Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
18.01.2021 г. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд- Перник, гражданска
колегия, в публичното заседание на 17 декември през две хиляди и двадесета година
в състав :
Председател: Антон Игнатов
при секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от
Председателя търг. дело № 118 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от ищеца „ПСОВ-ЛЕКО
КО“ ЕООД, гр.Р., ЕИК *********, представлявано от Г.Д.Н., чрез адв.А.Ч. от САК,
със съдебен адрес:***, срещу ответника „ЛЕЯРО КОВАШКИ МАШИНОСТРОИТЕЛЕН КОМПЛЕКС“
ЕООД, гр.Р., ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Л. Д. С., с които моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
1) 36 570,32 лева с ДДС (тридесет и шест хиляди петстотин
и седемдесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща неплатени услуги по
договор № *** г., за пречистване на 51 653 куб. м. промишлени отпадъчни води за
периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата
за периода от 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба до изплащане
на вземането.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да му бъдат присъдени лихви
за забава върху горната главница с общ размер 7 131,21 лева (седем хиляди сто тридесет
и един лева и двадесет и една стотинки), за периода от 01.01.2018 г., до
03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата молба;
2) 3 466,49 лева с ДДС (три хиляди четиристотин шестдесет
и шест лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща неплатени услуги по
договор № *** г. и Анекс от *** г. към него, за пречистване на 6 718 куб. м. промишлени
отпадъчни води за периода от 01.01.2018 г., до 31.12.2018 г., ведно със законна
лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на исковата молба до
изплащане на вземането.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД моли да му бъдат присъдени
лихви за забава върху горната главница с общ размер 324,50 лева (триста двадесет
и четири лева и петдесет стотинки), за периода от 01.01.2019 г. до 03.12.2019 г.
- датата на завеждане на исковата молба.
Ищецът твърди, че в т.9 от договора е уговорено, че
ответникът ще заплаща месечните такси за пречистване на отпадъчните води срещу
подадена от ищеца фактура. Съгласно чл.8 от същия договор Възложителят-
ответник в настоящото производство, е длъжен ежемесечно в срок от три работни
дни след отчетния период да изготвя и предоставя на Изпълнителя- ищец по
делото, справка за отчетените коричества отпадъчни води, постъпили в
канализационната мрежа през изтеклия месец по категории абонати. В случай, че
Възложителят не изпълни задължението си в срока по чл.8 да подаде справка за
съответния месец, съгласно чл.13 от договора, Изпълнителят издава фактура с 10%
увеличение на средномесечните данни на трите предходни месеца. За месеците ***,
предвид непреводтнавената справка от ответника, ищецът е издал фактури с 10%
увеличение на средномесечните данни на трите предходни месеци. Ответникът е
заплатил фактурираните суми за *** г. За цялата *** г. ответникът е предоставил
на ищеца справки за отчетените количества отпадъчни води, съгласно чл.8 от
договора, като ищецът е издал фактури с 10% увеличение на средномесечните данни
на трите предходни месеци. Ответникът е заплатил фактурираните количества за ***
г.
Ищецът твърди, че ответникът „ЛЕЯРО КОВАШКИ МАШИНОСТРОИТЕЛЕН
КОМПЛЕКС" ЕООД в декларацията си по чл.194б от Закона за водите за периода
01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. е предоставил на Басейнова дирекция "Западнобеломорски
район" информация за отнет годишен воден обем промишлени води в размер на
128 503 куб.м. и това количество надвишава общото количество от подадените от ответника
до ищеца справки за отчетените количества промишлени отпадъчни води за *** г., както
и платените количества пречистени промишлени води за *** г. с 51 653 куб.м. Неотчетеното
и неплатено количество промишлени отпадъчни води за *** г. е на стойност 36 570,32
лева с ДДС. Позовава се на писмо изх. № ***г. на Директора на Басейнова дирекция
"Западнобеломорски район", от което е видно, че ответникът е декларирал
за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. отнет годишен воден обем промишлени води
в размер на 30 204 куб.м. и това количество надвишава общото количество от подадените
от ответника справки за отчетените количества промишлени отпадъчни води за *** г.,
както и платените количества пречистени промишлени води за *** г. с 6 718 куб.м.
Неотчетеното и неплатено количество промишлени отпадъчни води за *** г. било на
стойност 3 466,49 лева с ДДС, което е довело до предявяване на настоящата
искова претенция.
Ответникът „ЛЕЯРО КОВАШКИ МАШИНОСТРОИТЕЛЕН КОМПЛЕКС“ ЕООД,
гр.Р. в срока по чл.367, ал.1 ГПК, е подал писмен отговор, с който заявява, че искът
е допустим, но по същество- неоснователен. Не оспорва твърдението, че между страните
е сключен договор. Твърди се, че с договора не е поето задължение „ЛКМК" ЕООД
да отчита пред доставчика на услугата по пречистване цялото количество отнет годишен
воден обем за промишлени цели от водовземното съоръжение, а единствено количеството
отпадъчни води, което се отвежда от територията на предприятието посредством изградената
канализационна мрежа. Твърди, че „ПСОВ-ЛЕКО КО" ЕООД не е и искало достъп до
разходомерните устройства, който да му е бил отказван.
Оспорват се твърденията, че „ЛКМК" ЕООД е подавало невярна
информация със занижени стойности на отчетените промишлени отпадъчни води към „ПСОВ-ЛЕКО
КО" ЕООД през *** г. и *** г., тъй като отведените месечни количества отпадъчни
води не съвпадат с отнетите месечни количества воден обем от водовземното съоръжение.
Съгласно Инструкцията по екология, в количествата промишлени води, които се отчитат
към доставчика на услугата по пречистване като отпадъчни води, не се включват, освен
охлаждащата вода и водата за питейно-битови нужди, още и загубите по тръбопроводната
мрежа. Количествата, представляващи загуби по мрежата, не са предавани към ПСОВ,
тъй като тази вода не се е оттекла в канализационната мрежа на производствената
площадка и съответно не е достигнала до пречиствателната станция и според ответника,
касае се това са количества, които не са използвани за промишлени нужди, въпреки
че са отнети за промишлени цели, поради което и не се отвеждат към ПСОВ за пречистване
и не е налице основание ищецът да претендира фактуриране на тези количества и заплащане
на цена за услугата по пречистването им, която практически не е предоставена и ползвана
в процесния период в твърдения обем,
С оглед на това се твърди, че договорното задължение на „ЛКМК"
ЕООД за отчитане на реалните количества отпадъчни води не обхваща и отчитане на
загубите до мрежата като част от тези количества, поради което не е налице неизпълнение
на задължението му по чл.8 от договора. Респективно, не е възникнало и задължение
за заплащане на стойността на услугата по пречистване на претендираните от ищеца
количества.
Оспорва се и претенцията за лихви, като се позовава на чл.11
и чл.12 от договора, според който възложителят изпада в забава поради неплащане
три дни след издаване на съответната фактура. В случая фактури за претендираните
допълнителни количества отпадъчни води извън вече фактурираните не са издавани от
„ПСОВ-ЛЕКО КО" ЕООД поради което предприятието — възложител не е изпаднало
в забава и обезщетението за забава не се дължи.
В допълнителната искова молба, подадена в срока по чл.372,
ал.1 ГПК, ищецът твърди че дневникът на аварии на ответното дружество е частен
свидетелстващ документ, съставен от ответника, който не представлява годно
доказателство за обстоятелствата, отразени в него и не е допустимо една
съдебно- техническа експертиза да обследва и да се позовава на този документ.
В допълнителния отговор, подаден в срока по чл.373, ал.1 ГПК,
ответникът е уточнил, че количествата представляващи загуби по мрежата не са предавани
към „ПСОВ-ЛЕКО КО“ ЕООД, тъй като тази вода не се оттекла в канализационната мрежа
на производствената площадка и съответно не е достигнала до пречиствателната станция.
Твърди, че ответникът не представя никакви доказателства за аварии и загуби по мрежата.
Измерването на добитите водни количества става посредством водомер, монтиран в началото
на захранващия тръбопровод, на входа/изхода на водовземното съоръжение и този водомер
е пломбиран от служители на Басейнова дирекция ЗБР при поставянето му.
Предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е
налице сключен договор № *** г. и Анекс от *** г. към него, за пречистване на промишлени
отпадъчни води, който е действал за процесния период- *** г.- *** г. По делото
е представена и приета като доказателство декларация по чл.194б от Закона за
водите за периода *** г.- *** г., както и справка за ползваните водни
количества за първото полугодие на *** г. от „Леяро ковашки машиностроителен
комплекс“ ЕООД, гр.Р.. От страните не се спори, а по делото е признато и за
безспорно установено, че по издадените фактури от *** г. е извършено плащане.
В качеството на свидетел е разпитан
посоченият от ответника Л. И. А. – *** на „Леяро-ковашки машиностроителен комплекс“
ЕООД, същият работи в дружеството от средата на *** г. В задълженията му влиза да
отговаря за цялостната дейност на предприятието. Твърди, че аварии, включително
и по водопроводите, се случват често. Последните може да се разделят на две части
– едната част в завода и една част извън района на завода. За тези, които са в завода
той получава информация своевременно и се отстраняват много бързо. Част от водоснабдяването
на предприятието, водопроводите, са разположени извън завода, където
отстраняването им е по- сложно. Резервоарът, от който получават вода е на около
3 км от предприятието. Помпената станция, от която се черпи вода, също е на горе-долу
същото разстояние. Връзката с тях е само по черни пътища, които при лошо време били
доста трудно проходими. Работата се забавяла, когато се правят огледи се установявало
някои неща – било с аварии, било по поддръжка на съоръженията. Там реализирали повече
загуби на вода, защото по- бавно и по- трудно се откривали проблемите. В района
на завода били тривиални авариите - спукан водопровод, замръзнала тръба, особено
през зимата. Авариите, свързани с помпената станция и с резервоара, били по-сложни-
имало системи за управление на помпите, които от време на време отказвали, които
са свързани с включване и изключване на помпата. По- големият проблем възниквал,
когато откаже системата, когато резервоарът е пълен и помпата не изключи. Тогава
водата започвала да се излива от резервоара
и преливала на полето, а всичко това се отчитало през водомерите, а реално
не се ползвало от завода, защото изтичала в дерето. Според свидетеля, това е един
от сериозните проблеми, които се случват периодично. Другият проблем бил свързан
с пропуски по тръбопровода, който свързва резервоара с завода, който е около 3 км.,
минава през полето, през ниви и не винаги е достъпен за работа – когато има реколта
не може да се контролира. За тези аварии имало създаден дневник и там се описвало
от персонала на цеха, който поддържал съоръженията, в какво се състои аварията,
кога е настъпила, кога е отстранена и се прави оценка на количествата вода, които
са загубени. След това завършвал с подпис на представител на цеха, най-често механика
на цеха. След това, когато свидетелят се запознае с написаното там, се подписвал
и той. За една от двете години- *** г. и *** г., когато били тези проблеми със системите
за управление на помпите, имало големи загуби, които били около 50 хиляди куб.м.
Другата година били по-малко- не повече от 10 хиляди куб.м. Трудно било да се каже
как точно са оценявали тези загуби. Когато имало загуби, те не минавали през водомера,
но имало в завода разположени водомери, на входа на завода имало други водомери,
които не са търговски и не са пломбирани от Басейнова дирекция, но за вътрешни нужди
и за обща оценка на загубите, те били използвани и по този начин били констатирани
загубите. Начинът на определяне на загубите не бил описан по никакъв начин. Имало
Инструкция за определяне на водите, които се подават за пречистване, но инструкция
за определяне на загубите нямало. Те не се контролирали от Басейнова дирекция. Тя
контролирала общото количество, което било получено, а пречистените води били като
резултативна величина от водомерите, които контролира Басейнова дирекция.
Според свидетеля, промишлената вода не е по водомерните
устройства. Количествата на различните видове компоненти вода се определял по следния
начин: общото количество се определя по един общ водомер, който се контролира от
Басейнова дирекция, който е пломбиран. Водата за охлаждане се контролирала от Басейнова
дирекция, водомерите били пломбирани. Водата за питейно- битови нужди също се контролирала
от Басейнова дирекция. Загубите били на база на това, което се описва в дневника.
Когато се установи някакъв проблем, се ползвали водомерите за оперативни нужди.
При съпоставяне на показанията, които били от тези водомери, се правели отипи да
бъдат установени загубите. Нямало отчети и справки за водомерите за оперативни нужди.
Свидетелят потвърждава, че приложеният по делото отчет за използваните водни количества
от „Леяро-ковашки машиностроителен комплекс“ ЕООД за *** 2017 г., е от типа, който
представят. Подписите били положени от лица, които били от тяхната фирма. Загубите
от авариите не били отразявани като няма потребител, тъй като има колонка „потребител“.
Според свидетеля, след като са загуби, те не са отивали към пречиствателната станция
и съответно не са подавани, същите не са минавали през водомерите.
По делото е допуснато изслушване на заключение
на вещо лице по изготвенасъдебно- техническа експертиза- инж.Р.Н.. След
запознаване с приложените по делото документи и оглед на място, вещото лице е
дало следните отговори на поставените въпроси:
Водовзетите промишлени води на ответника постъпват
на производствената площадка и след това част от тях в ПСОВ.
Обемът на отчетената промишлена вода към ПСОВ
не съвпада с декларираното в декларацията
по чл. 1466 от Закона за водите за
периода *** г. -
** г. Разликата е 51 995 куб.м. (Таблица 5).
Обемът на отчетената промишлена вода към ПСОВ
не съвпада с декларираното в декларацията
по чл. 1466 от Закона за водите за
периода *** г. - *** г. Разликата е 6 770 куб.м. (Таблица
6).
Водомерното устройство, монтирано преди входа
на резервоарите след ПС „***" по което се отчитат водовзетите водни количества
по данни на страните е пломбирано. Трите водомерните устройства, в шахтата северно
от шосето *** - *** също са пломбирани. Останалите водомерните устройства (38) по
които се отчитат изразходваните водни количества по данни на страните не са пломбирани.
Отчитането на подадената вода към ПСОВ,
според вещото лице, става като сума на промишлените и битовите води. Изчисляването
на консумацията на вода за производствени нужди става на база разликата от общото
количество консумирана вода на площадката (водомерни устройства монтирани на входа
на резервоарите след ПС „***"), охлаждащата вода (като сума от количествата
вода по водомерните устройства в ПОС 2 и 3), водата за питейно- битови нужди и загубите
при аварийни ситуации. Доколкото загубите при аварийни ситуации не могат да бъдат
измерени, не може да се определи прецизността на отчитането на подадената вода към
ПСОВ.
Няма разлика между отчетените обеми питейно- битова
отпадъчна вода и декларираните пред Басеинова дирекция - гр. Б. отнети обеми вода
за питейно-битови нужди за процесиите периоди (*** г. и ***г.) с изключение на м.
*** г. и м. *** г. (Таблица 7 и Таблица 8). Водомера за питейно- битови нужди е монтиран в сграда и евентуални
аварии могат да се установят веднага след появата им т.е. няма сериозни загуби.
Дори при аварирали прибори (казанче) водата минава през водомера и попада в канализацията.
Докато при авария на тръбопровод в грунта, водата се губи в почвата.
Според експерта, технически е възможно да има
загуби по тръбопроводната мрежа само на вода за промишлени нужди. Отчитането на
такива загуби не може да бъде направено точно. Има извършени ремонти по тръбопроводната
мрежа на ответника.
Отчитането на изразходваната вода за процесния
период е ставало в съответствие с Инструкцията по екология Индекс ИЕ 9-041. Справките
за изразходваните количества вода за подадената вода към ПСОВ са изготвяни по инструкцията,
но в тях няма изрично посочване на загубите при аварийни ситуации.
Данните от Дневника за използваните водни количества
подавани на БДЗБР не съответстват с данните в подадените отчети към ПСОВ.
По данни на страните измервателното устройство,
поставено преди резервоарите в началото на захранващия тръбопровод се намира на
около 2 км от водовземното съоръжение ТК-1. От резервоарите до шахтата с водомери
северно от шосето *** - *** разстоянието по данни на страните е около 3 км.
Захранващият тръбопровод до достигане на промишлената
площадка на „ЛКМК ЕООД преминава през земеделски земи и под шосето *** - ***.
През периода *** г. - *** г. са отчитани загуби
от постъпилите в захранващия водопровод водни количества до достигане на промишлената
площадка на „ЛКМЮ" ЕООД, както и на територията на самата площадка. Съгласно
записите в Дневник за аварии за процесния период тези загуби са 60 320 куб.м.
В ПСОВ няма водомерни устройства на входа на пречиствателната
станция за постъпили водни количества от производствената площадка на ответника.
Налице са следи от дейности по отстраняване на
аварии. Такива следи се наблюдават и по трасето на тръбопровода и на територията
на производствената площадка на „ЛКМК" ЕООД. Част от такива следи от дейности
по отстраняване на аварии са показани на приложените към заключението снимки.
По делото е допуснато изслушване на вещо лице
по изготвено заключение по съдебно- икономическа експертиза. Вещото лице е дало
отговор на поставените въпроси, след като се е запознало с всички документи приложени по делото, както и
счетоводните документи при ответника и след проверка какви суми са начислени,
правилно ли са начислени, начина на изчисление и формиране на количествата, по
какви цени са изчислени и спазен ли е чл.10 и чл.13 от Договор № *** г. по
цитираните фактури в исковата молба. Експертизата е установила следното:
1. Разликата
между фактурирания обем промишлено отпадъчни води за 76850 куб. м и обемът в декларацията
на ответника по чл.194 б от Закона за водите за 128 503 куб. м за периода от ***
г. до *** г. е в размер на 51 653 куб, м.
2. Стойността
на неплатеното количество промишлено отпадъчни води за *** г. от 51 653 куб. м като
се приложи цената определена с Решение № Ц-016 от 09,05,2011 г. по ставка 0,59 лева
е за 30 475,27 лв. плюс ДДС ставката /6095,05 лева/, е в размер на 36 570.32
лева,
3. Разликата между фактурирания обем промишлено
отпадъчни води и обемът от справката на ответника за ползваните водни количества
за *** г. е за 6718 куб, м. или 3 466,49 лева с ДДС.
4. Стойността на неплатеното количество промишлено
отпадъчни води за първото полугодие на *** г. като се приложи цената определена
с Решение № Ц-016 от 09,05,2011 г. /0,59 лева/ и се начисли ДДС ставката, както
и за второто полугодие на *** г. при цена 0,43 лв. общо е за 3 466,49 лв. неплатена
цена за промишлено отпадни води.
5. Общата
стойност на неплатеното количество промишлено отпадъчни води за *** и *** г. и дължимата
законна лихва от първо число на съответната година до *** г. е както следва:
- за *** г.- 51 653 куб. м., при
неплатена цена 36 570.32 лв. и лихва 7 029.63 лв.; за *** г.- 6 718 куб. м., при неплатена цена 3 466.49
лв. и лихва 319.69 лв. или общо разлика 58 371 куб. м.при неплатена цена 40 036.81 лв. и лихва 7 349.32 лв.
Вещото лице е изготвило заключението си като
е отчело разликите в цените за *** г.- първото шестмесечие е изчислено на по-
високата цена- 0.59 лв., а второто- цената е коригирана с решение- по 0.43 лв..
Изчислено е поотделно за двете шестмесечия.
На базата на прието
за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че между страните е налице сключен
договор № *** г. и Анекс към него от *** г. към него, за пречистване на 6 718 куб.
м. промишлени отпадъчни води за периода от *** г., до *** г. Безспорно се
установи и това, че по издадените фактури от *** г. и *** г. е извършено
плащане от страна на ответника. Спорният момент в случая е дали съществува
разлика в действителното количество промишлени отпадни води, които са били
пречистени и това, което е било заплатено от страна на ответника. Предявените искови
претенции с правна квалификация по чл.79. ал.1 от ЗЗД, почиват върху твърдението
в исковата молба, че ответното дружество не изпълнява точно договорното задължение
да предоставя ежемесечно в срок от три работни дни след отчетния период справка
за отчетените количества отпадъчни води, постъпили в канализационната мрежа през
изтеклия месец по категории абонати. Това неточно изпълнение се състои в некоректно
отчитане на количествата промишлени отпадъчни води подадени към ПСОВ за процесиите
периоди. Отчитани са занижени стойности, което е довело до фактуриране и заплащане
на суми по-малки от реално дължимите за предоставената и извършена от ищеца услуга.
Инструкцията, с която е въведена методиката на
отчитане на отпадъчните води от една страна не може да обвърже ищеца, като
същевременно с нейното прилагане не се изчерпва задължението на ответника за точно
отчитане на подадените количества. При съпоставка на отчетите подавани до ищеца
с образците на справки ИЕ9-041-1 и ИЕ9-041-2 показва, че отчитането не е ставало
по образците в инструкцията. Видно от изготвената съдебно-техническата експертиза,
загубите при аварийни ситуации не могат да бъдат измерени, не може да се определи
прецизността на отчитането на подадената вода към ПСОВ, като същевременно отчитането
на такива загуби не може да бъде направено точно. Не се установи да е налице
начин, по който да бъдат определяни тези загуби и в този смисъл съдът приема,
че в съответствие с твърденията си, ответникът не е доказал наличие им. При
това положение съдът намира, че исковете за надвишеното общо количество от подадените
от ответника справки за отчетените количества промишлени отпадъчни води за периода.,
както и платените количества пречистени промишлени води за същия се явяват
доказани по основание.
Доказан се явява и размерът на задължението.
Разликата между декларираните количества пред компетентния държавен орган – Басейнова
дирекция "Западнобеломорски район" и количествата, отчетени пред „ПСОВ-
ЛЕКО КО" ЕООД, съдебно- техническата експертиза заключава, че пломбирани от
контролния орган са само водомерното устройство, монтирано преди входа на резервоарите
след ПС „***", както и трите водомерни устройства в шахтата северно от шосето
*** - ***. В този смисъл само количествата установени с тези разходомерни устройства
могат да бъдат приети като точно и обективно изчислени и отчетени. Разликата се
установява от данните от Дневника за използваните водни количества подавани към
Басейнова дирекция - гр. Б. и данните в подадените отчети към ПСОВ за изразходваната
вода за промишлени нужди. Съдебно- техническатаекспертиза е дала отговор на
поставените въпроси, свързани с тази разлика, а именно- отнася се за 51 995 куб. м. за периода на *** г. е изчислено,
че тази разлика възлиза на 6770 куб. м. за периода на *** г. Тези стойности кореспондират
с разликите установени в съдебно- икономическата експертизата - съответно 51653
куб. м. за *** г. и 6718 куб. м. за *** г.
В горния смисъл следва да се подчертае, че
стойностите на загуби, записвани в Дневника за аварии, според вещото лице, не могат
да бъдат измерени и не са отчитани пред ПСОВ по месеци, поради което тези количества
се явяват неустановени и недоказани. Ето защо съдът приема заключението по
според съдебно- икономическата експертиза за неплатени главници от 36570.32 лева
с ДДС за *** г. и от 3466,49 лева за *** г., като обосновани, което води до
доказаност на претендираните размери.
С оглед изхода от исковете за главници,
следва да бъдат уважени и акцесорните искове за лихви за посочените периоди в
посочените от вещото лице по съдебно- икономическата експертиза размери.
По разноските.
С оглед изхода н делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски по
делото. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, същите възлизат на 5 299.70
лв,, от които: 1 899.20 лв.- заплатена държавна такса, 300 лв.- депозит за
съдебно- икономическа експертиза, 300 лв.- депозит за съдебно- техническа
експертиза, 2 800 лв.- адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЛЕЯРО КОВАШКИ МАШИНОСТРОИТЕЛЕН
КОМПЛЕКС“ ЕООД, ***, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Л. Д. С.,
да заплати на „ПСОВ-ЛЕКО КО“ ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от Г.Д.Н.,
чрез адв.А.Ч. от САК, със съдебен адрес:***, следните суми:
1) 36 570,32 лева с
ДДС (тридесет и шест хиляди петстотин и седемдесет лева и тридесет и две стотинки),
представляваща неплатени услуги по договор № *** г., за пречистване на 51 653 куб.
м. промишлени отпадъчни води за периода от 01.01.2017 г., до 31.12.2017 г., ведно
със законна лихва върху главницата за периода от 03.12.2019 г. - датата на завеждане
на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за забава върху горната главница с общ размер
7 029,63 лева (седем хиляди и двадесет и девет лева и шестдесет и три стотинки),
за периода от 01.01.2018 г., до 03.12.2019 г. - датата на завеждане на исковата
молба;
2) 3 466,49 лева с ДДС
(три хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки),
представляваща неплатени услуги по договор № *** г. и Анекс от *** г. към него,
за пречистване на 6 718 куб. м. промишлени отпадъчни води за периода от
01.01.2018 г., до 31.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода
от 03.12.2019 г. - датата на исковата молба до изплащане на вземането, лихви за
забава върху горната главница с общ размер 319.69 лева (триста и деветнадесет
лева и шестдесет и девет стотинки), за периода от 01.01.2019 г. до 03.12.2019 г.
- датата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА „ЛЕЯРО КОВАШКИ МАШИНОСТРОИТЕЛЕН
КОМПЛЕКС“ ЕООД, ***, ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Л. Д. С., да
заплати на „ПСОВ-ЛЕКО КО“ ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от Г.Д.Н., чрез
адв.А.Ч. от САК, със съдебен адрес:*** 299.70 лв, (пет хиляди двеста деветдесет
и девет лева и седемдесет стотинки)- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелатилен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: