извършване на
самостоятелен анализ на доказателства по преписката, а при необходимост и
след събиране на нови такива.
В съдържанието на издаденото наказателно постановление
некоректно е посочено, че е издадено на основание постановление за
прекратяване на наказателно производство №286 по описа на РП – Перник,
тъй като събраните писмени доказателства по делото сочат, че по случая не е
образувано досъдебно производство и не е съставяно постановление за
прекратяване на същото. В действителност, по получените материали от
сектор „Пътна полиция“ в РП – Перник е образувана преписка под горния
номер, която е прекратена с Постановление от 13.04.2023 г. за отказ да се
образува досъдебно производство. Дори посочената фактологическа
неточност да се пренебрегне като несъществена, видно е, че получавайки
препис от прокурорския акт АНО е издал наказателно постановление на
основание постановлението на прокурора в хипотезата на чл.36, ал.2 от
ЗАНН, без да е изложил мотиви за взетото решение /предвид констатираната
от прокурора за липса на доказателства за виновно поведение на дееца/, без
да се е позовал на евентуално установени различни обстоятелства и без да е
събрал нови доказателства по преписката в насока установяване на
предпоставките за налагане на административно наказание.
От съдържанието на прокурорския акт става ясно, че отказът е
постановен поради липса на събрани данни деянието да е осъществено от А.
умишлено. Според установените фактически обстоятелства товарен
автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ***** е бил закупен на 21.07.2022г.
от „Андреа 2009“ ЕООД, представлявано от управителя А.С., като същият не
изпълнил задължението си в едномесечен срок да регистрира придобитото от
търговското дружество МПС. По тази причина на 22.09.2022г. регистрацията
на същото била прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, но
регистрационните табели не били иззети. На 12.10.2022г. превозното
средство било предоставено за управление на жалбоподателя като работник в
„Андреа 2009“ ЕООД, за да извърши превоз на товар от гр. Перник за
Република Гърция. При изпълнение на възложената му служебна задача А.
бил спрян за проверка, при която контролните органи констатирали, че
управлява МПС с прекратена регистрация. В хода на прокурорската преписка
не са били събрани доказателства С. А. да е бил уведомен и да е знаел за
служебното прекратяване на регистрацията на предоставения му от
работодателя за управление товарен автомобил, въз основа на което
прокурорът е формирал извод липса на умисъл в действията му.
Същите фактически обстоятелства установяват безпротиворечиво и
събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства. Както се
посочи, преди издаване на наказателното постановление АНО не е ангажирал
доказателства в насока субективната страна на нарушението, такива не са
събрани и в съдебното следствие.
В този аспект напълно основателни са възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото
нарушение поради недоказване на всички елементи от състава на
административното нарушение, а именно вината. Доказателствената тежест в
4
администаритвонаказателното поизводство лежи върху АНО.
Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда, че служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Следователно, адресат на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство е собственикът. Жалбоподателят не е собственик на процесното
МПС и е наказан като водач за управление на същото след като регистрацията
му е била служебно прекратена. Това обстоятелство е изисквало събиране на
несъмнени доказателства за наличието на знание у него за фактическото
положение.
Такива доказателства не са ангажирани в процеса, поради което
тезата на жалбоподателя, че не му е било известно прекратяването на
регистрацията на предоставеното му управление МПС не може да се
отхвърли като защитна. Събраните доказателства сочат, че същият е
управлявал служебен автомобил в изпълнение на възложени му от
работодателя служебни задължения, разполагал е със свидетелство за
регистрация на МПС /документът е иззет със съставения на мястото на
проверката АУАН/, а самият автомобил е имал поставени регистрационни
табели. От обстоятелството, че в свидетелството за регистрация като
собственик е фигурирало друго ЮЛ или ФЛ не може да се предполага знание
у А. за фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на
административното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, доколкото като
работник в търговското дружество същият нито е бил длъжен, нито е могъл
да знае релевантните факти относно момента на придобиване на превозното
средство, произтичащото от това задължение за регистрация на същото в срок
и евентуалното служебно прекратяване на регистрацията му при
неизпълнение. Оттук следва извод, че вмененото му нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП е несъставомерно от субективна страна, тъй като не е доказано
да е извършено виновно, както при умисъл, така и при непредпазливост,
съгласно чл.7, ал.1 и 2, вр. чл.6 от ЗАНН .
Изложеното е основание за отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт, като издаден в нарушение на закона.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административно наказателното производство,
изразяващо се в неспазване на давнсотния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Разпоредбата предвижда, че образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая наказателното
постановление е издадено по преписка, образувана по реда на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН – въз основа Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 13.04.2023г, постановено по преписка № 286/20203г. по
описа на РП- Перник, както изрично е посочено в обстоятелствената част на
наказателното постановление, а не въз основа на АУАН GA №591107 от
12.10.2022г., приет като писмено доказателство по делото. Образуваното с
този акт административнонаказателното производство, както се посочи, е
прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9, вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН.
5
Следователно, датата на съставяне на акта в случая не е меродавна при
преценка на сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Видно е, че постановлението на РП – Перник е получено в сектор ПП –
ОДМВР – Перник на 18.04.2023г., а наказателното постановление е издадено
на 25.05.2023г., което макар и след срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН не влече
като последица незаконосъобразност, доколкото срокът за произнасяне от
АНО по преписката е инструктивен.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят С. А. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
13.06.2023г., сключен между него и адв. И. М., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
административнонаказателното дело, образувано въз основа жалбата срещу
процесното наказателно постановление в размер 500 лв., като е отразено
заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед
изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат подлежи на
възстановяване от бюджета на органа, издал отменения
административнонаказателен акт. В случая са наложени две административни
наказания - глоба и временно лишаване от право да се управлява МПС. От
гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 400 лева, съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция - ДВ, бр.88 от 2022г./. В същото
време обаче разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата предвижда минимален
размер на възнаграждение 500 лева, когато административното наказание не е
с материален израз, т.е., когато е различно от глоба, имуществена санкция
и/или наложено имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, след като
налагането на наказание по чл.13, ал.1, б. в от ЗАНН обуславя по-високо по
размер възнаграждение от предвиденото според стойността на глобата, то
именно първото е меродавно при определяне на минималния размер. В случая
договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение е равно на
минималния размер по чл.18, ал.4 от Наредбата, поради което няма
възможност за намаляването му на основание чл.63д, ал.2 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-1158-001106/25.05.2023г.,
издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Перник, с което на С. С. А. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание
6
чл.175, ал.3, предл.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени
административни наказания: глоба в размер 200 /двеста/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на С. С. А. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, сума от 500
/петстотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството за заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7