Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 10.05.2013 година, постановено по гр. дело № ... по описа на Великотърновски районен съд за 2013 година, А. „П. И.”, гр. София e осъдена да заплати на З. „БУЛСТРАД В. И. Г.”, гр. София сумата от 854,32 лв., стойност на заплатено застрахователно обезщетение по полица „каско” на собственика на автомобил „Шевролет ХХР”, регистрационен номер Ф 1646 РК за щети от пътнотранспортно произшествие на 13.02.2012 година, ведно със законна лихва и разноски. Решението е обжалвано от А. „П. И.”, гр. с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо иска със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на погрешно приложение на материалния закон – не е обсъдено приложението на чл. 20 от ЗДвП, както и на неправилно установено пасивна материалноправна легитимация – агенцията е изпълнила задълженията си по закон да поддържа пътищата като на 06.12.2010 година за срок от четири години е сключила договор за обществена поръчка с предмет текущ ремонт и поддържане и зимно поддържане на републиканските пътища, разположени на територията на Областно пътно управление В. Т. с дължина от 936 км., разположени на територия‗а на Великотърновска област с „П. С. В. Т.”-, гр. В.. Ответникът по жалбата - З. „БУЛСТРАД В. И. Г.”, гр. София – е изложил доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски. Третото лице-помагач на ответника - „П. С. В. Т.”-, гр. В. Т. - становище не е изразило. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 213 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 и 45 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - З. „БУЛСТРАД В. И. Г.”, гр. София - излага в исковата си молба, че на 13.02.2012 година на републикански път І-4 км. 136 + 800 е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „Шевролет ХХР”, регистрационен номер Ф 1646 РК попада в необезопасена дупка на пътното платно. По силата на договор за застраховка ищецът заплатил обезщетение на собственика за нанесените по автомобила повреди. По реда на настоящото производство търси присъждане на сумата от сумата от 854,32 лв., стойност на заплатено застрахователно обезщетение и разходи, законна лихва и разноски. Ответната страна – А. „П. И.”, гр. София - оспорва исковете с възражение, че вредите по автомобила не били в причинна връзка с поведението на Агенцията, а биха могли да са резултат от преминаване на автомобила през друго препятствие. Водачът не съобразил скоростта си на движение, съобразно критериите, посочени в нормата на чл. 20 от ЗДвП. Задълженията по поддръжка на пътя в изправност били изпълнени чрез договор с трето лице - „П. С. В. Т.”-, гр. В. Т.. Третото лице-помагач на ответника - „П. С. В. Т.”-, гр. В. Т. – оспорва исковете с възражения да не е доказан фактическия състав на увредата и връзката й със състоянието на пътното платно. Признава, че е в договорни отношения с ответника, но е изпълнило задълженията си, произтичащи от тях. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения протокол за пътно-транспортно произшествие, осъществяването на процесния инцидент и повредите по автомобила. Автомобилът е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Това е причинило увредите по него, по стойност възлизащи на исковата сума – приетата от първостепенния съд и неоспорена в тази й част съдебно-техническа експертиза. Автомобилът е застрахован – приложената полица, застраховката покрива увредата и е била в сила към момента на транспортния инцидент. Платено е застрахователно обезщетение на стойност на исковата сума – приложените застрахователна полица, платежно нареждане и документите по установяване на увредата от страна на застрахователя. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. По безспорен начин по делото е установено валидно застрахователно произшествие, включващо застрахователния риск повреди по застрахования автомобил, осъществяването на процесното пътнотранспортно произшествие и плащането на дължимото по полицата обезщетение. Въпросните факти запълват фактическия състав на уреденото в нормата на чл. 213 от КЗ регресно право и сочат доказаността на иска по основание. Нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 3, т. 5 от ЗП сочат материалноправната пасивна легитимация на ответника. А. „П. И.” е органът, натоварен с поддръжката, управлението и ремонта на пътищата от републиканската П. мрежа. В този смисъл налице са предпоставките по чл. 213 от КЗ за ангажиране на гражданската отговорност на ответната страна: тя чрез бездействието си да възложи ремонт на процесния пътен участък е причинила транспортния инцидент: ако дупката на пътя не беше налична, вреди застрахованият автомобил не би претърпял. Доводите на ответника са неоснователни. Голословно и недоказано е твърдението за изпълнение на задълженията по закон по поддръжка и ремонт на пътя – чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 29, ал. 3, т. 5 от ЗП. Договорът с ‗ретото лице-помагач не е изпълнение на тези задължения. За неизпълнение на задълженията по договор с изпълнителя, възложителят спрямо трети лица отговаря като за свои действия – аргумент от чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 3 от ЗЗД. По делото доказателства за несъобразена скорост от страна на водача на автомобила или за други нарушения на правилата за движение по пътищата липсват. Затова и не може презумптивно, хипотетично да се приеме за налично неспазването на нормата на чл. 20 от ЗДВП Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ответникът следва да заплати на ищеца разноски за въззивното производство. По стойност те равнят на сумата от 200 лв., възнаграждение за един юрисконсулт по изготвяне на книжата по делото – отговор на жалба и становище по същество на спора. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 10.05.2013 година, постановено по гр. дело № ...по описа на Великотърновски районен съд за 2013 година. Осъжда А. „П. И.”, гр. София да заплати на З. „БУЛСТРАД В. И. Г.”, гр. София сумата от 200/двеста лева/ лв., разноски по второинстанционното дело, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Делото е разгледано и решението - постановено при участие на трето лице-помагач на ответника А. „П. И.”, гр. София - „П. С. В. Т.”-, гр. В. Т.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |