Решение по дело №904/2007 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Постъпило е възражение от „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/”, ЕАД за промяна списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б. с, Е., предявени допълнително с молба от 4.12.2014 г. за размер от 14 998, 20лв., представляващи комисионна за управление на кредита за периода от 14.3.2012 г. до 14.4.2014 г., дължими съгл. чл. 2.2. и чл. 3.2 от договор за банков кредит, и за постановяване на определение за приемането им.

Във възражението банката изтъква , че нито законът нито съдебната практика са поставили времево ограничение на целта на уредбата на несъстоятелността – справедливо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Счита, че след като вземанията са възникнали след сроковете за прядявяване на такива по чл. 685 и чл. 688 ТЗ, предвиждащи общо 3 месеца за предявяването им , то допълнително предявеното вземане следва също да се приеме. Сочи, че чл. 688, ал. 3 от ТЗ е неприложим за случая.

Синдикът поддържа становище, че вземането не може да се приеме, тъй като е извън сроковете на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, постановяващ, че възникването на вземания след откриване на производството по несъстоятелност и наплатени на падежа могат да се предявяват до утвърждаване на оздравителен план, срокът за утвърждаване на който е изтекъл, като дружеството е обявено в несъстоятелност. И дори да не се сподели това, то правото да се предявят тези вземания е преклудирано, тъй като е изтекли сроковете /едномесечен и двумесечен/ за предявяването им от настъпилата според твърденията в молбата моменти на изискуемостта им.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С молба вх. № 3956 от 4.12.2014 г. „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/”, ЕАД предявява вземания в производството по несъстоятелност на длъжника „Б. С, Е.. Сочи, че сумата, която предявява в общ размер на 14 998 лв. представлява възникнали и станали изискуеми вземания на основание уговорената в чл.2.2. от договор за банков кредит № 100-561782/8.7.2009 г., дължима комисионна за текущо управление в размер на 0.25 % върху непогасената част от главницата по договора, която се начислява ежегодно в края на всеки 12-месечен период след трансформиране на кредитната линия в анюитетен кредит, считано от 12.4.2010 г.От това според банката следва, че към 12 април на всяка следваща година възниква задължение за кредитополучателя, който е обявен в несъстоятелност, да заплаща дължимата комисионна. Претендира се такава за периода от 14.3.2012 г. до 14.4.2012 г. в размер на 599,92 лв; от 14.4.2012 г. до 14.4.2013 г. в размер на 7 199,14 лв. и от 14.4.2013 до 14.4.2014 г. в същия размер от 7 199,14 лв. От делото е видно, че решение 29 от 2.3.2012 г. е открито производство по несъстоятелност на „Б. с”, Е., а с решение № 4677 от 18.11.2013 г. по чл. 711 от ТЗ е обявен длъжника в несъстоятелност, от което следва че се предявяват вземания, две от които възникнали и с падеж преди обявяване на длъжника в несъстоятелност и едно - след това. Видно от делото е, че с определение от 10.7.2012 г. и от 18.11.2013 г. съдът е одобрил списъците на приетите от синдика вземания, предявени от кредиторите съотв.одобрил е и допълнителен списък. Сроковете по чл. 685 и 688 ТЗ много преди предявяване от „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/”, ЕАД на 4.12.2014 г. на неприетото процесно вземане са изтекли.

С оглед горепосочени факти, обсъдени във връзка с тезите на страните съдът счита възражението срещу списъка за неприемането му за неоснователно предвид следното:

Предявяването на вземанията в производство по несъстоятелност е етап от неговото развитие, обезпечаващ законосъобразното му приключване и е насочен към крайната цел за справедливо удовлетворяване на всички кредитори на длъжника.Приключването на този етап определя по окончателен и непререшим начин кръга на кредиторите, размера на техните вземания и поредността на тяхното удовлетворяване. В ТЗ са уредени три категории вземания – вземания възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, такива възникнали на и след датата на решението за откриване на производството до датата на утвърждаване на оздравителен план и вземания, възникнали след датата на решението за откриване по производство по несъстоятелност до момента на неговото прекратяване.

След като изтекат сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ за предявяване на вземанията, единствената уредена възможност в чл. 695 ТЗ за допълнително предявяване и приемане на вземания се отнася само до определени от закона случаи и в предвидения от закона ред, т. е. в срок, а не - безсрочно и не за всякакви вземания. Това се вземанията, визирани в чл. 687 ТЗ, които служебно се вписват от синдика, а именно вземания на работник или служител, произтичащи от трудово правоотношение с длъжника, и публични вземания, установени с влязъл в сила акт. Процесните вземания не са измежду тях. Следователно в уреждащите несъстоятелността постановки на закона не съществува възможност да се допълва списъка на приетите от синдика вземания с процесните след изтичане на сроковете за предявяването им.Разпоредбата на чл. 639, ал. 1 от ТЗ, според която кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата нарешението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 от ТЗ -е неприложима за настоящия случай. Тя има предвид вземания, възникнали в резултат на непрекратената търговска дейност на длъжника до датата на прекратяването й, което става с решение по чл. 711 от ТЗ, а след това такива вземания са възможни във връзка с управлението и попълване масата на несъстоятелността. Предявеното вземане не попада в тези категории. Ето защо възражението е неоснователно.

А дори да се сподели, наличието на такава възможност за предявяването му, то това е следвало да стане в сроковете по чл. 688, ал. 1 от ТЗ – едномесечен от възникване на на вземането, който следва да е приложим при липса на друг визиран в ТЗ срок. В случая според твърденията на „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/”, ЕАД, възникването и изискуемостта на отделните вземания формиращи размера на предявената комисионата настъпва ежегодно - възникват през съответната година – 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и са с падеж 14.4., от което следва, че те са предявени извън срока, тъй като молбата е депозирана м. декември 2014 г., което е допълнителен аргумент за неуважаване на възражението. Поради споделяне изцяло съображенията на синдика съдът оставя възражението без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Окръжният съд

О п р е д е л и:

Оставя без уважение подаденото възражение от „П. Б. /БЪЛГАРИЯ/”, ЕАД за промяна списъка на неприетите от синдика вземания на кредиторите на „Б. с, Е., предявени допълнително с молба от 4.12.2014 г. за размер от 14 998, 20лв., представляващи комисионна за управление на кредита за периода от 14.3.2012 г. до 14.4.2014 г., дължими съгл. чл. 2.2. и чл. 3.2 от договор за банков кредит и за постановяване на определение за приемането им.

Да се публикува в ТР.

Определението е окончателно.

Председател: