Решение по адм. дело №405/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на „**“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], Индустриална зона, ТЕЦ „**“, представлявано от управителя С. В. И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0851-000102 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 21.07.2025 година, издадена от Д. Х. Д. – началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Д.*, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни“.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Моли съда да отмени оспорения административен акт.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се представлява.

В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – Д. Х. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0851-000102 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 21.07.2025 година, издадена от Д. Х. Д. – началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Д.*, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни, за това, че на 21.07.2025 година, И. С. Д. управлява МПС – колесен трактор рег. № РК **, като не притежава СУМПС за съответната категория към която спада МПС.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т.5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 357з-924/07.04.2022 година на директора на ОДМВР Д.* за определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Д.*. Сред тези лица са и началниците на групи към сектор „Пътна полиция“, каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед Д. Х. Д.. Последният се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ са били налице.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в приложимата редакция, се налага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя товарен автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че е предоставен за управление от лице, без да притежава СУМПС за съответната категория. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган – те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. С оглед на законодателно определения срок от 6 месеца до 1 година, като в случая определения срок е 190 дни, поради което административният орган не е обосновал в достатъчна степен упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона, защо именно 190 дни и въз основана на кои факти и обстоятелства. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017 година, постановено по адм. дело№ 10768/2017 година, VII отделение и Решение № 910 от 23.01.2018 година, постановено по адм. дело № 9379/2017 година, VII отделение.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0851-000102 по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП от 21.07.2025 година, издадена от Д. Х. Д. – началник група към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Д.*, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „**“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], Индустриална зона, ТЕЦ „**“, представлявано от управителя С. В. И. е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 190 дни“, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА ОДМВР Д.*, с адрес [населено място], [улица]да заплати на „Хийт Енерджи“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], Индустриална зона, ТЕЦ „**“, представлявано от управителя С. В. И. съдебни разноски в размер на 50 лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.