№ 132
гр. Пазарджик, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500100 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от Многопрофилна болница за
активно лечение /УМБАЛ/ „Свети Георги“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление на дейността гр. П.,бул. „П.Ш.“ №66 , против Т. Д. Б. , ЕГН **********, от
гр. В. , ул. „А.К. „ № 26.
С Решение № 308 / 14. 11.2022г. на районен съд В. , постановено по гр. д. № 292/2022г. по
описа на същия съд предявения иск е уважен изцяло. Присъдени са разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Т. Д. Б. , ЕГН **********,подадена , чрез
пълномощника на страната .Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност
на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и
нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на районния
съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което
се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови
доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден
чрез пълномощника на страната. В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли съда
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не
1
прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Не правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
противната страна, изразено в писмения отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и събраните
доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие
за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния
съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районен съд В. е сезиран с осъдителен иск за заплащане на направени от медицинското
заведение разходи за предоставена медицинска помощ и медицински услуги ( консултативни
прегледи ,медицински изследвания и лечение ) за периода 01. 02. -02. 02. 2020г.( за един ден).
Правното основание на предявения иск е по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 52 ал. 1 от
Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/.
Какво е установено по делото от фактическа страна?
На основание чл.153, вр. с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, с доклада по делото, районния съд е
приел като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
На 01.02.2020 г. ответницата е била насочена от Спешно отделение за хоспитализиране в„
Отделение по спешна медицина “ към УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД гр. П..
На 02.02.2020г. Т. Б. е напуснала по собствено желание лечебното заведение.
В периода на хоспитализацията( общо 1 ден ) на ответника са извършени множество
медицински изследвания, предоставена е медицинска помощ и медицински услуги
(консултативни прегледи с отделни специалисти,направени са изследвания ,изписани са медикаменти)
Ответницата е лекувана по клинична пътека №197 „Консервативни лечения при остри
коремни заболявания“. Това се установява от приложените по делото медицински
документи (Епикриза, издадена от първа клиника по хирургия, Резултати от изследвания направени през
периода на хоспитализацията и Анамнеза),
Установено е , че стойността на предоставената на ответника медицинска помощ е в размер
на сумата 475,40 лева.( виж Сметка на пациент).
При постъпването си в Болницата на 01. 02. 2020г. Т. Б. е подписала Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ.В Декларация Б. е декларирала ,че е
запозната с обстоятелството ,че ако откаже лечение или напусне клиниката преди да е
завършена съответната клинична пътека НЗОК няма да заплати на болницата оказаната
2
болнична помощ.В декларацията Б. е поела задължението в този случай да заплати на
болничното заведение стойността на дните на престой в болницата и направените разходи за
лечението по ценоразписа на лечебното заведение.
При напускането на Болницата , на 02. 02. 2020г. , Б. е подписала Декларация за това ,че
напуска самоволно болницата , по собствено желание ,въпреки становището на лекуващия
лекар за необходимостта да продължи лечението си в болничното заведение.
Поделото е представен препис на клинична пътека /КП/ № 197 „Консервативно лечение при
остри коремни заболявания“.В КП е посочено ,че минималния болничен престой по тази
КП е 2 дни. Посочено е ,че КП ще се счита за завършена, ако са извършени 3 основни
терапевтични процедури и три основни диагностични процедури .
Правни изводи .
В отговора на исковата молба ответника,чрез своя пълномощник, се позовава на
разпоредбата на чл.90 от ЗЗ , която гласи следното:
-Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, може да откаже по всяко време предложената
медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност.Отказът се удостоверява в медицинската
документация с подписи на лицето.
-В случаите, когато е налице отказ и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да
вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.
-Пациентът може да оттегли отказа си по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност
за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.
Твърди се ,че отношенията между ищеца и НЗОК по заплащане на т.нар. „незавършен
алгоритъм на клиничната пътека" са отношения между трети лица спрямо правата и
законните интереси на ответницата, ето защо същите не могат да бъдат източник на
задължения за ответницата.
Възраженията са неоснователни .
На първо място , следва да се отбележи ,че Декларацията за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ по своята правна природа представлява двустранно
съглашение между болничното заведение и пациента . Това двустранно съглашение има
договорен характер. По силата на чл. 20а ал. 1 от ЗЗД ,договорите имат силата на закон за
тези, които са ги сключили.При положение ,че в Декларацията пациента изрично е поел
задължението да заплати стойността на клиничната пътека, ако откаже лечение или
напусне болницата преди да бъде завършена съответната клинична пътека, сме изправени
пред неизпълнение на договорно задължение по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.По силата на
посочената правна норма кредитора има право да иска реално изпълнение ,заедно с
обезщетение за забавата или обезщетение вместо изпълнение. В случая претенцията на
кредитора е за реално изпълнение на паричното задължение заедно с обезщетение за
забавата.
На второ място , следва да се отбележи ,че прекъсването на лечението е субективно право
на пациента, което е уредено нормативно ( чл. 90 ал. 1 от ЗЗ). Законът не урежда обаче
последиците от прекъсване на лечението и по -конкретно заплащането на оказаните
3
медицински услуги. Никъде в нормативната уредба няма задължение за изпълнителите на
медицинска помощ да лекуват пациентите без да получат заплащане. Така би се получило
неоснователно обогатяване , неоснователно разместване на материални блага в тежест на
изпълнителите на медицинска помощ, а именно-здравноосигуреното лице получава облага,
изразяваща се в извършено медицинско лечение , а лечебното заведение прави разходи за
това лечение , които следва да получи от пациента, след като той е упражнил правото си да
прекъснe лечението си.
Тъй като ответницата е напуснала лечебното заведение по-рано, клиничната пътека е
останала недовършена и стойността на оказаната на ответника медицинска помощ се
определя не общо (като цена на клинична пътека със завършен алгоритъм) , а като отделни
медицински услуги, описани в ценоразписа на лечебното заведение и в приложената към
исковата молба сметка на пациента.
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция , обжалваното решение , като правилно и законосъобразно ще следва
да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание с чл. 7 ал. 2 т. 1 от
Наредба № 1/ 09. 07. 2004г. ( с последващи изменения) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по
въззивната жалба сумата 300 лв , представляваща възнаграждение на един адвокат за
въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 308 / 14. 11.2022г. на районен съд В. , постановено по гр. д.
№ 292/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. Д. Б. , ЕГН **********, от гр. В. , ул. „А.К. „ № 26,да заплати в полза на
Многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Свети Георги“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П.,бул. „П.Ш.“ №66,
сумата 300 лв , представляваща възнаграждение на един адвокат за въззивното
производство .
На основание чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5