Решение по дело №1417/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.122, ал.3 във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража(ЗИНЗС).Образувано е по жалба рег.№М-3251/18.07.2023г. на Затвора Бургас от И.Н.Р., изтърпяващ наказание в Затвора Бургас, І ЗПС, І група, срещу Заповед №ЗН-704 от 11.07.2023г. на Началника на Затвор Бургас, с която е отнета в полза на Фонд“Затворно дело“, държана от Р. вещ – 1бр. кафемелачка, без документ за собственост. Вещта е била иззета на 23.05.2023г. след претърсване и обиск в спално помещение №230, в което лишеният от свобода е настанен. Посочва се, че вещта е сред разрешените вещи, включена в раздел І, т.5, буква „г“ от утвърдения списък със Заповед №ЛС-04-268/17.06.2022г. на министъра на правосъдието, нещо повече – била е разрешена вещ от приемането на ЗИНЗС.Вещта не е сред тези, за които е необходимо разрешение на началника на затвора, посочени в раздел ІІІ от списъка.Твърди се изземване на лична вещ, имаща финансово, материално и емоционално отражение върху жалбоподателя. За тази вещ той няма документ за собственост, поставен е в положение да има право да получава определени вещи, а фактически да не може да ги ползва. Иска отмяна на заповедта или обявяването й за нищожна, тъй като липсват данни за редовното оправомощаване на административния орган да изпълнява функциите на началник на затвор.

В съдебно заседание жалбоподателят И.Н.Р., редовно призован се явява лично и поддържа жалбата с искане заповедта да бъде отменена, или обявена за нищожна при констатирана от съда липса на компетентност на орган, който я е издал. Моли съдът да постанови спиране на изпълнението на заповедта, за да му бъде върната вещта, като има предвид, че дори и постановено в негова полза съдебно решение подлежи на касационен контрол.

Ответната страна Началник на Затвор Бургас, редовно призован, не изпраща представител.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА СПОРА:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № ЗН-704 от 11.07.2023г. на Началника на Затвор Бургас, с която е отнета в полза на фонд“Затворно дело“ държана вещ от лишения от свобода И.Н.Р. в помещение №230– 1 брой кафемелачка, без документ за собственост. Жалбоподателят е уведомен за заповедта на 11.07.2023г. Жалба срещу същата е подал до Административен съд Бургас с рег.№М-3251/18.07.2023г. на Затвора Бургас. Предвид това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от неблагоприятно засегнато лице, при наличие на административен акт, подлежащ на съдебен контрол съгласно изричната разпоредба на чл.122, ал.3 от ЗИНЗС и в рамките на предвидения 14-дневен срок.

ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА:

Съдът намира жалбата за основателна по съображения за неправилно приложение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения – неизслушване на лишения от свобода, неизясняване на относимите към въпроса за издаване на заповедта факти и обстоятелства.

Не се констатира твърдяната от жалбоподателя нищожност на заповедта, поради липса на компетентност на издателя й. Заповед № ЗН-704 от 11.07.2023г. е издадена от името на Началника на Затвор Бургас и подписана персонално от старши комисар Янчо Желев, който със Заповед №ЧР-05-155/22.08.2022г. на министъра на правосъдието е преназначен от длъжност „Началник на сектор І-ва категория в затворническо общежитие Дебелт І-ва категория към затвора в гр.Бургас І-ва категория, на длъжност „Началник на затвор І-ва категория“ в същия затвор.

Заповедта е обективирана в писмена форма, съдържа лаконични и противоречиви мотиви досежно осъществената хипотеза на закона.В обстоятелствената част на същата на първо място се посочва, че е „относно: отнемане в полза на ДП“Фонд затворно дело“ на предмети/вещи, държането на които не е разрешено.Следва препращане към налични в преписката две докладни записки и протокол за претърсване и обиск, въз основа на които се установило, че на 23.05.2023г. в 15.30ч. от л.св.И.Н.Р. ЕГН ********** е иззета:1бр.кафемелачка, без документ за собственост.

Заповедта е издадена на съществуващо правно основание – чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, но без доказано фактическо основание за отнемане на държана вещ от лишения от свобода.Съгласно сочената разпоредба на чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, „Предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора“. Следователно законът предвижда две алтернативни хипотези: 1. изземване и отнемане на вещи, държането на които не е разрешено;2. изземване и отнемане на вещи, за които не е установено чия собственост са.

Съдът счита, че в случая нито една от горните две хипотези не е налице.

І.По отношение на първата хипотеза на закона - изземване и отнемане на вещи, държането на които не е разрешено:

Соченият мотив в заповедта „относно: отнемане в полза на ДП“Фонд затворно дело“ на предмети/вещи, държането на които не е разрешено“ не може да послужи за издаване на заповед за отнемане на 1 бр.кафемелачка, държана в спалното помещение на лишения от свобода, тъй като същата е разрешена за държане и ползване лична вещ по смисъла на чл.122, ал.1 от ЗИНЗС.

В тази връзка съдът има предвид, че със Заповед №ЛС-04-268/17.06.2022г. на министъра на правосъдието е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите.В раздел І от списъка за изброени лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение, в т.5.Битови вещи, буква „г“ е посочена като разрешена лична вещ – механична или електрическа пластмасова кафемелачка.

Предвид горното, не е налице нарушение по чл.97, т.1 от ЗИНЗС, която разпоредба предвижда забрана за лишените от свобода да внасят и държат при себе си неразрешени предмети.

ІІ.По отношение на втората хипотеза на закона - изземване и отнемане на вещи, за които не е установено чия собственост са.

Обжалваната заповед съдържа мотиви чрез препращане към две докладни записки и протокол за претърсване и обиск.

Видно от Докладна записка с вх.№ДЗ-3316/25.05.2023г. от мл.експ.Диян Динков Златев – командир на отделение, по разпореждане на началник-сектор НОД на 23.05.2023г. в 15.30ч. е извършил претърсване на спално помещение 230, при претърсване в същото е открита 1 бр. кафемелачка.

Видно от Докладна записка с вх.№ДЗ-3317/25.05.2023г. от Атанас Валентинов Чифчиев-надзирател, по разпореждане на дежурния надзирател на 23.05.2023г. в 15.30ч. е извършил претърсване на спално помещение 230 и личен обиск на л.св. И.Н.Р., настанен сам в същото спално помещение.При претърсването иззел 1 бр. кафемелачка без документ за собственост.

Видно от Протокол за претърсване и обиск № 15212 от 23.05.2023г. при претърсването и обиска в сп.пом. №230 е намерена вещ кафемелачка – без документ. Лишеният от свобода Р. е вписал в протокола, че има възражения – абсолютно ненужно са разхвърляли вещите и документите. Съставителят и обискираното лице са положили подпис върху протокола.

По двете докладни записки е била извършена проверка, за която е изготвен Доклад от 04.07.2023г. от инсп.Петър Иванов Леков-ИСДВР 1-ва и 2-ра зони за повишена сигурност, с предложение на лишения от свобода Р. да бъде наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.По делото няма представени доказателства за наложено на Р. наказание от този вид. Представя се обжалваната заповед, с което е разпоредено отнемане на вещта.

Преди изготвяне на доклада от инсп.Леков лишеният от свобода е депозирал писмено сведение до началника на затвора с рег.№М-2952/30.06.2023г., във връзка с иззетата кафемелачка – посочил е, че същата е лична вещ, която има над 10г., фигурира в списъка на разрешените вещи, не успял да намери бележката за внасянето й, няма и спомен за предоставянето на бележка за това от НОС, и доколкото си спомня е била закупена от лавката.

Съдът счита, че според писменото сведение на И.Н.Р. и съобразно материалноправните предпоставки на закона, не е осъществена и втората хипотеза по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС – липсва основание за изземване и отнемане на вещта, тъй като същата обратно на предписаното в закона не представлява вещ с неустановена собственост. Заповедта има за предмет отнемане на битова вещ, намерена в спалното помещение на лишения от свобода, за която той изрично е заявил, че я има повече от 10 години и е негова лична вещ, по спомен закупена от лавката.За съдебния състав не е ясно какъв документ за собственост и въз основа на какъв нормативен или вътрешнослужебен акт администрацията на затвора изисква да притежава лишен от свобода за битовите вещи, изброени в раздел І, т.5 от утвърдения списък на разрешени за държане в спалното помещение вещи – такъв не се сочи от ответника.Поради това съдът приема, че самият факт на държане на вещта в случая доказва, че тя е собственост на лицето, в чието държане се намира, тъй като се касае за движима вещ в обичайна употреба, за придобиване на която физическо лице не е длъжно да разполага с нарочен писмен документ извън случаите на придобиване с търговска цел, при които се издават данъчни фактури. При липсата на каквото и да е твърдение или съмнение, че вещта кафемелачка е държана от лишения от свобода Р. в нарушение и на забраната по чл.97, т.2 от ЗИНЗС – да е взета, заета, продадена, купена, дарена или заменена вещ от друг лишен от свобода, изявлението на И.Н.Р., че това е негова лична вещ е достатъчно да се приеме, че кафемелачката е с установена собственост. Предвид изложеното, не е налице и втората материалноправна хипотеза на закона – изземване и отнемане на вещ с неустановена собственост.

ІІІ.По отношение на констатирани от съда съществени процесуални нарушения в хода на проведеното от администрацията на затвора производство:

Съгласно чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, преди налагане на наказанието задължително се изслушва нарушителят. Съдът счита, че изслушване на лишения от свобода преди да бъде издадена обжалваната заповед въобще не било проведено, по аргумент че Протокол за изслушване на лишения от свобода от 11.07.2023г. в 10.30ч. е подписан от И.Н.Р. и от началника на затвора едновременно с уведомяването на наказания за Заповед № ЗН-704 от 11.07.2023г. на началника на Затвор Бургас - на същата дата и час – 11.07.2023г. в 10.30ч., която е вписана в протокола за време на изслушването. Едновременното подписване на протокола за изслушване и на заповедта за налагане на наказание на лишения от свобода сочи на извод за неспазено правило по чл.105, ал.1 от ЗИНЗС .В тази връзка съдът не кредитира наличния по преписката Протокол за изслушване на лишения от свобода от 11.07.2023г. в 10.30ч., подписан от И.Н.Р. и от началника на затвора, като годно доказателство, от което да е възможно установяване на проведено изслушване във връзка с наложеното на Р. наказание с обжалваната заповед. В този протокол липсва описание на твърдяно за извършено от него на 23.05.2023г. дисциплинарно нарушение, няма вписани каквито и да са изявления или обяснения на лишения от свобода за държана от него вещ, която му е била иззета.

Съдът счита, че при налагане на наказанието не са били взети предвид и дадените от лишения от свобода писмени обяснения по случая в сведение с рег.№М-2952/30.06.2023г., поради което заповедта е била издадена при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.35 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) – неизясняване на относимите факти и обстоятелства за правилното решаване на въпроса за отнемане на вещта.Липсват доказателства, че началникът на затвора се е запознал с даденото от Р. сведение, липсва обсъждане на направените от него възражения.

Обобщено съдът приема, че обжалваната заповед като материално и процесуално незаконосъобразна следва да се отмени, поради което и на осн. чл.122, ал.3 във връзка с чл.111, ал.6, т.2 от ЗИНЗС, следва да се отмени.

Искането за спиране изпълнението на заповедта е допустимо по арг. от чл.111, ал.4 от ЗИНЗС, но съдът го намира за неоснователно - предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, отнемането касае вещ за обичайна употреба, връщането й следва да се осъществи при влязъл в сила съдебен акт за отмяна на заповедта като гаранция за приоритетно защитения от закона обществен интерес, който е презумиран.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЗН-704 от 11.07.2023г. на Началника на Затвор Бургас, с която е отнета в полза на Фонд“Затворно дело“, иззета на 23.05.2023г. от л.св.И.Н.Р. вещ – 1бр. кафемелачка, без документ за собственост.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за спиране изпълнението на Заповед №ЗН-704 от 11.07.2023г. на Началника на Затвор Бургас.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред тричленен състав на Административен съд Бургас, в частта на отхвърленото искане за спиране изпълнението на заповедта – в 7-дневен срок.

Препис да се връчи на страните.

	Съдия: