Р Е
Ш Е Н
И Е
№
17.01.2018 год. гр. Асеновград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на тринадесети декември две
хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
940 по описа за 2017 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл.30 от ЗН.
Ищецът В.Д.
твърди, че двете ответници Г.Д. и Анна-М.Д. са единствени наследници на И.Д. –
починал на 10.02.2008 г. /брат на ищеца/. Родителите на В. и И. Делчеви: Анка и
Петър Делчеви приживе са се разпоредили с притежавания от тях недвижим имот,
които са дарила на брата И.Д., а именно: жилище, апартамент, № 7, вх.Г, на
първи етаж от жил.блок на ул.“Речна“ № 38, целия 92.83 кв.м. Дарения имот,
съгласно кадастралното записване представлява: СОС с идентификатор
00702.518.8.1.2, находящ се в град Асеновград по КК и КР на Асеновград, одобрен
със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, последно изменение със заповед
– няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на имота Асеновград,
ул.“Речна“ № 36-38, вх.Г, ет.2, ап.7, които СОС се намира в сграда № 1,
разположена в ПИ с идентификатор 00702.518.8, предназначение на СОС: жилище,
апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 92.83 кв.м., прилежащи чести: изба №
19 и 19 а, таван № 28 и 2.42 % ид.ч. от общите части на сградата,при съседи: на
същия етаж 00702.518.8.1.1, под обета: няма; над обекта 00702.518.8.1.10, стар
идентификатор няма. На ищеца не му е
известно общите наследодатели да се оставили, след смъртта си друго имущество,
от което той да получи законно запазената си част. Същия твърди, че с това
дарение е накърнена запазената му част от наследството от 1/3 ид.ч., поради
което моли да бъде постановено решение, с което да се намали дарението до този
размер, необходим за възстановяването му. Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от ответникът Г.Г.Д., съдържащ необходимите реквизити по
чл.131 ал.1, 2 и 3, чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК, която оспорва предявения
иск. Заявява, че предявения иск е
погасен, тъй като Анка Д. е починала на 14.01.1994 г. и от откриването на
наследството и са изминали 23 години. Прави възражение за придобивна давност,
продължила от 1993 г. до момента, като собственик на имота от 1993 г. до 2008
г. е бил И.Д., а след смъртта му двете ответници. Твърди, че не е нарушена
запазената част на ищеца, тъй като наследодателите са притежавали и други
имоти, влогове. Същите са му дарили пари за закупуване на недвижим имот и МПС,
за дарението е знаел от родителите си – поради което и не го е оспорил до сега.
Оспорва твърдението, че на ищеца не му е известно родителите му да притежават
друго имущество, за което излага подробни съображения. Прави възражение, че е
приложима разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗН и следва ищецът да е приел
наследството по опис, като твърди че ищецът не е приел наследството по опис.
Заявява, че в наследствената маса следва да се включат притежаваните от
наследодателя Петър Владимиров, към момента на смъртта ид.ч. от посочените
земеделски имоти и земи по пар.4 от ЗСПЗЗ, ведно с вилната сграда и направеното
дарение на парични средства в полза на ищеца, послужили за покупка на апартамент
и МПС, а от сбора на горните суми следва да се извадят задълженията на
наследството. На осн.чл.36 от ЗН прави искане за задържане на имота и да
възмезди наследника с пари, според цената на имота към датата на намаляването.
Ангажира доказателства, претендира за разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор от ответникът Анна-М.Д.Д., съдържащ необходимите реквизити по
чл.131 ал.1, 2 и 3 ,чл.132 т.2 и чл.133 от ГПК. Постъпил е отговор от
назначения и ОП адвокат Г., които
оспорва предявения иск. Заявява, че
следва да се представи у-ние за наследници на Петър Д.. Счита, че описания и
дарен имот не е единственото имущество, което Петър и Анка Делчеви са оставили,
както че ищеца е знаел по-рано за извършеното дарение. Твърди, че предявения
иск – наследствената част на майката на ищеца Анка Д. е погасен по давност, тъй
като са изминали повече от 5 години от нейната смърт и от узнаването за
извършения от нея дарствен акт. Моли да се допуснат 2 свидетели при режим на
довеждане, претендира за разноски в производството. Моли да бъде задължен ищеца
да довнесе още 660 лв. адвокатски хонорар.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
От у-ние за наследници № 20-00-2064/25.04.2017 г. на Община Асеновград
се установява, че Анка И.Д. е починала на 14.01.1994 г., като след смъртта си е
оставила следните наследници по закон: Петър Владимиров Д. – съпруг, починал на
24.02.2017 г.; В.П.Д. – син; И.П.Д. – син, починал на 10.02.2008 г., Г.Г.Д. –
съпруга И., Анна-М.И.Д. – дъщеря И., което удостоверение е оспорено.
От у-ние за наследници № 20-00-253/26.09.2017 г. на Община Асеновград се
установява, че Петър Владимиров Д. е починала на 24.02.2017 г., като след
смъртта си е оставила следните наследници по закон: В.П.Д. – син; И.П.Д. – син,
починал на 10.02.2008 г., Г.Г.Д. – съпруга И., Анна-М.И.Д. – дъщеря И..
От НА за дарение на недвижим имот № 935 том V, дело 1396/1993 г. е видно, че на 08.07.1993 г. Петър Владимиров Д. и съпругата му Анка И.Д.
са дарили на сина си И.П.Д. следния собствен недвижим имот: жилище-апартамент № 7, вх.Г, І-ви етаж на
ул.“Речна“ № 38, състоящ се от три стаи, столова и готварна с обща квадратура
92.88 кв.м., заедно с избено помещение № 19 и таванско помещение № 28.
По делото са представени
декларации и квитанции за платен данък от ищеца, демо версии за притежавани от
ищеца и наследодателите недвижими имоти.
От показанията на свидетеля Петър
Владимиров Д. – син на ищеца, които съдът кредитира се установява, че
наследодателите на страните Петър и Ана Делчеви до смъртта си са живели в
спорния апартамент на ул.“Речна“ № 38, а свидетеля често е ходил в дома им.
Анка е починала през 1993 г., а Петър през 2017 г. След смъртта на Петър ищеца
е намерил НА в апартамента, от където е разбрал че същия е дарен на брат му –
преди години. Свидетелят заяви, че дядо му е имал вила в м.“Параколово“, с
неясен статут, на която са ходили всички – включително той и баща му. След
смъртта на дядо Петър, В. ползва неговия мобилен телефон.
От показанията на В. Тодоров
Желязков - братовчед на ищеца, които
съдът кредитира се установява, че Анка и Петър са живели в дарения апартамент
до смъртта си, те са имали и малка вила с двор в м.“Параколово“ над Асеновград.
Преди години Владо там е гледал животни. На погребението на дядо Петър В. е
казал, че апартамента е дарен на брат му, което са научили от тяхна роднина.
Мобилния телефон на дядо Петър след смъртта му се ползва от В..
От показанията на свидетелката М.Г.
Митева – приятелка и колежка на Г.Д., които съдът кредитира се установява, че
двете са ходили след смъртта на Петър до апартамента – за които е имала ключ,
като са установили, че патрона на вратата на същия е сменен и не могат да
влезнат в апартамента. След около две
седмици Галя е сменила патрона/ключа, влезнали са в апартамента като са
установили, че всичко е оставено по
старому, изчистила са основно, на от там е липсвала дебитната карта на дядо
Петър и телефона, които Галя му е купили за връзка с тях.
