Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 983 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че сключил с ответника множество
договори – 8 на брой. Твърди, че е налице неизпълнение по договор от 15.12.2014
г. за покупка на общо 100 бр. ПОС Терминала „Ingenio /50 IWL 220+50 ICT 220/ + GPRS модул +
Безконтактна апликация“, като доставката на терминалите е следвало да се
извърши от ответника до ищеца чрез съставянето на приемо-предавателен
протокол. Твърди, че заплатил горепосочените устройства на ответника. С писмо
от 18.04.2016 г. уведомил ответника, че е в забава да представи устройствата,
както и за извършени от последния други нарушения. Посочва, че с писмо от
04.05.2016 г. била определена нова дата за предоставяне на липсващите
устройства, а именно 12.05.2016 г. от 10.00 часа, но ответникът не ги върнал,
въпреки че е получил плащане от страна на ищеца. С електронна кореспонденция от
13.11.2017 г. въпросът бил повдигнат отново, но без да има реакция от страна на
ответника. Твърди, че поканил с писмо ответника да изпълни доброволно
задължения си в срок до 01.10.2018 г., но въпреки, че писмото било редовно
връчено, ответникът нито предал закупените, но недоставени устройства, нито
възстановил сумата за тях, която е получил от банката. Посочва, че с електронно
писмо от 01.03.2019 г., получено от ответника, с цел избягване на всякакво
съмнение, прекратил договорните отношения с ответника. Счита, че ответникът е в
неизпълнение да предаде на банката заплатените 73 устройства, които са на обща
стойност, заплатена от ищеца, в размер на 20 148 евро или сумата от
39 406,13 лева. Твърди, че е изпълнил задълженията си по чл. 87 ЗЗД и
многократно е предоставил възможност на ответника да изпълни, като след близо
пет години е загубил интерес от изпълнение на договора. Поради това още веднъж
твърди, че разваля процесния договор поради това, че
няма интерес от изпълнението му. Едновременно с това счита, че ответникът няма
техническа и бизнес възможност да изпълни задълженията си по процесния договор. Налице е отпадане на правното основание,
въз основа на което е заплатена на ответника горепосочената сума, поради това „Е.А.“
ЕООД дължи нейното връщане. Едновременно с връщане на сумата ответникът дължи и
законна лихва за забава. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с
което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на
39 406,13 лева, която сума е платена на отпаднало основание, тъй като
ответникът не е доставил 73 ПОС устройства, всяко едно с единична цена от 230
евро без ДДС, която цена е била заплатена от банката и законна лихва за забава
в размер на 9 943,89 лева за периода от 13.05.2016 г. до 07.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до пълно погасяване на
задълженията. Претендира разноски. С влязло в сила протоколно определение от
17.02.2020 г. производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК по
предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът не подава отговор на
исковата молба. Със становище от 18.11.2019 г., преди насроченото първо съдебно
заседание, управителят на „Е.А.“ ЕООД иска да бъде отложено разглеждане на
делото, като заявява, че ищецът е канен многократно да си вземе ПОС терминалите
от офиса им, но той отказал. В проведеното първо редовно съдебно заседание
ответникът не изпраща представител.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
в процеса иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, по който ищецът „Б.к.б.“
АД търси връщане от ответника „Е.А.“ ЕООД на сумата в общ размер на 20 148
евро като получена на отпаднало основание, поради разваляне на сключения между
страните на 15.12.2014 г. договор за покупка на общо 100 бр. ПОС Терминала „Ingenio /50 IWL 220+50 ICT 220/ + GPRS модул +
Безконтактна апликация“.
Съобразно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на
ответника е да установи наличието на основание за получаване, респективно за
задържане на това плащане.
Страните не спорят, а тези обстоятелства се
установяват и от приетите доказателства, че между „Б.к.б.“ АД и „Е.А.“ ЕООД са
съществували договорни отношения по сключени договори, включително по процесния договор от 15.12.2014 г.
Установява се, че на 15.12.2014 г. страните са
подписали договор, с който ответникът като продавач се е задължил да достави и
продаде на ищеца като купувач 100 бр. ПОС Терминала „Ingenio /50 IWL 220+50 ICT 220/ + GPRS модул + Безконтактна апликация“,
срещу заплащане на цена от купувача. С чл. 2 продавачът се е задължил да
предаде 100 бр. Терминали на купувача или на упълномощено от него лице до 5 дни
след сключване на договора. С чл. 4, ал. 1 е предвидено, че цената на 100 бр.
ПОС Терминали „Ingenio /50 IWL 220+50 ICT 220/ + GPRS модул + Безконтактна апликация“,
дължима от купувача, е в размер на 23 000 евро при единична цена в размер
на 230 евро, в която цена не е включен ДДС.
Не се
оспорва, а същото е видно и от приетите по делото фактура №
**********/15.12.2014 г. и платежно нареждане, че по процесния
договор ответникът е получил плащане на цялата договорена цена от
53 980,91 лева с ДДС.
С покана от
18.04.2016 г. ищецът е поискал от ответника да достави забавените стоки,
включително и процесните ПОС Терминали.
Видно е, че
с покана от 14.09.2018 г., изпратена до „Е.А.“ ЕООД чрез ЧСИ М.Ц.ищецът е
поканил ответника да изпълни доброволно задълженията си към „Б.к.б.“ АД като в
срок до 01.10.2018 г. предаде под опис на служител на банката, на конкретно
посочен в поканата адрес, всички закупени и заплатени, но недоставени терминали
ПОС устройство – общо 73 бр., закупени с фактура № **********/15.12.2014 г. В
случай, че не се доставят устройствата, ищецът е поискал да му бъде
възстановена сумата в общ размер 39 406,13 лева.
Представена
е разменена между страните електронна кореспонденция в периода 2018 г. – 2019
г., от която се установява, че процесните стоки не са
предадени на ищеца и че последният е заявил на ответника, че разваля договорът,
сключен на 15.12.2014 г.
С оглед на така ангажираните доказателства, съдът
намира за доказано, че между ищеца и ответника е сключен валиден договор за
доставка на стоки от 15.12.2014 г., по който ищецът е извършил плащане на
цялата уговорена цена в общ размер на 27 600 евро с ДДС или 53 980,91
лева с ДДС. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е изпълнил
задължението си по договора за предаде процесните 73
бр. ПОС Терминали, за които ищецът търси връщане на цената.
По делото са представи покани, от които се доказа, че ответникът е канен от
ищеца да изпълни задълженията си по договора, включително и изявления, че
договорът се счита развален между страните.
При тези данни, а и с оглед поддържаното с предявената искова молба, съдът
намира, че ищецът е упражнил надлежно потестативното
си право да развали процесния договор за доставка,
сключен на 15.12.2014 г. поради виновно неизпълнение на задълженията от
ответника. Въпреки дадената възможност на ответника да организира защитата си,
по делото не са представени доказателства, че неизпълнението се дължи на
причини, за които „Е.А.“ ЕООД не отговаря. Видно е от приетите доказателства,
че на ответника е даван допълнителен срок да изпълни задължението си, но
предаване на вещите не е осъществено.
Предвид изложеното следва да се приеме, че ответникът е неизправна страна
по процесния договор и изявлението за разваляне,
отправено от ищеца е годно да породи целените с него последици – договорът се
разваля с обратна сила, доколкото не е такъв за продължително или периодично
изпълнение, аргумент от чл. 88, ал. 1 ЗЗД и платената по него сума подлежи на
връщане. Ответникът не е предал на банката заплатените 73 бр. устройства,
поради което следва да върне заплатената за тях цена в общ размер на
20 148 евро. Претенцията на ищеца срещу ответника следва се уважи изцяло, доколкото
се доказа по делото, че претендираната сума в размер
на 20 148 евро е получена от ответника, но е отпаднало основанието за
нейното задържане. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
При съобразяване
постановката на Тълкувателно решение № 4/2014 от 29.04.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което съдът не може да присъди левовата равностойност на сума,
уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи,
и доколкото уговорената цена в договора от 15.12.2014 г. е в евро, съдът следва
да присъди вземането в същата валута. Ето защо искът следва да се уважи за
пълния размер от 20 148 евро.
С оглед изхода на
спора право на разноски има ищецът. От негова страна са извършени разноски в размер
на 1 576,24 лева за заплатена държавна такса по предявения иск за
главница, който е останал за разглеждане, след оттегляне на иска по чл. 232 ГПК, които ще бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва
банкова сметка, ***ните суми, а именно: банкова
сметка *** „Б.к.б.“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД „Е.А.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да
заплати на „Б.к.б.“ АД, с ЕИК:********, с адрес: *** сумата 20 148 евро /двадесет хиляди сто четиридесет и
осем евро/, представляваща
сума платена на отпаднало основание по договор от 15.12.2014 г. за недоставени
73 бр. ПОС устройства, всяко едно с единична цена от 230 евро без ДДС, която
цена е била заплатена от банката, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба 28.05.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.А.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „Б.к.б.“ АД, с ЕИК:********,
с адрес: *** сумата 1 576,24 лева /хиляда петстотин седемдесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени
разноски по делото за държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: