МОТИВИ:
Подсъдимият
М.Х.Д. *** е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194
ал.1 НК, за това, че на 29.05.2015 г.,
в гр. Севлиево, от стълбищна площадка на апартамент на ул. „Искър” № 10, ет.3,
ап.3, е отнел чужди движими вещи – мъжки маратонки – имущество на стойност 15
лева от владението на И.А. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив (чл.29,
ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК).
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Севлиево
заявява, че поддържа обвинението и го намира за доказано по несъмнен начин. Предлага,
при приложение на чл.58а във вр. с чл.55 от НК, на подсъдимия Д. да бъде
наложено наказание не по-малко от девет месеца лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
Подсъдимият М.Д. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и
разбира в извършването на какво престъпление е обвинен. Лично и чрез служебния
си защитник адвокат Й.Й. от АК - Габрово, прави искане делото да бъде
разгледано по реда на глава 27 НПК - Съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, в хипотезата на чл.371 т.2 НПК. В хода
на съдебните прения адвокат Й. се солидаризира с предложението на прокурора за
приложение на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и размера на
наказанието лишаване от свобода.
Съдът, след като съобрази, че са
налице формалните изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие,
уважи искането на подсъдимия и защитника му, и след като разясни на М.Д.
разпоредбата на чл.372, ал.1 от НПК и на основание чл.371, т.2 пристъпи към
предварителното му изслушване. При изслушването подсъдимият Д. признава изцяло
фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимия М.Д., както и
доказателствата, събрани в досъдебното производство - показанията на свидетелите
и други доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Д. ***. Има завършено основно образование. Към
инкриминираната дата не бил трудово ангажиран. От справката за съдимост е
видно, че е осъждан многократно. Последните по време осъждания, които имат
отношение към въведената с обвинителния акт квалификация на деянието са, както
следва:
1. Със споразумение, одобрено с протоколно определение № 152 от
14.07.2010 г. по НОХД № 1136/2010 г. по описа на Районен съд – Ловеч, М.Д. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с
чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което и при приложение на чл.55
от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на
05.12.2011 г.
2. С присъда № 44 от 17.04.2013 г. по НОХД № 597/2013 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново, влязла в сила на 08.05.2013 г., М.Д. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1,
т.2 вр. с чл.194, ал.1 от НК, за което и при приложение на чл.58а, ал.1 от НК е
осъден на две години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в
затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. Наказанието
е изтърпяно на 03.11.2014 г.
На
29.05.2015 г. подсъдимият Д. пристигнал на автогарата в гр. Севлиево. По негови
твърдения пътувал от гр. Стара Загора към гр. Ловеч. Разполагал със свободно
време до тръгването на автобуса за гр. Ловеч, поради което решил да се разходи
из гр. Севлиево. Около 11.50 часа се озовал пред триетажна кооперация, намираща
се ул. „Искър” № 10. В ап.3, намиращ се на третия етаж на сградата, живеел
пострадалият И.И.. Подсъдимият Д. влязъл през незаключената входна врата на жилищната
сграда и се качил на третия етаж. На стълбищната площадка пред вратата на
апартамента на свидетеля И., видял чифт мъжки маратонки. Същите били
собственост на пострадалия. Подсъдимият ги взел и ги сложил в раница, която
носел със себе си, след което напуснал жилищната сграда. Когато се отдалечил и
стигнал до кофи за смет, премерил отнетите от него маратонки. Установил, че са
твърде големи, за да ги носи, поради което ги изхвърлил в контейнера за боклук.
Междувременно
свидетелят И. забелязал, че събутите от него маратонки не се намират пред
входната врата на апартамента му. Усъмнил се, че е извършена кражба. Тъй като
имало монтирано видеонаблюдение около сградата и във входа, където живеел,
започнал да преглежда видеозаписите. Тогава видял как непознато за него лице е
влязло във входа на блока и взело маратонките му. Свидетелят И. се обадил на
брат си и на колегата си – свидетелите Е.Е. и Д.Н.. Съобщил им за кражбата,
като описал лицето, което е видял на записа от камерите. По-късно през деня св.
Е.Е. разпознал подсъдимия Д. в близост до Кооперативния пазар в Севлиево и се
обадил на брат си и на св. Н.. Тримата свидетели отишли при подсъдимия Д., за
да разговарят за случилото се. Пред тях подсъдимият признал, че е отнел
маратонките и ги завел до контейнера с боклук, където ги изхвърлили, но вещите не
били там.
Според заключението на изготвената от в.л. инж. Д.Д. съдебно-оценъчна
експертиза, което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано и
законосъобразно, средната пазарна цена на маратонките към м. май 2015 г. е 15
лв.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия М.Д. на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Неговите самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите И.И., Е.Е.
и Д.Н., както и видеозаписа от охранителна камера, предаден от св. И.И. с
протокол за доброволно предаване от 30.05.2015 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи: Съдът счита, че по безспорен и категоричен
начин по делото се установява, че подсъдимият М.Д. на 29.05.2015 г., в гр.
Севлиево, от стълбищна площадка на апартамент № 3, намиращ се на ул. „Искър” №
10, ет.3, отнел чужди движими вещи – чифт мъжки маратонки – имущество на
стойност 15 лв., от владението на И.И. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, с
което както от обективна, така и от субективна страна е осъществил признаците
от състава на престъплението кражба. Съдът намира, че деянието е
осъществено в условията на опасен рецидив в двете хипотези на чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК, което се обуславя от осъжданията му по споразумението по
НОХД № 1136/2010 г. по описа на Районен съд – Ловеч и след това с присъдата по
НОХД № 597/2013 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. От субективна
страна подсъдимият Д. е действал при пряк умисъл на вината, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването на тези последици.
По изложените правни съображения съдът призна подсъдимия М.Х.Д. за
ВИНОВЕН в извършване на престъпление кражба по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, за което следва да носи
наказателна отговорност.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието и на подсъдимия, неговите подбуди, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. с чл.194, ал.1 НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години.
Извършеното престъпление е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е със
завишена степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпни деяния. Като отегчаващо обстоятелство съдът
има предвид наличието на осъждания на подсъдимия Д. за престъпления от общ
характер, извън тези, определящи квалификацията на деянието, предмет на
настоящото обвинение като извършено при условията на опасния рецидив. В случая
е налице изключително смекчаващо обстоятелство – ниската стойност на вещите,
предмет на престъплението. Самопризнанието на подсъдимия, предвид провеждането
на съкратено съдебно следствие, не следва да се отчита като смекчаващо. При
съвкупната преценка на изложените обстоятелства, съобразявайки наличието на изключително
смекчаващо такова, при което така предвиденото наказание със специален минимум
от две години лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко, съдът определи
наказанието на подсъдимия М.Д. при приложение на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК, в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са налице условията за
приложението на чл.66 ал.1 от НК, пречка за което са предходните осъждания на
подсъдимия на лишаване от свобода. Поради това М.Д. следва да изтърпи наложеното
му наказание лишаване от свобода в ЗАТВОР или в ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП
при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, което следва от разпоредбите на чл.60 ал.1 и
чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 НК.
На
основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия М.Х.Д. да заплати направените по
делото разноски, от които 20 (двадесет) лв. за явяване на вещото лице в с.з. в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Севлиево и 61.18
(шестдесет и един лева и 18 ст.) лв. за изготвяне на оценъчната експертиза по
сметка на ОД на МВР – Габрово.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: