РЕШЕНИЕ
№ ………./ 18.09.2020г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На осми
септември, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Д.Георгиева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №
321 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правна квалификация по чл.288 ал.12 в.в. с ал.1 т.2 б.а и ал.8 КЗ (отм.)
Подадена е искова молба от
Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп.директори Б.Михайлов и
Ст.Стоилков, за осъждане на Р.Е.Д. да заплати сумата 38 565,12лв.,
представляваща сбор от изплатени на трето лице обезщетения за неимуществени
вреди, лихви, съдебни разноски и държавна такса по щета № 210147/2015г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът излага твърдение, че на 20.04.2014г. на път ІІІ-707 в
посока от гр.Стралджа към пътен възел Петолъчката ответникът Р.Д. е причинил
пътнотранспортно произшествие, като е управлявал л.а. „Фиат пунто“ с рег. №
У9172АВ, вследствие на което са настъпили неимуществени вреди трето лице,
пътуващо в същия автомобил. Ответникът е управлявал л.а. без сключена задължителна
застраховка Гражданска отговорност. Ищецът е заплатил обезщетение за
причинените неимуществени вреди и свързаните с него разходи с пет банкови
превода, както следва: на 9.06.2015г. – сумата 6 500лв. по щета № 210147/2015г.;
на 21.07.2017г. – сумата 22 800лв., присъдена с решение по водено гр.д. №
8629/2015г. и изп.д. № 20177840400707; на 21.07.2017г. – сумата
5 038,74лв. лихви върху главницата от 22 800лв. по изп.д. №
20177840400707; на 24.07.2017г. – сумата 3 234,38лв. за съдебни разноски и
последният превод е за сумата 992лв., представляваща изплатена ДТ за завеждане
на посоченото гражданско дело.
В съдебно заседание искът се
поддържа от явилия се процесуален
представител.
Ответникът Р.Е.Д. е депозирал
писмен отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител, в
който излага становище за основателност на иска, предвид представените писмени
доказателства. В съдебно заседание предлага на съда да се произнесе с решение
съобразно събраните доказателства.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: На 20.04.2014г. на път ІІІ-707, в посока от гр.Стралджа
към пътен възел Петолъчката, ответникът Р.Е.Д. управлявал л.а.“Фиат Пунто“ с
рег. № У9172АВ, когато нарушил правилата за движение и допуснал пътнотранспортно
произшествие в пияно състояние и без да притежава СУМПС, с което по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътуващия в автомобила Х.Г.И..
За извършеното деяние Р.Д. е признат за виновен и му е наложено съответното
наказание с присъда № 204/1.12.2014г. по НОХД № 1082/2014г. на РС Ямбол, влязла
в сила на 24.03.2015г.
Управляваният от Р.Д. лек автомобил
“Фиат Пунто“ с рег. № У9172АВ бил със сключена застраховка ГО при ЗК“Лев инс“
за периода 7.01.2014г. – 6.01.2015г. Видно от писмо изх.№ 5737/16.09.2014г. на
това застрахователно дружество, изплатени са били само първата и втората
застрахователни вноски. В отговор на запитване на ГФ застрахователното
дружество е отговорило, че застрахователната полица е валидна от 7.01.2014г. до
22.03.2014г.
Пред ГФ е образувана щета №
21-0147/11.05.2015г. с взискател пострадалото от ПТП лице Х.Г.И..
Поради предложено от ГФ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в по-малък от търсения размер,
пострадалият е подал искова молба за осъждането на ГФ да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер 28 500лв. Образувано е гр.д. № 8629/2015г.
по описа на СГС. По делото като трето лице-помагач на страната на ответника
Гаранционен фонд е привлечен Р.Д.. С решение № 3194/10.05.2017г. по същото дело
Гаранционният фонд е осъден да заплати на Х.И. обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на настъпилото на 20.04.2014г. ПТП, в размер 22 800лв.,
ведно със законната лихва, считано от 21.05.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, като до пълния размер искът е отхвърлен. Съдът е отчел в мотивите на
решението, които имат обвързваща сила за страните в настоящото производство,
извършено извънсъдебно плащане в размер 6 500лв. Фондът е осъден да
заплати и дължимата ДТ в размер 992лв.
Няма данни за датата на влизане
в сила на решението, но от представените от ЧСИ с район на действие СГС
материали е видно, че въз основа на решението е издаден изпълнителен лист в
полза на Х.И. по подлежащото на изпълнение съдебно решение по гр.д. №
8629/2015г. на СГС. В хода на изпълнителното производство Гаранционният фонд е
внесъл сумата 22 800лв. за обезщетението за неимуществени вреди, законната
лихва върху сумата в размер 5 038,74лв., разноски на взискателя по
изп.дело в размер 900лв. и такси към ЧСИ в размер 2 334,38лв.
Отделно от образуваното
изпълнително производство, на 9.06.2015г. ГФ е изплатил на пострадалия
обезщетение за неимуществени вреди в размер 6 500лв., отчетени като
платени от гражданския съд по гр.д. № 8629/2015г. по описа на СГС. На
26.06.2017г. Фондът е платил на СГС присъдената ДТ в размер 992лв. Горните
обстоятелства се установяват от представените в настоящия процес две преводни
нареждания.
Така общият размер на
заплатените суми от ГФ по повод причинените на пострадалия Х.И. вреди от
пътнотранспортното произшествие възлиза на 38 565,12лв.
Гаранционен фонд е изпратил регресна
покана с изх. № 204/25.04.2019г. до ответника за възстановяване на сумата
38 577,76лв., но до момента няма данни за погасяване на паричното
задължение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е
основателен. Регресният иск с правна квалификация чл.288 ал.12 в.в. с ал.1 т.2
б.а КЗ (отм.) изисква ищецът да докаже, че е встъпил чрез извършено плащане в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за обезщетяване
на вредите по ал.8 на същия член, ако ПТП е настъпило на територията на
България, причинено е от моторното превозно средство, което обичайно се намира
на същата територия и виновният водач няма валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност към момента на настъпване на ПТП.
В случая ПТП е настъпило на
територията на страната. Ответникът Р.Д. е управлявал моторното превозно средство, когато
е причинил ПТП с неимуществени вреди на пострадалия Х.И.. Вината на ответника
се установява от представената по делото присъда на РС Ямбол.
Към датата на настъпване на ПТП
автомобилът, управляван от Р.Д., е бил без валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност, което ангажира отговорността на ГФ да овъзмезди неимуществените
вреди, причинени на пострадалото от ПТП лице и свързаните с тези вреди разходи.
Гаранционният фонд е изпълнил задължението си по чл.288 ал.1 т.2 б.а КЗ (отм.) и
е изплатил сума за обезщетение, лихви и разходи в общ размер 38 565,12лв.
Въпреки отправената до ответника
регресна покана, плащане не е извършено.
Горните съображения водят до
извод, че предявеният иск следва да бъде уважен в цялост, заедно със законната
лихва върху тази сума от датата на внасяне на исковата молба в съда – 7.11.2019г.
до окончателното й изплащане.
Ищецът е направил искане за
присъждане на направените деловодни разноски. Същият е внесъл ДТ в размер 1 542,60лв.
и депозит за особен представител на ответника в размер 1 686,95лв. Съобразно
изхода от правния спор и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сумата 3 229,55лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Р.Е.Д. ЕГН ********** ***
да заплати на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, представляван от изп.директори Б.Михайлов и
Ст.Стоилков, сумата 38 565,12лв., представляваща изплатено обезщетение за
неимуществени вреди на пострадало лице от настъпило на 20.04.2014г. ПТП на път
ІІІ-707 в посока гр.Стралджа към пътен възел Петолъчката и реализираните във
връзка с това разходи, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 7.11.2019г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 3 229,55лв. за направени деловодни
разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