Решение по дело №2294/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 230
Дата: 19 февруари 2018 г. (в сила от 10 март 2018 г.)
Съдия: Биляна Великова Видолова
Дело: 20174430102294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.П., 19.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          П.ски  районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 19.01.2018г., в състав

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА гр.д.№ 2294/2017 г., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

          Прието за съвместно разглеждане възражение за изтекла придобивна давност на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗС.

          Постъпила е искова молба от Б.И.Д. срещу Г.Я.Д.на осн. чл. 108 от ЗС, в която се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот в с. К., обл. П., представляващ дворно място от 1115 кв.м., п-л VІ, пл. № 69, стр. кв. 101, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански постройки и гараж. Твърди, че ответницата Г.Я.Д.владее ивица от два метра от дворното ѝ място, в което е построила външна тоалетна, без нейно съгласие и без правно основание. Твърди, че ответницата отказва да събори тоалетната и да ѝ върне тези два метра от дворното място, като оспорва правото ѝ на собственост. Твърди че спорът датира от 30 години. Моли съда да осъди ответницата да ѝ предаде владението на процесните два метра, които се намират в южната част на дворното място, до п-л V на съседния имот, и в тях е построена външна тоалетна. В с.з. на 21.12.2017г. ищцата е уточнила предмета на делото като 56 кв.м. , намиращи се в южната част на нейното дворно място, до п-л V – съседния имот, които представляват правоъгълник със страни 2м. на 28м., в които е построена външна тоалетна. По указания на съда, и с оглед възражението на ответника Г.Я.Д.искът е насочен и срещу Н.Ж.Н. и Р.Ж.И. – наследници на починалия съпруг на Г.Я.Д.– Ж.Н.Д.. Ищцата претендира разноски.

Ответниците Г.Я.Д.Н.Ж.Н. и Р.Ж.И. считат, че искът е допустим, но неоснователен. Твърдят, че фактическата обстановка е различна, че е налице постигната спогодба по гр.д. 1727/1990г. на ПлРС, в която изрично се посочва положението на процесните два метра – че те са предоставени за ползване на собственика на п-л V – 69 безсрочно. Изградена е телена ограда и са владяни от Г.Я.Д.и Ж.Н.Д. около 26 години. Заявяват, че са собственици на имота /Н.Ж.Н. и Р.Ж.И. – като наследници на Ж.Н.Д., поч. на 16.11.2006г./. Позовават се на изтекла десетгодишна придобивна давност от 1991г. Налице са твърдения и за владение над 30 години на процесната площ. Молят съдът да отхвърли иска и да присъди разноски.

          Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното: От приложеното гр.д. 1727/1990г. на ПлРС, се установява, че с решение от 17.12.1990г. до делба са допуснати: ДВОРНО МЯСТО от 1115кв.м., п-л VІ, пл. № 69 в стр. кв. 101 по плана на с. К., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж и ДВОРНО МЯСТО от 750кв.м., съставляващо п-л V, пл. № 69 в стр. кв. 101 по плана на с. К., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж, при 24 равни дяла, от които 2 дяла за Б.Д.,  по 5 дяла за Е.Н.и Д.Н.и 12 дяла за Ж.Д.. В съдебно заседание на 12.02.1991г. страните в делбеното производство са постигнали спогодба в следния смисъл: В общ дял на тримата ищци Б.Д., Е.Н.и Д.Н.се поставя ДВОРНО МЯСТО от 1115кв.м., п-л VІ, пл. № 69 в стр. кв. 101 по плана на с. К., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж, а в дял на ответника Ж.Д. се поставя ДВОРНО МЯСТО от 750кв.м., съставляващо п-л V, пл. № 69 в стр. кв. 101 по плана на с. К., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж. Уговорено е и следното условие: Ищците Б.Д., Е.Н.и Д.Н.предоставят правото на безсрочно ползуване на ивицата от дворно място от граничната линия между парцела VІ и V на ответника – 2 метра посока към жилищната сграда, п-л VІ, собственост на ищците. В същото заседание постигнатата спогодба е одобрена от съда. На 01.04.1991г. е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 56, т.ІІІ, д. 588/1991г. на П.ски нотариус, с който Б.И.Д., Е.Н.Д.и Д.Н.Н.са признати за собственици при равни права за всеки от тях на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 1115кв.м., п-л VІ, пл. № 69 в стр. кв. 101 по плана на с. К., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради и гараж. Също на 01.04.1991г. е издаден и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка, с който Ж.Н.Д. е признат за собственик на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 750кв.м., съставляващо п-л V, пл. № 69 в стр. кв. 101 по плана на с. К., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопански сгради – 3 бр., навес и гараж. Съгласно приетото удостоверение за наследници от 22.06.2017г. на Кметство К., общ. Д.М., Ж.Н.Д. е починал на 16.11.2006г. и е оставил за свои наследници ответниците Г.Я.Д.Н.Ж.Н. и Р.Ж.И.. По делото е допусната и изготвена съдебно техническа експертиза относно площта и местонахождението на спорната ивица, което е посочило, че размерът на ивицата, усвоена и ползвана от собствениците на УПИ V-69 е 56 кв.м. – така както е решението на РС П. от 12.02.1991г. Посочено е, че тази площ представлява южната част от УПИ VІ-69, и е претендирана в исковата молба. По действащия регулационен план тази ивица е част от УПИ VІ-69, в нея има клозет с площ 1.25 кв.м., на нерегламентирано разстояние. По делото бяха разпитани и свидетели, водени както от ищцата, така и от ответниците. Св. С.К.Т., роднина на страните по делото, заяви, че  знае и двата имота - на Б. и на Г., те са един до друг, а преди са били един двор на баща им. Знае, че спорят за някакви метри, че има телена ограда и тези два метра, за които претендира ищцата остават към Г.. Твърди, че отскоро - от тази година знае, че спорят за тези два метра, но оградата не е сложена от скоро. Твърди, че може би 3-4 години знае, че имота е ограден, но не е била дълго време в селото. Заявява, че Г. са ползвали имота, че там имат тоалетна, Г., на това място, че това е от 10 години, а откакто помни имота като дете, в общия имот е имало е друга обща тоалетна.  Твърди, че спорното място е циментирано от край до край, ползва се и има простор за простиране на дрехи. Тоалетната влиза в това циментирано място. Твърди, че ответниците си имат там други постройки, но не знае дали влизат в това място. Св. М.Ц.Ц., в добри отношения с ищцата и в лоши с ответницата Г.Я.Д.заяви, че от 5 години е съсед на страните и живее срещу техните места. Знае за кое място спорят двете - то е циментирано, има телена ограда и тя е към къщата на Б.. Твърди, че това циментирано място е на Г. и те го ползват, но и двете твърдяли, че мястото е тяхно. Заяви, че е чел документи, че имали спор за тоалетната, имало жалби от Б.. Описва мястото като циментирана ивица, като правоъгълник, с една порта отвън, портата почва от улицата и от портата те влизат от друго място. Твърди, че вратата се отваря и е виждал, че се стоварват дърва на тази циментова ивица, влизал е вътре, имало железа и тоалетна в другия край на тази ивица. Портата е в началото от улицата, а тоалетната е навътре от лявата страна откъм оградата. Заявява, че в тоалетната се влиза откъм мястото на Г.. Твърди, че това положение е 5 години, откато е там, но и преди 15 години е ходил там и положението било същото. Твърди, че на другия край на тези два метра преди това имало торище, но сега няма нищо. Св. Д.С.П., познат на страните, заяви, че живее в село К. откакто се е родил и знае къде живеят страните. Твърди, че е влизал преди 30 години в двора на Ж. – съпругът на Г. и не знае за какво спорят страните. Твърди, че спорното място е до къщата на Ж., между къщата на Б. и къщата на Ж.. Описва мястото като циментирано, минавало се с каруцата и се стигало до стопанските сгради. Твърди, че когато Ж. бил жив, той бил шофьор и бил помолен да му докара един самосвал чакъл. Заявява, че Ж. си го правил там това място и този чакъл е послужил за циментиране на мястото, че Ж. си е бъркал цимента, за да циментира това място. Твърди, че това било може би преди 30 години. Твърди също и че тогава още имало оградна тел от улицата - от къщата до края на двата двора. Заявява, че това циментирано място Ж. го ползвал да си вкарва каруцата в двора, а след като починал, то си останало там в същото положение. Не е чувал някой да оспорва, че е собственик на този имот. Не знае дали от съседния имот може да се влезе в това място, не е ходил в имота от 10-11 години. Св. П.А.Й., в добри отношения със страните заяви, че живее в село К. от 1999 г., преди това е ходил там при родителите си, и знае дворовете на Г. и Б., в сегашния им вид, живее наблизо. Твърди, че помни бетонирането отпреди 30 години,  Твърди,  че е карал личен превоз по тази пътека, като знае, че Ж. имал магаре и каруца и той е влизал по него, а той е карал на Г. по тази пътека. Описва мястото като два метра бетонирано до сградата и с телена ограда, пътека, която се  използва откъм страната на Г.. Телената ограда изцяло минава покрай бетона. Твърди, че от мястото на ищцата не може да влезе в бетонираното място, че си има пътека и порта, която върви покрай къщата. Твърди, че Г. и Ж. са ползвали поне 30 години това място. Твърди и че тоалетната, откакто я помни, е на циментираната пътека, и няма представа преди да се разделят имотите на двете къде е била тоалетната. Твърди, че в негово присъствие не са спорили и не са коментирали пред него страните за собствеността на това място. Циментираното място според него е до два метра, щом влиза магарешка каруца и дори се вкарвала кола, намира се по продължение на двата двора и накрая е тоалетната, но не може да каже дали на границата е тоалетната. Тази циментирана пътека я ползвали да се влезе до Ж.тните, да влезе и да се изкара храна. За последно ходил в имота една седмица преди показанията, пътеката била празна, граничила със самите постройки, които са направени за Ж.тни. От едната страна пътеката имала телена ограда, а от другата страна имала постройки за Ж.тните донякъде и място, откъдето се влиза при Ж.тните. Твърди, че до тези стопански постройки няма от друго място достъп, трябва да се влезе от другия имот. Посочва, че в имота на Г. има друго място за влизане –порта, от която се влиза в къщата.

           От писмените доказателства, представени от ищцата се установява, че през 1994г. кметът на с. К. е наредил на Ж. Н., по подадена жалба от Б.Д., да почиства редовно отпадъците от Ж.тните си и да ги изхвърля на необходимото разстояние – 3 метра от граничната регулационна линия със съседите. Също така, през 2002 г. Кметът на Община Д.М.е разпоредил на Ж.Н.Д. да премахне тоалетна на дворищно регулационната линия с ищцата Б.Д. и торище в непосредствена близост до същата граница. Представени са доказателства за платени данъци на имота на ищцата за 2015, 2016 и 2017г.

          С оглед така установеното, съдът прави следните изводи: За уважаването на иск по чл. 108 от ЗС, следва да се докажат следните предпоставки: 1.че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, 2.че вещта се намира във владение или държане на ответника и 3.че ответникът владее или държи вещта без основание. Съгласно представения нот. акт № 56, т.ІІІ, д. 588/1991г. на П.ски нотариус, ищцата Б.И.Д. е съсобственик на 1/3 ид.ч. от имота, представляващ понастоящем УПИ VІ-69 по плана на с. К., а не на целия имот, поради което претенциите ѝ по отношение на цялата собственост на процесната ивица не се доказват изцяло, а само за 1/3. Спорната ивица от 56 кв.м. попада в границите на този имот /УПИ VІ-69/, съгласно заключението на СТЕ, скицата и съдържанието на делбеното дело. Обстоятелството, че тази спорна ивица се ползва от ответниците, като част от техния УПИ V-69,  се признава от всички страни в процеса, потвърждава се и от показанията на всички разпитани по делото свидетели, като ползването се установява в период от 30 години назад във времето. Спорен по делото е въпросът – дали ивицата се владее или държи от ответниците без основание и дали те са придобили собствеността върху процесните кв.м. по давност. На първо място следва да се разгледа статута на спорната ивица, доколкото същият е бил предмет на уреждане на отношенията между страните по гр.д. 1727/1990г. на ПлРС. В спогодбата си относно собствеността на имотите, ищцата и съсобствениците на имот VІ-69 са предоставили на ответника по това дело – Ж.Н.Д. – правото на безсрочно ползване на тази ивица. Въпреки, че по предназначение, съгл. св. показания, тази ивица е служела за да може да се стига до постройка за Ж.тни в имота на ответника и с това учреденото право се приближава до сервитут, съдът намира, че тълкувайки волята на страните и начина, по който е записана спогодбата в гр.д. 1727/1990г., то с нея е учредено право на ползване на Ж.Н.Д., а не сервитут в полза на неговия имот. Това е така, т.к. правото е предоставено на лицето – „ответника“, а не на имота му, двата съседни имота не са описани като служещ и господстващ, а и никъде в спогодбата не е изрично записано за какво точно предназначение ще служи отстъпената ивица. Именно изхождайки от обстоятелството, че през 1991г. е било налице изрично учредено право на ползване върху процесните 56 кв.м., съдът намира, че те са били държани от Ж.Н.Д., но не с намерение да ги свои, а да ги ползва, съгласно изрично учреденото му право за това. Нито едно от действията му – циментиране, ползване, преминаване, построяване на тоалетна, в този период не сочи, че той е променил намерението си и е манифестирал, че започва да ползва ивицата като своя с намерение да придобие собствеността ѝ. След неговата смърт на 16.11.2006г., съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗС, правото на ползване върху ивицата се е погасило. Въпреки това, съобразно показанията на всички свидетели, наследниците на Ж.Н.Д. – неговата съпруга и деца, ответници по настоящето дело, са продължили да ползват ивицата, но вече без правно основание. Това владение е било явно – било е наблюдавано от всички свидетели, манифестирано – св. Томова и Цветанов твърдят, че ищцата и ответницата Г. Д. спорели, че мястото е тяхно, и необезпокоявано – липсвали са фактически или правни действия от страна на ищцата, които да го нарушат. Сама ищцата признава в исковата си молба, че с ответницата Г. Д. спорят за имота от дълги години, но доколкото до смъртта на съпруга на тази ответница, придобивна давност не би могла да тече, поради липсата на своене, анимус от страна на владеещия на друго правно основание, то след неговата смърт, своенето на ивицата от страна на съсобствениците на имота, към който е била присъединена фактически тази ивица, вече представлява анимус, намерение за своене. Независимо, че в показанията на свидетелите се сочи само ответницата Г. Д., като спореща за ивицата и ползваща я, то съдът намира, че тя е владяла и за другите съсобственици на имот V-69, т.к. няма данни да е отблъснала тяхно владение и да е манифестирала, че владее само за себе си. От смъртта на ползвателя на ивицата Ж.Д. през 2006г. до завеждане на исковата молба в съда на 30.03.2017г. са изтекли повече от 10 години, през които съдът приема, че ответниците са владяли спорните квадратни метри и то с намерение да ги своят. Независимо, че те не могат да присъединят владението на своя наследодател, то за тях е настъпил ефекта на придобивната давност, на която са се позовали във възражението си, само на базата на десетгодишно недобросъвестно владение лично от тях, посредством владението на ответницата Г. Д.. Налице са всички предпоставки на чл. 79 ал. 1 от ЗС за оригинерно придобиване на спорните квадратни метри - непрекъснато владение в продължение на 10 години и изявление за изтекла придобивна давност чрез възражение в процеса. Поради дотук изложеното, съдът намира, че правото на собственост на ищцата върху 1/3 ид.ч. от спорните 56 кв.м. е загубено, поради изтеклата придобивна давност в полза на ответниците върху тях.

При липсата на доказване на първата предпоставка за уважаване на предявения иск по чл. 108 от ЗС – собственост в полза на ищцата – за 2/3 ид.ч. поради наличието на други съсобственици на УПИ VІ-69 по плана на с. К., а за 1/3 ид.ч. - поради загубването на собствеността при придобиването по давност на ивицата от ответниците, се налага извода, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли.

          При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответниците за заплащане на направените по делото разноски, като ищцата следва да бъде осъдена да им заплати разноски в размер на 740.00лв.

          Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск на осн. чл. 108 от ЗС, от Б.И.Д., ЕГН ********** ***, против Г.Я.Д.ЕГН **********, Н.Ж.Н. ЕГН ********** и Р.Ж.И. ЕГН **********, за признаване на собствеността и предаване на владението на 56 кв.м., намиращи се в южната част на УПИ VІ-69, кв. 101 по плана на с. К., общ. Д.М., до п-л V – съседния имот, които представляват правоъгълник със страни 2м. на 28м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

          ОСЪЖДА Б.И.Д., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Я.Д.ЕГН **********, Н.Ж.Н. ЕГН ********** и Р.Ж.И. ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 740.00лв.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :