Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 28.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с-в, в публично
заседание на 31 октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2251
по описа за
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.200 от КТ. Ищецът Д.Г.П.
твърди, че работил в ответното дружество на длъжност „строителен работник” от
14.01.2015 г. до 19.04.2016 г. На 09.04.2015 г. по време на работа на
строителен обект „Спортна зала” в гр. Русе, при изпълнение на трудовите му
задължения и на обичайното му работно място, същият паднал от височина около
В отговора на исковата молба ответникът
„Адис Калинов“ООД, гр.Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва всички
претенции по основание и размер, както и изложената фактическа обстановка
относно начина на причиняване на злополуката. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат в размер на ¾, твърдейки, че ищецът е допуснал
груба небрежност, изразяваща се в неполагане на грижи за собственото си здраве,
като се е спънал и паднал на равно място. В тази връзка твърди, че инцидентът е
станал по време на изпълнение на трудовите му задължения, но не на обичайното
му работно място, тъй като към него ден на ищеца бил възложен монтаж на
ел.табла, които се намирали и той е трябвало да бъде на кота 4.29, а падането е
извършено от кота 10,75. Оспорва размера на обезщетението за имуществени вреди,
представляващо разлика между обезщетението за безработица и трудово
възнаграждение. Заявява, че следва да се приспаднат и сумите, получени в този
период като отпусна пенсия по болест. Оспорва претенциите за лихва за забава от
датата на инцидента върху всички суми.
Третото лице-помагач на страната на
ответника - ЗАД „Алианц България” депозира отговор, в който оспорва всички предявени
искове. С оглед изплатеното застрахователно обезщетение на ищеца на 13.06.16 г.
от 18 748,80 лв. твърди, че претенцията за заплащане на допълнително такова за
претърпени неимуществени вреди не отговаря на изискванията за справедливост и е
в нарушение на Наредбата за задължително застраховане на работниците и
служителите по риск трудова злополука и на лимитите на Наредбата за временна и
трайна загуба на работоспособност. Оспорва всички претенции като прекомерно
завишени и несъответстващи на реално претърпените вреди.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото е безспорно установено, че като работник в
ответното дружество /на длъжност „строителен работник“/, на 09.04.2015 г., в
14,40 ч., ищецът претърпява трудова злополука при изпълнение на трудовите си
функции, при която, съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза, получава следните
увреждания: счупване на лява зигоматична кост; многофрагметно счупване на лява
лъчева кост в далечния край, наложило метална остеосинтеза; счупване на лява
илиячна кост, ляв ацетабулум и лява пубисна кост; счупване на шийката на лява
бедрена кост, наложило ендопротезиране на лява тазобедрена става; бималеоларно
счупване на костите на лява подбедрица; многофрагметно счупване на лява петна
кост, наложило метална остеосинтеза.
Трудовата злополука е надлежно установена с
Разпореждане № 45/17.04.2015 г. на НОИ, ТП-Русе, което ангажира отговорността
на работодателя по чл.200 от КТ.
Веднага след инцидента Д.П. постъпва по спешност за
лечение в „МБАЛ–Русе“АД, където по спешност е извършено наместване на лява тазобедрена
става и оперативно лечение на лява пета и лява гривнена става. Изписан е на
08.05.2015 г., като лечението продължава при домашен режим до 02.04.2016 г. В
периода 15-23.06.2015 г. ищецът е на лечение в УМБАЛ „Света Анна“АД-София,
където е извършена нова операция – тотална смяна на лява тазобедрена става. В
периодите 12-19.10.2015 г., 17-24.12.2015 г. и 24.02-02.03.2016 г. П. провежда рехабилитационни
програми в СБАЛФРМ „Медика“ООД-Русе.
Приетото по делото експертно заключение по назначената
съдебно-медицинска експертиза сочи, че освен оперативните лечения, П. провежда
и консервативно лечение, изразяващо се в реанимационно лечение,
диагностично-терапевтични процедури, медикаментозно лечение, физиотерапевтични
и рехабилитационни процедури и препоръки за хигиенно-диетичен режим. Към
момента не е настъпило пълно възстановяване на установените увреждания. Налице
са ограничени движения в лява гривнена става, лява радио-улнарна става, лява
тазобедрена става и лява глезенна става и персистиращ оток на лява глезенна
става. Според експерта, при тези данни не се очаква пълно възстановяване на
движенията в посочените стави. Обичайно болките са най-силни непосредствено
след получаването им и продължават със значителен интензитет до обездвижване на
счупванията и третиране с обезболяващи медикаменти при болнично лечение, в
следоперативните периоди и в процеса на раздвижване на ставите на увредените
крайници. По-слави болки в областта на счупванията са обичайни за
по-продължителен период от време, който е индивидуален, в рамките на месеци,
години и дори за цял живот, особено при физически натоварвания и промяна в
атмосферните условия.
Към отговора на ответника е приложена декларация на Д.П.,
с която същият отказва да приеме предложената му длъжност за трудоустроени –
пазач, тъй като не е в състояние да я изпълнява – сочи, че кракът му е
постоянно надут в областта на петата, има болки в счупения таз и се придвижва с
помощта на две патерици.
Със Заповед № 519/19.04.2016 г. на управителя на „Адис
– Калинов“ООД, гр.Русе, трудовият договор с ищеца е прекратен, считано от
15.04.2016 г. поради това, че е в невъзможност да изпълнява възложената му
работа, предвид заболяване, съгласно ЕР на ТЕЛК от 12.04.2016 г. Съгласно
същото, както и последващо ЕР на ТЕЛК от 13.03.2018 г., на Д.П. е определена
трайно намалена работоспособност от 62 % до
В периода 02.05.2017 г. – 21.03.2018 г. ищецът работи
в „Електроразпределение Север“АД, а от 22.03.2018 г. и към настоящия момент е в
трудово правоотношение с „Билбобул“ООД.
От 23.09.2015 г. на Д.П. е отпусната пенсия за
инвалидност поради трудова злополука в размер на 157.44 лв., последователно
увеличаван на 161.38 лв. и към настоящия момент на 207.60 лв.
В Декларацията за трудова злополука, подадена в ТП на
НОИ от ответника, е отбелязано, че злополуката е станала на строителен обект
„Спортна зала“ – ет.4, кота 10.75, на обичайното стационарно работно място на
пострадалия, при свързване на разклонителни кутии без наличие на напрежение по
кабелната система. Като причина за увреждането е посочено „падане на
пострадалото лице“.
По повод твърдението на процесуалния представител на
„Адис– Калинов“ООД, че по време на инцидента ищецът не е изпълнявал трудовите
задължения, възложени му от работодателя за деня /монтаж на ел.табла/ и на
определеното за деня работно място /кота 4,29 – сутерен/, са приложени заверени
преписи от две страници на Книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа – ежедневен инструктаж, като същата е представена за справка и в съдебно
заседание. Видно от документа, срещу името на ищеца на 07, 08 и 09.04. е положен
подпис за проведен инструктаж, като в графа „Кратко съдържание на инструктажа“ за
първата дата е попълнено „полагане на ел.кабели“, а за останалите две дати - „монтаж
на ел.табла по коти“.
Към отговора на третото лице-помагач ЗАД „Алианц
България“АД е приложено преводно нареждане от 13.06.2016 г. за изплатено на
ищеца обезщетение в размер на 18 748.80 лв. по сключения с ответното
дружество договор за задължителна застраховка на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“ с период на действие 19.06.2014 г. – 18.06.2015 г.
Разпитаният по делото свидетел В.Ц. – бивш колега на
ищеца, излага твърдения, че двамата, макар да се водели строителни работници,
на практика работели като ел.техници и монтирали цялата ел.инсталация на
залата. В деня на инцидента били пратени четири души да монтират едно ел.табло,
но ищецът бил пратен на едно високо стълбище. Тъй като било абсолютно тъмно и
докато се опитва да се прехвърли на друго стълбище, държейки инструменти, кабел
и преносим прожектор, Д.П. пада надолу. До него ден не е имало никакво
осветление, нито ограждения по площадките и стълбите. Всеки ден преди работа те
се подписвали в присъствена книга, в която били написани само имената и
подписите и по тях се смятало кой колко работни дни има. Известно време след
злополуката свидетелят видял ищеца да излиза от хранителен магазин и бил в
критично състояние, движел се с патерици. Година след това двамата работили в
„Енерго Про“, като Д. избягвал тежка работа и споделил на свид.Ц, че чувства
болки. Сега като ходел куцал, кракът му продължавал да е надут, а ръката не
можел да я свива от лакътя.
Свид.А.Н. –
сестра на съпругата на Д.П. изнася данни, че след инцидента той бил в много
тежко физическо и психическо състояние. Докато бил в болницата и след това до
Нова година ищецът само лежал и не искал да вижда никой друг, освен съпругата
си. Свидетелката го видяла едва по Нова година с патерици. Бил затворен, без
мотивация, депресиран, нямал емоционална връзка със семейството си. При
изписването му бил в много тежко състояние, жълт, половин човек, а главата му
била двойна. Болките му били мъчителни в продължение на много време. След
втората операция не можел сам да се обслужва и бил изцяло на грижите на съпругата
си. Макар кракът му все още да е двоен, тъмен, с два инпланта, ищецът започнал
работа, защото не му стигали парите.
Непосредствени впечатления от състоянието на П. и от
проведените лечения споделя съпругата му – свид.Р.Л. При постъпването му в
болница той бил много зле, лицето му било надуто, окото затворено, имало
опасност и за живота му. При изписването след месец бил в безпомощно състояние,
на легло, не можел да се обръща, появили се и рани. Започнал да работи, защото
пенсията му по болест не му стигала, нямал и достатъчно трудов стаж. Като се
върнел от работа лягал, нямал сили, не можел да се качва дори в автобус. Кракът
му продължавал да е надут и заради него куцал. Д.П. много се променил и
психически – изолирал се от всички, пускал при себе си само съпругата си.
Чувствал се неудобно дори от синовете си, защото до тоалетна се налагало да
ходи в шише. Не можел вече да играе с внучката си, поради болките не можел и в
къщи нищо да прави. За инцидента ищецът споделил на съпругата си, че е правел
реконструкция на кабели по етажи. Ходел с прожектор, стълба и инструменти.
Всичко при него било тъмно, нямало нищо обезопасително, политнал и паднал в
някакъв отвор, през който пускали материали.
Свид.К.К. – технически ръководител в „Адис Калинов“
излага твърдения, че тя води книгата за инструктажи, в която вписвала кой
работник къде ще работи. Въпросният ден всички електричари трябвало да работят
на кота -4. Инцидентът с ищеца станал на друго място, като цялата зала била
обезопасена с парапети и сигнални ленти. По стълбищата имало разпределителни
кутии. Цялата спортна зала била на временно ел.захранване и на всеки етаж имало
временни ел.табла. От тях с удължители и разклонители се осветявало с
прожектори мястото, където се работи през деня. Надолу или нагоре, където
нямало да се работи, било тъмница. Свидетелката признава, че е имало случаи, в
които работниците първо подписват инструктажната книга, а след това тя се
дописвала от К.К.. Случвало се е и устно да каже на работниците каква дейност
да вършат.
От своя страна свид.Д.Р. – ел.техник в ответното
дружество заявява, че в деня на злополуката с ищеца работата на електричарите,
разпределени по групи, била подвързване на табла, кутии, изтегляне на кабели.
Когато намерили Д.П. след злополуката, той бил седнал на кота 6 от страната на
стадиона и казал, че се е спънал на равното. Ищецът не можел да се движи и не
знаел какво се е случило. Според свидетеля, в коридорите на кота 10 мало само
кутии, но няма как да е било осветено, тъй като не е имало никой да работи там.
В зависимост от дейността си носели перфоратор, удължител, ключове, клещи,
прожектори, защото имало тъмни места. При Д. не намерили нищо, чантата му била
на около
От приетото по делото заключение по назначената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за претендирания период
15.04.2015 г. – 14.04.2016 г. разликата между полученото от ищеца обезщетение
по болест и брутното трудово възнаграждение, което би получил на работното си
място при ответника, възлиза на 389.99 лв. Ако към полученото обезщетение се
прибави и отпуснатата му пенсия за инвалидност, Николай П. е получил 670.10 лв.
в повече от брутното си трудово възнаграждение.
За установяване третата претенция на ищеца за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, са представени фактури и
фискални бонове, издадени в периода 20.04.2015 г. – 01.03.2016 г., за закупени
превързочни материали, помощни средства и медикаменти, заплатени потребителски
такси към СБАЛФРМ „Медика“ООД-Русе и „МБАЛ-Русе“ЕАД, заплатен транспорт за
болен, прегледи при ортопед. Според приетата комплексна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от фармацефт и ортопед-травматолог, фактурите, издадени
от „МБАЛ-Русе“, съответстват на описаните в оперативния протокол и на цените,
определени от болницата. Описаната оперативна процедура и поставената
ендопротеза в УМБАЛ „Света Анна“АД-София също съответства на издадената фактура
на стойност, определена от болницата. Тъй като превързочните материали не са
описани подробно в издадените фактури, не могат да бъдат остойностени. Всички
описани фрактури и травми по тялото на ищеца съответстват на болка с голям
интензитет, за които са необходими аналгетици. Във фактурите са описани
обезболяващи, които не са конкретизирани и също не могат да се остойностят.
Фактурите за лекарствата Зибор и Калцикинон съответстват на препоръките от
УМБАЛ „Света Анна“АД-София. От фактурите за закупени превързочни материали и
обезболяващи не става ясно какво точно е закупено. Медикаментите, закупени с
фактури от 29.05.2015 г., са с коректна стойност.
По делото е представен в заверен препис от Община Русе
техническия паспорт за изграждането на сграда „Арена Монбат“- гр.Русе.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да е основателен искът по чл.200 КТ, следва
кумулативно да са налице следните законови предпоставки: неблагоприятен
резултат /настъпила трайно намалена работоспособност през време и във връзка
или по повод на извършваната работа/ и причинна връзка между увреждането и
резултата /резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на
здравето, а не от други обстоятелства/. Отговорността е обективна и безвиновна
и работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от пострадалия работник
вреди. Като основание за предявяване на иск за обезщетение, в случая трудовата
злополука, е установена от ищеца с депозираното по делото разпореждане на НОИ,
ТП-Русе, по чл.55, ал.1 от КСО. Резултатът от увреждането е настъпилата трайно
намалена работоспособност над 50 % - а именно 62 %, установена с приложените експертни
решения на ТЕЛК.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както
и предвидими болки и страдания, които ще търпи до края на живота си, в размер
на 40 000 лв. След приспадане на полученото застрахователно обезщетение,
претендира сумата 20 000 лв. Размерът на неимуществените вреди следва да
се определи от съда по справедливост, при съобразяване характера на причиненото
увреждане, продължителността на лечението, наличието на съпровождащи го болки и
неудобства, както и очакванията за възстановяване здравословното състояние на
пострадалия.
В настоящия случай приетата по делото съдебно-медициска експертиза, изготвена въз основа на
медицинската документация и след личен преглед на ищеца установява, че
вследствие трудовата злополука същият е получил множество увреждания: счупване
на лява зигоматична кост; многофрагметно счупване на лява лъчева кост в
далечния край, наложило метална остеосинтеза; счупване на лява илиячна кост,
ляв ацетабулум и лява пубисна кост; счупване на шийката на лява бедрена кост,
наложило ендопротезиране на лява тазобедрена става; бималеоларно счупване на
костите на лява подбедрица; многофрагметно счупване на лява петна кост,
наложило метална остеосинтеза. Освен двете оперативни интервенции, П. провежда
и реанимационно лечение, диагностично-терапевтични процедури, медикаментозно
лечение, физиотерапевтични и рехабилитационни процедури и препоръки за
хигиенно-диетичен режим. И понастоящем не е настъпило пълно възстановяване на
установените увреждания. Налице са ограничени движения в лява гривнена става,
лява радио-улнарна става, лява тазобедрена става и лява глезенна става и постоянен
оток на лява глезенна става. Както сочи и вещото лице, при тези данни не се
очаква пълно възстановяване на движенията в посочените стави. Събраните гласни
доказателства потвърждават становището на експерта, че болките на Д.П. били
най-силни непосредствено след получаването на травмите и продължили със
значителен интензитет до обездвижване на счупванията и третиране с обезболяващи
медикаменти при болнично лечение, в следоперативните периоди и в процеса на
раздвижване на ставите на увредените крайници. По-слаби болки в областта на
счупванията ищецът е имал и след това, изпитва такива и сега. Очакванията са
тези страдания при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия да
продължат цял живот.
Налице са и психически страдания както по време на
лечението, така и сега. Повече от година ищецът е бил в напълно безпомощно
състояние – целият натрошен, главата му подута, а едното му око затворено. Можел
да стои само легнал, от което получил и рани по тялото си. Не искал да вижда
никого, допускал до себе си само съпругата си, която изцяло се грижела за него,
станал затворен и нямал връзка със семейството. Макар да ходел на работа, продължавал
да изпитва болки в крака, който бил все така подут и в ръката, като не можел да
я свива от лакътя. Това налагало да продължава да взема болкоуспокояващи. Д.П.
бил изнервен, лесно се измарял и нито в къщи, нито на село можел да помага с
нещо. Не можел да си играе и с внучето си, чувствал се половин човек.
Съобразно горните обстоятелства съдът намира, че
справедливият размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 40
000 лева. След приспадане на полученото обезщетение от третото лице по спора -
ЗАД „Алианц България“АД в размер на 18 748.80 лв. по сключения с ответното
дружество договор за задължителна застраховка на работниците и служителите за
риска „Трудова злополука“, претенцията се явява основателна за сумата
21 251.20 лв., но тъй като се претендира в по-нисък размер от 20 000 лв.,
същата следва да се уважи до тази сума.
Претенцията за присъждане на законната лихва имат
акцесорен характер и следва основателността на главния иск. Предвид изложените
съображения, че искът е доказан, то законна лихва следва да се присъди върху
уважения му размер, считано от датата на злополуката /чл.84, ал.3 ЗЗД/.
Ответникът е направил възражение, че приносът на
пострадалия за трудовата злополука е в размер на ¾, поради допусната
груба небрежност по време на работа, изразяваща се в това, че ищецът не е
изпълнявал трудовите си задължения, възложени му за деня, нито на определеното
за деня работно място.
По силата на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ
отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност /съзнавана непредпазливост/, т.е. извършил е определени действия в
нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда,
предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като
лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания
и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. Не
всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на
чл. 201, ал. 2 КТ, а само субективното отношение на
пострадалия, довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна
като елемент от неговото виновно действие. За да се приеме, че предпоставките
на цитираната разпоредба са налице е необходимо да бъде установено по
категоричен начин по делото, като доказателствената тежест е на работодателя,
извършването на такива действия от страна на пострадалия и то със съзнанието за
възможното настъпване на вредоносните последици и самонадеяното отношение към
съществуващата опасност от тяхното настъпване. Изводът за наличието на груба
небрежност не може да се основава на предположение.
В случая не е провеждана административна процедура по
разследване на конкретната трудова злополука по реда на чл.58 от КСО и
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки. Не е извършено и вътрешно разследване на злополуката. Ответникът не
доказва по категоричен начин изложените в отговора твърдения относно
конкретното място и конкретната работа на ищеца в деня на инцидента. Установи
се, че обектът е огромен и работещите като ел.техници строителни работници
/между 8-10 и 12 души/ разпределят работата си за деня или за седмицата на
групи, като в процеса на работа възникват и други задачи. Свид.Р заявява, че
него ден трябвало да работят основно по подвързване на табла, кутии и изтегляне
на кабели на кота -4, но не е сигурен Д.П. какво точно е трябвало да върши.
Свидетелят твърди също, че никой не може да каже какво точно се е случило, но е
сигурен, че на кота 10 не е било осветено. Свид.Ц също твърди, че до него ден
не е имало никакво осветление, била е абсолютна тъмница. Същевременно, за да си
вършат работата, работниците трябвало да държат преносим прожектор,
инструменти, кабел и багаж. Едва след инцидента пуснали гирлянди с осветление,
но то пак не било достатъчно. Свид.К излага твърдения, че него ден паралелно се
слагали кабели и кутии и след тях ел.таблата, изтегляли се кабели. Същата
заявява, че цялата зала била обезопасена с парапети, сигнални ленти,
обезопасени отвори, цялата зала била с временно ел.захранване и на всеки етаж
имало временни ел.табла, от които с удължители и разклонители се осветявало мястото,
където ще се работи. Същевременно признава, че нагоре и надолу всичко било
тъмница.
Както беше посочено и в обстоятелствената част, в
декларацията за трудова злополука, попълнена от работодателя, се установяват
релевантните за спора факти, а именно: мястото, където е станала трудовата
злополука и което е отразено като обичайно стационарно работно място и
специфичното действие, извършвано от пострадалия – свързване на разклонителни
кутии без наличие на напрежение по кабелната система. Не е посочено наличие на
отклонение от нормалните условия, нито нарушение на каквито и да било правила
за безопасност на труда. Тези обстоятелства не могат да бъдат опровергани от
представената книга за ежедневен инструктаж, която, като частен документ без
достоверна дата, се попълва от служител на ответника. Освен, че нейното
предназначение не е да доказва конкретната трудова дейност за съответния ден
чрез графа „Кратко съдържание на инструктажа“, от гласните доказателства става
ясно, че се е случвало тази графа да бъде попълнена по-късно, след полагането
на подписите от работниците. Както съдът сам установи, за конкретни дати
посочената графа изобщо не е попълвана, което според процесуалния представител
на ответника означавало, че са се извършвали същите дейности, както последната
отразена преди това.
Освен всичко изложеното, по делото липсват твърдения
на кота 10.75 ищецът да е вършил нещо различно от работа по ел.инсталацията на
спортната зала. От противоправното си поведение, свързано с назначаване на
ел.техници на длъжност „строителни работници“ и възлагането им на работа извън
длъжностната им характеристика, ответникът се опитва да черпи благоприятни за
себе си последствия. Не става ясно и какви конкретни безопасни условия на труд
са създадени за работниците, щом на строителния обект е станала неедна
злополука и ел.техниците са принудени да работят при посочените по-горе условия
/пълна тъмница, носейки стълби, прожектори и инструменти/.
Следователно, в конкретния случай не може да се говори
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника. Абсурдно звучи
и заявеното от ответника в съдебно заседание, че ищецът проявил груба
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижи за собственото си здраве, като
се спънал и паднал на равно място, което съдът не следва да коментира.
Ищецът предявява иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващо разликата между обезщетението за
безработица и трудовото възнаграждение, което би получил за периода 15.04.2015
г. – 14.04.2016 г., т.е. след злополуката до прекратяването на трудовия му
договор. Претенцията се явява изцяло неоснователна предвид обстоятелството, че Д.П.
не е получавал и няма как да получи такова обезщетение докато трае трудовото му
правоотношение с ответника. Без да е искана поправка на исковата молба, съдът
не може да приеме, че става въпрос за техническа грешка и страната е имала
предвид обезщетение за временна неработоспособност. Това би означавало да се
произнесе плюс петитум.
По отношение последната претенция - за заплащане на
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение:
Представените фактури и фискални бонове, издадени в
периода на лечение на ищеца и на негово име, установяват, че за превързочни
материали и обезболяващи са заплатени 388.74 лв., 98.60 лв. потребителски такси
към СБАЛФРМ „Медика“ООД и „МБАЛ-Русе“АД, 15 лв. транспорт за болен, 7.50 лв. за
подлога, 124.95 лв. капсули и инжекции, 75.90 лв. 6 бр. медикаменти, подробно
описани във фактура от 26.06.2015 г., 148.80 лв. такси за прегледи при ортопед
и личен лекар, 2920 лв. доплащане на медицински консумативи към „МБАЛ-Русе“АД,
3440 лв. заплащане на консумативи към УМБАЛ „Св.Анна“АД-София, или 7 219.49
лв. Съобразявайки приложените счетоводни документи, приетите съдебно-медицински
експертизи и ангажираните гласни доказателства относно лечението на ищеца,
съдът намира, че претенцията следва да се уважи до посочения размер, в това
число и за направените разходи за превързочни материали. Действително във
фактурите превързочните материали не са индивидуализирани по вид и стойност, но
това обстоятелство не следва да бъде в ущърб на пострадалото лице, след като в
тях за получател на стоките е посочен именно ищецът. За остатъка до
претендираните 7 249.19 лв. претенцията следва да се отхвърли, тъй като
липсват доказателства да са направени разходи за лечение над посочената сума.
По въпроса от кой момент се дължи на работника
обезщетение за имуществени вреди, съгласно практиката на ВКС, изхождайки от
разпоредбата на чл.51, ал.1, изр. първо ЗЗД, че “Обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането”, обезщетението
за имуществени вреди се дължи от момента, от който то е изискуемо, т.е. от
момента, от който тези вреди се търпят реално. В случая съдът приема, че
началният момент, от който следва да се присъди обезщетението като обща сума от
7 219.49 лв. е последната дата, на която е издаден счетоводен документ за
тях, а именно – 01.03.2016 г. За периода 09.05.2015 г. – 28.02.2016 г.
акцесорната претенция следва да се остави без уважение.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, в тежест на ответника
са направените от ищеца разноски по делото, които, съразмерно с уважената част
от иска и по компенсация, възлизат на 659.21 лв.
Ответникът следва да заплати направените разноски за
вещи лица по двете съдебномедицински експертизи в размер на 889 лв., както и 1088.78
лв. държавна такса по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “АДИС КАЛИНОВ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.”Бистрица”4, бл.“Бистрица-1“, вх.Г,
представлявано от управителите Калин Атанасов Калинов и Йордан Трифонов Марков,
да заплати на Д.Г.П., с ЕГН **********,***,
в производство с участието на трето лице-помагач на страната на ответника - ЗАД
„Алианц България“АД, гр.София, с ЕИК *********, сумите: 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, настъпила на 09.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015
г. до окончателното й изплащане, 7 219.49
лв. обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, изразяващи се в
разходи за лечение, ведно със законната лихва от 01.03.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и 659.21 лв.
разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, над сумата 7219.49 лв. до претендираните 7249.19 лв., иска за
присъждане на законната лихва върху сумата 7219.49 лв. за периода 09.04.2015 г.
– 28.02.2016 г., както и иска за имуществени вреди в размер на 1943.06 лв.,
представляващи разликата между обезщетението за безработица и трудовото
възнаграждение за периода 15.04.2015 г. – 14.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 09.04.2015 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА “АДИС КАЛИНОВ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.”Бистрица”4, бл.“Бистрица-1“, вх.Г,
представлявано от управителите Калин Атанасов Калинов и Йордан Трифонов Марков,
да заплати на Д.Г.П., с ЕГН **********,
659.21
лв. разноски по компенсация.
ОСЪЖДА “АДИС КАЛИНОВ”ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе, ул.”Бистрица”4, бл.“Бистрица-1“, вх.Г,
представлявано от управителите Калин Атанасов Калинов и Йордан Трифонов Марков,
да плати по сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 1088.78 лв., както и 889 лв.
разноски за вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: