№ 3174
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря Д......... АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110155036 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на глава ХХV ГПК.
Образувано е по искова молба на П. П. П. срещу Столична община – район
„Връбница“, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване
на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ.
Ищецът П. П. П. твърди, че по силата на трудов договор № РВР23РД15-469 от
20.11.2023 г. заемала длъжността „заместник - кмет“ при ответника в периода от 20.11.2023г.
до 10.06.2024 г. Излага, че трудовото и правоотношение било прекратено със заповед №
РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г. незаконосъобразно, тъй като работодателят прекратил
трудовия договор на служителя, без да го уведоми по надлежния законов ред, като счита, че
нотариалната покана за уведомяване за прекратяването на трудовото му правоотношение не
била връчена по надлежния ред. Излага още, че на 10.06.2024г., от която дата и била
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, служителят е бил на работа и е
изпълнявал своите задължения. Сочи още, че работодателят не е спазил предвиденият в
трудовия договор срок на предизвестие от 30 дни. Излага още, че в периода от 03.06.2024г.
до 07.06.2024г. и от 11.06.2024г. до 14.06.2024г. е била в болнични, като на 03.06.2024г.
подала заявление до работодателя за ползване на неплатен отпуск за отглеждане на дете до
8-годишна възраст в размер на 12 календарни дни от 17.06.2024г. до 28.06.2024г. На
13.06.2024г. подала ново заявление за ползване на неплатен отпуска за отглеждане на дете до
8-годишна възраст в размер на 62 календарни дни, за периода от 01.07.2024г. до 31.08.2024г.
На 09.08 2024 г. подала ново заявление за ползване на отпуск по чл. 167а ал. 1 от КТ в
размер на 19 календарни дни, считано от 02.09.2024г. до 20.09.2024г. Твърди, че с писмо от
09.08.2024г., получено от ищцата на 13.08.2024г., ответникът я е уведомил, че с нотариална
покана от 05.08.2024г е била връчена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи, че не е получавала процесната заповед РВР24-РД15-
5008/10.06.2024г., като за прекратяване на трудовото правоотношение е разбрала на
13.08.2024 г. Твърди, че съгласно допълнително споразумение № РВР24РД15-6023 от
1
24.04.2024г. основното месечно възнаграждение на служителя възлизало на 4936 лева, като
получавал и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в
размер на 394.92 лева, а съгласно допълнително споразумение № РВР24РД15-6051 от
23.05.2024 г. основното месечно възнаграждение на служителя се променяло на 4671.16
лева, а размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит -
на 373.69 лева. С оглед на изложеното предявява настоящите искове за отмяна на
уволнението, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, както и за осъждане
на ответника да и заплати сума в размер на 31 988,28 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в периода 05.08.2024 г.-05.02.2025 г. Претендира разноски по
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение по
силата на трудов договор, въз основа на който ищцата е заемала длъжността „заместник -
кмет“ при ответника, което е било прекратено със заповед № РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г.
Твърди, че заповедта за уволнение е редовно връчена на ищцата на 05.08.2024 г. чрез
нотариална покана, като били спазени всички изисквания за връчването . Сочи още, че
заповедта не е могла да бъде връчена на ищцата на 10.06.2024г., доколкото същата е
възпрепятствала връчването на работното място. Сочи, че освобождаването от длъжност
„заместник - кмет“ ставало по реда на чл. 39, ал. 5 ЗМСМА – без предизвестие, поради което
счита, че разпоредбите на КТ не намират приложение в настоящия случай, доколкото е
налице специална уредба. Излага, че ползваните от ищцата отпуски били единствено с цел
избягване получаването на процесната заповед, като за това сочело и факта, че по време на
отпуската за отглеждане на дете до 8-годишна възраст ищцата водила детето си на детска
градина. Оспорва ищцата да е останала без работа през исковия период. Излага още, че не
било нужно мотивиране на процесната заповед, доколкото преценката на кмета за
освобождаване на заместник – кмета била по целесъобразност и не подлежала на съдебен
контрол. Ето защо счита извършеното уволнение за законосъобразно. Оспорва и предявения
иск за обезщетение за оставане без работа, като твърди, че претендираното обезщетение в
размер на 31 988,28 лв. не съответства на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца. С
оглед на изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски
по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно обстоятелството, че страните са
били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника
длъжността „заместник - кмет“ въз основа на трудов договор № РВР23РД15-469 от
20.11.2023 г. с уговорен срок на предизвестие от 30 дни еднакъв и за двете страни, като на
основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70, ал.1 от КТ договорът е станал безсрочен с изтичане
на шестмесечния срок за изпитване. С допълнително споразумение № РВР24РД15-
6023/24.04.2024 г. основното месечно възнаграждение на ищцата е променено на 4936 лева,
а допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит на 394,92 лева. С
допълнително споразумение № РВР24РД15-6051/23.05.2024 г. основното месечно
възнаграждение на ищцата е променено на 4671,16 лева, а допълнителното възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит на 373.69 лева.
По делото не е спорно, а и от представените болнични листи №№ Е20241197191 и
Е20241197227 се установява, че ищцата П. П. П. е била в отпуск поради временна
неработоспособност за периода 03.06.2024 г. – 07.06.2024 г., както и в периода 11.06.2024 г. –
14.06.2024 г. Със заявление вх. № РВР24-ВК91-783/03.06.2024 г. П. П. П. е заявила ползване
на отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ за отглеждане на дете до 8 – годишна възраст в размер на 12
календарни дни, считано от 17.06.2024 г. до 28.06.2024 г. Със заявление вх. № РВР24-ВК91-
2
848/14.06.2024 г. П. П. П. е заявила ползване на отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ за отглеждане
на дете до 8 – годишна възраст в размер на 62 календарни дни, считано от 01.07.2024 г. до
31.08.2024 г. Със заявление вх. № РВР24-ВК91-1181/09.08.2024 г. П. П. П. е заявила
ползване на отпуск по чл.167а, ал.1 от КТ за отглеждане на дете до 8 – годишна възраст в
размер на 19 календарни дни, считано от 02.09.2024 г. до 20.09.2024 г.
Със Заповед № РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г. за прекратяване на трудов договор №
РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г. на основание чл.39, ал.4, чл.39, ал.5, чл.46, ал.1, т.4 от
ЗМСМА, считано от 10.06.2024 г. е прекратено трудовото правоотношение с П. П. П. на
длъжност „заместник - кмет“ от кмета на Столична община – район „Връбница“, като на
основание чл.224, ал.1 от КТ е предвидено на лицето да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дни.
От писмо изх. № РВД24-ДИ11-169-1/09.08.2024 г. от кмета на Столична община –
район „Връбница“ до П. П. П. се установява, че с нотариална покана от 05.08.2024 г. вх. №
РВР24-ДИ11-169/07.08.2024 г. е удостоверено връчване на екземпляр от нея, както и от
Заповед № РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г. на ищцата П.... – Ив...., като на основание чл.350,
ал.1 от КТ вр. чл.348, ал.3 КТ я кани да предостави трудовата си книжка за вписване на
данните, свързани с прекратяване на трудовия договор. С писмо вх. № РВР24-ДИ11-169-
2/16.08.2024 г. от П. П. П. до кмета на Столична община – район „Връбница“, ищцата
посочва, че е получила писмо изх. № РВД24-ДИ11-169-1/09.08.2024 г. на 13.08.2024 г. с
обратна разписка и иска да и бъде предоставен документът за прекратяване на трудовото
правоотношение, както и документацията, удостоверяваща начина, времето, мястото и реда
за връчване на заповедта. Посочва, че желае получаването на хартиен носител в оригинал
документите по пощата с обратна разписка на адрес: гр.София, кв. ................ От
приложената обратна разписка се установява, че Столична община – район „Връбница“ е
получила писмото на ищцата на 16.08.2023 г., като с писмо към № РВР24-ДИ11-169-
2/27.08.2024 г. приложено изпраща на посочения от ищцата адрес заверени копия от Заповед
№ РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г., както и нотариална покана от 05.08.2024 г. вх. № РВР24-
ДИ11-169/07.08.2024 г.
Представени са и фишове за работна заплата на ищцата П.... – Ив.... при ответника за
месеците април, май и юни, както и придружително писмо изх. № 104/26.06.2024 г. на
Директора на ДГ № 138 „Приятели“ на СО- Район „Връбница“, ведно с копие от
електронния дневник на групата за детето В...... К....... И..............
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
М............ В.......... и Д......... З............
От показанията на свидетелката М............ В.......... се установява, че познава ищцата
П.... – Ив.... от ноември 2023 г., тъй като я назначила на длъжност заместник-кмет на СО-
Район „Връбница“. На 10.06.2024 г. видяла П.... – И.............а на работа, тъй като имали
оперативка, която била преместена следобед, заради изборите, които се провели предния
ден. Сутринта на 10.06.2024 г. свидетелката била при П...., за да обсъдят нещо и после в
ранния следобед пушили заедно. След 10.06.2024 г. се чула с П...., когато трябвало да и се
оформят документите – трудова книжка, приемо-предавателен протокол, обходен лист и т.н.
От показанията на свидетелката Д......... З............се установява, че заповедта за
прекратяване на трудовия договор на П.... било подготвена към 10:00 ч. на 10.06.2024 г.
Кметът разговарял при затворени врати с главен експерт „Човешки ресурси“ и после към
14:00 часа повикал П.... в кабинета си, когато отново разговаряли при затворени врати до
към 15:00 часа. Часът за оперативката се променил на 16:00 ч. и свидетелката уведомила
всички колеги, включително П.... за променения час, като само П.... отсъствала, поради което
свидетелката повторно и писала. Не била виждала заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на П.....
За оборване истинността на разписка № 136 на нотариус А....... Б.., вписан под № 391
в РНК с район на действие СРС са разпитани свидетелите О. Б. и К...... И..............
От показанията на свидетелката О. Б. се установява, че работи в кантората на
3
нотариус Б.., като разнасяла това, което и даде нотариуса. Запозната била с разписката от
05.08.2024 г. Ходила до ........ за първи път през лятото, било много топло. Сградата била
бяла и на вх.Б имало домофон, натискала на домофона, но никой не излязъл на 21.06.2024 г.
След това ходила пак, било събота, неработен ден, пак натискала домофона, но никой не
отворил. След това отишла, когато и дали разписка и най-накрая на 19.07.2024 г. да занесе
уведомление. Уведомлението било написано от нотариуса и го залепила по указания на
нотариуса. На входната врата имало дървена дъска и там залепила с тиксо това уведомление.
Отново звъняла, но никой не отворил. През делничните дни ходила между 10-11 часа, а в
събота около 16:00 часа следобед.
От показанията на свидетеля К...... И............. се установява, че е съпруг на ищцата,
поради което съдът цени показанията му при условията на чл.172 ГПК. Посочва, че живее в
гр.София, ..................... от 2017 г. и работи като софтуерен специалист през по-голямата част
от времето от вкъщи. Лятото на 2024 г. основно работил от вкъщи, особен през месец юни,
тъй като тогава имало избори и той бил координатор на една от партиите. Посочва, че на
дати 21.06,29.06., 10.07., 13.07 и 19.07 е бил вкъщи почти със сигурност. Вратата на входа се
заключвала, като достъпът бил с домофон. Посочва, че общо са около дванадесет
апартамента, като собствениците на девет – десет от тях живеят там постоянно. Не бил
виждал да е поставено уведомление на входната врата.
В открито съдебно заседание на 10.12.2024 г. е извършена справка с оригинала на
трудовата книжка на ищцата, от който се установява, че не са налице вписвания след
процесното прекратяване на трудовото правоотношение.
Останалите писмени доказателства по делото, съдът намира за неотносими към
предмета на правния спор, поради което не дължи обсъждането им.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Предмет на проверка е законосъобразността на заповед № РВР24-РД15-
5008/10.06.2024 г. на кмета на Столична община – район „Връбница“ прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата П.... – Ив.... на основание чл. 39, ал.4, чл.39, ал.5, чл.46,
ал.1, т.4 от ЗМСМА.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, ищецът –
работник/служител следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с
ответника, прекратено с оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
В тежест на работодателя е да докаже законосъобразно упражняване на правото си да
прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя.
Съобразно трайната и непротиворечива практика на ВКС, относно начина на
възникване, вида на правоотношението и начина на прекратяване на трудовото
правоотношение на заместник-кмет на община/район. Постановени са по реда на чл. 290
ГПК редица решения № 374/14.12.2011 г. по гр. дело № 368/2011 г. на ВКС, Г. К., ІІІ г. о.,
решение № 444/18.06.2010 г. по гр. дело № 388/09 г. на ВКС, Г. К., ІІІ г. о. и др.
Назначаването на заместник-кметове става съгласно чл. 39, ал. 1 ЗМСМА, а на основание ал.
5 от същия се извършва освобождаването им – без предизвестие със заповед на кмета на
района. Това основание за освобождаване от изпълнение на трудовите функции е специално
и преценката за него не е свързана с основанията по КТ, по целесъобразност е и не подлежи
на съдебен контрол. Без значение е какви разпоредби са били посочени в актовете при
възникване на трудовото правоотношение между страните. При осъществяване на своята
дейност, в рамките на определения в структурата на общината /района брой заместник-
кметове, и кметовете на райони, и кметовете на общини свободно могат да определят своя
управленски екип – заместниците, които ще ги подпомагат. Кметовете назначават
заместник[1]кметовете и определят техните функции (чл. 39, ал. 1 ЗМСМА) изключително
по своя преценка и без ограничения. Съответно на правото на кмета на район да назначава
заместник-кмета на район по своя преценка е предвидената възможност заместник-кмет на
4
район да бъде освободен от длъжност без предизвестие от същия орган (чл. 39, ал. 5
ЗМСМА). Правното положение на заместник-кметовете като част от екипа на изборен
орган, прави приложима при прекратяването и на специалната разпоредба на чл. 39, ал. 5
ЗМСМА, която предвижда, че освобождаването на заместник-кметовете се извършва без
предизвестие, със заповед на кмета на общината/района, към която законът не въвежда
допълнителни изисквания за съдържание. Последното е и тълкуването, дадено с
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 309 от 30.04.2010 г. по гр. дело №
898/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О. (към което препращат и решение № 459 от 01.06.2010 г. по
гр. дело № 1358/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О., решение № 274 от 31.05.2010 г. по гр. дело №
110/2009 г. на ВКС, Г. К., ІІІ Г. О. и др.), дало отговор на въпроса дали разпоредбата на чл.
39, ал. 5 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение със заместник-кмета на община/район или определя само акта, с който се
прекратява трудовото правоотношение, а основанията са регламентирани в КТ, както и
относно необходимото съдържание на заповедта за уволнение, издадена на основание чл. 39,
ал. 5 ЗМСМА. Мотивите за освобождаването от длъжност на това основание са правно
ирелевантни и не подлежат на съдебен контрол, като освободеният заместник[1]кмет не би
могъл да основе защитата си срещу мотивите за освобождаването, което е по
целесъобразност, поради което и въвеждането на мотиви в заповедта не е необходимо. В
този смисъл е и даденото разрешение с решение № 309/30.04.2010 г. по гр. д. № 898/2009 г.
трето г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че
освобождаването на основание чл. 39, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, се извършва без предизвестие, със заповед на кмета на общината
(района) и по негова преценка, а мотивите на този акт не подлежат на съдебен контрол и не
се поставя въпрос за липса на мотив от формална или съдържателна страна с оглед
фактическите основания за уволнение, тъй като законът в този случай не обвързва
установяването им с извод за законосъобразност, в рамките на съдебния контрол.
Възложената на кмета за изпълнение през мандата програма и цел несъмнено
обуславя и правомерността на предприета от него промяна в сформирания ръководен екип,
по смисъла на посочената законова разпоредба. Уволнението по този ред не е самоцелно,
нито такъв е духът и целта на нормата на чл. 39, ал. 5 от ЗМСМА, осигуряваща на кмета
един благоприятен за него способ за едностранно преустановяване на съществуващата
трудовоправна връзка със заместник-кмета. При този начин на сформиране на екип не се
ограничава правото на труд, нито правото на защита срещу незаконно уволнение (налице е
специален ред за осъществяване на такава), нито в основата му е дискриминация на основата
на политическа принадлежност, убеждения или друг признак за недискриминация. Смяната
на екипа почива на управленска целесъобразност. По този начин не се стига до отклоняване
от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, нито до въвеждане на
пълна свобода за уволнения, а се създава по-голяма гъвкавост и либерализиране в режима на
уволненията в съответствие с динамичните социално-икономически условия (така
Определение № 429 от 19.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 81/2022 г., III г. о., ГК).
Задължителната съдебна практика е константна, че съдебният контрол за законност на
уволнението на заместник-кмета е допустим, но се разпростира само в две насоки - относно
спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта /респ. дали заповедта е
издадена от оправомощения орган - кмета на общината/; както и дали освободеното лице
заема длъжността „заместник – кмет”, за която е приложимо специалното основание по
чл.39 ал.5 ЗМСМА. Иначе самата преценка на работодателя за освобождаване на заместник-
кмета е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая, атакуваната
заповед е издадена от компетентния орган – кмета на общината и има за адресат ищеца,
заемащ длъжността „заместник-кмет”, с което предпоставките на специалното основание по
чл.39 ал.5 ЗМСМА за законосъобразно прекратяване на правоотношението между страните,
са изпълнени. (Решение № 317 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 3095/2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение и мн. други). Самата преценка на работодателя за
освобождаване на заместник-кмета обаче е такава по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол.
5
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите по делото
документи като писмени доказателства трудов договор № РВР23РД15-469 от 20.11.2023 г. и
Заповед № РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г., че между страните е съществувало срочно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемал длъжността „заместник-кмет“
на район „Връбница“ на Столична община, прекратено с цитираната заповед. Видно от
последната, с нея на основание чл. 39, ал. 4, чл. 39, ал. 5 и чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗМСМА е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от датата на връчване на
заповедта – 05.08.2028 г., без да се дължи предизвестие. Същата е подписана от ..........., кмет
на района.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1,
т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението
съдът няма служебно задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение
или надлежното му упражняване / решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
В настоящия случай единствения довод за незаконосъобразност на уволнението е
липсата на връчване на Заповед № РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г. на ищцата П.... - Ив.....
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено.
Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на
прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е
достигнало до насрещната страна, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на
правно действие на изявленията на страните по договора. Според задължителната практика
на ВКС, изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност, подписването
на заповедта от представляващия работодателя обективира намерението му за прекратяване
на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с
надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника (решение № 49 от 15.03.2018
г. по гр.д. № 2837/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО и др.). Правоотношението между страните не
се счита за прекратено с издаването на заповедта, а от момента, в който служителят е
получил писмено изявление за прекратяване на договора – аргумент то чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ.
От този момент започва да тече и двумесечни давностен срок за предявяването на исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, аргумент от чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Доколкото в ЗМСМА не
съществува специална норма, то приложение намират разпоредбите на Кодекса на труда,
поради което моментът на прекратяването на процесното трудово правоотношение се
преценява с оглед нормата на чл. 355, ал. 2, т. 3 КТ.
В тази връзка ответникът поддържа и пред настоящата инстанция становище, че
меродавно е връчването по реда на чл. 47 ГПК на изпратената от работодателя до ищеца
нотариална покана, акт № 65, том1, рег.№ 1989 от 31.03.2014 г. на нотариус А... Б.., с
приложена към нея заповедта за уволнение, поради което за дата на връчване на заповедта,
следва да бъде приета датата на връчване на нотариалната покана на 05.08.2024 г. и по чл. 47
ГПК. В този случай, обаче, за да е валидно настъпило прекратяването на трудовото
правоотношение, е необходимо писменото волеизявление на работодателя в този смисъл да
е получено от работника. В настоящия случай за връчване процесната заповед за уволнение
е предоставена на 18.06.2024 г. на нотариус А....н Б.. с рег. No 391 на НК, което
обстоятелство е удостоверено с подписа и печата на нотариуса. Оспорването на
материалната доказателствена сила на удостоверяванете относно датата на връчването и,
предприето от ищцата остава недоказано, въпреки предприетите процесуални действия от
страна на същата в производството по оспорване на верността на документа, досежно
цитираната дата 05.08.2024 г./л.93 от делото/, като доказателствената сила на
6
удостоверяването не се опровергава в настоящия процес. Изложеното обосновава извод и за
вярност на нотариалното удостоверяване, досежно датата на връчване на процесната
заповед – 05.08.2024 г. Нотариусът е извършил връчването като е приложил разпоредбата
на чл. 47, ал.5, вр. ал.1 КТ. Доколкото по делото е представена разписка за извършени
посещения на адреса, на който живее ищцата /видно от съдържанието на нотариалната
покана и това на исковата молба, адресът на връчване е този, посочен като адрес от самата
ищца в исковата молба/, съдът следва да провери дали са налице предпоставките за
прилагане на цитирания член на процесуалния закон. Видно от приложената към
нотариалната преписка разписка, лицето О. Б..... разпитана и като свидетел в
производството, по възлагане на нотариуса, е посетила адреса на ищцата на дати 21.06.2024
г., 29.06.2024 г., 10.07.2024 г., 13.07.2024 г. и 19.07.2024 г., като на посочените дати звъняла
на домофона на апартамента, но никой не и отворил. Тези обстоятелства бяха потвърдени от
свидетелката и при разпита и в съдебно заседание. След като не е намерило лице, което да
получи съобщението, е залепило уведомление на входната врата на блока. В указания срок
ищцата не е потърсила книжата, предвид което правилно нотариусът е констатирал
връчването на нотариалната покана, доколкото изискванията на чл. 47, ал.1 ГПК, към които
препраща чл. 50 от ЗННД, са спазени. Смисълът на залепване на уведомлението е адресатът
да се яви на указаното място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа, а когато
не се яви в срока за получаването им, с изтичането му се счита, че книжата са връчени
съобразно чл. 47, ал.5 ГПК. Съдът приема, че връчването е направено надлежно чрез
способите на Гражданско процесуалния закон и е произвело целеното правно действие по
прекратяване на съществуващото трудово правоотношение между страните, считано от
05.08.2024 г. /така Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 50782009 г. на ІІІ г.о. и
Решение № 39 от 09.02.2012 г. на ВКС по гр.д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о./. Изводите на съда не
се разколебават и от събраните по делото показания на свидетеля К...... И............., които не
опровергават пълно и главно доказателствената сила на извършеното нотариално
удостоверяване.
Само за пълнота на изложението настоящият състав намира, че редовното връчване
на заповедта за прекратяване на договора няма отношение към законността на
прекратяването, а е елемент от фактическия състав, който води до прекратяване на
трудовоправната връзка (аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ). Ако не е осъществено редовно
връчване на заповедта за прекратяване, не би настъпил ефектът от прекратителното
волеизявление на работодателя. Оспорване редовността на връчването е лишено от смисъл,
защото е равносилно на твърдение, че трудовото правоотношение продължава да съществува
и е несъвместимо с искане за отмяна уволнение и възстановяване на работа по смисъла
на чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
С оглед на гореизложеното, по делото се установява, че процесната заповед за
освобождаване на ищеца е издадена от компетентен орган и с нея е освободен, считано от
05.08.2024 г. ищцата П., която е заемал длъжността „заместник – кмет”, за която е
приложимо специалното основание по чл. 39, ал. 5 ЗМСМА.
По тези доводи съдът счита иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неоснователен.
По искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователни се явяват
и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Основателността на двата иска
предполага незаконност на уволнението. Настоящият съдебен състав не достигна до такъв
фактически и правен извод, поради което искът за заплащане на парично обезщетение за
оставането на ищеца без работа, предвид акцесорния му характер, следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът. При подаване на отговора на исковата молба и в първото по делото открито
съдебно заседание ответникът се е представлявал от юрисконсулт. В последното по делото
открито съдебно заседание ответникът е депозирал договор за правна помощ и съдействие
7
от 10.01.2025 г. между Столична община район Връбница и Адвокатско съдружие „Нейкова,
Кръстева“, ведно с пълномощно. Претендира се адвокатски хонорар в размер на 5264,40 лв.,
като са представени доказателства, че е платен. По делото не е направено възражение за
прекомерност и възнаграждението следва да се присъди в цялост. По аргумент от
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК разноските за държавна такса остават
за сметка на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София,
........., срещу Столична община – район „Връбница“, Булстат 0006963270667, с адрес: гр.
София, бул. „Хан Кубрат”, бл.328, вх.Б, искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 КТ за отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „заместник - кмет“ при
ответника, извършено със Заповед № РВР24-РД15-5008/10.06.2024 г. на кмета Столична
община – район „Връбница“ на основание чл. 39, ал.4, чл.39, ал.5, чл.46, ал.1, т.4 от
ЗМСМА, за възстановяване на ищеца на предишната работа и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 31 988,28 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение в периода 05.08.2024 г.-05.02.2025 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, да заплати на „Столична община – район
„Връбница“, Булстат 0006963270667, с адрес: гр. София, бул. „Хан Кубрат”, бл.328, вх.Б, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 5264,40 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
обявяването му на 25.02.2025 г. на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8