МОТИВИ към Решение №731/27.09.2018г.
по АНД №1992/2018г.
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание И.Б.М. ЕГН: ********** – за това, че на 14.07.2017г. в гр.***потвърдил
неистина в писмена декларация, която по силата на закон /чл.8 ал.2 от Закона за
българските лични документи/ се дава пред орган на властта – компетентен
служител на РУМВР – ***, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
а именно: че на 21.06.2017г. личната му карта с № *********, издадена на
25.04.2012г. от МВР-Плевен е унищожена /изгоряла/ в колата на сина му –
престъпление по чл.313 ал.1 НК.
В хода на
съдебното производство представителят на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН поддържа
внесеното Предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание спрямо И.Б.М. и пледира размера на глобата да бъде в
минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Обвиняемият И.М.,
редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Счита, че не е
извършил деяние по чл.313 ал.1 НК умишлено. Упълномощеният защитник счита, че деянието,
за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност е доказано по
несъмнен начин и пледира М. да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание – глоба, в
размер към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК.
Съдът, като
съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира
за установено следното:
И.Б.М. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан,
ЕГН: **********.
Към 17.05.2017г. на името на
обвиняемия М. имало лична карта № *********, издадена на 25.04.2012г. от МВР-ПЛЕВЕН.
На посочената дата, спрямо М.
била извършена полицейска проверка от страна на свидетелите *** – дежурни служители
на 01 РУМВР – ПЛЕВЕН. В хода на проверката, обвиняемият представил личната си
карта, при което свидетелите *** констатирали, че същата е повредена. Поради
това, срещу И.Б.М. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ №916у от 17.05.2017г. – за извършено административно нарушение
по чл.7 ал.1 ЗБЛД. Издадената на обвиняемия лична карта била иззета със
съставения АУАН.
На 14.07.2017г., обвиняемият И.Б.М.
се явил в РУ на МВР-*** при служителя ***. Поискал да му бъде издадена нова
лична карта. Съзнавал, че издадената на негово име лична карта е иззета от органите
на МВР, но бил решен да се снабди с новоиздаден документ, без да изтъква
действителните причини, поради които не разполага с лична карта № *********. Свидетелят
*** разяснил на обвиняемия, че следва да попълни декларация по чл.8 ал.2 от
Закона за българските лични документи, както и че следва декларираните в същата
обстоятелства да бъдат верни, под страх от наказателна отговорност на основание
чл.313 ал.1 НК. Тогава Обвиняемият саморъчно попълнил и подписал декларация от
14.07.2017г., в която посочил неверни
обстоятелства - че на 21.06.2017г. личната му карта е изгоряла в колата на сина
му ***М..
По-късно на същия ден, свидетелят
*** извършил проверка в информационните масиви на МВР и установил, че считано
от 18.05.2017г. издадената на името на И.Б.М. лична карта с ***е със статус на
документа „унищожен“, с отбелязана причина за това - „повреда на документ“. За
случая била уведомена РП – ПЛЕВЕН, която с Постановление от 21.09.2017г.
образувала досъдебно производство; в хода на разследването, към наказателна отговорност
за престъпление по чл.313 ал.1 НК бил привлечен И.Б.М. ЕГН: **********.
Изложената
фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от
приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в това число:
-
показания на свидетелите ***, ***/л.31
– 37 от ДП/
-
оригинал на Декларация по чл.8 ал.2 от Закона за
българските лични документи от 14.07.2017г. /л.17 от ДП/;
- заключение
по съдебно-графическа експертиза /л.44 – 50 от ДП/, което Съдът приема за
съответстващо на изискванията на НПК, кредитира го и от което се установява, че
ръкописният текст в процесната Декларация е изписан, а подписът в същата
Декларация – положен, от страна на обвиняемия И.Б.М.;
- заключение
по съдебно-психиатрична експертиза /л.53 – 60 от ДП/, което Съдът приема за
съответстващо на изискванията на НПК, кредитира го и от което се установява, че
И.М. не страда и в миналото не е страдал от психично заболяване, вкл. – такова,
резултат от мозъчна увреда и дисфункция; към 14.07.2017г. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи; паметовите
функции на обвиняемия са съхранени, а интелектът – в средния вариант на
нормата, поради което е в състояние правилно да възприема, запаметява и
възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за наказателното производство;
- справка от
ТД на НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОФИС ПЛЕВЕН за задължения по НОХД №1298/1997г. по
описа на РС – ПЛЕВЕН /л.27 от делото/;
- писмени
доказателства във връзка с трудовата ангажираност, движимо и недвижимо
имущество на обвиняемото лице, приобщени от *** /л.30 – 35 от делото/;
- справка за
родствени връзки на обвиняемото лице и заверен препис-извлечение от Акт за
смърт на ***М. /42 – 46 от делото/;
-
характеристична справка за
обвиняемото лице /л.67 - 68 от ДП, л.20 от делото/;
-
справка за съдимост на
обвиняемото лице /л.13 - 14 от делото/.
Съдът
преценява, че от посочените доказателствени материали следват по
безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и
изложени по – горе. Единственият доказателствен източник, който до определена
степен влиза в противоречие с приетата фактическа обстановка са обясненията на
обвиняемия, дадени в хода на съдебното производство. Според застъпената в тях
теза, синът на И.М. /не посочва име/ е починал на дванадесети юли /не уточнява
година/, а на петнадесети юли същата година – бил запален лекия автомобил на
починалия. При тази обстановка М. твърди, че е получил инсулт и в резултат на
това – се объркал, забравил, че в действителност лична карта ***е иззета от
органите на МВР, поради което и декларирал /несъзнателно/ невярно обстоятелство
в процесната Декларация по чл.8 ал.2 ЗБЛД.
Така предадената
накратко теза на обвиняемия, не може да бъде споделена. На първо място,
дадените от негова страна обяснения са изключително хаотични, общи по характера
си и ниско информативни. На второ място обаче, дори информацията, която би
могла да бъде извлечена от тях, не само не намира опора в събраните по делото
доказателствени материали, а напротив – влиза в противоречие с тях. Видно от
представените по делото писмени доказателства, единственият син на обвиняемия М.,
който е починал в миналото е ***М. – на 12.07.2016г. С други думи, касае се за
събитие, предхождащо с една година процесната Декларация, вместо непосредствено
предхождащо подаването й, в какъвто смисъл са дадените от И.М. обяснения. Впрочем,
от същите обяснения се остава с убеждение, че е запален лек автомобил,
собственост именно на ***М., докато в процесната декларация, обвиняемият
саморъчно е посочил, че е запален автомобил на друг негов син – ***М.. Без саморъчно
отразеното в Декларацията по чл.8 ал.2 ЗБЛД да има характера на обяснения по
смисъла на чл.115 НПК и без да му се придава характера на такива, в контекста
на обсъжданата защитна теза на М., то следва да бъде отбелязано. Независимо от
тези лични и семейни проблеми обаче – и независимо от твърдяния от страна на И.М.
прекаран инсулт – заключението по съдебно-психиатричната експертиза е
категорично, че обвиняемият е бил и е в състояние правилно да възприема,
запаметява и възпроизвежда обстоятелства от значение за наказателното
производство, бил е и е в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Следователно, тезата на М., застъпена в
неговите обяснения е не само неубедителна поради изложените вече съображения,
но и недостоверна. Поради това, Съдът приема, че обясненията на обвиняемия в
случая следва да се третират единствено като проявление на правото му на
защита, но не и като надежден доказателствен източник – и не им отдава вяра.
На тази
основа Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият И.Б.М. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.313 ал.1 НК - на 14.07.2017г. в гр.***потвърдил неистина в писмена декларация,
която по силата на закон /чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи/
се дава пред орган на властта – компетентен служител на РУМВР – ***, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: че на 21.06.2017г.
личната му карта с № *********, издадена на 25.04.2012г. от МВР-Плевен е
унищожена /изгоряла/ в колата на сина му.
Престъплението
по чл.313 ал.1 НК е формално и се явява довършено с факта на потвърждаване на
неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено
по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на
Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства. В настоящия случай е налице е деяние, което се е
изразило в действие – излагане на неверни обстоятелства в декларация по чл.8
ал.2 ЗБЛД. Същата разпоредба предвижда, че “ При изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните
работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република
България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или
в дипломатическите и консулските представителства на Република България в
чужбина.“. Следователно, Законодателят е поставил обществените
отношения по декларирането на тези обстоятелства под закрилата на
наказателноправната норма на чл.313 ал.1 НК, т.е. налице е обективният признак,
състоящ се в необходимост от деклариране на обстоятелство по силата на закон,
указ или постановление на МС за удостоверяване на същото обстоятелство.
Както
изпълнителното деяние, така и неговият автор се установяват пряко от показанията
на свидетеля ***, оригинал на Декларация по чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи от
14.07.2017г. и заключение по
съдебно-графическа експертиза. Косвено се установяват от показания на
свидетелите ***.
От субективна
страна, деянието по чл.313 ал.1 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият И.М. е съзнавал, че удостоверява в
нарочна декларация неверни факти и обстоятелства / че на 21.06.2017г. личната му
карта с № *********, издадена на 25.04.2012г. от МВР-Плевен е унищожена
/изгоряла/ в колата на сина му/, съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от лъжливото деклариране и е целял настъпването на
същите последици. Субективната страна на деянието се установява по несъмнен
начин от горепосочените доказателствени материали, от които се установява и
неговата обективна страна; от особено значение в тази насока е заключението по
съдебно-психиатричната експертиза, от което по несъмнен начин следва
вменяемостта на М. както към 14.07.2017г., така и понастоящем.
Следователно,
извършеното от страна на обвиняемия И.Б.М. деяние е съставомерно по чл.313 ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна. Съдът намира вината
на обвиняемия в извършване на това престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред
с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните
предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в
същата разпоредба. На първо място, престъплението попада в кръга на
престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК –
умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до три години или с
глоба от сто до триста лева. На второ място, обвиняемият отговаря на
изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
че същият е осъждан по НОХД №865/1981г. на ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ и НОХД
№1520/1984г. на РС – ПЛЕВЕН, за които осъждания обаче, към 14.07.2017г. са
изтекли възможните срокове по чл.86 и чл.88а НК. Осъждан е и по НОХД
№1298/1997г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, като му е наложено наказание глоба в
размер на 10 000 лева. Видно от представена по делото нарочна справка на
ТД на НАП – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ОФИС ПЛЕВЕН, задължение по НОХД №1298/1997г. не
фигурира в базата данни на институцията и следователно – независимо дали
наказанието е било изпълнено или не, възможните срокове за реабилитация
съобразно чл.88а НК /при съобразяване на задължителните указания, дадени с с
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСНК/,
във всеки случай са изтекли. Ето защо Съдът приема, че към 14.07.2017г.
обвиняемият И.М. се явява неосъждано лице. На трето място, с деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето
защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият И.Б.М. ЕГН: ********** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено административно наказание – глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При
определяне на размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, е
относително ниска.
Личната обществена
опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е относително ниска.
Обвиняемият е неосъждан, но „чистото“ съдебно минало е резултат от трикратно
приложение на института на реабилитацията – обстоятелство, което демонстрира,
че спрямо него вече е упражнявана наказателна репресия, но без достатъчен
ефект. На следващо място, от приобщената характеристична справка се установява,
че М. не се ползва с добро име по местоживеене и поддържа контакти с лица от
криминалния контингент на населеното място; няма данни за упражнявана трудова
дейност. Следователно, съвкупно преценено, личната обществена опасност на
обвиняемия не е ниска по дефиниция, а следва да се прецени като относително
ниска.
Не се събраха
доказателства за обстоятелства, които смекчават отговорността на обвиняемото
лице. „Чистата“ съдимост е абсолютна предпоставка за прилагане на института за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание и поради това, на самостоятелно основание, не може да се цени като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид недобрите
характеристични данни, в т.ч. – неколкократното упражняване на наказателна
репресия спрямо обвиняемия в миналото.
На тази
основа Съдът направи извода, че е налице известен превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, при относително ниска обществена опасност на
деянието и на дееца. Наред с това, Съдът съобрази и събраните данни за
имуществено състояние и трудова ангажираност на обвиняемия – няма данни за
трудова заетост и движимо имущество, налице са данни единствено за притежаван
един брой недвижимо имущество. Съвкупният анализ на всичко това води до извода,
че размерът на административното наказание “глоба” следва да бъде ориентиран
към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК. Същевременно, предвид коментираните
по-горе данни за личната обществена опасност на обвиняемия Съдът прецени, че
размерът на административното наказание следва да бъде над минимума, без
значително да се отклонява от него.
Въз основа на
тези съображения, Съдът призна обвиняемия И.Б.М. ЕГН: ********** за виновен в
това, че на 14.07.2017г. в гр.***потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон /чл.8 ал.2 от Закона за българските лични документи/ се дава
пред орган на властта – компетентен служител на РУМВР – ***, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно: че на 21.06.2017г. личната му
карта с № *********, издадена на 25.04.2012г. от МВР-Плевен е унищожена
/изгоряла/ в колата на сина му – престъпление по чл.313 ал.1 НК, поради което и
на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1500
/ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
Съдът счита,
че така определения размер на
административното наказание е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен
и превантивен ефект И.Б.М., както и възпитателен и предупредителен ефект върху
обществото.
В
съответствие с изхода на наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК И.Б.М. ЕГН: ********** беше осъден да заплати направените по делото
разноски в общ размер на 222,08 лв. /двеста двадесет и два лева и осем
стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН – във връзка с изготвянето на експертни
заключения по досъдебното производство.
По така
изложените мотиви, Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: