№ 4696
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110157295 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран от Т.Х.Х с редовна искова молба, с която е предявен допустим иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 2 КТ срещу К. Ж. БР.. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на иска.
Поради това и на основание чл. 140 и чл. 146 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен проект за доклад и съдът да се
произнесе по доказателствените искания на страните.
Тъй като представените с исковата молба документи не са заверени съгласно
изискването на чл. 183 ГПК, на ищеца следва да бъде предоставена възможност за това до
началото на първото по делото открито съдебно заседание, след което съдът ще се произнесе
по искането й за приемането им като писмени доказателства по делото.
Представените с отговора на исковата молба документи следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото, доколкото са относими към предмета му и необходими за
неговото решаване.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане на свидетелските показания
на един свидетел при режим на довеждане, който да установи посочените в исковата молба
обстоятелства, тъй като са относими към спора и необходими за решаването му. Поради
същите съображение е необходимо да бъде уважено искането на ищцата за задължаване на
ответника да се яви в съдебно заседание и да отговори на формулираните в исковата молба
въпроси, но по реда на чл. 176 ГПК, тъй като именно той е приложим.
На ответника следва да бъдат дадени указания да конкретизира фактите, за
установяването на които е поискал допускане на свидетелски показания, след което съдът
ще се произнесе по това доказателствено искане.
Тъй като размерът на претендираното от Т.Х.Х обезщетение не е безспорен, следва
да бъде уважено искането й, направено с исковата молба, за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, като задачата бъде преформулирана по следния начин: вещото лице,
след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки,
включително но не само в счетоводството на „ОМ” ООД, да даде заключение какъв е
размерът на полученото последно брутно трудово възнаграждение от ищцата; както и какъв
е размерът на дължимото обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за заявения с исковата молба
период като съобрази нормата на чл. 228, ал. 1 КТ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.04.2022 г. от 10:00 часа, за
която дата се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация, постигане на спогодба, която одобрена от съда
има значение на влязло в сила съдебно решение, или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 2 КТ.
2. Ищецът Т.Х.Х твърди, че между нея и „ОМ“ ООД бил сключен трудов договор от
31.01.2020 г. с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2800 лева.
Към момента на сключване на трудовия договор управител на дружеството бил ответникът
К. Ж. БР.. На 14.03.2020 г. Т.Х.Х получила известие от работодателя си и управителя му, че
офисът, в който престира труд, е затворен и служителите не се допускат. Същата била
уведомена, че от 14.03.2020 г. е в неплатен отпуск без да е подавала молба за ползването на
такъв. Твърди, че не била допусната до работното си място през времето, докато трае
изпълнението на трудовото правоотношение, а именно за периода от 16.03.2020 г. до
11.05.2020 г., като уточнява, че достъпът до офиса бил ограничен от управителя на
дружеството. Излага твърдения, че на 12.05.2020 г. със заповед № 5/ 12.05.2020 г.
работодателят прекратил едностранно трудовото правоотношение, като към този момент
ответникът все още бил управител на дружеството. Ищцата излага, че работодателят „ОМ“
ООД и ответникът като виновно длъжностно лице й дължат солидарно обезщетение за
незаконното недопускане до работа за периода от 16.03.2020 г. до 11.05.2020 г. Сочи, че
затварянето на офиса, в който е изпълнявала трудовите си задължения, било без нормативно
основание и поради това попада в обхвата на незаконно недопускане до работа. Твърди, че
ответникът, в качеството си на длъжностно лице и управител на дружеството, е подписал
процесната заповед за прекратяване на трудовия договор, което водело до извода, че именно
той е упражнявал ръководството на трудовия процес в предприятието в рамките на
процесния период. Уточнява, че доколкото електронното съобщение, че офисът, в който
престира труд е затворен и служителите не се допускат, изхожда от ответника, то
последният е виновно длъжностно лице на недопускането й до работа. Ищцата навежда
доводи, че обезщетението за недопускане до работа е в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето на незаконното недопускане на работа и възлиза на 5270,85 лева
за периода от 16.03.2020 г. до 11.05.2020 г. В исковата молба се твърди, че въз основа на
заявление по чл. 410 ГПК в полза на ищцата срещу ответника била издадена заповед за
изпълнени за тази сума, но с разпореждане от 25.08.2021 г. съдът й указал да предяви иск за
установяване на вземането си. Поради това Т.Х.Х предявила иска, предмет на настоящото
производство, с който моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на К. Ж. БР., че последният й дължи обезщетение за недопускане
до работа за периода от 16.03.2020 г. до 11.05.2020 г. в общ размер 5 270,85 лева.
3. Ответникът К. Ж. БР. оспорва основателността на предявения иск. Признава, че
ищцата е работела по трудово правоотношение с „ОМ” ООД въз основа на трудов договор
№ 1/ 31.01.2020 г., както и че в качеството си на управител на дружеството е съобщил на
служителите чрез вътрешна поща, че с оглед на обявеното извънредно положение в страната
с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. е взето решение офисът на дружеството
да бъде затворен до получаване на допълнителна информация и решение на българското
правителство, като поддържа, че решението е взето от съдружниците в „ОМ” ООД със
Заповед от 14.03.2020 г., след като клиентите на дружеството спрели временно
изпълнението на поръчките. В отговора на исковата молба се твърди, че според нормата на
чл. 120 КТ при обявена извънредна епидемична обстановка в страната работодателят има
право да преустанови със заповед работата на предприятието или на отделни работници и
служители за целия период или за част от него до отмяна на извънредното положение. С
оглед на това е изложено, че Заповед от 14.03.2020 г. е в унисон със законовите изисквания.
2
Поддържа се, че със Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е
предвидено, че всички работодатели следва да организират дистанционна форма на работа,
а когато това не е възможно – да организират работния процес при засилени
противоепидемични мерки, а със Заповед № РД-01-143 20.03.2020 г. са преустановени
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места, каквото е работното място според ответника. Поради
това последният счита, че поведението му не е виновно, а е спазил всички нормативни
изисквания, за да гарантира безопасни условия на труд и да предпази живота и здравето на
служителите. Поддържа, че дори да се е явила на работното си място, ищцата е
възпрепятствана на изпълнява задълженията си не от него, а от здравните власти. Твърди
освен това, че Т.Х.Х не се е явила на работното си място и не е изявила готовност да
престира труд.
4. Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищцата по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 213, ал. 2 КТ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че в
процесния период между нея и „ОМ” ООД е съществувало валидно трудово
правоотношение; че ищцата се е явила на работа или е изявила готовност да престира труд
съгласно сключения трудов договор, манифестирана пред работодателя; че ответникът като
служител на „ОМ” ООД незаконно не я е допускал до работа; както и размера на
полученото последно брутно трудово възнаграждение.
Указва на ищцата, че не сочи доказателства, че се е явила, за да престира работна
сила, или че е изявила готовност за това пред работодателя.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
ищцата законосъобразно е била възпрепятствана да изпълнява трудовите си задължения или
че й е осигурена възможност за работа.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че през периода от 16.03.2020 г. до 11.05.2020 г. между ищцата Т.Х.Х и
„ОМ“ ООД е съществувало валидно трудово правоотношение.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца най-късно до първото по делото открито съдебно заседание да
завери съгласно изискванията на чл. 183 ГПК представените с исковата молба документи.
ДОПУСКА изслушването на свидетелски показания на един свидетел при режим на
довеждане на ищцата за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 176 ГПК да се яви в първото по делото
открито съдебно заседание и да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, като
го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че съдът може да приеме за установени обстоятелствата, за
изясняването на които не се яви, откаже да отговори без основателна причина, даде
уклончиви или неясни отговори.
УКАЗВА на ответника най-късно в първото открито съдебно заседание да
конкретизира фактите, за установяването на които е поискал допускане на свидетелски
показания.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача: вещото лице, след като се
запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, включително но не
само в счетоводството на „ОМ” ООД, да даде заключение какъв е размерът на полученото
последно брутно трудово възнаграждение от ищцата; както и какъв е размерът на
дължимото обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за заявения с исковата молба период като
съобрази нормата на чл. 228, ал. 1 КТ. ОПЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, които да се
изплатят от бюджетните средства на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Елена Колева Йолашка-Митова, която да се призове.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за приемане на представените с
3
исковата молба документи като писмени доказателства, както и по искането на ответника за
допускане на свидетелски показания на един свидетел при режим на довеждане за първото
по делото открито съдебно заседание.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в случай че в този срок
не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението страните, а на ищеца - и препис от отговора
на ответника, като връчването на книжата да бъде ДА БЪДЕ изрично и коректно отбелязано
в призовката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4