№ 7906
гр. С., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110126875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на АДР. В. П. срещу „К. – С“ АД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в следствие на транспортна злополука от 09.05.2016г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното погасяване на вземането.
Ищцата твърди на 09.05.2016г., около 17:50 ч., в гр. С., изпълнявайки
задълженията си на „автоконтрольор към ЦГМ“, да се е качила на автобус по линия №
на спирка „М. С.“, с посока на движение по бул. „С.“ към кв. Божурище, когато след
кръстовището на бул. „С.“ с бул. „П. В.“ , преди спирка „Н. С.“ водачът на автобуса
предприел рязко, аварийно спиране. В следствие на това ищцата била блъсната от
изгубил равновесие пътник и паднала на пода на автобуса, при което получила
следните увреждания – черепно-мозъчна травма с контузия на главата и разтежение на
мускулатурата на околошийните прешлени, контузия на лява тазобедренна става с
натъртване и охлузване и контузия на ляво рамо, причинило разстройство на здравето
за период по-дълъг от 30 дни. Твърди се местопроизшествието да не е посетено от екип
на СДВР – ОПП, но работодателят на ищцата да е провел процедура по КСО, при което
процесната злополука била приета и декларирана пред ТП на НОИ като трудово по
смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Поддържа се след инцидента ищцата да е прегледана в
УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов“ ЕАД, където е освободена за домашно лечение, поради
липса на контузии. Тъй като болките не отшумявали, П. посетила МБАЛ „Бяла
Слатина“ ЕООД където било установено, че състоянието й е след мозъчно сътресение и
й било назначено лечение. Навежда се в следствие на процесния инцидент ищцата да е
чувствало силно главоболие, продължило дълъг период от време, като и към
настоящия момент се твърди да има пристъпи. Твърди се движенията на левия крак да
не са в пълен обем, тъй като в областта на тазобедренната става били болезнени.
1
Последното й създавало неудобство и затруднения в ежедневието. Поддържа, че
отговорност за причинените й неимуществени вреди следва да носи ответника, тъй
като към момента на злополуката линия № е била обслужвана от последния, който е
бил собственика на автобуса и работодател на неговия шофьор. По изложените
съображения моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „К. – С“ АД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва
към дата на процесния инцидент да е бил превозвач по линия №. Твърди, че в
дружеството няма информация за процесната злополука, в това число и за увреден
пътник или нередност. Оспорва в негово превозно средство да е настъпил твърдения в
исковата молба инцидент, да е възложител на превоз на конкретно лице, от чиито
действия или бездействия да са настъпили увреждания на ищцата, служител на
дружеството да е извършило противоправно деяние, в следствие на което за ищцата да
настъпили вреди, оспорва причинно-следствената връзка между поведението на водача
и увреждането здравето на ищцата. Оспорва се и механизмът на настъпване на
твърдяното увреждане, както и връзката между процесни инцидент и твърдяните
заболявания на ищцата. Твърди се, че непосредствен причинител на деликта се явява
пътникът, който е блъснал ищцата, а не водача на автобуса. Счита поведението на
водача да не е противоправно. Излага, че доколкото процесната злополука е трудова
такава, то работодателят носи отговорност да обезщети работника за всички причинени
нему имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че работодателят е следвало да
застрахова ищцата за риска „трудова злополука“. По изложените съображения моли за
отхвърляне на иска. Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представения по делото лист за преглед на пациент в .../....г. е видно, че на
ищцата АДР. В. П. е поставена диагноза: Повърхностна травма на други части на
главата. Анамнеза: по време на работа е получила травма на лицето. Обективно
състояние: главоболие. Изследвания: АН 130/80. Рьо череп фас и па и десен профил.
От амб. лист № .../.... се установява, че на АДР. В. П. е поставена диагноза:
Повърхностна травма на други части на главата. Анамнеза: на ....г. към 18 ч. по време
на работа несъзнателно ударена с лакът в главата при внезапно спиране на автобуса.
Усетила притъмняване, но успяла да се хване за лоста. Когато слязла, повърнала
еднократно. Останало стрелкащо главоболие в челото и тила. Обективно състояние:
ЧМН - б.о. СНР ляво равно на дясно. Плантарен вдясно - лек кимателен Бабински.
Липсва с.м на МРД. Терапия: аналгин, при божа.
От фиш на ЦСМП, Филиал Бяла Слатина № е видно, че АДР. В. П., 48г. е
прегледана от екип на БМП на 20.06.16г. Анамнеза: оплаква се от световъртеж и
главоболие. Неврологичен статус: в съзнание, без отпадна симптоматика, зеници -
нормални. ГКС - отваря очите спонтанно, ориентирана, двигателна реакция -
подчинява се. Дишане - честота 10-24, нормално. СЧ 71, АН 130/80. Допълнителен
клиничен преглед: в добро общо състояние, пулмо - б.о. Кор - РСД. Работна диагноза:
Мениеров с-м. лекарства: Деган 1 амп. Насочена към ОГШ. На гърба на този фиш е
отразена консултация от 20.05.16г. с д-р Каменов - преди около 2 седмици ударена
неволно по главата, след което за кратко време била замаяна, зашеметена. В момента се
оплаква от главоболие, виене на свят. МРД - липсва. Нестабилна при Ромберг с
политане на всички посоки. В съзнание, ориентирана всестранно. Касае се за състояние
2
след Мозъчно сътресение. Церебрастенен симдром... АХ Шст. За КТ на главен мозък.
От резултат от образно изследване от 20.05.16г. - КТ на главен мозък, наливен - на
направените наливни аксиларни срезове на ниво гл.мозък се визуализира една
исхемична зона вляво окципитално /тилно/.
По делото са представени три болнични листа, от които е видно, че на АДР. В. П.
е дадена временна нетрудоспособност от .... до 02.07.16г. с диагноза: Повърхностна
травма на други части на главата.
Представените болнични листа, удостоверяващи временна неработоспособност на
ищцата, както и амбулаторни листа, съдът не обсъжда подробно, тъй като същите са
били предмет на изследване и съобразени от приетото по делото заключение на СМЕ.
По делото е прието заключение по СМЕ с вх. № 86048/29.04.2022 г., което
неоспорено от страните съдът кредитира изцяло като обективно и всестранно
изготвено. Експертът посочва, че от проучената медицинска документация се
установява, че в деня на съобщен инцидент - 09.05.2016 г. при преглед от специалист и
след проведени изследвания на ищцата А.В. Пилъова е поставена диагноза:
Повърхностна травма на други части на главата и че за това увреждане в мед.
документация не са описани морфологични признаци - размер, форма и др. Експертът
дава заключение, че това увреждане може да се приеме, като такова получено в
причинна връзка с инцидента от 09.05.2016 г. Пострадалата е прегледана на следващия
ден -10.5.16 г. и й е поставена същата диагноза, като допълнително е съобщила, че от
травмата е имала еднократно притъмняване и стрелкащо главоболие. В своето
заключение експертът посочва, че на 20.05.2016 г. ищцата е прегледана от екип на
БМП По повод оплакване от световъртеж и главоболие. При този преглед от
специалист е установен положителен симптом на Ромберг и е приета диагноза:
Състояние след Мозъчно сътресение. Церебрастенен симдром. ВБНМК /вертебро-
базиларна недостатъчност на мозъчно кръвообращение/. АХ Ш ст. Насочена е за КТ на
главен мозък. При КТ наливно образно изследване е доказано наличие на исхемична
зона в ляво тилно на мозъка. При така установената КТ находка - исхемична зона в
мозъка тилно, експертът дава категорично заключение (което изрично потвърждава и
в проведеното на 18.05.2022 г. О.С.З.) и приема, че е налице болестно, а не
травматично състояние, като находката и симптоматиката отговарят на преживян
исхемичен мозъчен инсулт в тилната област на главата и че при наличните данни не
може да се прецени точно с каква давност е инсулта. Посочва, че основните причини за
възникване на нарушения в мозъчното кръвообращение са атеросклеротични
изменения стесняващи лумена на кръвоносните съдове, тези промени от
атеросклеротични плаки създават и предпоставки за тромбообразуване /друг рисков
фактор/, други фактори са сърдечно-съдови заболявания и заболявания, протичащи със
склонност към повишена съсирваемост и тромбообразуване. Егзогенните рискови
фактори за иехемичен мозъчен инцидент са тютюнопушенето, алкохолизмът, черепно-
мозъчни травми, медикаменти (хормонални средства, диуретици и др. Сочи, че
артериалната хипертония, каквато диагноза е поставена на ищцата П. е рисков фактор
за възникване както на атеросклеротични промени, така и на сърдечни заболявания.
Теоретично и с оглед факта, че симптоматиката при П. се е изявява наскоро след
съобщения инцидент, дава основание да се подозира връзка между получената травма
на главата и ИМИ. Факта, че непосредствено след инцидента, обаче не е поставена
диагноза черепно- мозъчна травма, дори и в най-леката й форма с мозъчно сътресение,
не позволява да се приеме по безспорен начин, че е била налице такава и респективно
да се приеме този рисков фактор. С оглед на изложенто, вещото лице дава заключение,
3
че повърхностната травма на главата, каквато диагноза е поставена на пострадалата е
резултат от действието на твърд тъпи предмети и получаването и може да стане по
механизъм на удар с или върху такъв, каквито данни се съобщават в искова молба. За
тази травма на ищцата е назначена терапия с аналгин, а на 20.05. от БМП е поставена
една ампула Деган - медикамент против повръщане. Предписаното лечение отговаря
на установените данни за състоянието на пострадалата. След повърхностна травма на
главата симптомите на болка и евентуално отпадналост отшумяват до 1 -2 седмици.
Експертът дава заключение, че установеното по-късно на 20.05.16 г. състояние следва
да се отдаде на преживян исхемичен мозъчен инсулт, за който няма основание да се
приеме , че е в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от .... г. Посочва, че на
ищцата на 20.05.16 г. е поставена диагноза: Артериална хипертония 3-та степен, което
представлява авансирало хронично заболяване на сърдечно-съдовата система. За да
достигне 3-та степен АХ следва да е била налице при П. от години преди инцидента,
като съобразно съобщеното от нея по повод това заболяване тя е тя е приемала редовно
медикаментозно лечение. Това заболяване изисква системно проследяване и лечение с
антихипертензивни медикаменти, като по делото не са предоставени данни за него.
Установения с образно изследване исхемичен мозъчен инсулт, говори и за хронична
мозъчно-съдово патология. Артериалната хипертония е предпоставка за развитие на
ИМИ.
От представени по делото протокол относно резултатите от служебно
разследване на злополука с А.П. (л. 10 ) се установява, че назначената комисия е дала
заключение, че на осн. чл. 55 КСО станалата на 09.05.2016 г. злополука следва да се
деклараира като такава в Терториалното поделение – С. град към НОИ.
От представеното по делото от третото неучастващо по делото лице ЗК „Лев
Инс“ АД се установява, че във връзка с настъпила трудова злополука с А. В. П.. на
09.05.2016 г. по време на изпълнение на служебните й задължения е заведена щета №
..../07.07.2016г. по застрахователна полица № 9109160035301, по която на ищцата е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 30 лева на 09.08.2016 г.
Освен описаните по-горе писмени доказателства, за установяване на
обстоятелствата по настъпване на твърдяното от ищцата вредоносно събитие и
претърпените от нея неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля Румен Лилков Пильов (съпруг на ищцата), С. Хр. К. и Ж. К.
П. (колежки на ищцата.
Свидетелят Р. П€ разказва, че си спомня за инцидент, станал през 2016 г., в който
пострадала съпругата му по време на работа. Непосредствено след инцидента тя му се
обадила и отишли в Пирогов. Имала „удар над лявата вежда“. В последствие се
оказало, че пострадали били и левия й лакът и коляното. Оплаквала се от главоболие,
което продължило около 15-20 дни, пречела й светлината. Била трудно подвижна,
предимно лежала. Не е пряк очевидец на събитието, съпругата му му разказала, че
един човек, без да иска, я ударил по главата в автобуса, защото шофьора натиснал
рязко спирачки.
От показанията на свидетелите С. Хр. К. и Ж. К. П. се установява, че същите си
спомнят за инцидент станал преди около 6 години, през 2016 г. Свидетелките били на
работа и заедно с ищцата проверявали пътниците за редовност в превозно средство по
линия №. Слезли от автобуса, на спирка „Н.“ АД, тъй като имало нередовен пътник. На
слизане от автобуса ищцата П. се държала за главата, не и било добре. Разказала им, че
докато е проверявала пътник, поради рязко спиране на превозното средство,
4
последният си изпуснал ръката от мястото, на което се държи и я удар с лакът в
главата. Обадили се на мъжа на П. да я прибере.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се във
физически болки и страдания, в следствие на нанесено телесно увреждане – черепно-
мозъчна травма с контузия на главата и разтежение на мускулатурата на
околошийните прешлени, контузия на лява тазобедренна става с натъртване и
охлузване и контузия на ляво рамо, причинило разстройство на здравето за период по-
дълъг от 30 дни, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
погасяване на вземането. Искът е процесуално допустим. В исковата молба са
изложени обстоятелства, индивидуализиращи извършения деликт чрез посочване на
конкретното действие на служител/работник на ответника – рязк, аварийно спиране на
абтобуса, което довело до настъпването на неимуществени вреди - изразяващи се в
претърпените болки и страдания по време на лечението. Повдигнатият правен спор е с
правна квалификация чл. 49 от ЗЗД, по който отговорността се носи от възложителя на
работата. В случая ищецът е предявил иска си не срещу делинквента - конкретен
служител/работник в "К.-С" АД, причинил вредите с действието си, а срещу
обвързания с гаранционно-обезпечителна отговорност правен субект, визиран в чл. 49
от ЗЗД. Като работодател на делинквента, ответникът "К. -С" АД по спора има
качеството на възложител на работата. Дефинитивно това възлагане представлява
отделяне на собствената работа и изпълнението й чрез друго лице, което е в интерес на
възложителя и рефлектира пряко в неговата имуществена сфера. При посочената
дефинитивност се изяснява механизма, по който законът определя изключението от
основния принцип, залегнал в нормата на чл. 45 от ЗЗД за поправяне на вредите от
този, който сам ги е причинил и възлага тяхното репариране на правен субект, който
отговаря на друго основание, различно от това на деликвента, но обвързано от
неговите действия, причинили увреждането при и по повод извършената работа. Тази
отговорност е безвиновна и се реализира като произтичаща от правна норма, чийто
фактически състав изисква установяване на определени предпоставки - юридически
факти, а настъпването им винаги води до ангажиране отговорността на обвързания с
нея правен субект. По изложените съображения съдът счита иска за допустим и дължи
произнасяне по неговата основателност.
В тежест на ищцата е да докаже, че в изпълнение на възложената от ответника
работа, служител на „К.-С“ ЕАД са осъществили непозволено увреждане спрямо
ищцата, за което отговоря ответникът, в качеството му на възложител на работата, а
именно - противоправно поведение от страна на служител/служители на ответника;
вреда – претърпяване от страна на ищцата на твърдените от нея неимуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на здравето; пряка и непосредствена причинна връзка
между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди –
претърпените болки и страдания от ищцата да са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение от страна на изпълнителя на работата, възлагане на
работата на прекия причинител от страна на ответника, в изпълнение на която е
осъществено твърдяното от ищцата непозволено увреждане.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента и
5
релевираното възражение за съпричиняване.
Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно
отношение. По своя характер това отношение е законово - нормативната уредба
предопределя съдържанието му, т.е. за възникването му липсват волеизявления,
насочени към пораждане на определени позитивни и разрешени от правото последици.
Непозволеното увреждане е просто, едностранно правоотношение, при което за
пострадалия съществува правото да претендира възстановяване или обезщетяване на
вредите, а за делинквента - насрещното задължение за възстанови или обезщети
пострадалия за претърпените вреди. Непозволеното увреждане като юридически факт
има сложен фактически състав, който обхваща следните елементи: 1) поведение, което
има своя израз в действие или бездействие, поведението следва да е обективирано в
действителността, т.е. да е намерило външнен израз; 2) противоправност -
несъответствие на поведението с императивна правна норма; 3) вина - субективен
елемент, намиращ отражение в психическото отношение към извършеното поведение;
4) вреда, представляваща разликата между състоянието на имуществото, телесната
цялост или личността на увредения след засягането и това състояние, което би било,
ако нямаше засягане, т.е. това е настъпилата промяна в обективната действителност,
която е нежелана за увредения и 5) причинна връзка между поведението и вредата,
която се приема, че съществува когато поведението (действието или бездействие) се
явява това условие, без което вредата не би настъпила и при наличието на което при
нормално стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Причинната
връзка е налице не само когато деянието непосредствено причинява вредата, но и
когато създава условията, реалната възможност от увреждане и тази реална
възможност е превърната в действителност по друга причина (Решение № 963 от
22.04.1996 г. по гр. д. № 2023/1995 г., IV Г.О.).
Съобразно константната съдебна практика (ППВС №7/1959 г. и др.)
юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД, но не
и на основание чл.45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни
работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по
силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от
кръга на посочените лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.).
С доклада по делото, неоспорен от страните на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК са приети за безспорни следните факти и обстоятелства включени в предмета на
спорното материално право: за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че към 09.05.2016г. „К. – С“ АД е бил превозвач в системата на
масовия градски транспорт на гр. С. и е обслужвал линия №.
Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и взаимна връзка, се установи осъществяването на всички елементи от
сложния фактически състав на деликтната отговорност на ответника, в качеството му
на възложител на работата. По делото от събраните свидетелски показания, които са
последователни, непротиворечиви, писмени доказателства и от заключението на
съдебно-медицинска експертиза писмени доказателства, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, безспорно се установи, че на ищцата
са били причинени телесни увреждания като пряка и непосредствена последица от
претърпяна транспортна злополука в автобус на 09.05.2016 г., движещ се по линия № в
гр. С., настъпила след качването на ищцата в автобуса от сп. „Меростанция „С.“, около
17:50 ч., в гр. С., изпълнявайки задълженията си на „автоконтрольор към ЦГМ“, когато
6
след кръстовището на бул. „С.“ с бул. „П. В.“ , преди спирка „Н. С.“ водачът на
автобуса предприел рязко, аварийно спиране.
От обсъдените доказателства поотделно и в тяхната цялост се установи
безспорно, че телесното увреждане, изразяващо се „повърхностна травма на други
части на главата“ е в следствие на рязко спиране от страна на водача на автобуса, което
се потвърждава и от заключението на СМЕ, което дава заключение, че соченото
увреждане може да се приеме, като такова получено в причинна връзка с инцидента от
09.05.2016 г.Фактът, че събитието не е регистрирано в ежедневното сведение за
работата на масовия градски транспорт, не означава, че липсва противоправно деяние,
още посчве от страните по делото не се оспорва, че станалата злополука е декларирана
като трудова в Териториалното поделение – С. град към НОИ. Съдът приема, че
пряката причина за осъщественото телесно увреждане, изразяващо се в повърхностна
рана на главата, претърпяно от ищцата е рязкото спиране на автобуса, собственост на
ответното дружество. Установи се, че действията на шофьора не са били съобразени с
пътните условия, в това число и препятствия по платното за движение, като по този
начин същият е изложил на риск живота и здравето на пътниците в автобуса. Не се
установиха обаче останалите сочените от ищцата увреждания -черепно-мозъчна травма
с контузия на главата и разтежение на мускулатурата на околошийните прешлени,
контузия на лява тазобедренна става с натъртване и охлузване и контузия на ляво рамо
да са в резултат на претърпения на 09.05.2016 г. инцидент. В тази връзка съдът
кредитира изцяло като обективно и всестранно изготвено заключението по СМЕ, от
което се установя, че при така установената КТ находка - исхемична зона в мозъка
тилно, експертът дава категорично заключение (което изрично потвърждава и в
проведеното на 18.05.2022 г. О.С.З.) и приема, че е налице болестно, а не травматично
състояние, като находката и симптоматиката отговарят на преживян исхемичен
мозъчен инсулт в тилната област на главата. Експертът дава заключение, че
установеното по-късно на 20.05.16 г. състояние следва да се отдаде на преживян
исхемичен мозъчен инсулт, за който няма основание да се приеме , че е в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента от .... г. Не се доказаха по делото и
останалите сочени от ищцата увреждания - контузия на лява тазобедренна става с
натъртване и охлузване и контузия на ляво рамо. В тази връзка съдът не кредитира
свидетелските показания на свидетелят Пильов, в частта, в която същият заявява, че в
резултат на процесния инцидент са увредени левия лакът и коляното на ищцата, тъй
като показанията на свидетеля в тази част не се подкрепят от останлаите събрани
писмени, гласни доказателства и изготвеното и прието заключение по СМЕ.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че транспортната злополука е
настъпила в резултат на виновното поведение на служител на ответното дружество,
отговарящ за безопасността на пътниците в обществения транспорт, изразяващо се в
неизпълнение на задължителните нормативни изисквания да не поставя в опасност
живота и здравето на пътниците, както и да контролира непрекъснато превозното
средство, което управлява.
Настъпването на уврежданията на здравето на ищеца и причинната им връзка с
процесния инцидент са установени по делото при съвкупната преценка на приетото
заключение по медицинската експертиза и показанията на разпитаните свидетели.
Експертът посочва, че ищцата е получила повърхностната травма на главата, каквато
диагноза е поставена на пострадалата е резултат от действието на твърд тъпи предмети
и получаването и може да стане по механизъм на удар с или върху такъв, каквито
данни се съобщават в искова молба. За тази травма на ищцата е назначена терапия с
7
аналгин, а на 20.05. от БМП е поставена една ампула Деган - медикамент против
повръщане. Предписаното лечение отговаря на установените данни за състоянието на
пострадалата. След повърхностна травма на главата симптомите на болка и евентуално
отпадналост отшумяват до 1 -2 седмици.
Що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва
да бъде заплатено на ищцата от ответното дружество, то същият размер, както
повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Размерът на претърпените от нея болки, страдания и неудобства следва да се определи
към датата на настъпване на процесния инцидент - 08.09.2011 г. Съгласно практиката
на ВКС понятието "неимуществени вреди” включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни и емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт
за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се
определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото
му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава. Като има предвид настипилите увреждания и възстановителен период за
ищеца 91-2 седмици), останалите негативни последици за ищеца от деликта в житейски
и психологичен план, както преживения страх и уплаха при самото настъпване на
инцидента, съдът намира с оглед критериите на чл.52 ЗЗД, че сумата от 600,00 лв.
представлява справедливо обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. От
представеното по делото от третото неучастващо по делото лице ЗК „Лев Инс“ АД се
установи, че във връзка с настъпила трудова злополука с А. В. П.. на 09.05.2016 г. по
време на изпълнение на служебните й задължения е заведена щета № ..../07.07.2016г.
по застрахователна полица № 9109160035301 на ищцата е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 30 лева на 09.08.2016 г. Това заплатено обезщетение следва да
бъде отчетено, с оглед на което искът е основателен за сумата от 570 лева, а следва да
се отхвърли до пълния му размер.
Възражението на ответната страна за съпричиняване на вредите от ищеца е
неконкретно-не се сочи с какво свое поведение той е допринесъл за настъпване на
процесния инцидент или на вредите от него, доколкото това възражение винаги следва
да се основава на твърдения за конкретни факти и обстоятелства (така-Решение
№134/18.11.2020 г. по т.д.№1422/2019 г. на ВКС-IІ т.о. и цитираната там съдебна
практика); отделно от това е и недоказано.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. При непозволеното увреждане не важи
правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за отправяне на покана за доброволно плащане, след
която длъжникът изпада в забава, от което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД ще бъде от деня на настъпване на процесния инцидент -09.05.2016 г.. От тази дата
ответнoто дружество е в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху определената сума за неимуществени вреди.
По разноските:
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски по делото
съобразно уважената част от исковете. Ищцата е сторила разноски, както следва:
държавна такса - 400 лева, депозит за СМЕ- 300 лева и 100 лева –депозити за
свидетели. Следователно ищцата има право на разноски в общ размер от 45,60 лева.
Спрямо същата е предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 2 ЗадВ от М.
8
Д.. Минималния размер за адвокатско възнаграждение при цена на иска от 10 000 лева
на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1/2004 г. е в размер на 830 лева. С оглед частичната
основателност на предявената претенция в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 47, 31 лева.
Ответната страна има право на разноски според отхвърлената част на исковете:
същата е претендирала присъждане на разноски за заплатен депозит за вещо лице в
размер на 100 лева, 2бр. съдебни удостоверения в размер на 10 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лева, съгласно представен по делото списък по чл. 80
ГПК и договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е рамките на определения в наредбата минимум. С
оглед на изложеното в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 763,83 лева.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД „К. С“ АД, ЕИК ....,
с адрес на управление гр.С., ул. „М.“..., да заплати на АДР. В. П., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.“ №, вх, ап., сумата от 570,00 лв., ведно със
законната лихва от 09.05.2016 г. (датата на увреждането) до окончателното й плащане -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в увреждания на здравето,
претърпени болки, страдания и негативни психични преживявания - последици от
транспортна злополука, станала в гр. С. на 09.05.2016г., около 17:50 ч., в гр. С., при
изпълняване на служебните й задължения на „автоконтрольор към ЦГМ“ в автобус по
линия №, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 10 000 лв. (над уважената част
от 570,00 лв. до пълния му предявен размер от 10 000,00 лв.) като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „К. С“ АД, ЕИК ...., с адрес на
управление гр.С., ул. „М.“..., да заплати на АДР. В. П., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.“ №, вх, ап. сумата 45,60 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК К. С“ АД, ЕИК ...., с адрес на
управление гр.С., ул. „М.“..., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 47,31 лева, представляваща
дължимата за настоящото производство държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК АДР. В. П., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „К. А. Д.“ №, вх, ап. да заплати на К. С“ АД, ЕИК ...., с
адрес на управление гр.С., ул. „М.“..., 763,83 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
9
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10