От показанията на М. Тодорова
Панайотова – първа братовчедка на страните, които съдът кредитира се
установява, че тя е контактувала с леля Ани и дядо Петър, от леля си разбрала,
че те са подпомогнали Владо за закупуване на апартамент и кола, за това решили
да дарят апартамент в които живеят на И.. Владо е знаел за дарението и за това
е преустановил да контактува с брат си И., а в последствие /след смъртта му/
със съпругата и дъщеря му. В. е разбрал месеци или година след дарението, това
е бала причината отношенията между двамата братя да се влошат - да
приключат. Пред 12-13 години
свидетелката и В. са били на „помен“ на техен братовчед, тогава Владо е казал
на свидетелката, че независимо че родителите му са дарили апартамента на И.,
той ще се грижи за баща си – тъй като все
пак му е баща.
От у-ние на „Банка ДСК“ ЕАД се
установява, че Петър Владимиров Д. е клиент на банката и към 24.02.2017 г. е
притежавал следните сметки с остатъци по тях: 1. Разплащателна сметка в лева с
остатък 12 976.95 лева и 2. Срочен депозит в размера на 1 089.62
лева.
От писмо на ОП Пловдив е видно, че е
образувано досъдебно производство, за това че през 2017 г. в Асеновград, е използван платежен
инструмент: дебитна карта, издадена от „ДСК“ ЕАД София, като са извършени
тегления от банкомати на обща стойност около 12 000 лева, без съгласието
на титуляра Петър Владимиров Д.. ДП е образувано по жалба на Г.Г.Д., към
момента няма привлечен обвиняем, ДП не е приключило – няма изготвен окончателен
акт.
От ОСЗ Асеновград е представено заверено
копие от документите по административна преписка № 1623, образувана по
заявление с вх.№ 1623/1992 г. на наследниците на И.П. Кемалов.
От заповед на Кмета на Община
Асеновград № А-747/29.09.1995 г. е видно, че е определена оценка на недвижим
имот с кад.№ 673 в м.“Параколово“ – Асеновград, предоставен на Петър Владимиров
Д..
От у-ние за декларирани данни от
ищеца В.П.Д. е видно, че с декларация от 1998 г. същия е декларирал, недвижим
имот в Асеновград, ЖК „Изток“ № 4, вх.А, ап.2, ет.1, с площ 66.85 кв.м. и мазе
3 кв.м.
От заключение на вещото лице М.М. –
компетентно изготвено, което съдът кредитира се установява, че пазарната
стойност са СОС с КИ № 00702.518.8.1.2 – апартамент със застроена площ 92.83
кв.м. е 67 380 лв.
Предвид така установеното от
фактическа страна, Съдът формулира следните изводи от правна страна:
Производството по делото е
образувано по предявен иск с правно основание чл.30 от ЗН, за възстановяване на
запазената част на ищеца В.Д. от наследството на неговите родители: Анка и
Петър Делчеви /Анка -починала на 14.01.1994 г. и Петър – починал на 24.02.2017
г./. Съобразно разпределената между страните доказателствена тежест, в тежест
на ищеца бе възложеното да докаже при условията на пълно и главно доказване
твърденията си в ИМ, че е наследник с право на запазена част на Анка и Петър
Делчеви, както и че наследодателите му са се разпоредили над размера на разполагаемата част, с посоченото в ИМ
дарения в полза на И.Д., наследници на които са ответниците. Ищецът следваше да
установи какви имоти, вещи, парични средства са останали в наследствената маса,
стойността на същите, с оглед осигуряване на възможност за приложение на чл.31,
33 и 34 от ЗН. В тежест на ищеца бе възложено и да представи доказателства, че
е приел по опис наследството от наследодателите, ако твърди това.
С отговора на ИМ ответницата Г.Д. е
направила възражение за погасяване на предявения иск по давност – тъй като Анка
Д. е починала през 1994 г. /преди 23 години/. Тъй като възражението е направено
своевременно, съдът дължи произнасяне по същото. Наследодателката Анка Д. е
починала на 14.01.1994 г., а ИМ е депозирана на
12.05.2017 г. Правото на иск за възстановяване на запазена част е
ограничено със срок, който е общата 5 годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 7/1973 г т.3 при иск за намаляване на дарение, когато
наследодателя се е разпоредил извън рамките на разполагаемата си част, срока
започва да тече от момента на откриване на наследството. Правото да се иска
възстановяване на запазена част е потестативно, субективно право. То може да се
упражни по два начина: чрез иск или възражение.
В настоящият случай давността не е прекъсвана с никакви действия от ищеца, поради което при
сравнение на датата на откриване на наследството – след смъртта на Анка Д. и
датата на депозиране на иска се обосновава извода, че същия е погасен по
давност /давността е изтекла/ по отношения предявения иск за наследствената
маса на Анка Д..
За пълнота на изложението следва да
се отбележи, че макар ищеца да е сред наследниците разполагащи с права на
запазена част, предявения иск би се явил неоснователен по отношение на
извършеното в полза на наследодателя на ответниците И.Д. дарение, поради липса
на приемане на наследството по опис от страна на ищеца.
Запазена част имат необходимите наследници: низходащи, съпруг и
родители. Няма спор, че наследник с право на запазена част се явява ищеца В.Д.
и той и има право да иска на осн.чл.30 ал.1 от ЗН, възстановяване на
накърнената му запазена част от наследството. Според текста на закона наследник
с право на запазена част, който не може да получи пълния размер, поради
завещателни и дарствени разпореждания, може да иска намаляването им до размера
необходим за допълване на запазената част. Видно от приобщените писмени
доказателства по делото е, че наследодателите са се разпоредили с част от
недвижимото си имущество, като са дарили подробно описания апартамент на сина
си И.Д., от които имот се иска намаляване за допълване на дела на ищеца. Също
така с дарението, извършено от родителите на ищеца В.Д. към брат му И.Д., същия
твърди че се накърнява неговите права и затова той иска намаляване съобразно
полагащия му се размер.
Съгласно чл.28 ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители и съпруг, той не може с безвъзмездни разпоредителни сделки да
накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно
чл.29 ал.1 от ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е
оставил съпруг е 2/3 ид.ч. от имуществото при две и повече деца. Тъй като в
случая наследодателят Петър Д. не е оставил съпруга, и е имал две деца: ищеца В.
и наследодателя на ответниците И., то изчислена по посочените правила,
запазената част на ищеца се равнява на 1/3 ид.ч. от наследството.
За да може да се определят конкретно параметрите на запазена и
разполагаема част, на осн.чл.31 от ЗН, следва да се образува една маса от
всички имоти /недвижими и движими/, които с принадлежали на наследодателя, към
момента на неговата смърт, както и всички вземания на същия. Към тази маса
следва да се прибавят и даренията, извършени от наследодателя, с изключение на
обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по
време на подаряването – за движимите вещи. От така образуваната маса следва да
се приспадне увеличението на наследството, ако има такова, за което чрез
действията си, приживе на наследодателя е спомогнал някой от наследниците.
Когато наследник, чиято запазена част е накърнена упражняване правото си
по чл.30 ал.2 от ЗН, спрямо лица които не са наследници по закон, необходимо е
той да е приел наследството по опис. Това изискване на закона не е спазено по
отношение на ответницата Г. и Анна-М. Делчеви. Г.Д. не е в родствена връзка с
наследодателите, а Анна-М.Д. макар да е
в родствена връзка с наследодателите /тяхна внучка/, към момента на
откриване на наследството те не са били призовани към наследяване, и
следователно да се иска намаляване на дарствените актове, извършени спрямо тях
е трябвало ищеца да приеме наследството по опис в описания по чл.61 от ЗН срок,
който е преклудиран. В този смисъл е ТР № 1 от 2005 г. ОСГК ВКС, с което се
обявява за изгубила сила т.15 от ППл на ВС № 4/1964 г., с което е било прието, че
по смисъла на чл.30 ал.2 от ЗН наследници по закон са всички лица, които биха
могли да бъдат наследници, независимо дали са призовани към наследяване.
Съгласно чл.30 ал.2 от ЗН когато наследникът, чиято запазена част е
некърнена, упражни правото си да иска възстановяването й спрямо лица, които не
са наследници по закон /не са призовани към наследяване/ е необходимо същия да
е приел наследството по опис. След като
не е приел по опис наследството на своите родители и съгласно чл.30 ал.2 от от ЗН, ищецът не е легитимиран да иска възстановяване на запазената си част от наследството на
наследодателите си Анка и Петър Делчеви, относно извършените от последните
дарения. Приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството
спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
Ищецът твърди, че наследодателите са се разпоредили с цялото си
имущество /дарения апартамент/, които твърдения обаче се опровергават от
представените по делото доказателства за
притежавани от наследодателите /към момента на откриване на наследството/ на:
вила с дворно място, земеделски имоти, парични влогове в „Банка ДСК“ ЕАД на
името на Петър Д. и движими вещи, които също са били част от наследствената
маса, оставена след смъртта на наследодателя Петър Д.. Опровергава се още и от
събраните свидетелски показания, от които се установи, че наследодателите са
дарили пари за ищеца В.Д. за закупуване на имот и МПС /преди да дарят
апартамента на И./, същия е знаел за дарението от родителите си месеци или
години от извършването му, същия не го е оспорил при узнаването, а след смъртта
на родителите си не е декларирал предполагаемата ид.част от апартамента.
По изложените съображения исковата претенция се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответницата
Г.Д. направените по делото разноски в размер на 1200 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение. По делото е направено искане от адвокат И.Г. – ОП на
ответницата Анна-М.И.Д., за завишаване на определения му първоначален хонорар от 300 лв. Същото е
основателно, тъй като предявения иск е оценяем, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. минималния адвокатски хонорар е в размер на 960 лева
/по делото е внесен хонорар 300 лв./, поради което хонорарът следва да бъде
завишен със сумата 660 лева, или ищеца В.Д. да бъде осъден заплати по сметка на
РС Асеновград - за адвокат И.Г. сумата 660 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В.П.Д., ЕГН **********
*** против: Г.Г.Д., ЕГН ********** и Анна-М.И.Д., ЕГН ********** ***, за НАМАЛЯВАНЕ НА ДАРЕНИЕТО, оформено с
нотариален акт № 935, том V, дело № 1396/1993 г. и извършено от Петър
Владимиров Д. и Анка И.Д. в полза на И.П.Д. на следния недвижим имот: жилище-апартамент
№ 7, вх.Г, І-ви етаж на ул.“Речна“ № 38, състоящ се от три стаи, столова и
готварна с обща квадратура 92.88 кв.м., заедно с избено помещение № 19 и
таванско помещение № 28, като дарения имот, съгласно кадастралното записване представлява: СОС с
идентификатор 00702.518.8.1.2, находящ се в град Асеновград по КК и КР на
Асеновград, одобрен със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, последно
изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на
имота Асеновград, ул.“Речна“ № 36-38, вх.Г, ет.2, ап.7, които СОС се намира в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 00702.518.8, предназначение на
СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 92.83 кв.м., прилежащи
чести: изба № 19 и 19 а, таван № 28 и 2.42 % ид.ч. от общите части на
сградата,при съседи: на същия етаж 00702.518.8.1.1, под обета: няма; над обекта
00702.518.8.1.10, стар идентификатор няма, до размер на 1/3
идеална част, необходима за допълване на запазена част на В.П.Д. от
наследството на родителите му: Петър Владимиров Д. – починал на 24.02.2017
г. и Анка И.Д. – починала на 14.01.1994
г.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН ********** *** да заплати
на Г.Г.Д., ЕГН ********** *** сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева),
направени по производството разноски за заплатен адвокатски хонорар, както и да
заплати по сметка на РС Асеновград сумата от 660
лева (шестотин и шестдесет) хонорар за назначения особен представител на
ответницата Анна-М.И.Д., с която сума е завишен хонорара на адвокат И.Г..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: