№ 996
гр. Русе, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520101080 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД против Д. В. П. за установяване на задълженията на ответника за сумата
526.63 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** от 17.01.2019 год.
и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359******* от 02.03.2019 год.
По първия договор дължимите суми са:
-14.88 лева- неплатена абонаментна такса за отчетен период 25.03.2019 год.-
24.04.2019 год.;
-79.98 лева- неустойка в размер до три месечни абонаментни такси;
-174.88 лева- разлика между цената на устройство марка NOKIA 2.1 Dual Grey Silver
без абонамент и заплатената при предоставянето му на преференциална цена.
По втори я договор дължимите суми са:
-18.40 лева- неплатена абонаментна такса за отчетен период 25.03.2019 год.-
24.04.2019 год.;
-43.56 лева- неустойка в размер до три месечни абонаментни такси;
-194.93 лева- разлика между цената на устройство марка TABLET PRESTIGIO WIZE
3418 8 4G Yellow без абонамент и заплатената при предоставянето му на преференциална
цена.
За тези суми са издадени фактура № **********/25.06.2019 год. и фактура №
17287846854/25.04.2019 год.
Фактура № **********/25.04.2019 год. е на стойност 47.77 лева и е за неплатени
абонаментни такси за двата предпочетени номера, посочени по- горе. Тъй като ответникът е
извършил частично плащане в размер на 14.49 лева, ищецът претендира 33.28 лева по тази
1
фактура.
Фактура № **********/25.06.2019 год. е на стойност 568.60 лева, но от нея се
претендират само 493.35 лева, които включват: 79.98 лева- неустойка в размер до три
месечни абонаментни такси; 174.88 лева- разлика между цената на устройство марка NOKIA
2.1 Dual Grey Silver без абонамент и заплатената при предоставянето му на преференциална
цена, 43.56 лева- неустойка в размер до три месечни абонаментни такси; 194.93 лева-
разлика между цената на устройство марка TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Yellow без
абонамент и заплатената при предоставянето му на преференциална цена.
Претендират се още законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК- 11.09.2020 год. до окончателно изплащане на задължението, както и
разноските в исковото производство.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва иска, не ангажира
доказателства. Прави възражение, че няма доказателства договорите да са прекратени
предсрочно, както и че представените фактури не доказват размера и изискуемостта на
вземането на ищеца. Прави и възражение за прекомерност на претендираната неустойка.
В своята молба- становище вх. № 19234/17.10.2021 год. адвокат Н.Ш.-
пълномощник на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, излага съображения относно
неоснователността на възраженията на ответника.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 262162 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 01.12.2020 год. по ч.гр. д. № 5602/2020 год. по описа на
РРС, с която е разпоредено на длъжника Д. В. П. да заплати сумата 526.63 лева- главница,
формирана от неплатени месечни задължения по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359*** от 17.01.2019 год. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359******* от 02.03.2019 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2020
год. до изплащането на задължението, 25.00 лева и 360.00 лева- разноски за държавна такса
и адвокатски хонорар. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който
е предмет на настоящия правен спор.
Ответникът възразява, че няма доказателства договорите да са прекратени
предсрочно, както и че представените фактури не доказват размера и изискуемостта на
вземането на ищеца. Прави и възражение за прекомерност на претендираната неустойка.
За потребените от ответника услуги по тези два договора ищецът е издал две
фактури. Първата е с номер № **********/25.04.2019 год. на стойност 47.77 лева и е за
неплатени абонаментни такси за двата предпочетени номера, посочени по- горе. Тъй като
ответникът е извършил частично плащане в размер на 14.49 лева, ищецът претендира 33.28
лева по тази фактура.
Втората фактура е с номер **********/25.06.2019 год. е на стойност 568.60 лева, но
от нея се претендират само 493.35 лева, които включват: 79.98 лева- неустойка в размер до
три месечни абонаментни такси; 174.88 лева- разлика между цената на устройство марка
NOKIA 2.1 Dual Grey Silver без абонамент и заплатената при предоставянето му на
преференциална цена, 43.56 лева- неустойка в размер до три месечни абонаментни такси;
194.93 лева- разлика между цената на устройство марка TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8
4G Yellow без абонамент и заплатената при предоставянето му на преференциална цена.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
2
изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели
да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*** от 17.01.2019 год. и Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359******* от 02.03.2019 год. въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
В сключените между страните договори са посочени избраният от потребителя
абонаментен план и дължимата месечна абонаментна такса. В т. 5 на всеки от
първоначалните договори за мобилни услуги са посочени идентификационните номера на
активните CHM карти, които Д. В. П. е получил при сключването им, даващи достъп до
мобилната мрежа на оператора. От това следва, че мобилният оператор е изпълнил
задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е осигурил достъп на потребителя
до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги.
Насрещните задължения за ответника по договорите за мобилни услуги са да заплаща
месечната абонаментна такса, както и мобилните услуги извън пакет, когато такива са
използвани. Съгласно т. 23, б. „б" от Общите условия на Теленор България ЕАД, които са
приети от потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е
сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен
план. Следователно месечните абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване
на договора за мобилни услуги, след като П. е получил достъп до мрежата на оператора-
факт, който не се оспорва от него. В случая не са налице потребени мобилни услуги извън
месечния абонаментен план, поради което се претендират само такси. Размерът на
вземанията се установява от договорите за мобилни услуги, където са посочени размерите на
дължимите месечни абонаментни такси.
Фактът на предоставяне на устройствата NOKIA 2.1 Dua1 Grey Silver и TABLET
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Ye11ow се установява от представените договори за мобилни
услуги.
Сумите за неустойки и за разлика в цената на мобилно устройство се претендират
поради неизпълнението от страна на ответника по договорите за мобилни услуги на
задължението за плащането на изискуемите абонаментни такси.
Ответникът не спори и не ангажира доказателства, че е изпълнил задълженията си по
договора за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни такси, поради което
мобилният оператор е начислил процесната неустойка, която не надвишава три месечни
абонаментни такси и поради това не е прекомерна.
Особеният представител намира исковете за неоснователни и недоказани, оспорвайки
доказателствената сила на фактурите. Те обаче не са основание на вземанията, а сключените
3
между страните договори, както е посочено и в исковата молба, и в допълнителното
становище на процесуалния представител на ищеца.
Съдът намира, че всички вземания са изискуеми, тъй като е изтекъл срокът за
заплащане на месечните фактури, а ответникът не ангажира доказателства това да е сторено.
По отношение на претендираните суми, представляващи разликата между цената на
предоставените устройства без абонамент и преференциалната цена, на която същитe са
предоставени, в т. 7 на всеки от договорите е посочено какви
устройства се предават на абоната, каква е тяхната стандартна цена, каква е
преференциалната цена и размера на направената отстъпка. В случая всяко устройство е
предоставено с отстъпка, като мобилният оператор е очаквал в замяна на това изпълнение
на сключеното споразумение за целия срок на действие от 24 месеца. Това не е сторено от
ответника, който е преустановил плащанията на месечните си абонаменти, а е получил
устройства с обща отстъпка над 500.00 лева. Поради това, на основание т. 11, 6. 6) от
договорите, мобилният оператор начислява претендираните разлики в цената на мобилните
устройства, като е видно, че размерът им е по- нисък от този на направените отстъпки.
Поради изложеното исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото производство,
които са в размер на 385.00 лева в заповедното производство (възнаграждение за адвокат на
заявителя и държавна такса) и 785.00 лева в исковото производство (депозит за
възнаграждение на особен представител на ответника, за възнаграждение за адвокат на
ищеца и държавна такса), съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК или общо 1170.00
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж. к.
Младост, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.Ш. от
АК- София и ответника Д. В. П., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. K*X*L* №
22, вх. 1, ет. 15, ап. 82, че ответникът дължи на ищеца вземането по заповед № 262162 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.12.2020 год. по ч.гр. д. №
5602/2020 год. по описа на РРС, а именно: 526.63 лева по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*** от 17.01.2019 год. и Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359******* от 02.03.2019 год., за които са издадени фактура №
**********/25.04.2019 год. и фактура № **********/25.06.2019 год., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 30.11.2020 год. до изплащането на задължението.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН ********** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град София, район Младост, ж. к. Младост, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.Ш. сумата 1170.00 лева,
представляваща разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5