№ 1561
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
в присъствието на прокурора В. П.
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20241100901544 по описа за 2024 година
Производството е по чл.155, ал. 1, т.3 от ТЗ за прекратяване на търговското дружество
„К. ****“ ЕООД, ЕИК **** поради обстоятелството, че не е вписан нов управител след
смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала М.Н.П., починал на 24.03.2024
г.
С отговора на исковата молба ответникът „К. ****“ ЕООД чрез назначеният му
особен представител адв. Л. С., не оспорва обстоятелството, че едноличният собственик на
капитала и управител на дружеството е починал на 24.03.2022 г. и че в предвидения в закона
срок няма вписан нов управител.
СЪДЪТ като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира иска за основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ по иск на прокурора Съдът прекратява
търговското дружество, ако то няма вписан управител в продължение на повече от три
месеца. Видно от справката в ТР, едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството „К. ****“ ЕООД е лицето М.Н.П., която е починала на 24.03.2024г. и в
продължение на повече от 3 месеца след тази дата до предявяване на иска на СГС няма
вписан нов управител на дружеството. Следователно, от събраните по делото доказателства
се установява, че дружеството няма вписан нов управител в посочения в закона срок, поради
което следва да се прекрати.
За да определи възнаграждението на особения представител съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 36 ЗАдв съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
1
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 Задв. С Решение на СЪДА НА ЕС (втори състав) от
25 януари 2024 година постановено по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли
2022 г. е прието, че НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС, което задължава националния съд да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на СЕС се ползват с обвързваща
националния съд сила и са с приоритет пред националното законодателство, което им
противоречи. Следователно разпоредбата на чл.36, ал. 2 ЗАдв в частта, препраща към
минималните размери на наредбата е неприложима, а критериите от които следва да се
ръководи съдът при определяне на възнаграждение за оказаната правна помощ са:
фактическата и правна сложност на делото (арг от чл.47, ал. 6 ГПК), и то да е справедливо и
обосновано (чл.36, ал. 2 ЗАдв. в частта, която не противоречи на ДЕС). Фактическата и
правна сложност предполага съединяване, обективно и субективно на повече от един иска,
респ. възражения, или усложняване в доказването на правнорелевантните факти. А
справедливо по смисъла на ЗАдв. ще е това възнаграждение, което е обективно, т.е.
съответно на положените усилия за изготвяне и следване на линията на защита на
доверителя. Дела, който са усложнени фактологически и/или правно, оправдават по-висок
размер на възнаграждението на адвоката, тъй като предполагат повече усилия за изготвяне и
следване на линията на защита, съответно участието/явяване/ в повече съдебни заседания,
респективно по- малко фактически и правно усложнените дела, предполагат по-нисък
размер на възнаграждението.
В производството по чл.155, т. 3 ТЗ на доказване подлежи единствено
обстоятелството дали има или не вписан управител на дружеството в тримесечен срок от
настъпване на обстоятелствата довели до заличаването на предходния. Тези два факта,
подлежащи на доказване са лесно установими, от вписванията в търговския регистър, които
са публични. Следователно изначално производството по тези искове не е предвидено да
разкрива признаци на фактическа и правна сложност, тъй като то не предполага нито
упражняване на насрещни права, нито конституиране на други лица, като се развива и
приключва в едно открито съдебно заседание.
В случая конкретното производство също не разкрива фактическа и правна сложност,
по-голяма от типичната. Следователно положените от процесуалния представител усилия за
подаване на отговор, с който се признават и всички факти, от подлежащите на доказване от
фактическия състав на иска, предполага определяне на адвокатско възнаграждение в
минимален размер на сумата от 100,00 лева, която според настоящия състав е достатъчна да
покрие справедливо времето изразходвано от особения представител за изготвяне на
отговора и за явяването му в откритото съдебно заседание.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да се осъди да заплати
разноски по делото в размер на сумата от 80 лв. ДТ и сумата от 100 лв., възнаграждение на
2
назначения особен представител. При прекратяване на дружеството по реда на чл.155, ал.1,
т.3 от ТЗ се извършва и ликвидация на основание чл. 156, ал.1 и ал. 4 от ТЗ вр. чл. 266, ал.2
изр. второ от ТЗ.
При тези мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „К. ****“ ЕООД, ЕИК **** със седалище
и адрес на управление в гр.София,район „Оборище“, ул. ****.
ОСЪЖДА „К. ****“ ЕООД, ЕИК **** да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 80,00 лв. и сумата от 100,00 лв., изплатено възнаграждение на назначения
особен представител.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.47, ал. 6 ГПК вр. чл.36, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за
особения представител адв. Л. С. в размер на сумата от 100,00 лева, платима от бюджета на
съда, за което да се издаде РКО.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ за вписване в ТР след влизането му в
сила, за да се извърши ликвидация на дружеството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на
преписа на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3