Р Е Ш
Е Н И Е
№...............
Гр. София, 13.06.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в публично заседание на двадесет
и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова т.д. № 2021
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Л.Д. ООД, ЕИК:*********е
предявил
обективно и субективно съединени искове – главни с правно основание чл. 135 ЗЗД, евентуални искове с правно
основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал.
3, вр. ал. 4, т. 2 и т. 1 ТЗ и евентуални искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за установяване
относителната недействителност на договори за услуги /със страни по тях „С.“
ООД /н./, ЕИК ********* – първи ответник и „В.Ф.“ ООД, ЕИК*********–
втори ответник//извършени плащания по тях, по които били издадени следните фактури:
за дезинфекция, дератизация и дезинсекция (ДДД): № 89934/12.03.2012г.; №
101669/10.07.2012г.; № 109578/02.10.2012г.; № 110484/10.10.2012г.; №
111156/16.10.2012г.; № 111832/22.10.2012г.; № 112899/31.10.2012г.; за
строителни дейности: № 90592/19.03.2012г.; № 94474/26.04.2012г.; №
96470/17.05.2012г.; № 98233/05.06.2012г.; № 101381/06.07.2012г.; №
112601/29.10.2012г.; № 110044/06.10.2012г.; № 115928/28.11.2012г.; за
предоставяне на услуга по почистване и предоставяне на почистващи препарати: №
91142/23.03.2012г.; № 95148/03.05.2012г.;№ 97816/31.05,2012г.; №
99309/15.06.2012г.; № 101140/04.07.2012г.; № 101160/05.07.2012г.; №
103973/03.08.2012г.; № 104189/07.08.2012г.; № 114438/16.11.2012г.; за
предоставяне на рекламни материали: № 99745/20.06.2012г.; № 10661/29.06.2012г.;
№ 102056/13.07.2012г.; № 102244/16.07.2012г.; № 103126/25.07.2012г.; №
103514/30.07.2012г.; №142383/15.08.2013г.; № 105455/21.08.2012г.; №
105590/22.08.2012г.; №106255/28.08.2012г.; № 117627/14.12.2012г.; №
118767/28.12.2012г.; №119502/08.01.2013г.; № 120625/18.01.2013г.; №
121832/31.01.2013г.; №125420/07.03.2013г.; № 127277/25.03.2013г.; №
130769/26.04.2013г., както и главен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, евентуален иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. ал. 4,
т. 1 и т. 2 ТЗ и евентуален иск с правно основание 647, ал. 1, т. 3 и т. 6 вр. ал. 2 ТЗ за установяване относителната
недействителност на договор № 1/23.10.2014 г. и на договор № 2/24.02.2015 г. за
продажба на движими вещи /със страни по тях първия ответник и „Ц.“ ЕООД
, ЕИК
********* - трети ответник//съответно
погасяване на изискуеми вземания по тях, по които били издадени следните
фактури: № 3/23.10.2014г., № 4/23.10.2014г., № 5/24.10.2014г., №
6/24.10.2014г., № 7/24.10.2014г., № 8/24.02.2015г. и № 9/24.02.2015г.
Ищецът твърди да е кредитор на първия
ответник – „С.“ ООД /н./, с вземане в размер на 128 632 лв. Сочи, че по
отношение на този ответник с решение на СГС от 15.06.2016 г. по т.д. №
6717/2014 г. е било открито производство по несъстоятелност, обявена била
неплатежоспособността му с начална дата – 30.06.2011 г., като към момента
производството било спряно с решение от 28.11.2016 г., поради липса на средства
за заплащане на разноските по несъстоятелността. Твърди, че след датата на
изпадане в несъстоятелност ответникът сключил множество сделки за извършване на
услуги.
Сочи, че „С.“ ООД сключил сделки с
втория ответник „В.Ф.“ ООД, като към 30.06.2016 г. вземането на втория ответник
било в размер на 31 324,99 лв. Счита, че с тези действия първият ответник
значително намалил активите си, както и че извършените от ответника сделки били
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността. Твърди, че
фактурите издадени от втория ответник били за следните услуги: за дезинфекция,
дератизация, дезинсекция (ДДД), за строителни дейности, относно договори за
почистване и за предоставяне на рекламни материали. Поддържа, че първият
ответник извършил възмездни сделки с втория ответник, които сделки били за
услуги, от каквито „С.“ ООД /н./ нямало необходимост, а от друга страна- цените
по тях били завишени в пъти над пазарните. Твърди, че вторият ответник
предоставил на първия услуги, за каквито нямал законово разрешение и които не
съответствали на предмета му на дейност. Сочи, че вторият ответник сключил
посочените сделки при наличие на знание за задълженията, натрупани от първия
ответник. Поддържа, че било налице желано от ответниците увреждане на
интересите на ищеца чрез намаляване на активите на първия ответник и
невъзможност за погасяване на дълга в цялост. Твърди, че „С.“ ООД/н./ към
31.12.2012 г. имало задължения по фактури към втория ответник в размер на 104
078,79 лв., които влияели в процент 42,27 % спрямо общите задължения при
изчисляването на показателите за ликвидност и финансова автономност, като отчетените
разходи по фактурите на „В.Ф.“ ООД оказвали влияние върху рентабилността на
дружеството. Сочи, че към 31.12.2013 г. тези задължения по фактури към „В.Ф.“
ООД били в размер на 74 635,59 лв., които влияели в процент 35,38 % спрямо
общите задължения при изчисляването на показателите за ликвидност и финансова
автономност, а към 31.12.2014 г. били в размер на 71 617,95 лв. и представлявали
33,03 % от задълженията на дружеството. Твърди, че „В.Ф.“ ООД сключил
процесните сделки, въпреки че „С.“ ООД/н./ имало парични задължения в размер на
158 000 лв. през 2011 г., вкл. и задължения към ищеца. Поддържа, че
вторият ответник е знаел или е бил в състояние да узнае за наличието на
неплатежоспособност или свръхзадълженост на първия ответник.
Сочи, че „С.“ ООД/н./ сключил сделки с третия ответник „Ц.“ ЕООД – договор №
1/23.10.2014 г. и договор № 2/24.02.2015 г., по силата на които „С.“ ООД/н./
продало на „Ц.“ ЕООД движими вещи, за което последното издало множество фактури
на първия ответник. Поддържа, че тези дружества, както и „Б. 55“ ЕООД били
свързани лица по смисъла на параграф 1 от ТЗ, което водело и до знание за
увреждане на правата на ищеца чрез сключване на атакуваните сделки.
Твърди чрез процесните договори
първият ответник да е увредил своя кредитор - ищеца, тъй като е намалил
имуществото си и направил невъзможно последващо удовлетворяване на кредитора за
неговите вземания. Счита, че страните по договорите със своето поведение увреждали
интересите на ищеца, както и че атакуваните сделки били увреждащи за ищеца,
доколкото се намалявало имуществото на длъжника и водели до невъзможност за
погасяване на дълга в цялост. Поддържа, че било налице знание у ответниците, че
чрез сключените сделките ще се увредят интересите на ищеца. Твърди атакуваните
сделки да са сключени от „С.“ ООД/н./ в момент, последващ изпадането му в
неплатежоспособност.
Поддържа, че „С.“ ООД/н./ извършило
погасяване на парични задължения по сключените сделки с другите двама
ответници, което увреждало ищеца. Твърди да е налице знание у втория и у третия
ответник и за лошото финансово състояние на първия ответник и че за тях е
съществувала възможност да узнаят за неплатежоспособността или
свръхзадължеността му.
Освен това, поддържа, че атакуваните
сделки били възмездни, при които даденото значително надхвърляло полученото,
както и че предоставените услуги от „В.Ф.“ ООД на „С.“ ООД/н./ не съответствали
на потреблението. Поддържа относно сделките сключени с третия ответник, че
плащанията по тях били извършени в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
били увреждащи за ищеца. Претендира разноски по делото.
Съищецът - синдик М.Ш. - е депозирал
становище по исковете. Сочи, че доколкото към момента производството по
несъстоятелност на първия ответник било спряно с решение от 28.11.2016 г., поради
липса на средства за заплащане на разноските по несъстоятелността, то
правомощията на синдика се считали за временно преустановени. Не се ангажира
със становище по исковете по същество.
Ответникът „Ц.“ ЕООД не се ангажира
със становище по исковете.
Ответникът „С.“ ООД/н./ твърди, че
доставките между него и ответника „В.Ф.“ ООД били документирани с фактури,
издадени съгласно изискванията на ЗДДС, договори за покупко-продажба, приемо-предавателни
протоколи /ППП/, сертификати и др., като разплащането на фактурите било
извършено по банков път. Счита за несъстоятелни изложените от ищеца аргументи
досежно относителна недействителност на сделките сключени между него и втория
ответник. Намира, че липсват доказателства за свързаност между него и третия
ответник, респ., че не се обосновава от ищеца свързаност по смисъла на ТЗ.
Твърди, че вещите били продадени законно на реална пазарна цена, като
впоследствие били продадени от купувача на трето лице. Поддържа, че липсва
умисъл за увреждане на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът „В.Ф.“ ООД сочи, че
предметът му на дейност, посочен в ТР, не го обвързва, както и че той включва
широк кръг сделки, обхващащ и сключването на процесните. Твърди, че в случая
всички фактури, отнасящи се до договорните отношения между него и първия
ответник, били осчетоводени в счетоводствата на страните, респ. били включени в
дневниците на продажбите и на покупките, т.е., услугите били реално извършени и
изпълнени. Счита за неоснователно твърдението, че цената на извършваните ДДД
мероприятия била по-висока от пазарната и че действителната площ за развиване
на дейността на първия ответник била значително по-малка от заявената за
обработка. Твърди, че притежавал регистрация за извършване на ДДД в
Министерство на здравеопазването, както и че в периода 2012-2013 г. извършвал
ДДД мероприятия на сходни цени и за други дружества. Намира за неоснователно
твърдението, че услугите за строителна дейност, които извършвал не
съответствали на предмета му на дейност, респ., че не бил регистриран в ЦПР на
строителя за извършване на СМР. Поддържа, че в периода 2012-2013 г. извършвал
ремонтни дейности и СМР на сходни цени за други търговци. Счита за
неоснователно твърдението, че цената на извършените услуги по почистване и
предоставяне на почистващи препарати била по-висока от пазарната и че
действителната площ за развиване на дейността на първия ответник била
значително по-малка от заявената за обработка. Твърди, че за периода 2012-2013
г. извършил дейност по предоставяне на
почистващи препарати и за други търговци. Намира за неоснователно твърдението,
че доставените от него рекламни материали и офис консумативи били със завишени
цени за бройка и съобразно количество, от което първия ответник не се нуждаел.
Твърди, че за периода 2012-2013 г. предоставил рекламни материали на сходни
цени и на други търговци при сходни количества. Сочи, че в Решение №
527/30.03.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП било
установено, че е налице реално изпълнение по фактурите на доставчика „В.Ф.“ ООД
към първия ответник. Излага подробни съображения за неоснователност на всеки от
предявените искове. Моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и
недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 135 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че е кредитор на първия ответник, да докаже сключването
на възмездни разпоредителни сделки, съответно - между първия ответник и втория
ответник и между първия и третия ответник, че сделките увреждат кредитора като
намаляват имуществото на длъжника или затрудняват удовлетворението на
вземанията, да докаже че към момента на сключване на сделката ответниците са знаели
за увреждането, вкл. да докаже наличието на предпоставките за прилагане на
презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД спрямо ответниците, а ако сделката е сключена
преди възникване на кредиторовото качество – да докаже, че ответниците са целели
увреждането. В тежест на ответниците е – ако се установи приложимост на
презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД – да я оборят.
По иска с правно основание чл. 646,
ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. ал. 4, т. 2 ТЗ ищецът носи тежестта да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че изпълнението на изискуемо парично
задължение от длъжника (първия ответник- „С.“ ООД/н./) е извършено към
кредитора (втория ответник - „В.Ф.“ ООД) в подозрителния период, както и
обстоятелството, че кредиторът (вторият ответник - „В.Ф.“ ООД) е знаел, че
длъжникът (първият ответник- „С.“ ООД/н./) е неплатежоспособен или
свръхзадължен, вкл. да докаже наличието на предпоставките за прилагане на
презумпцията по чл. 646, ал. 4, т. 2 вр. ал. 3 ТЗ. В
тежест на ответниците е да докажат, че процесните плащания, попадат в някоя от
хипотезите на чл. 646, ал. 5 ТЗ, а ако се установи приложимост на презумпцията
по чл. 646, ал. 4, т. 2 вр. ал. 3 ТЗ – да я оборят.
По иска с правно основание чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ ищецът
носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че длъжникът-
„С.“ ООД/н./ е извършил в подозрителния период атакуваните възмездни сделки с
втория ответник - „Ц.“ ЕООД, при което даденото по сделките от първия ответник - „С.“ ООД/н./ значително надхвърля по стойност
полученото от него.
В тежест на ответниците е да установят
еквивалентност на разменените престации при сключване на атакуваните сделки.
По иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. ал. 4, т. 1 и т. 2 ТЗ ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване, че изпълнението на изискуемо парично задължение от длъжника (първия ответник - „С.“ ООД/н./) е извършено към кредитора (третия ответник - „Ц.“ ЕООД) в подозрителния период, както и обстоятелството, че кредиторът (третият ответник - „Ц.“ ЕООД) е знаел, че длъжникът (първият ответник - „С.“ ООД/н./) е неплатежоспособен или свръхзадължен, вкл. да докаже наличието на предпоставките за прилагане на презумпциите по чл. 646, ал. 4, т. 1 и т. 2 вр. ал. 3 ТЗ.
В тежест на ответниците е да докажат,
че процесните плащания, попадат в някоя от хипотезите на чл. 646, ал. 5 ТЗ, а ако
се установи приложимост на презумпциите по чл. 646, ал. 4, т. 1 и т. 2 вр. ал.
3 ТЗ – да ги оборят.
По иска с правно основание 647, ал. 1,
т. 3 и т. 6 вр. ал. 2 ТЗ ищецът носи тежестта да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че длъжникът - „С.“ ООД/н./ е извършил в подозрителния
период атакуваните възмездни сделки с третия ответник - „Ц.“ ЕООД, при което
даденото по сделките от първия ответник- „С.“ ООД/н./ значително надхвърля по
стойност полученото от него. Ищецът следва да докаже обстоятелството, че първият
и третият ответник, сключили увреждащите сделки, са свързани лица. В тежест на
ответниците е да установят еквивалентност на разменените престации при
сключване на атакуваните сделки.
От вписванията по партидата на
ответника „С.“ ООД/н./ е видно, че с решение от 15.06.2016 година спрямо дружеството е открито производство по
несъстоятелност, като е определена за начална дата на неплатежоспособността – 30.06.2011 година.
От одобрените от съда списъци на
приетите вземания се установява и че ищецът е кредитор на несъстоятелността по
възникнали и изискуеми вземания към „С.“ ООД/н./, което е сред предпоставките
за основателност на предявените искове по чл. 135 ЗЗД, а и евентуалните такива.
Вземанията му спрямо този ответник са възникнали в периода м.06-м.10.2011
година /който факт не е спорен между страните/ и са за дължими цени по фактури
за доставка и монтаж на мебели. Следователно, са възникнали преди извършване на
твърдените като увреждащи действия на длъжника, съответно – действията, чието
обявяване за недействителни по реда на на чл. 647 и чл. 647 ТЗ се претендира.
Вземанията на „Л.Д.” ООД не са оспорени по реда на чл. 690 ТЗ и са приети по
смисъла на чл. 693 ТЗ, поради което съдът е длъжен да приеме за доказано, че
ищецът е кредитор на първия ответник именно на посочените в списъците на
приетите вземания основания. Няма доказателства понастоящем ищецът, а и
останалите кредитори да са получили удовлетворение на вземанията си във фазата
на осребряване в производството по несъстоятелност на С. ООД /н./.
По главните искове по чл. 135 ЗЗД,
предявени по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ.
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е едно
от средствата за защита на кредитора срещу увреждащи го действия на длъжника, като
бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора, а в случая
спрямо кредиторите на несъстоятелността, отделни правни действия на длъжника, с
което техните правни последици да станат непротивопоставими на кредиторите на
масата, т.е., да не се зачитат. Съгласно чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска
да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането. Знанието се предполага до доказване на противното, ако
третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Когато
действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само
ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да
увреди кредитора. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за
съдилищата съдебна практика, обективирана в Решение № 48 от 21.02.2014 г. по
гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 131 от 16.06.2014 г.
по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016
г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение № 149 от
12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е прието, че искът
по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен
фактически състав - наличието на действително вземане, което не е прекратено
или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и
изискуемо.
По
отношение на сделките, сключени между „С.“ ООД/н./ и „В.Ф.“ ООД.
Атакуваните в производството сделки с
този ответник са свързани с описаните в исковата молба и предоставени от „В.Ф.“
ООД услуги за дезинфекция, дератизация и дезинсекция – ДДД, за строителни и
ремонтни дейности, по почистване и за закупуване на рекламни материали и услуги,
във връзка, с които са издадени приетите като доказателства по делото фактури.
На първо място следва да се отбележи,
че основателността на иска по чл. 135 ЗЗД предполага наличието на действителни
сделки, извършени от длъжника. В този смисъл, всички наведени в хода на
производството аргументи за липсата на реално извършени доставки са по-скоро
относими в производство по иск по чл. 26 ЗЗД и наведени твърдения за наличието
на абсолютна симулация, какъвто иск не е предмет на делото.
Безспорно, облигационните отношения,
възникнали между първите двама ответници, попадат в приложното поле на чл. 135 ЗЗД, като правни действия /сделки/,
извършени от длъжника, по които е поел задължения за заплащане на уговорената
цена и възнаграждение. Съществуването на облигационни отношения по правните
сделки, обективирани във всяка от описаните в исковата молба фактури, се
установява при съвкупен анализ на всички доказателства по делото. От
показанията на свидетелите Атанасов /който, макар и да няма ясни спомени, е
категоричен, че е извършвал ДДД дейност за „В.Ф.” ООД/, Ш. /който има макар и
не съвсем конкретни впечатления за извършени в бара от „В.Ф.” ООД извършени
облагородяващи СМР в мазето и партерния етаж и раздаване на флаери в
заведението/, К. /която установява обстоятелствата, че ответникът „В.Ф.” ООД е
извършвал през 2012 година ДДД услуги, вкл. и на процесния обект, както и СМР
дейности и предоставял хигиенно – санитарни услуги – с притежавани от
дружеството строителна техника и почистващи машини - и рекламни такива/, К. /който
има впечатления за това да са извършвани доставки на почистващи материали и
рекламни такива на „С.“
ООД/н./ през
2012 година, както и че в същия период служители на „В.Ф.” ООД ***, за да
осъществяват СМР и почистване/ и М./според който през 2012 година е извършен
ремонт на санитарните възли в заведението/ се установява, че в процесния период
/периодът от време, в който са издавани фактурите/ първите двама ответници са
били в непрекъснати облигационни отношения от различно естество. Показанията на
свидетелите кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства –
фактурите, двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за различните
видове предоставени услуги и стоки. Налице е съответствие и с изводите по
експертните заключения и най- вече тези по допуснатата и приета основна и
допълнителни съдебно- счетоводни експертизи. Видно от същите, всички фактури за
ДДД услуги са заплатени от „С.“ ООД/н./ на „В.Ф.“ ООД, които по счетоводни
данни са разполагали с трима служители към 2012 година с необходима
квалификация за извършване на този вид дейности, както и има счетоводни данни
за закупувани от този ответник на ДДД препарати с оглед предоставяне на такива
услуги. Заплатени са по банков път и всички процесни фактури за извършени СМР
дейности, като „В.Ф.“ ООД счетоводно е отразявало като разход за материали и
услуги строителните материали, фигуриращи в счетоводните записвания за периода
2012 година. Заплатени чрез банкови преводи са и всички суми по фактурите,
издадени за предоставени услуги по почистване и санитаро – хигиенни услуги с
почистващи препарати, като са налице счетоводни данни за закупувани хигиенни
материали от този ответник през 2012 година, с оглед предоставяне на такива
услуги. Заплатени в пълен размер и по банков път са и фактурите за предоставяне
на рекламни услуги в периода 2012 година – 2013 година, като счетоводно в същия
период „В.Ф.“ ООД е отразило и разходи за придобиване на рекламни материали с
оглед извършване на такива услуги. Налице са данни за извършени доставки с
идентичен предмет през 2012 година – 2013 година от „В.Ф.“ ООД и на трети за
процеса лица /което е индикация за предмета на извършваната от този ответник
дейност/. Вещото лице не е констатирало и издавани кредитни известия във връзка
с процесните фактури, сочещи на разваляне на сключените договори или на
изменение на цената или количеството на предоставените услуги. Съдът приема за установени
фактите, за които е направило горните изводи вещото лице, въпреки
констатираните несъществени неточности между сумите по фактурите и плащанията
по тях, както и предвид липсата на конкретно посочени № на фактура и дата в
платежните нареждания, доколкото систематичните плащания сочат на извод именно
за заплащане на фактурите по хронологичен ред, както е приело и в.л. Д.. Според
експертът, извършил проверка на място в счетоводството на „В.Ф.“ ООД,
последното е осчетоводило всички, описани в исковата молба фактури и те са
включени в дневниците за продажби по ЗДДС. Същият извод е направен и по
отношение на С. ООД, което е ползвало и данъчен кредит по тях /л. 1013 -1014 от
делото/.
Допълнително, от заключенията се
установява и че ответникът „В.Ф.” ООД е разполагал с материали, препарати и
средства за извършване на ДДД, строителни, почистващи и рекламни услуги, като
всички количества закупени от него от трети лица материали /свързани с някоя от
посочените дейности/ в периода не са били завеждани като материални запаси на
дружеството, а като разходи за материали и услуги, което също е индикация за
наличието на обективна възможност за предоставяне на услугите по процесните
фактури /за всяка от сферите на дейност/. Индикация за последното е и
установеният брой на заетите по трудово правоотношение лица при втория ответник
в периода, сред които и такива с необходим за осъществяване на част от дейностите
лиценз лица. В този смисъл са и представените по делото Удостоверения
на л. 197 и 198, л. 479-480, трудови договори на л. 199 и сл. от делото, писмо
на МЗ на л. 203 и т.н.
Така, в обобщение – двустранно редовно
осчетоводените и заплатени фактури, със съответстващи в двете счетоводства
стойности и основание за издаване /съответно- плащане/, за които е ползван и
данъчен кредит, при останалите събрани
по делото доказателства и по силата на нормата на чл. 182 ГПК, установяват
обстоятелството, че първите двама ответници са били обвързани от действителни
сделки, при условията, обективирани в осчетоводените в двете дружества фактури
като основание /предмет на договора/ и стойност /уговорена цена на услугата и
срок за плащане/. Тук е мястото да се посочи, че съдът приема, че горните
изводи не се опровергават предвид наличието на различия в оформянето на
документите /фактури и ППП/, представени от ищеца и от „В.Ф.” ООД, тъй като те
изхождат от счетоводствата на две различни дружества. В крайна сметка, стойностите
и основанията за издаване и плащане по фактурите са отразени по идентичен начин
в счетоводствата на „С.“
ООД/н./ и „В.Ф.”
ООД.
Следователно, при установени
действителни сделки, извършени от длъжника, следва да се отговори на въпроса
дали тези действия са увреждащи кредиторите. А увреждащи са всички действия, с
които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно:
намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът или е увеличен
пасивът, или е затруднено удовлетворението на кредитора (напр. продажбата на
имот на длъжника пазарната цена не намалява имуществото, но паричната сума може
да не е налице, за да се удовлетвори кредиторът).
По
отношение на сделките във връзка с предоставени ДДД услуги.
Съдът намира за доказан увреждащият им
характер по следните съображения. Действително, сделките, които се атакуват, са
свързани с обичайната търговска дейност на дружествата, като видно от вписаните
в ТР обстоятелства, ответникът „В.Ф.“ ООД има широк обхват на стопанска
дейност, като за такава е вписана и всяка непротиворечаща на закона. В резултат
на уговореното, е следвало срещу съответната цена, в търговския обект /а няма
спор относно това, че С. ООД /н./ към процесния период от време е извършвало
търговска дейност, свързана изключително със заведението за хранене и
развлечение – „Г.Б.“ на бул. *******/ да бъдат осъществени дейности/услуги,
които да допринесат за евентуално увеличение на приходите и развитие на дейността,
които дейности може да се приеме, че са и съпътстващи и необходими за
нормалното функциониране на обекта – по почистване, хигиенизиране, доставка и
разпространение на рекламни материали, вкл. СМР за реконструкции и
облагородяване. Следователно, сключване на посочените възмездни сделки само по
себе си не сочи на извод за увреждане /тъй като напр. заведение за хранене,
предвид установените нормативни изисквания, не може да функционира без
съответните, при това периодични, дейности по почистване и дезинфекция и т.н.,
отделен е въпросът дали нормативно изискуемите документи за извършените услуги
са оформени правилно/, а напротив – е насочено към осигуряване възможност за
развитие и осъществяване на основната дейност на предприятието на несъстоятелния
длъжник, съвместимо е с нея.
Извод за увреждащия характер се налага,
обаче, предвид заключението на приетата по делото СТЕ от вещо лице – специалист
в областта на ДДД услугите и останалите, представени по делото писмени
доказателства. От
заключението по експертизата по ДДД, което съдът кредитира като мотивирано и
обективно и е в обхвата на специалните му знания, се установява, че услугите по
процесните фактури са предоставени на цена 4 лева на кв.м. без ДДС /което
изрично е посочено в протоколите и цената касае всяка дейност поотделно/, като
това е била цената само за труд и при посочена като обработена площ от 138
кв.м. Вещото лице сочи като максимални
пазарни цени към последващ релевентния период /2013 година – 2014 година,
поради липса на конкретни данни за 2012 година/ от 1,20 лева с ДДС на кв.м. /с включени консумативи/, за всяка дейност
поотделно, а средна пазарна цена под
1 лева с ДДС и с вкл. консумативи/препарати. Вещото лице сочи също, че средните
цени за 2012 година са били по-ниски от тези в последващи периоди. Според вещото лице, посочените
в представените от самия ответник „В.ф.” ООД приемо - предавателни протоколи /поради
което и ползващи се с противопоставима доказателствена сила, тъй като
удостоверяват неизгодни за него факти/ препарати за ДДД са силно предозирани,
дори ако се приеме, че е обработвана изцяло площ от 138 кв.м., като
предозирането достига над 40 – 50 пъти завишение /съответно – по същия начин се
отразява на заплатената за препаратите и обработката с тях цена/, в сравнение с
препоръчителните и указани на самите препарати дози. Според вещото лице,
предозирането, отразено в документите не само е значително и неприемливо, но и
опасно за хората, като освен това наред с един предозиран препарат, според
протоколите от една и съща дата, са ползвани едновременно и други със същото
предназначение. Още веднъж следва да се отбележи, че изводите на вещото лице
/извършило и оглед на място в заведението/ се отнасят за площ от 138 кв.м. и
констатирана кубатура от 166, 02 куб.м. /каквато твърди да е ответникът „В.Ф.”
ООД/. Налице са, обаче, доказателства за максимална обработваема площ от около
130 кв. м., с откритите пространства, съобразно писмо на СО и представената
техническа документация, както и с оглед заключението на вещото лице по СТЕ /а видно от
Писмо на СО – Район Средец /л. 310/, барът на бул. ******* е въведен в
експлоатация през 2010 година, като по записанни данни разполага с 26,3 кв.м.
на ниво сутерен и 25,10 кв.м. на ниво партер, както и одобрена по съответния
ред схема за разполагане пред заведението и на тротоара площ от 32 кв.м. – за
подвижни съоръжения, маси, столове/. Отделно, вещото лице сочи, че
честотата на обработка според документите, също не съответства на препоръчителната
такава /вкл., с оглед здравето и безопасността на персонала/, а представените
документи /фактури и приемо-предавателни протоколи/ обективират единствено ползвани
препарати по дейности по дезинсекция. В допълнителното заключение вещото лице
сочи също, че външните площи, а и вътрешните такива са обработвани по
безрезултатен и нерентабилен начин.
При тези факти, увредата се изразява
именно в увеличаване на платежната неспособност на търговеца, чрез намаляване
на неговото имущество – извършени са ненужни разходи /макар за услуги,
принципно необходими за осъществяване основната дейност на предприятието/,
които по никакъв начин не могат за допринесат за подобряване на финансовите
резултати от дейността и развитието й /пр. чрез привличане на повече клиенти/.
В случая се установява безцелно разпиляване на активи на дружеството, чрез
закупуване на услуги и препарати, от които няма производствена или друга
необходимост. Установява се не само използване на количества препарати и
съответно – извършена работа с тях, надхвърлящи десетки пъти необходимото, но и
силно завишена честота на услугите, сочещи на противопоказност в ДДД нормите, установява
се и пълно несъобразяване с фактическото състояние и конкретните особености на
обекта /температура, вид на помещенията и състояние и т.н./. Щом основната
дейност на С. ООД /н./ е била свързана с контретното заведение, търговецът е
следвало да положи минималната дължима грижа за това да разходва средства само
за необходимите ДДД услуги, които да са поне от средно качество на услугата и
осъществени при реална нужда и с реален резултат. Това не е сторено. В тази
връзка следва да се посочи и че без значение в случая е предоставянето на
сходни услуги на идентични цени от втория ответник и на други субекти, трети по
делото лица, доколкото е констатиран неоправдан разход на консумативи и труд
във връзка с уговорените дейности и значително несъответствие с максималната установена цена на пазара на
същите услуги към релевантния момент.
По
отношение на фактурите, обективиращи осъществени СМР дейности.
От заключението по СТЕ, което съдът
кредитира като мотивирано, пълно и обосновано, изготвено въз основа на обстоен
анализ на всички строителни и технически документи по делото, се установява, че
е извършена промяна в предназначението на обекта от магазин в заведение през
2010 година, по установения в закона ред. След извършен на място оглед на
обекта, вещото лице е констатирало, че понастоящем обектът функционира по
предназначение, като на ниво сутерен застроената площ е 26.30 кв.м., а общата
площ с техническо помещение под стълбите е 32,60 кв.м. и се намират тоалетни
мъже, тоалетни жени, предверие и вход към тях, а на ниво партер застроената
площ е 25,10 кв.м. и е разположен барът. От анализа на представените от В.Ф.
ООД фактури, вещото лице е посочило, че по тези от 19.03.2012 година и
26.04.2012 година не може да се установи да са изпълнени СМР, по тази от
17.05.2012 година – са записани завишени стойности съобразно констатираните
размери на помещенията на място, както и че касае СМР, за които няма
предписания, а касаят укрепителни работи, които не се установява от
техническата документация по делото да са били наложителни, нито пък се
съдържат в одобрените проекти, въз основа на които е издадено Разрешението за
строеж от 02.06.2010 година. Същите са извършени на ниво сутерен. По отношение
на СМР по фактура от 05.06.2012 година е видно, че е за аварийно – отводнителни
работи, които е невъзможно да се констатират от вещото лице понастоящем, по
тази от 06.07.2012 година е констатирало наличието на изградения санитарен
възел, както и описаните в Протокол Акт обр. 19/28.11.2012 година по фактура от
28.11.2012 година СМР, отнасящи се до обновяване на ел. инсталации, ел. табло,
нова ВиК инсталация. По две от фактурите от 29.10.2012 година и 06.10.2012
година, СМР по протоколите на същата стойност не са констатирани като налични в
обекта – офис и изолация фасади.
Тоест, със сходни по отношение на
договорите за ДДД услуги мотиви, се установява увреждащ характер на сделките по
част от фактурите за СМР, а именно - по тези от 19.03.2012 година, 26.04.2012
година, 29.10.2012 година и 06.10.2012 година и тази от 17.05.2012 година.
Мотивите са сходни, тъй като макар и да се установяват облигационни отношения с
възмезден характер, се доказа липсата на необходимост и обоснованост от
изпълнение на СМР на стойности по тези фактури и същите не може да се приеме,
че са оправдани с оглед осъществяваната в периода основна дейност от длъжника,
свързана с процесния бар. Тоест, констатира се неоправдано разходване на
краткотрайни материални активи на дружеството, което единствено е довело до
намаляване на имуществото, без дори дългосрочна перспектива за реализиране на увеличение
в печалбата от извършените дейности. По останалите фактури увреждането не е доказано,
тъй като СМР са изпълнени /предвид и показанията на свидетелите/, но също така
са били наложителни за нормалното функциониране, облагородяване и експлоатация
на заведението и съответно – предполагаемо увеличаване на приходите от
експлоатирането му.
По
отношение на фактурите, сварзани с предоставени услуги по почистване и хигиенизиране
и рекламни материали.
Установи се, че в сравнително кратък
период от време /някои от дейностите са извършвани в рамките на седмица/, в
обекта на първия ответник са извършени доставки на санитарни и хигиенни стоки и
услуги на значителни стойности. По делото остана недоказана необходимостта от
заявените количества, а и от вида на доставените стоки /пр. шампоан за коса,
наколенки и др. такива/, с оглед установената и осъществявана в периода дейност
на „С.“
ООД/н./ - стопанисване на питейно заведение и липсата на данни въобще да е
извършвана друга дейност, извън тази в стопанисвания търговски обект. Тоест, по
аналогични на изложените вече съображения, се установява увреждане. Същото се
отнася и за фактурите, свързани с доставка на рекламни материали и услуги, като
тук прави впечатление, освен количествата на доставените материали /сред които
евентуално свързани с дейността на бара са единствено рекламните брошури/, несъответстващи
на обема на извършваната дейност и техния вид – тефтери, тетрадки, химикалки и
др., отново в недоказано оправдани количества.
При извод за увреждащ характер на
повечето от процесните действия, за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД следва
да бъдат установени и субективните елементи от фактическия състав – знание у
страните по сделката за увреждащия им характер.
В случая, по изложените вече причини,
съдът намира за приложима хипотезата на чл. 135, ал. 1, а не ал. 3 от ЗЗД.
Посочената разпоредба изисква знание у договарящите за увреждането на
кредиторите. Знание ще е налице, ако страните съзнават, че сделката води до
този обективен резултат - увреждане на кредитора. Страните по процесните сделки
са юридически лица, поради което и съобразно установената съдебна практика
/вкл. постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 120/02.02.2000 г. по гр.
д. № 704/99 г. на ВКС, V г.о., решение № 967/08.03.2010 г. по гр. д. №
3336/2008 г. на ВКС, І г.о./ се приема, че юридическото лице знае за
увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.
Съдът намира, че следва да се приеме,
че у длъжника са съществували представи за вредоносния резултат, предвид сключването
на неоправдани с оглед осъществяваната и текущата дейност и на значителна
стойност сделки, чиито единствен, съответно, резултат би бил необосновано
намаляване на финансовата му рентабилност и платежоспособност. От друга страна,
възникване на вземанията на кредитора предхождат извършване на атакуваните
действия на длъжника. Тоест, установява се знание по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай, обаче, не се
установи приложимост на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 4 ТЗ и знанието за
увреждащия характер на сделките у третото лице подлежи на пълно и главно доказване
от ищеца. Знанието на третото лице за увреждане по принцип следва да
обхваща наличие на конкретни задължения на длъжника и не е необходимо да се
установява знание и за цялостното имуществено състояние преди и след извършване
на сделката. В случая, няма никакви преки доказателства, обуславящи извод за
наличие на знание за увреждане на кредиторите у „В.Ф.” ООД. В тази връзка, не
може да се приеме за доказано конкретното знание за увреждане интересите на кредиторите
единствено поради наличието на данни за влошено финансово състояние на
търговеца в Годишния финансов отчет, обявен в Търговския регистър и отразените
там съществуващи вече негови задължения към кредитори. От една страна
информацията там е обобщена и не дава представа за това кои са кредитори на дружеството
и какви вземания имат те, от друга страна, информацията изисква специални
знания за анализирането й и евентуално достигане до извод за влошени
икономически показатели на търговеца. Други твърдения и доказателства по
отношение на този елемент от фактическия състав няма.
Исковете по чл. 135 ЗЗД спрямо тези
ответници, съответно, са неоснователни.
По
отношение на сделките с „Ц.” ЕООД.
Исковете по по чл. 135 ЗЗД по отношение
на сделките, извършени с този ответник са недоказани в процеса.
По идентични с изложените вече мотиви,
по делото не се доказа знание у третото лице за увреждащия характер на
сделките.
Не се установи и свързаност по смисъла
на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 4 ТЗ, съответно - § 1 от ДР на ТЗ.
Обстоятелството, че представляващият и собственик на капитала на „Ц.” ЕООД
евентуално /което не е установено/ е била и счетоводител на юридическо лице,
което има същия адрес, едноличен собственик и управител като „С.” ООД /н./, не
покрива хипотезите на нито една от визираните в § 1 ДР на ТЗ хипотези. Установява
се от вписванията в търговския регистър, че към датите на съставяне на
процесните фактури управител на „С.“ ООД/н./ е Евгени Матеев, като същото лице
е управител и съдружник и на „Б. 55” ООД, а Марияна Генчева Николова е
съдружник в „Ц.“ ЕООД. Следователно, ищецът носи тежест за пълно и главно
доказване на субективния елемент - знание, като не са представени и събрани
нито преки, нито косвени доказателства в тази насока. Дори да се приеме, че
горните обстоятелства са косвени доказателства за наличието на знание, същите
не са достатъчни да обосноват по категоричен начин такъв извод.
Предвид посоченото, безпредметно е
обсъждане и на останалите предпоставки за уважаване на иска, които също не са
доказани в процеса /напр. увреждащият характер на сделките/.
При тези изводи за неоснователност на
исковете по чл. 135 ЗЗД, се реализира вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на евентуалните искове.
По
исковете по чл. 646, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. ал. 4, т. 2, вр. чл. 649, ал.
1 ТЗ.
Служебно известен на съда, общоизвестен,
предвид обявените в Търговския регистър, а и неоспорен от страните е фактът, че
по отношение на „С.“ ООД/н./ е открито производство по несъстоятелност с решение от 15.06.2016 година по т.д. №
6717/2014 година на Софийски градски съд, по подадена молба по чл. 625 ТЗ от 08.10.2014 година. За начална дата на
неплатежоспособността е обявена датата 30.06.2011
година.
Съгласно чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ, могат
да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността следните действия и сделки, извършени от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в
посочените в т. 1 - 3 срокове преди подаване на молбата по чл. 625 – т. 3 - погасяване
на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на
изпълнението, извършено в 6-месечен срок. Според ал. 3, ако кредиторът е знаел,
че длъжникът е неплатежоспособен или свръхзадължен, срокът по ал. 2, т. 1 и 2 е
две години, а срокът по ал. 2, т. 3 - една година. А съгласно чл. 4, знанието
по ал. 3 се предполага, когато длъжникът и кредиторът са свързани лица или кредиторът е знаел или е бил в състояние да узнае
обстоятелства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение
за наличието на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Ал. 5 на
същата разпоредбата предвижда, че алинея
2, т. 1 и 3 не се прилагат, ако изпълнението е в кръга на обичайната дейност на
длъжника и когато: 1. е извършено
съобразно уговореното между страните едновременно с предоставянето на
равностойна стока или услуга в полза на длъжника или до 30 дни след падежа на
паричното задължение, или 2. след извършване на плащането кредиторът реално е предоставил на
длъжника равностойна стока или услуга.
В случая, началото на срока по чл.
646, ал. 2, т. 3 ТЗ /тъй като няма спор, а и предвид представените фактури и
уговореното в тях, всички процесни вземания са били изискуеми към
констатираните от вещото лице Д. дати на плащане/ е 08.04.2014 година /молбата
по чл. 625 ТЗ е подадена на 08.10.2014 година/. Всички плащания по фактурите
във връзка с ДДД дейностите са заплатени преди тази дата. Тези за почистване
/без последното частично погасяване по фактурата от 16.11.2012 година/ също са
заплатени преди тази дата. Част от плащанията по фактурите за извършени СМР
работи и по-голямата част от погасяванията по фактурите за реклама са след
08.04.2014 година.
По отношение на последните, съответно,
искът е основателен, а по отношение на извършените плащания преди датата
08.04.2014 година следва да се обсъди приложението на чл. 646, ал. 3 от ТЗ, във
връзка с ал. 4. Началото на срока, определено в ал. 3, в конкретния случай,
както беше отбелязано, е 08.10.2013 година, но за приложението му е необходимо
кредиторът да е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен. Презумпция за знание е
уредена в ал. 4, но хипотезата за свързаност по т. 1 по отношение на ответника
„В.Ф.” ООД не е приложима, тъй като не са посочени никакви обстоятелства,
сочещи за свързаност на лицата. Не е налице и хипотезата по т. 2. Единствените
доводи на ищеца /както за знанието по чл. 135 ЗЗД, така и по иска по чл. 646 ТЗ/ са свързани с влошеното финансово състояние и установената начална дата на
неплатежоспособността. Посочените факти, обаче, са обективни и сами по себе си
не могат да обосноват извод за доказаност и на субективния елемент на знание у
кредитора. По партидата на длъжника в Търговския регистър са обявявани ГФО за
2010 година и този за 2011 година. Разчитането на данните от ГФО изисква
специални знания в областта на финансите и счетоводството, каквито не се
предполага всеки, упражняващ търговска дейност, да има. От друга страна, там не
се съдържат данни за конкретните кредитори и техните вземания, а представлява
обобщен финансов отчет, който без анализ в счетоводството на ответника, не може
да даде конкретна и еднозначна представа за икономическото му положение. Отделно,
не се предполага търговецът да проверява и проучва, преди встъпване във всяка
облигационна връзка /при бързината в търговски оборот/, и най-вече по
обичайните за дейността си сделки /за което са изложени мотиви във връзка с
иска по чл. 135 ЗЗД/ във връзка с нея, икономическото състояние на лицето, с
което договаря и обявените в ТР данни и информация. Или, предвид липса на други
доказателства, презумпцията за знание по чл. 646, ал. 4 ТЗ не е приложима, а
още по-малко е доказана хипотезата на чл. 646, ал. 3 ТЗ. Кредиторът не е имал
задължение да следи общоизвестната информация за длъжника, касаеща неговата
евентуална неплатежоспособност /то не се предполага и при положена засилена
грижа на добрия търговец/, а и не е могъл да научи и обстоятелства, сочещи на
нея, тъй като в обявените ГФО преди 2012 година длъжникът не е видно да е
генерирал загуби, нито е видна неговата нерентабилност. Самият ищец твърди, че
е била налице необходимост от експертиза с предмет установяване на финансовото
състояние на длъжника в производството по несъстоятелност и за установяване на
натрупаните задължения и коефициентите за ликвидност.
Тоест, за плащанията след 08.04.2014
година, исковете са неоснователни.
Исковете по чл. 646 ТЗ по отношение на
„ЦАРА”ООД са основателни, като в
приложение на разпоредбата на чл. 161, вр. чл. 190, ал. 2 ГПК съдът приема за доказано, че са извършени
плащания по изискуеми вземания по описаните в исковата молба договори и
издадени въз основа на тях фактури, които плащания са след 08.04.2014 година
или в т.нар. подозрителен период.
При горните изводи, възниква основание
за разглеждане и на евентуалните искове по чл. 647 ТЗ по отношенията действията
и сделките, за които съдът намира исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 646 ТЗ за
неоснователни спрямо ответника „В.ф.” ООД.
Съгласно
чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, освен в предвидените от закона случаи могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в
посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625 ...възмездна
сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото,
извършена в двугодишен срок, но не по-рано от датата на неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността.
При уважаване на иск по чл. 647 ТЗ, биха
могли да бъдат отменени сделките, обективирани във фактурите след датата
08.10.2012 година, а това са тези по фактури от 10.10.2012 година и до
15.08.2013 година /по таблицата на вещото лице на л. 747 и сл от делото/.
За уважаване на иска по чл. 647, ал.
1, т. 3 ТЗ следва да се установят следните елементи от фактическия му състав: 1)
извършване от несъстоятелния длъжник на възмездна сделка; 2) възмездната сделка
да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, въз
основа на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на
длъжника, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно
свръхзадължеността; 3) даденото от несъстоятелния длъжник по сключената сделка
значително да надхвърля по стойност полученото от него.
В
производството се доказа, че твърдените в исковата молба сделки са извършени. Същите
са възмездни. Предмет на иска по чл. 647 ТЗ са само тези сделки, обективирани
във фактурите /сключени/ на 10.10.2012 година и впоследствие – в т.нар.
подозрителен период. Това е период преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, в който законодателят е счел, че длъжникът
може да извърши с имуществото си разпоредителни действия и сделки, с които да
затрудни удовлетворяването на своите кредитори, поради което и за да бъдат
охранени техните интереси, в закона е предвидено правото им да поискат от съда
да ги обяви за относително недействителни, за да се даде възможност за
удовлетворяване на кредиторите в хода на производството по несъстоятелност от
имуществото, което е преминало валидно в патримониума на трето лице. Сделките,
извършени извън подозрителния период, определен в отделните фактически състави
на чл. 647, ал. 1, т. 1- 6 ТЗ, не могат да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.
Тоест, сделките, по отношение на
плащанията по които искът по чл. 646 ТЗ не е уважен и са в подозрителния период
с начало от 08.10.2012 година са тези, обективирани в шест броя фактури - от
10.10.2012 година до 16.11.2012 година /описани хронологично в заключението на
вещото лице на л. 748 от делото/. Четири от тях са за ДДД дейности. Предвид
заключението на вещото лице – есперт в тази област, анализирано детайлно
по-горе и констатираното десетки пъти завишаване на цените към датата на
съставяне на фактурите /сключване на договорите/ за съответните дейности, може
да се приеме, че завишението е „значително” и попада в приложното поле на чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ. По отношение на фактурата от 29.10.2012 година за СМР –
такова доказване за значимо несъответствие на престациите към този момент не е
проведено и искът по отношение на тази сделка е неоснователен. По същите
съображения е неоснователен и искът по отношение на сделката, обективирана във
фактурата от 16.11.2012 година за предоставени услуги по почистване.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед изхода от производството и
отправеното искане, право на разноски имат ищецът и ответникът „В.ф.” ООД.
Възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения са неоснователни,
предвид установените минимални размери в НМРАВ и с оглед силно завишената
правна и фактическа сложност на делото и броя на предявените и разгледани
искове, както и като се вземе предвид, че уговореното адв. възнаграждение на
ищеца е за един адвокат, но за предявените искове, както по отношение на
сделките/действията с „В.Ф.” ООД, така и тези с „Ц.” ЕООД, поради което и при
липса на изрично посочване, съдът приема, че адв. възнаграждение е уговорено по
равно за двете групи искове.
Разноските са дължими съответно на
уважената и отхвърлената част от исковете – на ищеца – 2182,71 лева, а на „В.Ф.”
ООД – 5143,78 лева.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответниците
– трети лица следва да бъдат осъдени на дължимата държавна такса по уважената
част от исковете, а длъжника – по отхвърлената част, която такса следва да се
събере от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „Л.Д.“ ООД, ЕИК: ********, при конституиран като съищец – синдик М.Ш. срещу „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* и
„Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* и съответно срещу „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* и „В.Ф.”
ООД, ЕИК:*********искове с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за
недействителни по отношение на кредиторите на длъжника „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* съответно на:
- сключените с „Ц.” ЕООД сделки,
обективирани във фактури № 3/23.10.2014 година, № 4/23.10.2014 година, № 5/24.10.2014
година, № 6/24.10.2014 година, № 7/24.10.2014 година, № 8/24.02.2015 година и №
9/24.02.2015 година и
- сключените с „В.Ф.” ООД сделки,
обективирани във фактури, както следва: за дезинфекция, дератизация и
дезинсекция (ДДД): № 89934/12.03.2012г.; № 101669/10.07.2012г.; №
109578/02.10.2012г.; № 110484/10.10.2012г.; № 111156/16.10.2012г.; №
111832/22.10.2012г.; № 112899/31.10.2012г.; за строителни дейности: №
90592/19.03.2012г.; № 94474/26.04.2012г.; № 96470/17.05.2012г.; №
98233/05.06.2012г.; № 101381/06.07.2012г.; № 112601/29.10.2012г.; №
110044/06.10.2012г.; № 115928/28.11.2012г.; за предоставяне на услуга по
почистване и предоставяне на почистващи препарати: № 91142/23.03.2012г.; №
95148/03.05.2012г.;№ 97816/31.05,2012г.; № 99309/15.06.2012г.; №
101140/04.07.2012г.; № 101160/05.07.2012г.; № 103973/03.08.2012г.; №
104189/07.08.2012г.; № 114438/16.11.2012г.; за предоставяне на рекламни
материали: № 99745/20.06.2012г.; № 10661/29.06.2012г.; № 102056/13.07.2012г.; №
102244/16.07.2012г.; № 103126/25.07.2012г.; № 103514/30.07.2012г.;
№142383/15.08.2013г.; № 105455/21.08.2012г.; № 105590/22.08.2012г.;
№106255/28.08.2012г.; № 117627/14.12.2012г.; № 118767/28.12.2012г.;
№119502/08.01.2013г.; № 120625/18.01.2013г.; № 121832/31.01.2013г.;
№125420/07.03.2013г.; № 127277/25.03.2013г.; № 130769/26.04.2013г.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение
на кредиторите на „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* по предявените от „Л.Д.“ ООД, ЕИК:
********, при конституиран като съищец – синдик М.Ш. срещу „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* и „Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* и
съответно срещу „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* и „В.Ф.” ООД, ЕИК:*********искове
с правно основание чл. 646,
ал. 2, т. 3 ТЗ, следните действия, извършени от длъжника „С.“ ООД /н./ - погасявания
/чрез плащане/, на изискуемите парични задължения на „С.“ ООД /н./, ЕИК: *********:
-
към „В.Ф.” ООД, ЕИК:*********по фактури
както следва: №
115928/28.11.2012г.; №142383/15.08.2013г.; № 117627/14.12.2012г.; №
118767/28.12.2012г.; №119502/08.01.2013г.; № 120625/18.01.2013г.; №
121832/31.01.2013г.; №125420/07.03.2013г.; № 127277/25.03.2013г.; №
130769/26.04.2013г. и по
фактура № 114438/16.11.2012 година за сумата от 189,15 лева, които плащания са
извършени в шестмесечен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /след
08.10.2014 година/ и след началната дата на неплатежоспособността /30.06.2011
година/, като ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Л.Д.“ ООД, ЕИК: ********, със конституиран като съищец синдик М.Ш. срещу „В.Ф.”
ООД, ЕИК:*********искове по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ в останалата част.
-
към „Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* по фактури,
както следва: № 3/23.10.2014 година, № 4/23.10.2014 година, № 5/24.10.2014
година, № 6/24.10.2014 година, № 7/24.10.2014 година, № 8/24.02.2015 година и №
9/24.02.2015 година, които плащания са извършени в шестмесечен срок преди
подаване на молбата по чл. 625 ТЗ / след 08.10.2014 година/ и след началната
дата на неплатежоспособността /30.06.2011 година/,
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, на
основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на „С.“ ООД /н./,
ЕИК: ********* по предявените
от „Л.Д.“ ООД, ЕИК: ********, при конституиран като съищец – синдик М.Ш. срещу „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* и
„В.Ф.” ООД, ЕИК: ********, следните възмедни сделки, сключени с „В.Ф.” ООД, ЕИК:*********и
обективирани във фактури, както следва: № 110484/10.10.2012г.; №
111156/16.10.2012г.; № 111832/22.10.2012г.; № 112899/31.10.2012г., при които
даденото значително надхвърля полученото и които сделки са извършени в
двугодишен срок преди подаване на молбата от 08.10.2014 година по чл. 625 ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на „С.“ ООД /н./,
като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата
част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
предявените от „Л.Д.“ ООД, ЕИК:*********и конституирания като съищец – синдик М.Ш. срещу „С.“ ООД /н./, ЕИК: ********* и
„Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* искове по чл.
647, ал. 1, т. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА „Л.Д.“ ООД, ЕИК:*********да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „В.Ф.” ООД, ЕИК:*********сумата от 5143,78
лв. – разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА „С.” ООД/н./, ЕИК: ********* и „В.Ф.”
ООД, ЕИК:*********да заплатят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Л.Д.“ ООД,
ЕИК:*********сумата от 2182,71 лв. – разноски в съдебното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, „В.Ф.” ООД, ЕИК:*********да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2595,67 лева – дължима държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, „С.” ООД /Н/, ЕИК: ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 5734,65 лева – дължима държавна такса, която сума следва да бъде
събрана от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, „Ц.” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 560 лева – дължима държавна такса.
Да се издаде изпълнителен лист по
влязлото в сила определение от 01.04.2019 година.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: