Решение по дело №7951/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2320
Дата: 7 декември 2017 г. (в сила от 18 януари 2018 г.)
Съдия: Елена Тодорова Радева
Дело: 20161100907951
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р        Е       Ш        Е        Н       И       Е

Гр.София, … декември 2017 година

 

В       ИМЕТО      НА      НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                           СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№7951 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   В исковата си молба ищецът „Н.С.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат Г.Л.Д., със съдебен адрес ***, офис 3, твърди, че е сключил с ответника „Н.Б.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, договор за изпълнение на СМР на 16.06.2015година и допълнително споразумение към него на 29.09.2016г., с което е удължен срока на договора.Твърди, че в качество на възложител, чрез своя клон в гр.Пазарджик, е предал строителната плошадка на ответника и последният е започнал работа, но не я е приключил до 30.09.2015г., по негова вина.Именно поради това е сключено и допълнителното споразумение, с което срокът за изпълнение на възложената работа е удължен.Твърди, че предявявайки иска, прави изявление за прекратяване на облигационната връзка, поради виновно неизпълнение на поетите от ответника задължения, на основание чл.52, б.“б“ от договора от 16.06.2015г.Ищецът твърди, че съгласно поетите по силата на сключения договор задължения, задължението на ответника за извършване на възложените СМР започва да тече от момента на предаване на строителната площадка и заплащане на аванс по чл.11,т.1 от договора.Този аванс е 60% от сумата по чл.2 от договора и възлиза на 47 373,49лв, заплатена на ответника, за което е издадена фактура на 16.06.2015година и преводно нареждане от 17.06.2015г.

                   Твърди, че ответникът не е престирал дължим резултат, независимо от това, че е получил значителна сума от дължимото възнаграждение и поради това ищецът има право да развали договора и да иска връщане на даденото по него, след приспадане на стойността на приетите работи, съгласно акт, образец 19 от 27.05.2016година.

                   Твърди, че ответникът не е изпълнил възложената му работа в срок, не се е явил за съставяне на констативен акт за отчитане на действително извършените от него работи, които ищецът твърди, че са на стойност 12 525,42лв с ДДС.За което е изпратена покана на 27.07.2016г.

                   Твърди, е  налице интерес за него от завеждане на това дело, като моли съда, след като установи, че договорната връзка е преустановила действието си, да осъди ответника да му заплати сумата от 34 848,07лв с ДДС, представляваща получена от ответника при отпаднало основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.Претендира разноските по делото.

                   В срока за отговор ответникът „Н.Б.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Т.Л., със съдебен адрес *** оспорва основателността на предявения иск.

                   Не спори относно сключване на договора, описан от ищеца, твърди, че началото на изпълнението на задълженията на ответника, в качеството му на изпълнител по сделката, е след надлежно предаване на строителната площадка и заплащане на аванс от уговореното възнаграждение.Твърди, че обектът е 4-то категория и съгласно чл.157, ал.1 ЗУТ за начало на строежа се счита денят за съставяне на протокола да откриване на строителна площадка, а за това е необходимо да се състави техническа документация, която да се предаде на изпълнителя, при влязло в сила разрешение за строеж.Задълженията за изготвяне и одобряване на проектна документация, издаване на разрешение за строеж, осигуряване на строителен надзор и евентуално инвеститорски контрол, са задължения на ищеца, в качеството му на възложител по договора.Съгласно чл.19 от договора, изпълнителят е длъжен да гарантира, че е запознат основно с предоставената му от възложителя проектна документация, особеностите на обекта и строителната площадка.Следователно, ако ищецът не предостави одобрени строителни книжа, то той в качеството си на възложител е в забава, тъй като не е изпълнил задължението си по чл.39 от договора.След като ищецът е в забава, това го лишава от качество на изправна страна, която може да развали договора, без да даде подходящ срок на своя съдоговорител, с предупреждение, че след изтичането му, ще счита договора за развален.Изявлението за разваляне на договора противоречи и на чл.52 от него, с който страните са уговорили начина и условията за преустановяване на договорната връзка.

                   Ответникът твърди, че след като ищецът разваля договора с предявяване на исковата молба, то основанието на това е разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД, а в исковата молба не се сочи коя е точно приложимата хипотеза от този текст.Ето защо тази разпоредба се явява неприложима към този случай.Ответникът моли съда да отхвърли иска за връщане на даденото, тъй като не е налице хипотеза по чл.55, ал.1,предл.3 ЗЗД и това е така, тъй като договорът не е надлежно развален от ищеца, поради което липсва основание да се приеме, че е налице състава на разпоредбата.Моли съда да отхвърли предявения иск и му присъди разноските по делото.

                   В допълнителната искова молба ищецът твърди, че разваля договора, без предизвестие и срок за изпълнение, тъй като е загуби интерес от него, а също така и защото неизпълнението е съществено- 95% от възложената работа не е извършена.

                   Оспорва твърдението на ответника, че не са спазени изискванията на ЗУТ за предаване на строителната площадка, твърдейки, че се касае за текущ ремонт на сградата.

                   Оспорва твърдението на ответника касателно връчване на неговото изявление, като заявява, че развалянето на договора може да бъде извършено и с исковата молба.

                   В допълнителния отговор ответникът поддържа заявената теза и излага доводи в нейна подкрепа.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По делото няма  спор, а това се установява и от събраните по делото доказателства, че на 16.06.2015година страните по делото са сключили договор за изработка.

                   По силата на постигнатото съгласие, ищецът е възложил, а ответникът е приел да изпълни, срещу заплащане, всички СМР за обект- кантон „Варвара-1“, находящ се в землището на с.Варвара, община Септември, обл.Пазарджик, собственост на възложителя, съгласно КСС, представляваща приложение № 1 към договора.Съобразно това приложение, възложените СМР обхващат- ремонт на покрив, с включени в тази дейност посочени дейности; помещение 1- чрез извършване на описаните в този раздел дейности; помещение2- чрез извършване на описаните в този раздел дейности; помещение 3 - чрез извършване на описаните в този раздел дейности; коридор- чрез извършване на описаните дейности в този раздел; дограма; външни мазилки; вертикална планировка; заземителна инсталация и ел. измервания- всичко на обща стойност 59 216,87лв, без ДДС.Страните са се съгласили, че във връзка с точното изпълнение, при необходимост, възложителят може да възложи на изпълнителя и допълнителни СМР.

                   Страните са се уговорили, че отчитането на работата ще са извършва на 30-то число от месеца за работите, които са изпълнени към датата на отчитане на изпълнението.Съгласили са се, че отчитането ще се извършва чрез съставяне на протокол за изпълнени СМР, във форма, одобрена от възложителя и придружен с подробна КСС, актове за скрити работи, двустранно подписан протокол за изпълнение на СМР, в който се описва количеството СМР, качеството на извършената работа, наличие на недостатъци, нанесени щети на обекта, в резултат на действие на изпълнителя.Уговорили са, че възложителят има 3-дневен срок/ работни дни/ да извърши преглед на работата и да даде отговор на изпълнителя дали приема или не престирания резултат, а при липса на приемане- да посочи причините за това.Подобно право на възложителя е уговорено и при окончателното приема не възложената работа.

                   Страните са се съгласили, че в срок от 3 работни дни, от приемане на работата, изпълнителят издава фактура и я представя на възложителя за плащане.

                   Страните са се съгласили, че дължимото на изпълнителя възнаграждение ще се заплати по следния начин – след подписване на договор – 60% от цялото възнаграждение +цялото ДДС за общата стойност на договора / 47 373,49лв/, като плащането се дължи след издаване на авансова фактура; по отношение на остатъка от възнаграждението, страните са се уговорили, че възложителят ще заплаща изпълнените СМР в срок от 2 работни дни, след приспадане на вече авансова платената сума.

                   Страните са се уговорили, че срокът да договора е до 30.09.2015година.

                   По силата на постигнатото съгласие изпълнителя се е задължил да изпълни качествено и в срок възложените му СМР, като е гарантирал с разпоредбата на чл.19 от договора, че е запознат основно с представената му от възложителя проектна документация, особеностите на обекта и строителната площадка и всичко друго, необходимо за качественото и срочно изпълнение на дължимия резултат от договора.

                   Съгласно разпоредбата на чл.39 от договора възложителят е поел задължение да предаде на изпълнителя строителната площадка с двустранно подписан протокол и да предостави на изпълнителя необходимата техническа документация за изпълнение предмета на договора.Поел е задължение за извърши плащане на уговореното възнаграждение на изпълнителя в размер и по начин, предвиден в раздел втори от договора.

                   С раздел осми от договора страните са се съгласили кои са основанията за развалянето на договорната връзка: по взаимно съгласие; поради виновно неизпълнение на задължение от някоя от страните, като в този случай са се съгласили, че изправната страна е длъжна да отправи до другата страна писмено предупреждение с двустранно одобрен срок за изпълнение, като развалянето е възможно само в случай, че в този срок неизправната страна не изпълни задълженията си; при настъпване на обективни причини.

                   По делото няма спор, че с допълнително споразумение  от 29.09.2015г. страните са променили срока на договора, като са се съгласили, че изпълнението на възложените смр следва да бъде извършено до 30.03.2016година.

                   Няма спор и относно това, че ищецът е превел на ответника, по банков път, сумата от 47 373,49лв, за което е издал фактура№ 24/16.06.2015година, двустранно подписана от страните по договора.

                   Няма спор и че в изпълнение на възложените му работи ответникът е извършил на процесния обект описаните в протокол за установяване на извършени СМР / обр.19/ от 27.05.2016г. СМР, подписан от ищеца,чиято истинност не е оспорена в процеса.

                   Въз основа на този документ, вещото лице по допусната ССчЕ А.Т., е дало заключение, че стойността на платения от ищеца аванс е намерила счетоводно отражение в неговите регистри, а също и в дневника за покупки на ответника и справките декларации по ЗДДС за този данъчен период и ответникът е ползвал правото си на приспадане на данъчен кредит.Сумата от 12 525,42лв, представляваща стойност на описаните в констативния акт, обр.19, не е приспадната от платения аванс и вземането на ищеца, съгласно предоставените от вещото лице счетоводни регистри.

                   По делото е допусната СТЕ, по искане на ищеца, във връзка с твърденията му, касателно това каква категория е процесният обект, съобразно категоризацията на чл.137 ЗУТ, за остойностяване на извършените от него СМР, както и допълнително извършени такива.

                   Вещото лице Д.М. е изготвила два доклада, с което уведомява съда, че достъп до обекта, находящ се в обл.Пазарджик, никой от страните не и е дала, както и че ответникът не е индивидуализирал твърдението от него като извършени допълнително СМР.

                   Поради бездействието на страните съдът е отменил определението си за допускане на това доказателствено средство.

                   При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

                   Спорът между страните е дали е налице надлежно упражнено потестативно право от страна на ищеца за разваляне на договора, последица от което е искането за връщане на част от авансово платената от него, в качество на възложител, сума.

                   Тезата на ищеца е, че е изправна страна по договора, а ответникът е неизправна страна- не е престирал уговорения трудов резултат в срока, което е дало основание на ищеца да преустанови договорната връзка с предявяване на исковата молба.

                   Тезата на ответника- за ищеца не е възникнало потестативно право да развали договора, тъй като той е неизправна страна и това е така, защото възложителят не е изпълнил задължението си по чл.39 от договора- предаване на строителната площадка, ведно с посочените документация, поради което и срокът за изпълнение на задължението на изпълнителя не е започнал да тече, а поради това същият не е в забава.Тази теза е обоснова с това, че възложените СМР представляват строеж 4-та категория по смисъла на чл.137, ал.1,т.4 ЗУТ и възложените СМР са основен ремонт,а нормата на чл.157, ал.1 ЗУТ сочи, че начало на строежа е денят на съставяне на протокол за откриване на строителна площадка.

                   С оглед легалната дефиниция на строеж в параграф 5, т.38 ЗУТ процесният обект попада в обхвата на нормата, а съгласно т.40 от него смр са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.

                               По отношение на това дали процесният обект представлява четвърта категория по смисъла на чл.137 ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003година за номенклатурата на видовете строежи, е въпрос останал неизяснен по делото.За този факт съдът е разпределил доказателствената тежест върху ответника и фактът, че страната е бездействала за установяването му, води до извод, че това възражение е останало недоказано.Установяването на параметрите на строежа е възможно със специалните знания на вещо лице, на което не осигурен достъп до строежа, собственост на ищеца, но тези параметри могат да бъдат установени не само въз основа на оглед, а и със свидетелски показания, въз основа на които вещото лице да изгради своите изводи и да посочи категорията строеж.Освен това вещото лице може да извърши и външен оглед на сградата, за да добие представа дали тя може да бъде окачествено като строеж четвърта категория.По същата причина е останал неизяснен и въпросът дали възложените смр представляват основен, текущ ремонт или реконструкция.

                   Тези въпроси, по виждане на ответника, са изначално основни във връзка с поставяне началото на срока за изпълнение на неговите задължения във връзка с предаване на строителната площадка.

                   При съобразяване на това възражение съдът изхожда от сключения между страните договор, в който с разпоредбата на чл.19 изпълнителят по договора е „гарантирал“, т.е. удостоверил, че е запознат основно с представената му от възложителя проекта документация, особеностите на обекта и строителната площадка и всичко друго, необходимо за качественото и в срок изпълнение на възложените СМР.Това изявление на страната води до извод, че възложителят е изпълнил поетото с разпоредбата на чл.39 от договора задължение, включително и предаване на строителната площадка.В тази насока следва да се приеме като доказателство и констативния акт, обр.19, представен от ищеца за извършени от ответника СМР на процесния обект, чиято истинност страната не е оспорила.Следователно към момента на подписване на договор възложителят е изпълнил задълженията си, поради което твърдението на ответника, че срокът му за изпълнение на поетите с договора задължения, поради забава на неговия съдговорител, не е започнал да тече, поради което ищецът е неизправна страна по догавора, а ответникът не е в забава, не може да бъде възприето да е основателно.

                   По делото няма спор, че срокът за изпълнение на договора, уговорен с допълнителното споразумение до 30.03.2016година не е спазен.Твърдението на ответника, че освен описаните в акт, образец 19 СМР, е изпълнил и други такива е недоказано в процеса.Изпълнението на възложените смр може да бъде установено с всички допустими от закона доказателствени средства, а не само с допусната от съда експертиза.Това сочи, че ответникът е неизправна страна по договора и неговото изпълнение се изразява не само в забава, но и в количествено отношение.

   При съпоставка между възложените и приети за изпълнение СМР, направена въз основа на КСС, представляваща приложение №1 към договора и акт, образец 19, удостоверяващ изпълнението по този договор, се установява, че изпълнението касае само част от възложената работа и от общата стойност на възложената работа, остойностена чрез уговореното възнаграждение, ответникът е извършил СМР на стойност  12 525,42лв, спрямо уговорен размер на възнаграждението – 71 060,24лв с ДДС.Преценена стойността на ремонтните дейности, без ДДС е 59 216,87лв, а стойността на извършените СМР без ДДС е 10 437,85лв.Процентното съотношение на възложена и свършена работа е 0,176%.Ето защо настоящият състав на съда намира, че за възложителя е възникнало потестативно право да развали договора- налице е виновно неизпълнение и не е налице хипотеза по чл.87, ал.4 ЗЗД, която да възпрепятства изправната страна по договора да упражни това си потестативно право да преустанови действието на договорната връзка.Това е така, тъй като изпълнителят по договора за изработка и длъжник по него не е изпълнил поетото задължение точно и добросъвестно.

Въпросът е дали при възникнало право да развали договора, преустановяването на договорната връзка е настъпило с обратна сила, с оглед уговореното от страните с разпоредбата на чл.52, ал.1,б.“б“ от обвързващия ги договор. С тази разпоредба страните са се съгласили, че изправната страна по договора ще може да го развали при виновно неизпълнение на другата страна в материалната връзка, само ако отправи писмено предизвестие с двустранно одобрен срок за изпълнение, като развалянето е възможно само в случай, че в посочения срок неизправната страна не изпълни поетите задължения. Съобразно закона и постановената уеднаквена практика от касационната инстанция правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение на един двустранен договор. В чл.87, ал.1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящия срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, доколкото страните не са уговорили друго, предвид диспозитивния характер на разпоредбата. Разпоредбата на ал.2 на чл.87 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно преустановяване на десйтвието на договора се осъществява с исковата молба, с искането на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора, трябва да се установени предпоставките по чл.87 ЗЗД.

Когато една от страните е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е изпълнила уговорената процедура по конкретния договор или тази по чл.87 ЗЗД, двустранният договор се разваля. Развалянето прекратява облигационната връзка, като развалянето има обратно действие, т.е.договорът се заличава с обратна сила.

                   Въпросът е дали при възникнало право да развали договора, преустановяването на договорната връзка е настъпило с обратна сила, с оглед уговореното от страните с разпоредбата на чл.52, ал.1,б.“б“ от обвързващия ги договор.Всъщност постигнатото съгласие на страните касателно развалянето на договора преповтаря основните постановки на законодателя, а именно: за да се развали договора следва да е налице виновно неизпълнение, право на разваляне на договора има изправната страна, която следва да го упражни извънсъдебно, чрез едностранно предизвестие, което следва да достигне до насрещната страна по договора и страните да установят във взаимен интерес, подходящ срок, в който неизправната страна следва да престира, неизпълнението в този срок ще има за последица преустановяване с обратна сила действието на договора.

                   По делото не се спори, че подобно предизвестие и осъществена процедура от ищеца, съобразно разпоредбата на чл.52, б.“б“ от  договора не е осъществена.

                   Ищецът твърди, че отправя предизвестието за разваляне чрез исковата молба, за която няма спор, че е достигнала до адресата на изявление- ответник по делото, като твърди, че договорът следва да се счита развален, поради това че е налице хипотеза по ал.2 на чл.87 ЗЗД.

                   В тази връзка съдът е указал на ищеца, че носи доказателствена тежест да установи някоя от посочените хипотеза на цитираната разпоредба, наличието на която предпоставя разваляне на договора без да се даде подходящ срок на изпълнителя да престира: настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря; отпадане интереса на кредитора поради забавата на длъжника и поради това безполезност на изпълнението; фикс-сделка.

   По делото не се твърди от инициралата го страна, че сделката е преустановила действието си поради наличие на невъзможност за изпълнение по вина на длъжника.Ищецът твърди, че вече е дал допълнителен срок за изпълнение с допълнителното споразумение, поради което не смята, че следва да дава нов допълнителен срок.Едновременно с това твърди, че договорът е следвало да бъде изпълнен непременно в уговорения срок и че за него няма интерес от изпълнението на ответника.Поради това ищецът следва да установи, че сключеният договор попада в категорията на фикс-сделките.

Уговорянето на падеж на изпълнение на задължението и нормалното изискване на възложителя договорът да бъде изпълнен точно не може да е основание същият да бъде квалифициран като фикс - сделка, тъй като това са сделки, при които задължението не може да бъде изпълнено в друго време, освен в уговореното, така че при фикс-сделките, както и в случаите когато кредиторът няма интерес от късното изпълнение, нарушението на срока има значението на пълно неизпълнение.Предмет на задължението на ответника не е такова, че да не може да бъде изпълнено по друго време и поради това наличие на тази хипотеза за безусловното разваляне на договора не е налице.

По отношение на това, че ищецът е загубил интерес от изпълнението. С постановена задължителна практика на ВКС - решение № 51 от 10.09.2010 г. по т.д. № 32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 29 от 13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 03.07.2012 г. по т.д. № 307/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че когато се твърди разваляне на договора на основание чл.87, ал.2 ЗЗД  поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.Като с Решение№51 от 28.07.2015г., постановено по т.д.№279/2014г. на II т.о. на ВКС касационната инстанция е приела, че продължителната забава, сама по себе си, не води до извод, че е налице отпадане интереса на кредитора от договора, като отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано.

   По виждане на състава в настоящия случай, с оглед твърдението на ищеца, че разваля договора с исковата молба, съдът намира, че следва да се извърши преценка за това дали е налице отпадане на интереса на кредитора от съществуване на облигационната връзка, отчитайки факта.В тази връзка съдът съобразява, че настоящето производство е образувано през 2016 година, а също така и разглеждайки исковата молба като покана за изпълнение, препис от която  ответникът е получил преди повече от година.Съобразно постигнатото съгласие страните са приели, че възможен и подходящ срок за изпълнение на възложената на ответника работа са три месеца, а впоследствие са удължили този срок с още четири месеца.Т.е. общият срок за изпълнение на възложената работа е седем месеца.Ако  исковата молба се третира като покана за изпълнение, освен като волеизявление за разваляне на договора, ответникът е имал възможност, в рамките на това производство, да предложи срок в който да изпълни, което ответната страна не е сторила, а не е и изпълнила поетите задължения.При продължило неизпълнение повече от две и половина години няма основание да се приеме, че неизпълнението на уговорената процедура по чл.52, ал.1б.“б“ от договора, е основание да се приеме, че за ищеца не е породено право да иска безусловно разваляне на договора.Съдът приема, че е налице отправено изявление на ищеца за връщане на даденото по договора, което следва да се възприема и като покана за изпълнение, поради което ако ответникът е предложил срок или ако е изпълнил в хода на производството, тогава би се поставил въпросът за това, че кредиторът има интерес от запазване на договорната връзка с ответника.Няма как при така развилите са отношения между страните, сключили договора, да се приеме, че кредиторът има все още интерес от договора, както не може да се приеме тезата на ответника, че неизпълнението на процедурата за разваляне на договора, уговорена между страните, е основание да се приеме, че договорът следва да запази действието си.Това е така, тъй като договорите са сключват, за да бъдат изпълнявани.Виновното неизпълнението продължило дълъг период от време, включително и в рамките на процеса / чиято продължителност е дала възможност за престиране на уговорените в СМР в подходящ и разумен срок/, липсата на готовност за изпълнение у ответника, водят до извод настоящия състав на съда, че договорната връзка е безполезна, тъй като е безрезултатна и са налице предпоставките на закона / чл.87, ал.2 ЗЗД- безполезност за кредитора, поради забавата на длъжника/ за нейното преустановяване.  

Поради извод на съда за надлежно упражнено потестативно право на ищеца да развали договора то предявената осъдителна претенция за връщане на даденото при отпаднало основание се явява основателно предявена и следва да бъде уважена в предявения размер, тъй като  ответникът е получил при отпаднало основание част о платената сума, представляваща разликата между получената от него сума от 47 373,49лв и извършените в изпълнение на договора смр на стойност 12 525,42лв.Ответникът не е доказал наличие на основание да задържи тази сума, поради което претенцията се явява основателно предявена и установена.

По разноските.

Страните са направили искане за присъждането им своевременно.Разноските по делото следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.1 ГПК – в полза на ищеца.Страната е направила разноски за заплатена държавна такса в размер на 1 398,93лв и 400лв депозит за ССчЕ, не са представени доказателства да е платено уговореното адвокатско възнаграждение.Ето защо дължимият от ответника на ищеца размер на разноските е сумата от 1 798,93лв.

При изложеното съдът

 

Р          Е          Ш         И  :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД, „Н.Б.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Т.Л., със съдебен адрес ***, да заплати на „Н.С.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез адвокат Г.Л.Д., със съдебен адрес ***, офис 3, сумата от 34 848,07лв/ тридесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и осем лв и 07ст./, представляваща получена от ответника сума на отпаднало основание, представляваща разлика между получено от него авансово плащане по договор за изработка от 16.06.2016г. в размер на 47 373,49лв с ДДС и стойност на извършени от него смр по силата на този договор, в размер на 12 525,42лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 01.11.2016година до окончателното и заплащане и разноски по водене на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 1 798,93лв.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                   СЪДИЯ: