№ 22835
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110160177 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 311088/02.11.2023 г.,
подадена от А. П. Г. срещу „Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в общ
размер от 345, 31 лв., представляваща сбора от следните суми: 181,08 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 30,48 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 04.10.2022 г., сумата от 45,54 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.10.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 9,93 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 04.10.2022 г., 25 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че за посочените
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57755/2022 г. в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД. В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение от А. П. Г., в
което той в качеството му на длъжник е заявил, че изпълнил задълженията си по заповедта
и е представил като доказателство платежно нареждане. Заявителят обаче е отрекъл
направеното плащане, поради което и заповедният съд дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК. Във връзка с изложените съображения се иска да бъде признато, че ищецът не дължи
на ответника посочените суми.
По делото служебно е извършена проверка в деловодна система ЕИСС и изискана
справка относно страните, предмета и етапа на ч.гр.д. № 57755/2022 г. и гр. д. № 15832/2023
г. по описа на СРС, 168 състав. Установява се, че за процесните вземания по подадено от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. П. Г. заявление е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2022 г. по ч.гр.д. № 57755/2022 г. по описа на
СРС, 168 състав. За установяване на дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение
заявителят е подал срещу А. П. Г. искова молба с Вх.№ 84567/28.03.2023 г., по която е
образувано гр. д. № 15832/2023 г. по описа на СРС, 168 състав. Постановено е решение №
6185/05.04.2024 г. по гр. д. № 15832/2023 г. по описа на СРС, 168 състав, с което исковете на
„Топлофикация София“ ЕАД са отхвърлени като неоснователни, срещу решението е подадена
въззивна жалба, която е в процес на администриране.
От изложеното следва, че са налице едновременно висящи пред Софийски районен
съд производства по положителен установителен и отрицателен установителен иск за едни и
същи претенции. Висящността на производството по положителния установителен иск
съставлява абсолютна процесуална пречка по чл. 126, ал.1 ГПК за започване и за
1
провеждане на производството по отрицателния установителен иск. С разпоредбата
на чл.126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела,
които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките, на които се търси идентична
съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяване на противоречиви
съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно
право или правоотношение. За да се избегне обвързване на страните с противоречива по
съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното
дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на
предявения иск. Забраната по чл. 126 ГПК важи и когато страните имат различно
процесуално качество в двата процеса (Решение № 119 от 17.04.2015 г. по гр. д. №
3368/2014 г. на IV г. о. на ВКС). Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в
различно процесуално положение по всяко от делата и че предявеният от кредитора
установителен иск е положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете
се цели идентичен резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали „Топлофикация
София“ ЕАД има вземане към А. П. Г. по отношение на едни и същи суми, за един и същи
период.
Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за
отрицателен установителен иск в зависимост коя от двете страни вземе инициативата за
съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно
на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението
на доказателствената тежест е еднакво. Съществуването на вземането и по двете
производства ще се установява към момента на приключване на устните състезания, поради
което е налице тъждество между паралелно водените от страните дела. Разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира изцяло приложение и в производството по чл. 422 ГПК – напр.
Решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о., Решение № 10 от
25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 193 от 10.04.2020 г. по т. д.
№ 3092/2018 г. на II т. о. и др.
В случая длъжникът освен отрицателен установителен иск е подал и възражение
по чл. 414 ГПК, а в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК,
нещо повече отрицателният установителен иск е подаден след подаването на възражението
и след образуването на производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Производството по отрицателния установителен иск се явява излишно и недопустимо
доколкото предмета на делата е един и същ, а именно спорното материално право, за което е
поискано издаване на заповед за изпълнение, респ. за което е предявен иск за
несъществуването му. Предявения от „Топлофикация София“ ЕАД има вземане към А. П. Г.
положителен установителен иск, по който е образувано гр.д. № 15832/2023 г. по описа на
СРС, 168 състав, се счита на основание чл. 422, ал.1 ГПК предявен от датата на подаване на
заявлението по ч. гр. д. № 57755/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 168 състав,
която дата предхожда подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, поради което е налице абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост
на по–късно заведеното производство, чийто предмет изцяло поглъща. Оттук и следва да се
приложи разпоредбата на чл. 126 ГПК и да се прекрати по-късно заведеното дело. Ето защо
настоящото производство е недопустимо и следва да се прекрати.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 311088/02.11.2023 г., подадена от А. П. Г. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 60177/2023 г. по
описа на Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3