РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Варна, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500518 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от процесуалния
представител на М. А. М. и М. С. М., срещу Решение № 143/09.08.2024 г. по
гр.д.№ 377/2023 г. на Окръжен съд - Силистра, с което са отхвърлени
субективно и обективно съединените искове, предявени срещу Х. Н. А., С. А.
А., Т. И. Ф. и Ф. Х. Ф. с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за
прогласяване нищожността, поради противоречието му с добрите нрави на
Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за договор за
покупко-продажба на недвижим имот №192, том 1, рег.№ 1230, дело №178 от
2023 г. и с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
по отношение на ответниците, че сключеният договор е относително
недействителен и не поражда правни последици по отношение на ищците, в
качеството им на кредитори на ответниците, съгласно Решение №
31/27.02.2023 г. по в.гр.д. № 553/2022 г. по описа на АС-Варна.
В жалбата са наведени оплаквания за допуснати съществени
1
процесуални нарушения, изразяващи се в непълнота и неточност на доклада
на делото, за необоснованост, поради неправилно установена фактическа
обстановка и преценка на приетите доказателства по делото. Изложено е, че с
прехвърлителната сделка, сключена между ответниците се цели увреждане на
ищците в качеството им на кредитори на Х. и С. А.. Счита, че е нА.це
нееквивалентност на насрещните престации по атакувания договор. Сочи се,
че увреждането се изразява в отчуждаването на имуществото, от
осребряването на което въззивниците биха се удовлетворили, при
съществената разлика между пазарната стойност на имотите с действително
заплатената продажна цена. За липсата на намерение на страните да настъпят
на последиците на договора за покупко-продажба е посочено обстоятелството,
че продавачите не са напуснА. имотите след тяхната продажба.
В срока по чл. 263 ГПК са постъпили отговори от ответните страни – Х.
Н. А., С. А. А., Т. И. Ф. и Ф. Х. Ф., в които са изложени становища за
неоснователност на жалбата, в подкрепа на които са изложени подробни
съображения по съществото на спора.
В отговора на жалбата от Х. и С. А., чрез адв. Р. Ч. от АК – Варна, е
изложено, че не са наведени конкретни оплаквания относно нарушения на
процесуални норми. Считат, че искът по чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, който е
предявен от трети лица за договора за покупко-продажба на недвижимите
имоти е недопустим, поради липса на правен интерес. Претендират се
разноски.
В отговора на жалбата на Т. Ф. и Ф. Ф., чрез адв. Г. Я. от АК – Варна е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и на направените
доказателствените искания на въззивниците.
При извършената проверка по вА.дността на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Първостепенният ОС – Силистра се е произнесъл по предявени от М. А.
М., ЕГН: ********** и М. С. М., ЕГН: ********** обективно евентуално,
активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето от ЗЗД и чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, основани на следните
твърдения:
Синът на ищците, Б.М. С., починал на 13.08.2020 г., вследствие на
2
настъпил инцидент на строеж в гр. Дулово. В тази връзка, с решение №
31/27.02.2023 г. постановено по в. гр. д. № 553/2022 г. по описа на Апелативен
съд – Варна първите двама ответници – Х. Н. А. и С. А. А. били осъдени в
условията на солидарност да заплатят на всеки ищец сумите от по 50 000 лв.
(общо 100 000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди –
душевни болки и страдания, претърпени от смъртта на техния син, който
починал при извършване на строго регламентирана и високорискова дейност –
строеж в имота на ответниците на втори етаж към жилищна сграда без
необходимите за това строителни книжа, без спазване на задължителните
обезопасителни правила. Осъдителното решение влязло в сила на 07.04.2023 г.
Въз основа на същото били издадени изпълнителни листове, по които били
образувани изпълнителни дела № 240/2023 г., № 241/2023 г. и № 242/2023 г. по
описа на СИС при РС – Дулово. В хода на провеждане на изпълнителните
производства, ищците узнА., че ответниците Х. и С. А. продА. единствения си
жилищен имот на ответника Т. И. Ф. за цена в размер на сумата от 30 000 лева,
която ищците изтъкват, че е 6 пъти под пазарната цена на имота, а ответникът
Т. Ф. заявил на ищцата М. М., че в действителност заплатил цена в размер на
сумата от 50 000 лева. Наведени са твърдения, че по молба на ищците била
издадена обезпечителна заповед, с която се допуснало налагане на възбрани
върху подробно описаните имоти на ответниците Х. и С. А., но тъй като не
разполагА. със сумата от 5 000 лева, която да послужи за гаранция,
определена от съда съгл. чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, в
крайна сметка не била наложени възбрани върху имотите, която да обезпечи
вземанията на М. и М. М. от Х. и С. А.. Въпреки това, на 10.03.2022 г. в полза
на Б.М. С. – син на ищците, била наложена възбрана върху 1/10 идеална част
от имот на първите двама ответници. Предвид горепосоченото и
обстоятелството, че инцидентът от 13.08.2020 г. бил добре известен на
жителите на с. Черник, ищците са изложили становище, че при сключване на
прехвърлителната сделка на 22.03.2022 г., Т. Ф. е знаел за вземанията на
ищците от ответниците М. и М. М.. След сключване на сделката, ответниците
Х. Н. А. и С. А. А. продължавА. да обитават продадения имот.
С оглед на тези фактически твърдения, ищците са отправили исканията
си до съда да постанови акт, с който да бъде прогласен на нищожен
обективирания в нотариален акт № 197, том I, рег. № 1230, дело № 178 от 2023
г. по описа на нотариус с рег. № 351 в НК договор за покупко-продажба на
3
подробно посочените недвижими имоти, а в условията на евентуалност да
бъде обявен за относително недействителен спрямо М. А. М. и М. С. М..
С депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от Т. и Ф. Ф.
исковете са оспорени от ответниците с доводи за недопустимост на исковата
претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Посочено е, че
ответниците Т. и Ф. Ф. не са адресати на решение № 31/27.02.2023 г.
постановено по в. гр. д. № 553/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна,
поради което не са и обвързани от същото със сила на пресъдено нещо и не са
длъжници по вземане към ищците. Оспорен е довода за знание за увреждащ
ищците ефект на договора за покупко-продажба, тъй като Б. С. е титуляр на
свои права, а не на такива, принадлежащи на ищците. Наведено е твърдение,
че ответникът Т. Ф. през периода от 16.08.2004 г. до 28.09.2023 г. е сключил
над 90 разпоредителни сделки с предмет недвижими имоти при натоварено
ежедневие, което не позволява отделяне на повишено внимание на
обществения живот в с. Черник. Оспорено е твърдението, че Т. Ф. е споделил
на М. М., че е заплатил цена, която е по – висока от тази посочена в
нотариалния акт, както и че Х. Н. А. и С. А. А. продължили да обитават имота
след сключване на сделката за покупко-продажба, тъй като имотът е негоден
за обитаване. Изтъкнато е, че през м. януари 2023 г. по уговорка на страните
по договора за покупко-продажба, прехвърлителите получили гратисен период
за освобождаване на едноетажната сграда, представляваща сладкарски цел,
находяща се в поземления имот.
С депозираният в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор от Х. и С. А. са
заявили, че считат исковата молба за нередовна, исковете са оспорени от
ответниците с доводи за недопустимост на исковата претенция с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД и за неоснователност на
евентуалния такъв с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Позовават се на
практика на Конституционния съд на Република България и на ВКС, според
която сделката за покупко-продажба на недвижим имот сама по себе си не
накърнява правилата на морала и на добрите нрави. Изложено е становище, че
не са посочени фактически обстоятелства, на които е основана претенцията по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Счетено е, че разпоредителна сделка е сключена на
23.03.2023 г., а увреждане е прието, че е настъпило едва на 07.04.2023 г.,
поради което единствено възможна правна квА.фикация на иска е по чл. 135,
ал. 3 от ЗЗД. Отречено е четиримата ответници да са имА. за цел да увредят
4
ищците посредством сключване на сделката. Напротив, като мотив за
извършване на продажбата е посочена необходимостта от ликвидни средства
за задоволяване на жизнените потребности на продавачите и за отглеждане на
тяхно малолетно дете.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
въззивното обжалване и наведените в жалбата оплаквания,
доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от приложените по делото
доказателства, че с решение № 31/27.02.2023 г. постановено по в. гр. д. №
553/2022 г. по описа на ВАпС, Х. Н. А. и С. А. А. са осъдени солидарно да
заплатят сумите от по 50 000 лева на ищците М. А. М. и М. С. М.,
представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в емоционални болки и страдания от смъртта на сина им Б.М.
С., вследствие противоправно поведение на ответниците при осъществяване
на строителна дейност в техен недвижим имот , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на горепосоченото влязло в сила решение са издадени
изпълнителни листове № 13/28.04.2023 г., № 14/28.04.2023 г. и №
15/28.04.2023 г.
От приложените справка № 153244/02.02.2024 г. чрез отдалечен достъп
по данни за физическото лице Х. Н. А. (л. 190 – л. 194, том I, гр. д. № 377/2023
г. по описа на ОС – Силистра) и справка № 229587/17.02.2024 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическото лице С. А. А. (л. 195 – л. 199, том I,
гр. д. № 377/2023 г. по описа на ОС – Силистра) се установява, че на
10.03.2023 г. са наложени възбрани на по 1/10 ид. ч. в полза на Б.М. С. (син на
ищците в настоящото исково производство) по отношение недвижимите
имоти с идентификатори: № 24030.501.827; № 24030.501.827.1; №
24030.501.827.2; № 24030.501.827.3; № 24030.501.827.4; № 24030.501.827.5.
Не е спорно и се установява от ангажираните по делото писмени
доказателства – Нотариален акт за договор за покупко-продажба на недвижим
имот № 192, том I, рег. № 1230, дело № 178 от 2023 г., вписан в СВп с Акт
№140, т.2, д.№ 24/23г., че на 22.03.2023 г. продавачите Х. Н. А. и С. А. А. са
продА. на Т. И. Ф. за сумата от 30 000 лева следните недвижими имоти: 1
5
Поземлен имот с идентификатор №24030.501.827 по КККР на гр. Дулово, с
предназначение на територията „урбанизирана“, за ниско застрояване, с площ
от 631 кв.м./ шестстотин тридесет и един квадратни метра/, с адрес на
поземления имот гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“ № 55, номер по предходен
план 827, кв. 45, парцел 19, при съседи: №24030.501.3222.;
24030.501.828.;24030.5019185; 24030.501.9174; 4030.501.1967, ведно с всички
разположени върху имота сгради – 1.1. Едноетажна жилищна сграда, с
идентификатор №24030.501.827.1 по КККР на гр. Дулово, с площ 106 кв.м.,/
сто и шест квадратни метра/; 1.2. Едноетажна селскостопанска сграда, с
идентификатор №24030.501.827.3 по КККР на гр. Дулово, с площ 16 кв.м./
шестнадесет квадратни метра/; 1.3. Едноетажна селскостопанска сграда с
идентификатор №24030.501.827.5 по КККР на гр. Дулово, с площ 9 кв.м./
девет/ квадратни метра/ 1.4.Едноетажна промишлена сграда, с предназначение
„Цех за сладкарски изделия“ с идентификатор №24030,501,827.6 по КККР на
гр. Дулово, с площ 108 кв.м./ сто и осем квадратни метра/.
Съдът приема за установено с оглед данните от приложеното извлечение
от банкова сметка с титуляр Х. Н. А. в „Уникредит Булбанк“ АД с IBAN:
*****, че по последната е постъпила сумата от 30 000 лева на 22.03.2023 г. с
наредител Т. И. Ф. и посочено основание „покупка на имот“.
По делото не се установи, нито родство между първите двама и
последните двама ответници, нито различна продажна цена от тази, която е
била обективирана в нотариалния акт за покупко-продажба на имотите.
Съобразно допълнителното заключение по назначената от
първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза, което настоящия
състав намира за обосновано и компетентно изготвено, съдът приема, че
стойността на ПИ с идентификатор № 24030.501.9174, ведно с постройките в
същия се равнява на общата сума от 186 000 лева. При аритметична
съпоставка между действително заплатената цена и пазарната стойност на
имотите, се установява, че вещите са били продадени за сума, равняваща се на
16.13% от пазарната им стойност.
Във връзка с установяване факта, че ответниците Ф. за знаели за
задължението на техните праводатели към ищците, са ангажирани гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля Б.С. – син на ищците.
Свидетелят лично няма впечатления дА. ответниците Ф. са знаели, че
6
ответниците А. са осъдени да заплатят обезщетение за смъртта на сина на
ищците. Изразява мнение, че Ф. са знаели със сигурност, че брат му е починал,
тъй като „цялото село е знаело“. Прави извод, че щом „цялото село е знаело“,
то няма как и Ф. да не са знаели, че ответниците А. са осъдени за 100 000 лв.
Препраща за по-подробна информация към родителите си, тъй като той няма
лични впечатления какво се е говорело из селото, както и лични коментари от
ответниците Ф.. Излага, че не е бил в селото нито към датата на инцидента и
три месеца след това, а освен това работи и в града и оттам чува какво се
говори в селото. Познава Т., но никога не е разговарял с него за инцидента.
Съдът не кредитира като достоверни показанията на посочения свидетел,
преценени в условията на чл. 172 ГПК, тъй като от една страна същите не
установяват в конкретика твърдения факт, не са преки и непосредствени, а и
се основават на преразказани от ищците сведения, както и на предположения
за осъществяване на отделни обстоятелства.
От показанията на свидетелката С.Ю.Т., преценени в условията на чл.
172 ГПК, се установява, че към момента на разпита С. и Х. А. живеят в дома
на свидетелката от близо година (т. е. от около м. юли 2023 г. до 09.07.2024 г.),
с цел спестяване на финансови средства, които в противен случай биха
заплатили за наем на недвижим имот, който да обитават.
От правна страна:
Въз основа на заявените фактически основания и предмета на търсената
защита, настоящият състав на съда намира доводите за предявяване на иска по
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД при липса на активна процесуална легитимация за
неоснователни.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече
лица, за да се създаде, уреди или унищожи една връзка между тях, като
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо
трети лица само в предвидените от закона случаи. Макар да не поражда
действие по отношение на трети лица, договорът може да намери отражение и
в тяхната правна сфера, ако засяга права, които тези лица имат по отношение
на една от страните по договора и прави упражняването им невъзможно или
значително неудобно. В този случай третото лице може да се позове на
нищожност на договора, а оттам и на липса на правни последици от същия,
които правят невъзможно упражняването на правото му (кредитор на една от
7
страните по договора може да иска прогласяване на нищожност на договор, с
който длъжникът отчуждава свое имущество; купувач-ищец по иска по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД може да иска прогласяване на нищожност на договор за продажба,
който обещателят е сключил с трето лице преди вписване на исковата молба;
кредитор може да иска прогласяване на нищожност на договор, с който
длъжникът му е поел задължение в значителен размер, което се ползва с
привилегия пред вземането на първия кредитор). Твърдението на третото лице
за нищожност може да бъде оспорено от която и да е от страните по договора,
в който случай е нА.це правен спор по отношение на нищожността.
Нищожният договор не е правно нищо, тъй като макар и да не поражда
правни последици, създава привидност за тяхното съществуване. Затова
правният спор следва да бъде разрешен по исков ред, чрез предявяване на
установителен иск от третото лице. Правоотношението между това лице и
една от страните по договора не е предмет на този иск, а само обосновава
интереса от предявяването му. Предмет на производството е съществуването
или не на породената от договора правна връзка между страните, а не това дА.
конкретните правни последици от нея са настъпили. Страни по този спор са от
една страна позоваващото се на нищожността трето лице, а от друга страна -
страните по договора, тъй като се отрича действието му в цялост, а не само за
една от тях (така ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г., ОСГТК на ВКС).
Цитираната от ответниците съдебна практика е неприложима, като всички
решения са постановени преди постановяване на цитираното тълкувателно
решение.
В конкретния случай ищците имат интерес да установят нищожност на
договора за покупко-продажба, тъй като с прогласяване на договора за
нищожен, правото на собственост върху имота ще се върне в патримониума
на ответниците Х. и С. А., имуществото на които в качеството им на длъжници
на ищците служи за обезпечение на материалното право на последните да се
удовлетворят от него.
Предвид изложените съображения и съставът приема, че искът с правно
основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД е допустим.
Спорните въпроси за разрешаване от въззивната инстанция се свеждат
до нА.чието на порок на договора за покупко-продажба на недвижимите
имоти, водещ до неговата нищожност, поради накърняване на добрите нрави,
8
а в условията на евентуалност, при условие, че сделката е действителна, на
увреждащ кредиторите – ищци ефект от сделката, за който страните са знаели.
Безпротиворечиво е прието виждането в правната доктрина и
практиката на ВКС, че страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, който сключват, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Според ТР № 1 от 15.6.2010 г по т. дело
№ 1/2009 г на ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона.
Противоречие с добрите нрави е нА.це, когато сделката противоречи на
общоустановените нравствено-етични правила на морала.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД
е нА.це винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Въпросът дА. поведението на даден правен субект съставлява действие,
накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в
практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение
на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна
такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че
има практически нулева стойност. При преценката дА. една сделка е
недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената
престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на
вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци
и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат
възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната
такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и
законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на
данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е нА.це значителна
нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална,
непоправима нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този
смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение
№ 156/10.02.2021 г. по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., решение № 29/22.03.2017
9
г по гр. дело № 2955/2016 г., I г. о., решение № 65/21.03.2017 г. по гр. дело №
639/2016 г., IV г. о., решение № 24/09.02.2016 г по гр. дело № 2419/2015 г., III
г. о., решение № 119/22.03.2011 г по гр. дело № 485/2011 г., I г. о., решение №
452/25.06.2010 г по гр. дело № 4277/2008 г I г. о. на ВКС.
В случая съдът установява нееквивалентност между престациите, но не
и такава, водеща до абсолютна, изначална и непоправима нищожност, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като продажната цена към момента на
сключване на договора за покупко-продажба надвишава данъчната оценка на
имотите, както е посочена в Нотариален акт за договор за покупко-продажба
на недвижим имот № 192, том I, рег. № 1230, дело № 178 от 2023 г. (30 000 лв.-
при данъчна оценка от 22 821.20 лв.). Вярно е, че сделката се явява изгодна за
купувача, който е закупил недвижими имоти с инвестиционна цел на
приблизително 1/6 от стойността им, но категорично не е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, доколкото е удовлетворила другата страна по
сделката- ищците, дала съгласие за прехвърлянето на имотите при уговорената
цена. Твърденията на ищците, че ответниците М. и Ф. М. продължавА. да
обитават продадените имоти през известен период от време след продажбата
/който факт остана и недоказан в производството/ по никакъв начин не
обосновава тезата им за нищожност на договора, поради накърняване на
добрите нрави, а и тези твърдения биха били относими към иск за
установяване на нищожност на сделката поради абсолютна симулация,
какъвто установителен иск не е предявяван.
Предвид неоснователността на иска за прогласяване нищожността на
сделката, следва да бъде разгледан и съединения иск за прогласяване на
сделката за покупко-продажба за относително недействителна по отношение
на кредиторите-ищци.
Предмет на иска с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е всяко действие
на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност,
съответно уврежда кредитора и от момента на извършването на такова
действие за последния възниква правото да иска обявяването му за
относително недействително спрямо него.
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично
или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да
иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на
10
длъжника е предоставено при нА.чието на действително вземане – вземане,
което може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е
обусловено от установяване на вземането със съдебно решение. Качеството
кредитор е нА.це, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането
му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността
на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или
установено с влязло в сила съдебно решение. Без значение е и от каква
облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника,
достатъчно е да е нА.це вземане и нужда от неговото обезпечаване,
обусловено от поведението на длъжника – неизпълнение на задължението и
отчуждаване на имущество, чрез разпоредителна сделка, което имущество по
принцип служи за обезпечаване на всяко вземане, в случай на неизпълнение.
Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако
твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. В случая
вземането на ищците произтича от непозволено увреждане, поради което те
придобиват качеството кредитор от момента на извършване на деликта, тоест
от момента на настъпване на смъртта на техния син- 13.08.2020г.
Транслативната сделка, с която длъжниците са се разпоредили е на 22.03.2023
г., тоест след като ищците вече са придобили качеството на кредитор по
вземане от деликт. Затова и неоснователни са възраженията на ответниците,
че ищците са нямА. качеството кредитори към момента на сделката, тъй като
решение № 31/27.02.2023 г. по в. гр. д. № 553/2022 г. по описа на ВАпС, с
което Х. Н. А. и С. А. А. са осъдени да заплатят на М. А. М. и М. С. М. сумите
от по 50 000 лева на всеки, не е било влязло в законна сила. Първата
предпоставка на предявения иск по чл.135 ал.1 ЗЗД е нА.це.
Относно втория елемент от фактическия състав:
Последователно различни състави на ВКС в постановените по реда на
чл. 290 ГПК актове, напр.: в Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009
г. на ВКС, IV г. о., Решение № 407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г.
о., Решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV г. о,
Решение № 50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС, т. о., Решение №
93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т. о. приемат, че в хипотезата
на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
11
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така
увреждане е нА.це, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.
ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на
чужд дълг без правен интерес и пр. Сама по себе си прехвърлителната сделка
също е увреждащ кредиторите акт на длъжниците, тъй като намалява
длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредиторите. В
случая това увреждане е предприето с ясно съзнание на ролята на длъжници
от страна на Х. и С. А., предвид проведеното срещу тях исково производство,
по което на две инстанции е било постановено осъдително решение.
Длъжниците поначало не разполагат с възражение, че притежават друго
имущество, извън разпореденото, тъй като те не разполага с правната
възможност за избор срещу кое от притежаваните от тях имущества
кредиторите ще насочат своето принудително изпълнение, в случая такова не
се и установи в производството. Затруднение на удовлетворението на
кредиторите би била нА.це и при продажба на имотите по действителната им
стойност / в този смисъл, неотносимо е на каква стойност в случая са
продадени имотите/. Този извод се налага с оглед характера и
предназначението на Павловия иск. Обявената относителна недействителност
възстановява в отношенията между кредиторите и длъжниците
имущественото състояние на длъжниците такова, каквото е било то по време
на възникване на задължението, когато по правилото на чл. 133 от ЗЗД е
служило за общо удовлетворение на кредиторите.
Досежно нА.чието на предпоставки от субективна страна, нА.чието на
които е спорно в производството:
В константната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290
ГПК /решение № 189/17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г., II т. о., решение №
61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о./, е прието, че
материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - "знание за
увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по чл. 135 от
ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор, има субективен характер и е в
тежест на доказване за ищеца. Именно предвид този неин субективен
характер, ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази
материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства
12
за обстоятелството, дА. ответникът-приобретател по възмездния вещно-
прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца. Обстоятелствата
дА. ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не
е декларирал същия на свое име пред данъчните власти, придобил го е на
изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е
придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена
представляват верига от косвени доказателства, които, преценени в
съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства,
установени по делото (например - ответникът-прехвърлител (и длъжник на
ищеца) продължава да живее или да ползва по друг начин прехвърления имот
и/или не е получил цената за него и/или за другите прехвърлени на същия
приобретател-ответник имоти, двамата ответници са близки приятели или
между тях има трайни търговски или други подобни отношения, те са
уговорили обратно изкупуване на имота и пр.), биха могли да създадат
сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че и двете групи ответници-
прехвърлители и приобретатели, са осъзнавА. увреждането на ищеца-
кредитор при сключването на процесния по иска по чл. 135 от ЗЗД договор.
Преценката на такива косвени доказателства и дА. те в своята съвкупност са
достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая -
знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, съдът следва да
извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки
отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК. Всяко едно от допустимите
в гражданското съдопроизводство доказателствени средства (писмени,
веществени, свидетелски показания, признания на страните и заключения на
вещите лица) може да бъде източник на косвено или пряко доказателство,
като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени
средства като по-значими или категорични в сравнени с други.
В случая ищците не успяха по пътя на пълно и главно доказване да
установят знанието за увреждането да е съществувало в съзнанието на
ответниците - приобретатели на недвижимите имоти. Както вече се
коментира, показанията на свидетеля С. не установиха този факт по
безпротиворечив начин. Свидетелят няма лични впечатления, а преразказва
чутото от родителите си, които по негови думи „знаят повече“, изказва
предположения и субективно мнение, че знанието на определени хора от
селото презюмира знанието и на ответниците Ф.. /независимо от
13
ангажираните доказателства, че селото надхвърля 3 000 души/. Освен това,
дори да се приеме, че с оглед установения постоянен адрес на ответника Ф. в
с. Черник, същият е чул за инцидента със сина на ищците, то няма ангажирани
доказателства, че същият знае за исковото производство, образувано именно
срещу ответниците А., негови праводатели по сделката, а още по-малко за
осъдителните решения, за да знае, че закупувайки имота им, уврежда ищците
като техни кредитори. Не се установи при изповядване на нотариалната
сделка да е извършена справка за тежести върху имота. Такава не е била
задължителна и няма данни по желание на купувача да е извършена. Дори и
да се приеме, че доколкото регистърът е публичен и купувачът Ф. да е можел
да направи справка, то наложената върху имота възбрана, не би презюмирала
знанието му, че сделката уврежда интересите на ищците. Възбраната е
вписана по молба на свидетеля С., а не по молба на ищците, респективно само
по отношение на първия не би била противопоставима извършената сделка.
Евентуално би могло да се приеме, че ответникът Ф. е знаел, че сделката
уврежда интересите на кредитора Белгин С. досежно прехвърлянето на 1/10
ид.ч. такова знание за увреждане на интересите на ищците не може да се
презюмира с вписаната възбрана. Опровергана е и тезата, че
прехвърлителите са продължили да обитават продадените имоти посредством
показанията на свидетелката С.Ю.Т.. Следва да бъдат съобразени и
представените споразумение, с което страните са определили гратисен период,
през който ответниците А. да освободят имота, което не е необичайно при този
вид сделки. Следва да бъде съобразена и представената справка от Служба по
вписванията, от която се установява твърдението на ответника Ф., че същият
по занятие се занимава със закупуване на земеделски имоти и други
недвижими имоти в региона и в частност в с. Черник, осъществил е
множество сделки, поради което и сключването на договора за закупуване
имота на ответниците А. не е прецедент, а обичайна дейност. Т.е.
закупуването на имота не презюмира знание за нА.чие на дълг на първите
двама ответници към ищците в исковото производство, което е предпоставка
за знание за увреждащия ефект на сделката.
По всички изложени съображения съставът приема, че нА.чието на
последната предпоставка, необходима за уважаване на предявения иск с
правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, а именно ответниците Ф. да са знаели за
увреждането, остана недоказано. Предявеният отменителен иск като
14
неоснователен също следва да бъде отхвърлен.
Решението на първоинстанционния съд с идентични крайни правни
изводи следва да бъде потвърдено.
Предвид направеното искане за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция, съобразно изхода на спора на осн. чл.78 ал.3 ГПК и
съобразно представените от ответниците А. и Ф. списъци и договори за
правна помощ и съдействие, установяващи заплащане на адвокатско
възнаграждение, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
Х. и С. А., както и на ответниците Т. и Ф. Ф. по 4 000 лв. за адвокатска защита
пред АС-Варна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 143/09.08.2024 г. по гр. д. № 377/2023 г.
на Окръжен съд - Силистра.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра, ул.
„Шейново“ № **, да заплатят на Х. Н. А., ЕГН ********** и С. А. А., ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр. Дулово, обл. Силистра, ул. „Христо Ботев“
№ *, сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра,, ул.
„Шейново“ № **, да заплатят Т. И. Ф., ЕГН:********** и Ф. Х. Ф., ЕГН
**********, и двамата с адрес: с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра, ул.
„Люлин“ № **, сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл.78 ал.3
ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при нА.чие на предпоставките по чл. 280
ГПК.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16