№ 313
гр. Ловеч, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100398 по описа за 2021 година
Облигационна искова претенция с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от Д. СВ. Д. от гр.Ловеч, представляван от пълномощника си
адв.Д.Ф. от АК-гр.София срещу „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
****** в която изтъква, че по настоящото гр.дело №398/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч между страните е
сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разтояние /ЗПФУР/ Договор за потребителски
кредит №149332 от 18.11.2016 год., по силата на който ищецът е получил в собственост 500,00 лв. при годишна
лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /по-долу „ГПР“/ в размер
на 49,64%. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което заемателят
следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 18.12.2016 год.
Твърди, че на датата 24.08.2016 год. /гр.д.№399/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч/ между страните е
сключен по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №140212/24.08.2016 год., по силата на който
ищецът е получил в собственост 500 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и
годишен процент на разходите /по-долу „ГПР'/ в размер на 49,64%. Страните са договорили, че общото
задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което заемателят следва да изплати съгласно погасителният план
в 30 дневен срок до 23.09.2016 год.
На 20.07.2016 год. /гр.дело №400/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч/ между страните е сключен по реда
на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №136477/20.07.2016 год., по силата на който ищецът е получил в
собственост 500 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на
разходите /по-долу „ГПР“/ в размер на 49,64%. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в
размер на 517,08 лв., което заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до
19.08.2016 год.
Между страните по гр.дело №401/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч е сключен по реда на ЗПФУР
Договор за потребителски кредит №128371, по силата на който ищецът е получил в собственост 500 лв. при
годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /по-долу „ГПР'/ в
размер на 49,64%. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08 лв., което
1
заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 09.06.2016 год.
На датата 15.06.2016 год по гр.дело №402/2021 год.. между страните е сключен по реда на ЗПФУР
Договор за потребителски кредит №132866/15.06.2016 год., по силата на който ищецът е получил в собственост
500 лв. при годишна лихва за ползване на заемният ресурс в размер на 41% и годишен процент на разходите /по-
долу „ГПР“/ в размер на 49,64 %. Страните са договорили, че общото задължение по кредита е в размер на 517,08
лв., което заемателят следва да изплати съгласно погасителният план в 30 дневен срок до 16.07.2016 год.
Съгласно чл.1.7 от цитираните по-горе Договори за потребителски кредити, потребителят е длъжен в срок
до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита да учреди обезпечение.
Предвидено е, че едното от обезпеченията, което заемополучателят следва да учреди е поръчителство на поне две
физически лица, като алтернативно е предвидено, че потребителят следва да обезпечи изпълнението чрез банкова
гаранция. Според чл.3.3 от договорите, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 4.32 лв. на първия ден от периода и 4.32 лв. за всеки следващ
период.
Впоследствие отново по реда на ЗПФУР на 18.01.2017 год. страните са сключили Анекс №149332_А към
Договор за кредит №149332, с който страните са приели за установено в отношенията помежду им, че
задълженията на кредитополучателя към кредитодателя по активния кредит са както следва : редовна главница в
размер на 500 лв., такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 90 лв., текуща лихва към
датата 18.01.2017 год. в размер на 17.08 лв. и неустойки в размер на 125,28 лв. Уговорено е, че срокът за
изпълнение е 30 дневен, като дължимата от потребителя лихва е в размер на 3.42% и се равнява на 17,08 лв. при
ГПР от 49,64 %. Предвидено е, че потребителят дължи неустойка за неосигуряване на обезпечение, изчислена по
методиката на договора.
Ищецът твърди, че се явява потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като е усвоил
кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското му качество, процесните договори попадат в
приложното поле на Закона за защита на потречбителите /ЗЗП/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Уточнява, че е усвоил изцяло заемният ресурс, като към момента на завеждане на исковата молба е
изплатил в изпълнение на договора сумата от 732.36 лв.
Вземанията в размер на 232,36 лв. са платени без правно основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД, тъй като
техният източник е изначално недействителният кредитен договор.
Счита, че процесните договори са нищожни поради изначалната недействителност на съществен елемент
от договорното съдържание по чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД/, на основание чл.21
ЗПК във вр.с чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът
не е изпълнил и изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за
прилагане на възнаградителната лихва.
Договорите за потребителски кредити не са породили валидни права и задължения и поради неспазване
на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в съдържанието им не е включен размера на лихвения
процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК.
Процесните договори за потребителски кредит са изначално недействителни и на основание на
обстоятелството, че страните не са уговорили изрично на основание чл.13, ал.4 от ЗЕПЕУУ, че положените от тях
обикновени подписи имат правната сила на саморъчен подпис, то не е спазена писмената форма за
действителност на същите и не е изразено валидно съгласие за сключването на кредитната сделка.
Договорите се явяват нищожни като сключени в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
във вр. с чл.10, ал.1 във вр. с чл.19, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.21 и с чл.22 от ЗПК. Уговореният в договорът ГПР не
съдържа всички данни, формиращи размерът му, което е нарушение на нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК, съгласно
която всички условия по договорът следва да бъдат разписани ясно и разбираемо за потребителя. Предвиденият в
договорите ГПР е разписан невярно и подвеждащо, на което основание е недействителен, като осъществяващ
основанието по чл.21 ЗПК и като уговорен неравноправно. Кредиторът не е изпълнил задължението си да
2
разпише в договорите действителната обща сума, дължима от потребителя.
Осъществен е и фактическият състав на чл.143, ал.2, т.9 от ЗЗП /в редакцията към момента на сключване
на договора/, тъй като кредиторът в нарушение на чл.5 ЗПК не е предоставил на потребителя в преддоговорният
процес вярна информация за приложимите в правоотношението ГПР, ГЛП и за общата дължима от него сума, на
основание на което е наложил на заемателя приемането на клаузи, с които не е имал възможност да се запознае
преди сключването на договора.
Правните последици на нищожната кредитна сделка съгласно чл.23 от ЗПК са задължение на
потребителят да реституира на кредитора само на чистата стойност на паричния заем, което той е сторил, без
същият да дължи лихва и други разходи по заема.
I.Уговорената в процесните договори възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на
добрите нрави по чл.26 ЗЗД, като неравноправна по смисъла на общия фактически състав на чл.143 ЗЗП и
като заобикаляща изискванията на ЗПК по смисъла на чл. 21 ЗПК.
1.Счита, че с договорения годишен лихвен процент в размер на 41,00% се нарушават добрите нрави ,
поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Съдебната практика приема, че при
формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит,
обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да
може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити - двукратния размер на законната лихва. В тази насока се позовава на : Решение №906/30.12.2004 г. по
гр.д.№1106/2003 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение №378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005 г. на ВКС, 2 г.о.; Решение
№1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г.
на ВКС, 4 г.о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не
надхвърля повече от три пъти законната лихва. Към датата на сключване на договорите за кредит и понастоящем
размерът на законната лихва се определя според ПМС №426 на МС от 08.12.2014 г. като сбор от основния лихвен
процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. След справка на страницата на БНБ се установява, че към датата на
сключването им основният лихвен процент е 0,00 % т.е. размерът на законната лихва е 10,00 %. Трикратният
размер на законната лихва възлиза на 30,00%, а двукратният - 20,00%. В настоящият случай договорената между
страните лихва в размер на 41,00 % годишно, към която следва да се добави скритата лихва - уговорените по
договора неустойка за неосигуряване на обезпечение надхвърля повече от три пъти законната, което представлява
нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.
2.Налице е основанието за нищожност на уговорената възнаградителна лихва по чл.21 ЗПК . Твърди, че
посоченият в договорите фиксиран лихвен процент в размер на 41,00 % не отговаря на действително приложения
в заемното правоотношение лихвен процент, на две основания :
а/.видно от Анекса към договорорите, месечният лихвен процент е в размер на 3,42 %. При изчисляване
на дължимата възнаградителна лихва годишно по формулата 3,42 х 12 е видно, че дължимата цена на кредита е в
размер на 41,04%, а не както е разписано в договорите - 41%.
б/.освен това, уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител или банкова гаранция представлява
добавък към договорната лихва - скрита лихва и в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, кредиторът не е оповестил
на потребителя действителната цена на кредитния ресурс. Вземането по чл.3.3 от потребителските договори няма
характера на неустойка, тъй като макар и да е именувано така, това вземане изначало е уговорено без да
притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава обезщетителна и обезпечителна
функции. Кредиторът го е именувал „неустойка", за да преодолее ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като
съгласно чл.19, ал.3, т.1 ЗПК разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Търговецът
си е гарантирал, че ще получи това вземане срещу предоставените в заем средства чрез създадените от него
предпоставки за сигурно неизпълнение на ограничителните му изисквания за осигуряване на поръчители или на
банкова гаранция. Вземането е допълнителна и гарантирана за него икономическа облага, поради което то
съставлява печалба за търговеца - скрита под формата на неустойка лихва.
В този смисъл се позовава и на съдебната практика, която приема, че когато търговецът създава
предпоставки да получи допълнителна парична облага от предоставения кредитен ресурс, независимо, че
променя наименованието на престацията и я именува като „неустойка", вместо да разкрие действителната й
3
икономическа и правна характеристика на лихва, тази облага съставлява печалба за него и като такава е следвало
да бъде обявена на потребителя като елемент на договорната лихва /така Решение №1398 от 27.11.2019 г. по
в.гр.д.№2171/ 2019 г. на XIV състав на Окръжен съд-Пловдив, Решение №1514 от 16.12.2019 г. по в. гр. д.№
2442/2019 г. на VI състав на Окръжен съд-Пловдив, Решение №1510 от 13.12.2019 г. по в. гр. д. №2373/2019 г. на
VI състав на Окръжен съд-Пловдив, Решение №1167 от 17.10.2019 г. по в. гр. д. №1385/2019 г. на X състав на
Окръжен съд-Пловдив, Решение №398 от 13.05.2019 г. по в. т. д. №159/2019 г. на III състав на Окръжен съд-
Варна, Решение №214 от 14.03.2019 г. по в. т. д. №1978/2018 г. на III състав на Окръжен съд-Варна, Решение
№312 от 13.03.2019 г. на ОС- Пловдив по в.гр.д.№2877/2018 г. и Решение от 31.10.2017 г.по в.т.д.№ 835/17 г. на
ОС - Варна/.
Аргументите им, че договореният размер на възнаградителната лихва от 41,00% е в по-висок от обявения
на потребителя, тъй като към него следва да се кумулира и скритата под формата на неустойка лихва, са следните
:
За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския заем, фирмите за бързи кредити, регистрирани по реда на чл.3а ЗКИ въвели практика да
поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят : осигуряване
на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или
предоставянето на банкови гаранции и др. След като кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на
тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък предвидили
заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на
потребителите.
Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, небанковите финансови институции
си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като
същевременно преодоляли законовото изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК за таван на лихвените нива и другите
разходи по предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде
извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т.3 от TP на
ОСТК на ВКС по т.д. №1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, които се обезпечават с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
наведени в производството.
На плоскостта на настоящия случай, неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или банкова гаранция счита, че е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото
чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала неплатежоспособност на главния длъжник и при
невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили
лично обезпечение или от банката гарант.
Предвидената неустойка е уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника и компенсира вредите от риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на
финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 ЗПК) и да предложи
добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Изтъква, че предвидената неустойка не изпълнява обезщетителна функция , доколкото тя не зависи от
вредите от неизпълнението на договорното задължение, по никакъв начин не кореспондира с последици от
4
неизпълнението и се начислява като добавък към платежната вноска. Максимално тежките вреди, които един
кредитор може да претърпи са от виновното пълно неизпълнение. Чл.33 от ЗПК предвижда, че при забавено
изпълнение на задълженията по договора за потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва
върху непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е максималното обезщетение за
пълното неизпълнение на паричните задължения по кредитното правоотношение. От неосигуряването на
поръчител, респ. на банкова гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност е по-голяма от тази
при пълно неизпълнение. Предвиждането в процесните договори, че кредиторът има право на обезщетение по
чл.92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов
легитимен интерес и внася неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП в договорното съдържание с цел
неговото облагодетелстване в ущърб на потребителя.
Уговорено е, че неустойката се дължи не при неизпълнение на основното договорно задължение и че се
престира независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, поради което тя е типичен
пример за неустойка, която изначално не притежава обезщетителна функция.
На следващо място, неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е
излязла извън присъщата й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов
интерес е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу евентуалното пълно
или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да
престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след
сключването на договора да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Дори да се приеме, че кредиторът реално е имал за цел, макар и след
сключването на договора, да си осигури достатъчни обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за
осигуряване на поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на небанкови финансови
услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще може да се удовлетвори за вземанията си. Заемодателят не е
търсил обезпечение на вземанията си по договорите за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване
на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Явно е, че кредитодателят не е търсил обезпечение, тъй като е поставил
ограничения и е дал и неизпълнимо кратък срок за осигуряване на поръчители или банкова гаранция - едва три
дни след сключване на договорите.
Неустойката по спорните договори твърди, че има санкционен характер, но същата е уговорена в разрез с
принципа на добросъвестността, на което основание тя не е породила правни последици. В допълнение сочи, че
вземане, което не притежава обезщетителна и обезпечителна функция, а само санкционната такава по правната си
характеристика не съставлява неустойка. По същество тя е добавка към възнаградителната лихва на търговеца -
заемодател и го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
3.Възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл.143 ЗЗП. При сключване на
процесните договори потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като
същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 41,00 %. В нарушение на чл.147,
ал.1 ЗЗП, на заемателят не е било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са
икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната
лихва, а е бил заблуден, че нарушава договорите, на което основание трябва да престара неустойката по чл.3.3 от
същите, респ. по 13 от Анексите към тях.
Принципът за обективност, прозрачност и равнопоставеност на уговорките по потребителските сделки,
регламентирано в чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал.1 от ЗЗП, съгласно договорните
клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в
практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до
разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от
поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи /Решение по дело С-
186/16 г., съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по дело № С-26/13 г., Решение от 23.04.2015 г. по дело С -
96/14; Решение от 26.02.2015 г. по дело С-143/13; Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С-154/15,
С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016 г./ и с оглед на задължителния им характер са съобразени с Решение №98 от
5
25.07.2017 г. по т.д. № 535/16 г. на ВКС, II т.о, с което съдебният състав е приел, че „Тълкуването на СЕС
поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не само
от граматическа гледна точка……така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение относно смисъла на определено
условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин - чл.147, ал.2 ЗЗП".
На плоскостта на настоящия казус, доставчикът на кредитен ресурс е нарушил изискванията на
справедливостта и добросъвестносттта и неравноправно не е разяснил на потребителя какъв е размерът на
дължимата от него възнаградителна лихва, на което основание разписаната в договора лихва от 41,00 % не е
породила валидни правни последици на основание чл.146, ал. 1 ЗЗП.
Договорите за потребителски кредит са нормативно уредени като възмездни - чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и
липсата на задължителния реквизит от съдържанието им, а именно непораждането на валидно задължение за
заплащане на цена на кредитния ресурс има, съгласно чл.22 ЗПК, за юридическа последица недействителност на
заемното правоотношение. В този смисъл е и съдебната практика - Така Решение от 14.04.2020 г. по в.гр.д.
№4786/18 г. на СГС, ГО, II въззивен състав, Решение №79 от 06.03.2020 г. по в.гр.д.№49/2020 г. на III състав на
Окръжен съд - Пазарджик, Решение №95 от 12.03.2020 г. по в.гр.д.№88/2020 г. на II състав на Окръжен съд -
Пазарджик, Решение №108 от 14.04.2020 г. по в.гр.д.№93/2020 г. на III състав на Окръжен съд - Пазарджик,
Решение от 14.04.2020 г. по в.гр.д.№4786/18 г. на СГС, ГО, II въззивен състав, Решение №151 от 15.05.2019 г. по
в.гр.д.№197/19 г. на ОС-Враца, Решение №68 от 13.03.2019 г. по в.гр.д.№511/2018 г. на Окръжен съд - Враца,
Решение №143 от 13.05.2019 г. по в.гр.д.№ 106/2019 г. на Окръжен съд - Враца, Решение №175 от 04.06.2019 г. по
в.гр.д.№214/2019 г. на Окръжен съд - Враца, Решение №194 от 27.05.2019 г. по в.гр.д.№225/2019 г. на Окръжен
съд - Хасково, Решение №I - 151 от 03.12.2019 г. по в.гр.д.№1491/19 г. на ОС - Бургас, 01.2019 г. по в. гр.д.
№2272/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение №1398 от 27.11.2019 г. по в.гр.д.№2171/2019 г.
на XIV състав на Окръжен съд-Пловдив, Решение №85 от 16.01.2019 г. по в.гр.д.№2272/2018 г. на XIV състав на
Окръжен съд-Пловдив, Решение №79 от 15.01.2019 г. по в.гр.д.№1780/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд-
Пловдив, Решение №938 от 04.07.2018 г. по в.гр.д.№1067/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд-Пловдив,
Решение №1210 от 12.10.2018 г. по в.гр.д.№1426/2018 г. на VII състав на Окръжен съд-Пловдив, Решение №90 от
26.03.2019 г. по в.гр.д.№38/2019 г. на II състав на Окръжен съд-Перник, Решение №397 от 25.10.2018 г. по гр. д.
№276/2018 г. на Окръжен съд - Смолян, Решение №519 от 19.06.2019 г. по в. гр.д.№679/2019 г. на I състав на
Окръжен съд – Бургас и други.
Намира, че е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като договорите за потребителски кредит
не би могло да бъдат сключени без недействителната им част, понеже те нормативно са уредени като възмездни и
кредиторът не би ги сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за
недействителност на договорите на това основание може да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по-
пълната защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл.22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания
към договорите за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, сред които са
точното определяне на възнаградителната лихва - чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договорите за потребителски кредит се
явяват изцяло недействителни. От изложеното следва, че законът поставя важен акцент на посочената уговорка
относно цената на заемните средства - поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в
момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за
по-пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК. Нищожността на клаузата, регламентиращи част от реквизитите на договорите за потребителски кредит -
лихвения процент - представляваща част от същественото съдържание на договорите прави цялото заемно
съглашение нищожно. Това разрешение отговаря и на задължителното тълкуване на Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи на Съда на Съюза, който приема, че Директивата допуска възможността, при спазване на
правото на Съюза, сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко
неравноправни клаузи, да бъде обявен за нищожен в неговата цялост, когато се окаже, че това гарантира по-добра
защита на потребителя (вж. в този смисъл Решение по дело С-453/10, Perenicova и Perenic, точка 35 и С-397/11,
ErikaJoros, точка 47).
Неприложима е и втората хипотеза на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която е възможно договор да бъде само
частично недействителен. Нищожността на отделни части от договора може да доведе до нищожност на целия
договор, само ако частта не може да бъде заместена по право от повелителни правила на закона или ако не може
6
да се предположи, че договорът би бил сключен без недействителната му част. На плоскостта на процесния казус,
нищожните клаузи на договора относно определянето на процента на възнаградителната лихва не биха могли да
се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като законодателят не е въвел императивни размери на
цените на кредитите, а и с оглед на задължителното тълкуване с редица преюдициални заключения на Съда на
ЕС, с които е дадено разрешението, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на
неравноправните договорни клаузи, че договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго
изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на
вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът, тъй като ако на националния съд
бъде позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би
могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13 относно неравноправнте
клаузи понеже би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и
доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя /виж дело С-618/10, Banco
Espanol de Credito SA, дело C-488/11, Dirk Frederik Asbeek Brusse и Katarina de Man Garabito и C-397/11, Erika
Joros/.
II. На още едно основание счита, че не са изпълнени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК , който
регламентира, че кредиторът следва да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения
процент. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира под "условията за прилагане" на
лихвения процент по кредита. От граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на
правната разпоредба на чл.11 от ЗПК, така и в контекста на нормите, съдържащи изисквания по чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.9 ЗПК, които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е
недействителен, се налага изводът, че под "условия за прилагане" трябва да се има предвид предварително
разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в договора предпоставки за прилагането на лихвения
процент, според които да става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент за
възнаградителна лихва : дали възнаградителната лихва е фиксирана или се определя като променлив референтен
процент.
Налице е неяснота дали уговорените 41% възнаградителна лихва съставлява фиксирана годишна лихва
или променлива такава, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка
за правилността на този указан размер.Тази информация е от съществено значение за защита интересите на
потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.
Чл.5 от ЗПК и ЗЗП, регулиращ потребителската защита издигат като основно право на потребителя правото на
информация за характеристиките и цената на услугите /чл.1, ал. 2, т.1 и 3 от ЗЗП/, респ. като задължение на
добросъвестния търговец да даде на потребителя информацията, позволяваща му да направи своя информиран
избор /чл.4, т.1 и т.4 ЗЗП/. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК
са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който
същият е в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и
специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя. Обстоятелствата по чл. 22 ЗПК
създават висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо
предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на
потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ
аналитичен вид.
Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на
финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта е увреждащо за
потребителя, поради което законодателят е предвидил тежката правна последица по чл.22 ЗПК - нищожност на
договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
III.Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в
договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,64% е заблудил потребителя, като използваната
заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и че е заобиколил
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл.21 ЗПК
клаузата за ГПР е нищожна с произтичащите правни последици по чл.22 ЗПК - нищожност на цялата кредитната
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл.11,
ал.1, т 10 от ЗПК.
7
По силата на чл.19, ал. 1 ЗПК, ГПР се формира по нормативно установен алгоритъм и изразява всички
разходи по кредита като процент от общия размер на предоставения кредит. По съображенията, подробно
изложени по-горе вземането по чл.3.3 от процесните договори /респ. по чл.13 от анексите/ не съставлява
неустойка, на което основание включването му в размера на ГПР не се дерогира от правилото на чл.19, ал.3, т.1
ЗПК. Това вземане по правната си природа е печалба за кредитора, т.е. договорна лихва. Договорната лихва е вид
разход по кредита и като такъв, съобразно повелителните изисквания на чл.19, ал.1 ЗПК следва да бъде включена
в размера на ГПР. Невярното посочване на лихвения процент по договора в размер на 41%, без в него да е
включена скритата лихва по чл.3.3 от договора има за резултат и невярно разписване на ГПР в размер на 49,64%.
Правото на ЕС, гарантиращо високо ниво на защита на потребителите поставя важен акцент върху ГПР.
Целта на ГПР следва да се изведе от Съображения 19, 20 от Директива 2008/48, които гласят следното :
„(19) За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите,
те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните
задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С
оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор,
тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите [(ГПР)], приложим за кредита
и определян по еднакъв начин навсякъде в [Европейския съюз]. [...]
(20) Общите разходи по кредита за потребителя следва да включва всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи. [...]
Съгласно чл.З от Директивата, буква ж) „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни
премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Размерът на ГПР е решаващ за потребителя, защото по замисъл на Директивата размерът на ГПР има за
цел да информира потребителя за стойността на кредита и да може по тази стойност да сравнява кредитните
продукти с оглед правото си на информиран избор. В договорите е посочено, че ГПР е в размер на 49,64 %, като
това е неточно и подвеждащо, тъй като в този размер не е включена скритата под формата на неустойка договорна
лихва. Следователно в договорите се предвижва ГПР в по-нисък размер от реалния размер на ГПР. Чрез
занижаване на размера на ГПР и лихвения процент кредиторът цели да заблуди потребителя за реалните
параметри на договорите за кредит, което представлява недобросъвестна търговска практика.
Съдът на ЕС обаче вече е постановявал, във връзка с Директива 87/102 /отменена и заменена с Директива
2008/48/, че предвид целта за защита на потребителите от несправедливи условия в договора за кредит,
преследвана с тази директива, и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото
изпълнение на подписания договор при сключването му, член 4 от посочената директива изисква
кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението
му (решение от 9 юли 2015 г., Bucura, С-348/14, непубликувано, EU:C:2015:447, т. 57 и цитираната съдебна
практика).
Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в
писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде
променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея
се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който кредитният договор е сключен. Така това
информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно
единна математическа формула, има съществено значение вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г.,
Pohotovost', С-76/10, EU:C:2010:685, т.69.
В този смисъл Решение от 15 март 2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, в което е посочено че : В т.40 и 41 от
цитираното решение, СЕС е приел, че от член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 следва, че заблуждаваща е тази
търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е измамна или по някакъв начин,
8
включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител
по отношение на един или няколко от посочените в член 6, точка 1 аспекти и във всички случаи подтиква или е
възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Между
посочените в тази разпоредба аспекти е именно цената или начинът на изчисляване на цената. СЕС е извел
разрешението, че търговска практика изразяваща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно
относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2005/29. След като посочването на такъв
ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел.
Неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемо с императивна норма
съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето (чл.22 ЗПК). В този смисъл константната съдебна практика по идентични клаузи - Решение
№260086 от 07.12.2020 г. по в.т.д.№420/20 г. на ОС-Русе, Решение №260084 от 04.12.2020 г. по в.т.д. №406 от
04.12.2020 г. по в.т.д.№406/20 г. на ОС-Русе, Решение №260046 от 13.07.2020 г. по в.т.д.№241/2020 г. на II състав
на Окръжен съд - Варна., Решение №5 от 08.01.2020 г. по в.гр.д.№643/2019 г. на Окръжен съд - Враца и Решение
№99 от 08.04.2019 г. по в.гр.д.№104/2019 г. на Окръжен съд - Враца.
IV.Нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е нарушена на още едно основание -кредиторът не е изпълнил
задължението си да посочи в договорите за потребителски кредит общата сума дължима от потребителя.
Разписаното в договорите, че общо дължимото от ищеца задължение е в размер на 517,08 лв. е невярно и
подвеждащо, тъй като в общото задължение е следвало да бъде включено и вземането за неустойка по чл. 3.3 от
същият.
V.Освен това, в процесните договори, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 49,64%/, което от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/. Във величината на ГПР като глобален израз
на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е и
задължителното тълкуване на СЕС, който с Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 е извел
разрешението, че „на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по
главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР,
без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19,
ал.1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договорите да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички
разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Като това задължително
съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договорите от страна на
кредитополучателя, тъй като именно към този момент същия следва да изрази своето информирано съгласие по
отношение на неговите общи параметри - така Решение № I-272 от 15.01.2021 г. по в.гр.д.№2669/2020 г. на ОС-
Бургас, II-ро ГО, първи въззивен състав.
VI.Кредиторът е заблудил потребителя, тъй като в стандартният европейски формуляр е посочил, че при
заемна сума от 500 лв., която следва да се издължи за срок от 30 дни ГПР е в размер на 49,64%, ГЛП - в размер на
41.00 %, а общата сума, която кредитополучателят ще следва да заплати е 517,08лв., с което е нарушил
задълженията си по чл.5 ЗПК да представи на потребителя в преддоговорният процес действителната стойност на
цената на кредит и на приложимите в правоотношението ГЛП и ГПР /с включено в тях вземането за скрита лихва/
и общата сума, дължима от него, като не му е разкрил вярната и точна информация, необходима му да вземе
9
решение какъв заемен ресурс да усвои. На това основание са осъществени както на общият фактически състав по
чл.143, ал.1 ЗЗП, така и на хипотезата на чл.143, 2, т.9 от ЗЗП /в редакцията към момента на сключване на
договора/, съгласно който е неравноправна договорна клауза, която налага на потребителя, приемането на
условия, с които не е могъл да се запознае преди сключването на договора.
Съдът на ЕС вече е постановил, че за потребителя е от основно значение да бъде информиран преди
сключването на договора за договорните условия и за последиците от сключването му. Именно въз основа на тази
информация той взема решение дали да се обвърже с условията, изготвени предварително от продавача или
доставчика (вж. решение RWE Vertrieb, EU:C:2013:180, точка 44, , С-92/11, EU:C:2013:180, т. 44, и от 21 декември
2016 г., GutierrezNaranjo и др., С-154/15, С-307/15 и С-308/15, EU:C:2016:980, т.50 и дело №С- 186/16г., т.48).
Директива 2008/48/ЕО, транспонирана в ЗПК вменява изискванията кредиторът да предостави на
кредитополучателя цялостната необходима информация относно лихвения процент и всички условия по кредита
по ясен и кратък начин, както в преддоговорния етап, така и при сключване на договора /съображения 19, 24, 31,
32 и чл. 5 от директивата/. Директивата вменява изискване тази информация да бъде адекватна и изчерпателна, да
бъде предоставена преди да бъде сключен договорът за кредит, която потребителят да може да вземе в себе си и
да я обмисли, като тя следва да „включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за
кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността. Тъй като на този етап годишният процент
на разходите може да бъде илюстриран само чрез пример, този пример следва да бъде представителен. Ето
защо той следва да съответства например на средната продължителност и средния общ размер на кредита,
отпускан по разглеждания вид договор за кредит, и, ако е приложимо, на закупуваната стока" /съображение 19
от Директивата/.
В съображение 26 от Директива 2008/48 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е
особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин, като преддоговорното задължение на
кредитора да предоставя пълна информация на кредитополучателя относно характеристиките и параметрите на
поетите задължения, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност,
допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9,
в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови
области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар
на потребителски кредити /така параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав
на СЕС/.
Потребителят трябва да е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да дадат
отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят включително и да изчисли общата
цена на своя заем Определяща роля при тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са
изразени на ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия потребител, т. е. на нормално
осведомения и в разумни граници наблюдателен и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга
страна, обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните, които от гледна точка
на характера на стоките или услугите, предмет на този договор, се считат за съществени" (вж. в този смисъл
решение от 9 юли 2015 г., Bucura, С-348/14, непубликувано, EU:C:2015:447, т. 66 и дело С 186/16г, т.47).
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС, въведената с Директива 93/13 система на защита се
основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията си с продавача или
доставчика от гледна точка както на позицията му в преговорите / на преговорните си възможности/, така и на
степента на информираност -положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по
дело Oceano Grupo Editorial и Salvat Editores, С-240/98—С-244/98, точка 25, Решение от 26 октомври 2006 г. по
дело Mostaza Claro, С-168/05, точка 25, Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom Telecomunicaciones, С-
40/08, точка 29, Решение от 9 ноември 2010 г. по дело VB Penzugyi Lizing, С-137/08, точка 45, Решение от 3 юни
2010г. по дело С-484/08, Caja de Ahorros у Monte de Piedad de Madrid, точка 27, Решение по дело Aziz С-
415/11, т. 44, Решение от 30 април 2014г. по дело Barclays Bank SA, С-280/13, точка 32).
В този смисъл непредоставянето на необходимата преддоговорна информация е в пряко противоречие с
целта на Директивата. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния
10
закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела С-106/89
Marleasing и 14/83 Von Colson).
Непредоставянето в преддоговорната фаза на адевкватната, пълна и обективна информация за общата
дължима сума от потребителя на представителен и верен пример относно размера на ГПР води до извода, че са
осъществени хипотезите на чл.143, ал.1 ЗПК и на чл.143, ал. 2, т.9 от ЗЗП, тъй като същият е бил заблуден
относно разходите по бъдещите си задължения и е поел задължение без да е имал възможност предварително да
се запознае с условията и стойността на общия размер на задълженията си.
VII. Договорите за потребителски кредит не са породили валидни права и задължения и поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в съдържанието им не е включен размера на
лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл.29, ал.4 и ал.6 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК поставя изискване потребителят да бъде информиран не по какъвто
и да е начин, а правото му на отказ от договора и условията, при които то може да се случи, да бъдат
задължителна част от договорното съдържание. Законодателят е подчертал важността на тази защита посредством
уреждането на тежки последици, които кредиторът ще понесе при нарушаването й - съгласно чл.22 ЗПК,
нарушаване изисквания на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК води до недействителност на договора. Поради това, дори в
Общите условия към договора, с които заемателят не разпога да е уредено правото на потребителя да извърши
отказ, то тази евентуална регламентация не съставлява изпълнение на предвиденото в чл.11, ал.1, т.20 ЗПК
изискване за задължителното съдържание на договора.
Ако съдът не приеме този им довод за основателен, то сочи, че кредиторът не е изпълнил изискването да
посочи размерът на лихвеният процент на ден. Законодателят е извел изрично правило по какъв начин следва да
се посочи в договора тази стойност, за да гарантира, че информацията за лихвения процент на ден ще бъде
предоставена на разбираем език, съгласно изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за яснота и прозрачност при съставяне
на договорните условия и в подходящ аналитичен вид, за да може всеки потребител дори и този, който няма
достатъчна финансова грамотност да осмисли предоставената му информация или да извърши математически
изчисления да може да упражни правото си по чл.29 ЗПК.
Информацията относно абсолютната дневна стойност на лихвата е от съществено значение за
потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни
правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно
задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - поради
неизпълнение да се погаси правото му на отказ. Поради значимостта на тази информация за защита на интересите
на потребителя, законодателят е предвидил за неспазването на изискването по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК с тежките
правни последици по чл.22 ЗПК - нищожност на цялата кредитна сделка.
VIII. Договорите за потребителски кредит намра, че са изначално недействителни и на основание на
обстоятелството, че не е спазена писмената форма за действителност на същите и не е изразено валидно съгласие
за сключването на кредитната сделка.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е формален договор, като предвидената
форма е за действителност. От чл.9 и чл.11, ал.1 от ЗПК се установяват и останалите характеристики на договора
за потребителски кредит - той е консенсуален, двустранен, комутативен и възмезден. В настоящият случай, не е
завършен фактическият състав по сключване на договора и не е спазена изискуемата за действителността на
сделката писмена форма. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗЕПЕУУ, когато се извършва правно действие посредством
електронен документ, страните следва изрично да договорят, че обикновеният електронен подпис има правната
сила на саморъчен подпис. Страните по процесната сделка не са сторили това, поради което не са изпълнени
изискванията на ЗПК за постигане на валидно съгласие за пораждане на целените от страните правни последици и
за сключването на договора в писмена форма.
На собствено основание са нищожни уговорките по чл.3.3 от договорите и на чл.13 от анексите към тях
за заплащане на неустойка по съображенията, подробно изложени по-горе.
Недължимо е вземането по чл.2.4 от анексите, съгласно който заемателят дължи на кредитора такса за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 90 лв. на основание на обстоятелството, че то е събрано
от кредитора без да е уговорено в основният договор за потребителски кредит. Престирането на такси, които не са
11
предвидени в договор за потребителски кредит е пряко нарушение на нормата на чл.10, ал.2 от ЗПК, която гласи,
че кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви,
такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит.
За пълнота на изложението сочи, че таксите за извънсъдебно събиране на просрочен кредит намират
своето основание в забавеното изпълнение на кредитополучателя. При забава за изпълнение на договорните
задължение, съгласно чл.33 ЗПК, кредитополучателят има право на обезщетение в размер на законната лихва за
забава. Тази уговорка противоречи и на изискванията на чл.10 а, ал.4 от ЗПК, съгласно която размерът на всяка
такса следва да бъде изрично уговорен в договора за потребителски кредит С оглед на което, уговорките в
процесния договор него, съгласно които потребителят дължи заплащането на разноски за извънсъдебно събиране
на забавените вноски са нищожни като пряко противоречащи на нормата на чл.33 и на чл.10 а, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното и на основание чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, което той е сторил. Уредбата на националното право е в съответствие с правото на ЕС такава санкция е
пропорционална и възпираща с оглед на изискванията, поставени от Съда с решение от 9 ноември 2016 г., Home
Credit Slovakia (С-42/15, EU:C:2016:842, т. 65 и 69). На основание чл.23 ЗПК, потребителят не дължи лихва и
други разходи по кредита, с оглед на което заплатената от него сума над главницата в размер на 525 лв. е платена
без правно основание.
Независимо, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение, кредиторът
недължимо е получил от ищеца лишените от правно основание вземания за възнаградителна лихва, за неустойка и
за такси за извънсъдебно събиране на вземането и не му възстановява недължимо платената от него сума в размер
на 232,36 лв., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на следните искове :
Петитум:
Главен иск :
Моли съда, да осъди ответника да възстанови на ищеца получената без правно основание въз основа на
недействителният договор за потребителски кредит №149332 и анексът към него сума от 232,36 лв, заедно със
законната лихва върху нея, считано от предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
Евентуални искове :
Моли съда, в случай че не уважи главните искове, в условията на евентуалност да осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 90 лв., съставляваща платени без правно основание такси за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит, заедно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното й плащане.
Да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 125,28 лева, недължимо заплатено вземане за
неустойка по чл.3.3 от договорът за потребителски кредит, заедно със законната лихва върху нея, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й плащане.
Моли, да им присъди разноските по делото.
Моли, на основание чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да присъди на адвокат Д.Л. Ф., ЕГН
********** за оказаната на ищеца в условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА безплатна правна помощ адвокатски
хонорар съобразно Наредба №1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
Видно е, че с Определение №116/19.02.2021 год., съдията-докладчик по настоящото гр.дело №398/2021
год. по описа на РС-гр.Ловеч е счел, че приложение следва да намери текста на чл.213 от ГПК, поради което
служебно е съединил разглежданото пред този състав гр.дело №398/2021 год., с гр.дело №399/2021 год.,
№400/2021 год., №401/2021 год. и №402/2021 год., всички по описа на РС-гр.Ловеч, като след изискването на
посочените гр.дело е пристъпил към процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, ал. 1 от ГПК, е представен отговор от „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез процесуален
представител адв.Серж Узунян от АК София, който от името на доверителя си моли, съда да отхвърли изцяло
исковите претенции на ищеца за установяване, че сключените между ответника и ищеца договори за
потребителски кредити с №149332 от 18.11.2016г.; договор за потребителски кредит №140212/24.08.2016 г.;
12
договор за потребителски кредит №136477/20.07.2016 г.; договор за потребителски кредит №128371; договор за
потребителски кредит №132866/15.06.2016 г., са били нищожни на следните основания : чл.26, ал.1 предл.3 от
ЗЗД, а именно противоречие на клаузата на възнаградителна лихва от договора за кредит с добрите нрави, чл.143
от ЗЗПК във връзка с чл.147, ал. 1 от същия закон, тъй като клаузата за договорна лихва не била съставена по ясен
и разбираем начин чл. 11, ал. 1, т. 9 от Закона за потребителския кредит, поради което са нарушавали и
разпоредбите на чл. 5 от Закона за потребителския кредит.
I. Моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца Д. СВ. Д. за установяване, че сключените
между „АИ ТИ ЕФ ГРУП" АД и ищеца Договори за потребителски кредити № 149332/18.11.2016 г.; №
128371/10.05.2016 г.; № 132866/15.06.2016 г.; № 136477/20.07.2016 г.; № 140212/24.08.2016 г., били нищожни на
следните основания:
1. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно противоречие на клаузата за възнаградителна лихва от договора за
кредит с добрите нрави, на основание чл. 143 от ЗЗП, а именно поради неравноправността на същата
клауза, както и поради заобикаляне на закона на основания чл. 21 от ЗПК;
2. чл. 143 ЗЗП, вр. чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, тъй като клаузата за договорна лихва не била съставена по ясен и
разбираем начин.
3. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради което се нарушавали и разпоредбите на чл. 5 от ЗПК и чл. 1, ал. 2, т. 1 и т.
3, чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗП.
4. Глава IV, раздел Ш от ЗЗП, поради което не били изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
5. чл. 11, ал. 1, т. 20, вр. чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК, а именно поради липса на описание на приложимия
лихвен процент на ден и непосочване на правото на отказ от договора за кредит и условията, при които се
осъществява.
1.6. чл.33 от ЗПК
Изцяло възразява срещу възраженията на ищеца, че сключените договори за кредит се явява нищожни,
като моли съда да има предвид, че не е налице законова норма, в която да определя, че възнаградителната лихва
не трябва да надхвърля трикратният размер на законната лихва. Счита, че цитираната в ИМ съдебна практика е
загубила своята актуалност, защото тя е постановена от съдилищата, преди промените в Закона за потребителския
кредит от 23.07.2014 г., където новия чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ установява
ограничения в размера на ГПР. Възразява и оспорва изцяло ищцовите твърдения за нищожност на посочените
договори и клаузи във връзка с начислените такси за извън съдебно събиране на посочени кредити и счита, че
след като процесните договори за кредити се явяват изцяло действителни, то претенциите на ищеца съдът да
осъди ответното дружество да върне получени без правно основание суми, също се явяват неоснователни и
необосновани. Намира за изцяло неоснователни и осъдителните искове на ищеца заведени под формата на
евентуалност.
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява от
процесуален представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, приема за
установени следните факти :
Безпорно по делото е, че между страните „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : *********, като кредитодател и Д.
СВ. Д. от гр.Ловеч, като кредитополучател са сключени Договори за кредит №149332/18.11.2016 год., Договор за
кредит №140212 /без дата/; Договор за кредит №136477 /без дата/; Договор за кредит №128371 /без дата/ и
Договор за кредит №132866 /без дата/, по силата на които кредитодателят „Ай Ти Еф Груп“АД е предоставил на
кредитополучателя Д. СВ. Д. потребителски кредит в размер на сумата 500 лева. Целта на предоставения кредит
по договорите е кредитополучателят да финансира свои лични нужди и/или да финансира получена от него
услуга. Страните съгласно т.1.3 са се договорили, че кредитополучателят дължи на кредитодателя годишна лихва
за ползване на кредита в размер на 41,00%, като за срока на кредита кредитополучателят дължи на кредитодателя
лихва за ползване на кредита в размер на 17,08 лева; главница в размер на 500 лева или общо дължима сума
517,08 лева. Видно от т.1.5 е, че размерът на ГПР, изчислен съгласно формулата посочена в Приложение 1 от ПЗР
на ЗПК е 49,64%. Кредитът е посочено, че следва да се предостави от кредитодателя на кредитополучателя чрез
13
системата на еРау.bg /т.1.6/ и следва да се обезпечи от кредитополучателя чрез банкова гаранция или
поръчителството на две ФЛ, като в т.1.8 и т.1.9 подробно е описан начина и доказателствата, които трябва
кредитодателят да предостави за обезпечаване на кредитите. От т.2.1 се установява, че срокът на кредита е 30 дни
и започва да тече от датата на изпращане на сумата по кредита по т.1.6.1 от договора.
В Раздел III – Погасяване на кредита е постигната договореност между страните, съгласно т.3.1, че
погасяването на кредита се извършва със заплащане на цялата главница на кредита и всички дължими лихви,
такси, разноски и други дължими суми. Погасяването на кредита се извършва на равни месечни погасителни
вноски, в размер и изискуеми на дата, определена съгласно Погасителен план, представляващ Приложение №1
към договорите за кредит. В случай на неизпълнение, според т.3.2, задължението на кредитополучателя за
погасяване на кредита, кредитополучателят дължи на кредитодателя законна лихва, таксите, разноските и др.
съгласно сроковете и условията по настоящия договор и приложимите към него Общи условия и актуалната
Тарифа на кредитодателя. Кредитополучателят се е задължил да дължи на кредитодателя и неустойка в размер на
4.32 лева на ден за първия ден от периода и 4.32 лева за всеки следващ ден, в случай, че не осигури и не представи
в срок надлежни поръчители, включително и ако някой от посочените поръчители не даде своето съгласие
съгласно сключените между страните договори и общите условия или кредитополучателят не представи в срок на
кредитодателя надлежна банкова гаранция или не учреди друго надлежно обезпечение, видно от т.3.3. Уговорка
между страните е постигната и за заплащане на такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, дължима
при забава на плащането на една или повече погасителни вноски по кредита на падеж съгласно сключените между
тях договори за потребителски кредит и погасителни планове към тях, в размер определен съгласно действащата
към момента на настъпване на забавата тарифа на кредитодателя – т.3.4. Всички договори за потребителски
кредит са сключени в съответствие с условията и разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за потребителския кредит и приложимото българско законодателство, както и приложимите
към договорите Общи условия – т.4.2.
Към кредитите е представен погасителен план, в който е описан какъв е размерът на вноската, датата на
вноската, лихвения процент, сумите по главница и лихва.
С последващи анекси, представляваща неразделна част към договорите страните са се договорили, че
задълженията на кредитополучателя към кредитодателя по активен кредит са : 90 лева такса за извънсъдебно
събиране на просрочен кредит, текуща лихва, която се начислява за периода от датата на падежа на последната
погасителна вноска до датата на сключване на анекса и която се изчислява в размер на 17,08 лева, неустойки в
размер на 125,28 лева. Видно от т.3 на Анексите е, че страните са се споразумяли кредитодателят да предостави
на кредитополучателя нов кредит в размер на сумата 500 лева, като във връзка с отпускането на новия кредит,
кредитополучателят дължи на кредитодателя заплащане на следните суми по новия кредит : лихва за ползване на
кредита в размер на 3,42%, като за срока на кредита кредитополучателя дължи на кредитодателя лихва за
ползване в размер на 17,08 лева, главница в размер на 500 лева или общо дължима сума 517,08 лева. Размерът на
ГПР на новия кредит, изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от ПЗР на ЗПК е 49,64%, видно от
т.5. От следващата т.6 е разбира, че сумата по новия кредит в размер на 500 лева кредитодателят предоставя на
кредитополучателя за изплащане и погасяване на всички непогасени, дължими и изискуеми от кредитополучателя
към кредитодателя погасителни вноски, включително и просрочени погасителни вноски, всички текущо
начислени лихви, неустойки, дължими такси, целият размер на начислената законна лихва за забава, редовната
главница и каквито и да е други дължими от кредитополучателя суми по активния кредит. Срокът на новият
кредит е 30 дни и започва да тече от датата, на която кредитополучателят се е съгласил с настоящият анекс
съгласно реда и сроковете, установени в Общите условия, приложими към договори за потребителски кредити –
т.7. Изрично е договорено между страните, че погасяването на кредита ще се извършва със заплащането на
цялата главница на кредита и всички дължими лихви, такси, разноски и други дължими суми. Погасяването на
кредита се извършва с една или повече погасителни вноски, в размер и изискуеми на дати, определена съгласно
Погасителен план, представляващ Приложение №1 към Анексите – т.8. В срок най-късно до края на следващия
ден, считано от сключване на анексите, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя
обезпечения по новия кредит чрез банкова гаранция или поръчителство на поне две ФЛ – т.9.
Издадени са удостоверения на името на ищеца, с които ответното дружество е удостоверило, че Д.Д. е
погасил задълженията си по процесните договори, включително дължимите такси и няма да зължения към „Ай
14
Ти Еф Груп“АД.
Като доказателство по делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, която информация няма силата
на предложение за сключване на договор и не задължава кредитора да предостави кредитния продукт, за който се
отнася тази информация.
Видно от Общи условя на „Ай Ти Еф Груп“АД-гр.София, приложими към договори за потребителски
кредит „Кредит до заплата“ е, че съгласно тези Общи условия кредитодател е „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1303, ул.“Антим 1“№26, офис №5, вписано в
регистъра на финансовите институции, воден от БНБпод №BGR00298 /т.1.2, а съгласно т.1.3 клиент е всяко ФЛ,
което се ползва от услуги, предоставяни от „Ай Ти Еф Груп“АД. „Потребител“ е ФЛ, което при сключването на
договора за кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност – т.1.5. В Общите
условия конкретно е описан начина на одобрение и на сключване на договора на кредит в т.3.10-т.3-18, като за да
се пристъпи към сключване на договор за кредит е необходимо кредитодателят да е одобрил отпускането на
кредит на клиента и да го е информирал за това, чрез изпращане на съобщение по електронната му поща и/или
със СМС, като в случай, че клиентът е одобрен, договорът за кредит, заедно с Общите условия и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение №2 от
ЗПК, се изпращат на неговата електронна поща. Договорът за кредит се счита за сключен, видно от .3.15 след
изпращане от клиента от поръчителите му /при кандидатстване с опция „С поръчители“/ на кредитодателя на
съгласието за сключване на договора за кредит и настоящите Общи условия. Отговорът, съдържащ съгласието на
кредитополучателя за сключване на договора за кредит, потвърждава неговото желание за незабавното
превеждане на заема по банковата му сметка или чрез системата на еРау.bg. От т.3.18 се установява, че на
кредитополучателя се отпуска едновременно само един кредит. за нов кредит кредитополучателят може да
подава заявка само тогава, когато наъплно е изплатил взетия преди това заем и няма други непогасени
задължения към кредитодателя.
От заключение на в.л.Н.Р. по допусната допълнителна съдебно-икономическа експертиза, което съдът
приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано се установява, че всички начислени задължения
по процесните кредити в това число главници, договорни лихви, такси за извънсъдебно събиране на задълженията
и неустойки са заплатени от ищеца на ответника, както следва : общо 85,40 лева договорна лихва, 300 лева такса
за извънсъдебно събиране , 626,40 лева неустойка или общо сумата 1 011,80 лева. Експертът е уточнил, че ГПР по
петте договора и допълнителните споразумения към някои от тях е изчислен по формулата, посочена в
Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК чрез програмен код, калкулиращ ГПР по метода на последователните
приближения при известни : отпусната сума, размер, брой и продължителност на вноската, като е включена и
договорената възнаградителна лихва. Начислената неустойка не е включена при изчисляване на ГПР по
процесните договори. Размерът на ГПР /49,64%/ по всеки един от договорите, ако в неговия обхват се включи и
уговорената неустойка – 0,89% чисто аритметочно би бил 50,835, т.е. размерът на начислената неустойка за 29
дни без обезпечение реално изчислена върху 0,864% за всеки ден без обезпечение е 125,28 лева или общата сума
на начислената неустойка е 25,05% от стойността на кредита..Размерът на ГПР по всеки един от договорите, ако в
неговия обхват се включи уговорената неустойка /чисто аритметично/ е 50,83%. Според вещото лице договорите
са оскъпени с по 125,28 лева, т.е. с 25,05% поради допуснатото неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение от страна на кредитополучателя.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че ищцовата страна основава
претенциите си на конкретно посочени договори за потребителски кредити, за които твърди, че са сключени със
средства за комуникация от разстояние, поради което приложими при уреждане на отношенията между страните
са Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/; Търговски закон /ТЗ/, Закон за
електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, към които
ЗПФУР изрично препраща, а също и правилата на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Легалната дефиниция на понятието „Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние” се
съдържа в чл.6 от ЗПФУР, според който : това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за
15
комуникация от разстояние - едно или повече. Преди потребителят да бъде обвързан с предложение или договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние в цитирания по-горе закон е предявено изискване към
доставчика на финансови услуги от разстояние за предоставяне на определена по вид и обем в чл.8-10 от ЗПФУР
информация. В Глава IV от последния са уредени и правата на потребителя да се окаже или да прекрати договора
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже изпълнението на задълженията
си за предоставяне на информация на потребителя; спазването на срока за отказ на потребителя от сключения
договор съгласно чл.12, ал.1 от ЗПФУР; получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора, а
при необходимост и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор, а според ал.2 на цитираната норма за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните
изявления – ЗЕДЕП.
За доказване на възникналите между страните облигационни връзки от страна на ищеца по делото са
представени договори за кредит на хартиен носител, погасителен план, анекси към договорите за кредит,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити приложение №2
към чл.5, ал.2 от ЗПК.
В действителност според съда нито Формуляр за кандидатстване, нито процесните договори за
потребителски кредит носят подписите на кредитополучател, но доколкото се твърди да са сключени от
разстояние и в този случай изявленията на страните са разменени чрез средства за комуникация от разстояние,
като същите са записани на техническа носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези
електронни документи съставляват доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 от ГПК. Същите обаче, не са
достатъчни, за да се приеме от съда възникването на облигационна връзка между страните, за което в тежест на
ответника, като кредитодател е да установи и получаването на съгласието на потребителя за сключване на
договорите, а също и предаването на парите на кредитополучателя, като до датата на приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция не бяха ангажирани доказателства в този смисъл. Следва да се отбележи, че
доказателствената тежест за наличието на съгласие на потребителя за сключване на договора се носи именно от
финансовата институция по силата на чл.18, ал., т.3 от ЗПФУР. В допълнение съгласно Решение №70/19.02.2014
год. по гр.д.№868/2012 год. на ВКС, обикновеният електронен подпис би имал стойността на саморъчен
единствено при изрично съгласие на страните в подобен смисъл. Аналогично съглашение не е установено в
настоящия спор.
Не на последно място съдът намира, че в конкретният казус и при наличието на наведени в исковата
молба твърдения за облигационни правоотношения, възникнали от сключени между страните договори за кредит,
следва да намерят приложение текстовете на ЗПК, тъй като няма спор между страните, че ищецът Д. СВ. Д. се
явява потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като е усвоил кредита за лични, нетърговски
нужди. Поради потребителското му качество, процесните договори попадат в приложното поле на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
Процесните договори се твърди, че са сключени от разстояние, което според настоящият съдебен състав е
допустимо съгласно ЗПФУР. По делото обаче липсват и не са представи електронни записи, от които да се
установи по безпорен начин, че волеизявленията на страните са насочени към сключване на договор, чието
изпълнение се претендира от ищцовата страна. Съгласно чл.2 и чл.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
Електронен документ е този по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и
на Съвета от 23.07.2014 год. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /ОВ, L 257/73 от 28.08.2014 год./, наричан
Регламент /ЕС/ №910/2014. Този регламент определя електронният документ като всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.
Според Решение №70/19.02.2014 год. на ВКС по гр.д.№868/2012 год., IV г.о., постановено по реда на
16
чл.290 от ГПК, електронното изявление, се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ -
електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от Регламент /ЕС/ №910/2014. Съгласно
посочената разпоредба „електронен подпис” означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за
да се подписва. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електорен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл.180 от ГПК/.
С оглед на изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС по този въпрос, съдът
намира, че в случая не са налице валидно сключени договори за заем. Представените по делото договори не носят
подписа на ищеца, но доколкото същите се твърди да е сключен от разстояние и в този случай изявленията на
страните са разменени чрез средствата за комуникация от разстояние, като същите са записани на технически
носител, позволяващ възпроизвеждането им, то макар и неподписани тези електронни документи съставляват
доказателства по смисъла на чл.184, ал.1 от ГПК. Същите обаче само на хартиен носител, не са достатъчни, за да
се приеме възникването на облигационна връзка между страните, за което тежестта на доказване е на ответното
дружество, което като кредитодател трябва да установи и получаването на съгласието на потребителя за
сключване на процесните договори за кредит. Недоказаността на всички тези факти е достатъчно основание за
съда да приеме за основателна претенцията на ищеца против ответника, без да обсъжда всички въведени в
исковата молба твърдения за наличието на неравноправни клаузи в сключените между страните договори за
потребителски кредит, в нарушение на императивните текстове на ЗПК.
След като се установи, че ищецът като потребител е извършил плащане на всички начислени му по
процесните договори задължения по главница, договорни лихви, такси за извънсъдебно събиране на
задълженията и неустойки, които договори са недействителни и страдат от толкова съществени пороци, че не
могат да породят правното си действие още към момента на сключването им, то е налице неоснователно
обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. С този осъдителен иск се защитава правото на едно лице да получи обратно някаква имуществена ценност,
която е дало на друго лице без въобще да съществува правно основание затова.
В конкретният казус ищецът, чрез процесуалния си представител, при условията на пълно и главно
доказване спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях - чл.153 от ГПК, по начина, по
който съдът му е указал с протоколно определение от 28.05.2021 год., което прави исковата му претенция изцяло
основателна и доказана, както по основание така и по размер. Относно размерът на сумите, видно от
допълнителната експертиза на в.л.Н.Р. е, че единствено по гр.д.№399/2021 од. по описа на РС-гр.Ловеч в.л. е
изчислило, че ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 232,36 лева, но тъй като по това дело съдът е
сезиран с петитум за заплащане на сумата 142,36 лева, като до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция не бе направено изменение на този иск – увеличение до размерът, който в.л. е изчислило в
допълнителното си заключение, на основание чл.214, ал.1 от ГПК, то този иск следва да се уважи до размера,
който е претендиран от ищеца.
Уважаването на главните искове означава, че съдът не следва да се произнася по осъдителните искове, с
които е сезиран при условията на евентуалност, касаещи осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите за
платени без правно основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен кредит и за недължимо заплатено
вземане за неустойка по договори за потребителски кредити, заедно със законните лихви върху тях, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
При този изход на процеса основателна и доказана се явява и претенцията на ищеца против ответника за
заплащане на сторените по делото разноски, възлизащи в размер на сумата 530 лева, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, включваща заплатената държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч и възнаграждение за вещо лице по
съдебно-икономическата и допълнителна съдебно-икономическа експертизи.
В тежест на ответното дружество е да заплати на адв.Д.Л. Ф. сумата в размер на 300 лева, изчислена на
основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
за оказаната от нейна страна на ищеца безплатна правна помощ в съответствие с чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Водим от тези съображения, съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ******
представлявано от Изпълнителните директори ****** да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : ************ получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа на
недействителен Договор за потребителски кредит №149332/18.11.2016 год. и Анекс №149332_А към Договор за
потребителски кредит №149332/18.11.2016 год. сума от 232,36 /двеста тридесет и два лева тридесет и шест
стотики/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
18.02.2021 год. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
****** представлявано от Изпълнителните директори ****** да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********,
с постоянен адрес : ************ получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа
на недействителен Договор за потребителски кредит №140212/24.08.2016 год. сума в размер на 142,36 /сто
четиридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
****** представлявано от Изпълнителните директори ****** да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********,
с постоянен адрес : ************ получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа
на недействителен Договор за потребителски кредит №136477/20.07.2016 год. сума в размер на 142,36 /сто
четиридесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
****** представлявано от Изпълнителните директори ****** да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********,
с постоянен адрес : ************ получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа
на недействителен Договор за кредит №128371 и Анекс №128371_А към Договор за кредит №128371 сума в
размер на 232,36 /двеста тридесет и два лева тридесет и шест стотики/, заедно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
****** представлявано от Изпълнителните директори ****** да възстанови на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********,
с постоянен адрес : ************ получената без правно основание, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, въз основа
на недействителен Договор за кредит №132866/15.06.2016 год. и Анекс №132866_А към Договор за кредит
№132866 сума от 172,36 /сто седемдесет и два лева тридесет и шест стотинки/, заедно със законната лихва върху
нея, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 18.02.2021 год. до окончателното й плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените при условията на евентуалност от ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-
**********, с постоянен адрес : ************ против ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : ****** представлявано от Изпълнителните директори ****** осъдителни
искове за заплащане на ищеца на сумата от 90 лева, съставляваща платени без правно основание такси за
извънсъдебно събиране на просрочен кредит, 125,28 лева недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от
договора за потребителски икредит, 125,28 лева, недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договор
за потребителски кредит, 125,28 лева недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за
потребителски кредит, 90 лева, съставляваща платени без правно основание такси за извънсъдебно събиране на
просрочен кредит, 128,28 лева, недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски
кредит, 30 лева, съставляваща платени без правно основание такси за извънсъдебно събиране на просрочен
кредит, 125,28 лева, недължимо заплатено вземане за неустойка по чл.3.3 от договора за потребителски кредит,
заедно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
18
****** представлявано от Изпълнителните директори ****** да заплати на ищеца Д. СВ. Д., ЕГН-**********, с
постоянен адрес : ************ сумата в размер на 530 /петстотин и тридесет/ лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща заплатената държавна такса по сметка на РС-
гр.Ловеч и възнаграждение за вещо лице по съдебно-икономическата и допълнителната съдебно-икономическа
експертизи.
ОСЪЖДА ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
****** представлявано от Изпълнителните директори ****** да заплати на АДВОКАТ Д.Л. Ф., ЕГН-**********
от АК-гр.София, адрес на кантора : ****** еmail : ******@***************.**.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
19