РЕШЕНИЕ
№ 2359
гр. Пловдив, 09.12.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Пловдив – ХХVIII състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа административно
дело № 1375/2022 година по описа на съда, докладвано от председателя, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.186, ал.1, т.1 , б. „а“, вр. с чл.
188 от ЗДДС.
Делото е образувано по
жалбата на "Профипет" ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Браниполе,
м.Чаирите, община Родопи, обл. Пловдив, ул.“Лозенград“ №8, депозирана чрез
пълномощника адв. З. срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-87-0114738/14.04.2022г., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с
която на дружеството на основание чл.186, ал.1 т.1 б.А ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект склад и офис, находящи се
в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ №49 /Браниполе 4109 м.Чаирите/“, и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като постановена в нарушение на административно
–производствените правила и в несъответствие с материалния закон, с неговата цел и на принципа за съразмерност при
упражняване на административна дейност, закрепен в чл. 6 от АПК. Твърди се, че неправилно
са интерпретирани установените при проверката фактически обстоятелства по твърдяното
нарушение на чл. 25, ал. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, както и че липсват мотиви относно интензитета на засягане на
държавния интерес, не е посочено каква е превантивната цел,
която се следва от нея и каква е преустановителната и цел. Изложени са обстойни аргументи относно липсата на
материалноправните предпоставки за прилагането на ПАМ, като органът не е изяснил
точният адрес на търговския обект и мястото, на което ще бъде приложена ПАМ. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане
на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от процесуалния си представител адв.З., който поддържа жалбата и
ангажира доказателства. По
същество и в писмено становище застъпва изложените в нея съображения като основания
да се отмени наложената мярка.
Ответникът, Началник отдел "Оперативни
дейности"
Пловдив в Дирекция "Оперативни дейности" към ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрк.С. в съдебно
заседание и представени
по делото писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и ангажира
гласни и писмени доказателства. По
същество счита издадената Заповед за законосъобразна, отговаряща на предпоставките по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а продължителността на мярката мотивирано е съобразена
с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и е определен срок за запечатване на
обекта и забрана за достъп до него, като са изложени достатъчно факти и
обстоятелства за това. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 АПК и
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във
връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
На 27.03.2022г. свидетелят
Н.П.Н., заемащ длъжността „старши инспектор“ в ТД на НАП Пловдив, извършил проверка във връзка със спазването на данъчно-осигурителното
законодателство,
за което от специално регистриран уеб адрес за кореспонденция П._87@абв.бг извършил контролна
поръчка на сайт за електронен магазин с име www.петмагазин.бг на 10
бр пастет за котки с вкус на пиле „Гурме голд“ на обща стойност 18.49 лева, от
които стойност на покупката 13.50 и доставка до офис Еконт 4.99 лева. За
поръчката било получено потвърждение за приемането и с №20538/27.03.2022година.
Извършените действия били документирани с протокол сер.АА
№1693614/27.03.2022година. След получено известие за извършена доставка,
свидетелят Н. посетил офис на куриерско дружество Еконт експрес ООД на адрес в
гр.Пловдив ул.Калиакра №7а. В присъствието на служител на куриерското
дружество, свидетеля Н.К., той отворил получената пратка от търговски обект и установил, че липсва
съставен фискален бон за покупката на поръчаната стока, а единствено е
приложена стокова разписка с №7577/29.03.2022г. от „Профипет“ ЕООД с прикрепена
товарителница за предаването в офис Еконт, Автогара Родопи от А.Г.на
29.03.2022година. Извършена е справка в системата ИС на НАП за отчитане
оборотите от продажби в брой на „Профипет“ ЕООД, като е установено, че е налице
регистрационен номер за обекта с №4138462, ИН на ФУ ZK041902, с ИН на ФП 50047485. Не било установено
сключено споразумение за Еконт експрес ООД за изплащане с наложен платеж чрез
пощенски паричен превод, който да замества фискалния бон. Представено било Договор
за споразумение за изпълнение на услуга „Онлайн продажби с наложен платеж без
касов апарат“, в сила от 15.04.2015година с код ВТ0121С1. В него е посочено, че
то урежда регистрацията и отчитането от пощенския оператор осъществяваните от
„Профипет“ЕООД продажба на стоки и услуги по пратки с допълнителна услуга
„наложен платеж“, като се приемат пратки с наложен платеж срещу системен бон,
като едва при предаване на стоката на крайния получател, на следващият работен
ден се извършва и плащането към клиента „Профипет“ ЕООД.
Извършена
е проверка на място в обект офис и склад на дружество „Профипет“ ЕООД, намиращ
се в с.Браниполе м. Чаирите, като е посочен като наличен за това място и друг
административен адрес- гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе №49. Установени са, че
електронният магазин извършва дейност посредством приемане на поръчки на два
броя компютърни конфигурации, свързани с ФУ рег.№ 4138462. От обясненията на А.Г.е
установено, че тя е изпратила пратката само с издадена стокова разписка, но не
и с приложен фискален бон, защото сумата постъпва по банков път. Касова бележка
издавали само при плащане през системата на Епей. При зивършена справка с
системата на НАП за ФУ с рег.№4138462 за дата 29.03.2022г не е установено да е
издаван фискален бон. Извършена е проверка на касовата наличност, която не е
констатирала разлики. За проверката е издаден протокол №0007620/31.03.2022г.. Получена
е и справка от Еконт експрес ООД за периода 01.03.-31.03.2022година за
извършените продажби с наложен платеж по
доставки от Профипет ЕООД
От
така изяснените обстоятелства е прието за
установено, че като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
дружеството е извършило нарушение на чл. 25, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт, поради това, че
не е издало съответния документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС, а именно
фискална касова бележка от фискално устройство или издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност /системен бон/. Предвид
установените обстоятелства Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП, е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № ФК-87-0114738/14.04.2022г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена ПАМ "Запечатване на търговски обект" – склад и
офис, находящи се в гр.Пловдив
ул.Кукленско шосе №49 /с.Браниполе 4109, местност "Чаирите"/ и "Забрана за достъп до него за срок от 14 дни“. Заповедта е била връчена на дружеството на 09.05.2022 г., видно от представената с нея разписка, а жалбата против нея е
подадена направо
в съда на 23.05.2022г.. В
хода на съдебното производство се представиха писмени доказателства:
справкаизх.№167/27.09.2022г. на Кмет на с.Браниполе, че на територията на село
Браниполе, община Родопи обл.Пловдив няма административен адрес улица Кукленско
шосе №4, както и Удостоверение №46/09.03.2018г за въвеждане на строеж в
експлоатация, намиращ се на територията на с.Браниполе, м.Чаирите в конкретно
посочено УПИ.
По делото са събрани писмени доказателства, като е
приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка и са
приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите Н.П.Н. и Н.М.К.,
които съдът кредитира като непредубедени, обективни, логични, взаимнодопълващи
се, съответни на събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, като
прецени събраните доказателства поотделно и в съвкупност, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт, за който не е предвиден задължителен административен ред за
оспорване, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1
от АПК., с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона, като съгласно чл. 168,
ал. 2, съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в
настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
предоставените му правомощия. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото
Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. /изменена със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г./, Изпълнителният директор на НАП е определил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по
чл. 186 ЗДДС. Разглежданият административен акт е издаден от началник на отдел
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на
НАП, оправомощен по силата на горната заповед на изпълнителния директор на НАП.
Оспореният административен акт е в установената писмена форма и съдържа
информация относно наименованието на органа – издател, неговия адресат,
изложение на обстоятелствата, относими към предпоставките за прилагане на
принудителната мярка, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис
на лицето с означена длъжност.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че в случая са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели и до неправилно приложение на
действащите материални разпоредби на закона и до несъответствие с неговата цел,
които представляват основание за отмяна на оспорената ЗППАМ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, действаща и към
момента на издаване на оспорената заповед, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът
и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006
г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По силата на чл.
3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 2 от Наредбата задължава лицата по чл. 3, ал. 1 в
случаите на разносна търговия задължително да издават фискална касова бележка от ФУ
,
която се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача
при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. Съгласно чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.
Цитираните
разпоредби обуславят извод, че при установено по съответния ред неспазване на
задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка
от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност,
налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до
него. В настоящия случай нарушението е установено от органите по приходите при
извършена в обекта проверка, обстоятелствата от която са отразени в протоколи серия АА, №1693614/27.03.2022г. и №0007620/31.03.2022г. Този протокол, когато е съставен по установения ред
и форма от органите по приходите, в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Няма спор,
че в случая този протокол е съставен от оправомощено длъжностно лице, в
установената форма, като фактите и
обстоятелствата отразени в него са на база възприетото при
проверката като действия по служебно събиране на доказателства
за изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая. Същевременно
необосновано се приема, че от страна на проверяваното дружество не са
изпълнение изискванията на чл.25 ал.2 от Наредба №Н-18/2006г на МФ. Случаите,
при които следва да има издаден фискален бон не включва тези, при които
плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на
мястото на предаване на стоката или услугата.От представеното между Профипет
ЕООД и Еконт експрес ООД споразумение за изпълнение на услуга „Онлайн продажби
с наложен платеж без касов апарат“ се установява, че отчитането на продажбата
следва да бъде на мястото на предаване на стоката, а сумите постъпват по банков
път. В този смисъл са и обясненията на служителя А.Г., които неясно защо не са
били проверени. В този смисъл основателно е възражението за неправилно
възприемане на фактите и обстоятелствата по действително случилото се.
От друга страна действително липсват дори в минимална
степен мотиви, относно продължителността на мярката, независимо, че същата е в
рамките на законово определения срок до 30 дни. Докато при прилагането на ПАМ
от вида на процесната административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, то определянето на срока /продължителността/ на мярката е в
условията на оперативна самостоятелност, като по аргумент от изискването по чл.
186, ал. 3 от ЗДДС за налагането на ПАМ с мотивирана заповед, правоприлагащият
орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и относими факти и обстоятелства,
от значение за индивидуализиране срока на ПАМ, съответно да обоснове
определената със заповедта продължителност на срока на действие на мярката.
След като в правомощията на органа е по целесъобразност да определи
продължителността на наложената ПАМ, то следва в тази насока да са изложени
конкретни мотиви, въз основа на които да бъде извършен контрол за
съответствието на акта с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. В случая не са
изложени дори общо формулирани изявления, които да имат характера на същински
мотиви, като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния
случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на
нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на
интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на
ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок
на мярката около средния размер, който е значително по-голям от минимално
установения в закона, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква
е тяхната тежест. Липсва конкретизация за това какъв е реализирания през деня
оборот и как се отнася спрямо оборотите от предходни дни, къде се намира
обектът, какъв е видът и характерът на осъществяваната търговска дейност, каква
клиентела има, търговецът извършвал ли е друго нарушение по Наредбата или други
фактически обстоятелства, които биха били релевантни към преценката за
определяне на срока на ПАМ около средния размер.
Неизлагането
на конкретни и относими фактически основания за определената продължителност на
срока на ПАМ, представлява нарушение на изискването за мотивираност по чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание
за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна. Отделно от това при установено
за първи път нарушение и липса на констатации от него да са произлезли
определени вредни последици за фиска, както и предвид обстоятелството, че не са
констатирани други нарушения на данъчното законодателство, налагането на ПАМ –
запечатване и забрана достъпа до търговския обект за срок от 14 дни, е очевидно
несъразмерно на нарушението, т. е продължителността на ПАМ не е в разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и
охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени
отношения. В случая не са представени доказателства, липсват и твърдения за
трайно противоправно поведение на търговеца, относно нарушаване на данъчното
законодателство, с избягване на дължими данъци върху реализираните обороти, а
от извадения междинен финансов отчет е установена идентична разчетена касова
наличност от ФУ с фактическата наличност в касата , без констатирана разлика. В този смисъл обосновано е и възражението, че е нарушен принципът на съразмерността, законодателно
регламентиран в чл. 6 АПК. Прилагането на ПАМ като израз на административна
принуда трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. Липсата на мотиви относно продължителността на действието на
ПАМ, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава
съда от възможност да установи дали актът, в тази му част е в съответствие с
целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК поради което е налице порок, обосноваващ
незаконосъобразност на оспорената заповед. В този смисъл е последователната
практика на ВАС относно приложението на принудителни административни мерки по
различни закони, които предвиждат налагането на ПАМ. /напр. Р. № 12902 от
07.10.2013 г. по адм. д. № 2972/2013 на ВАС, Р. № 1498 от 11.02.2016 г. по адм.
д. № 15324/2014 г., VІІІ отд. на ВАС, Р. № 7288 от 16.05.2019 г. по адм. д. №
1408/2019 г., Р. № 13957 от 11.11.2020 г. по адм. д. № 8076/2020 г. и др. /.
Основателно
е и възражението, че в издадената Заповед за ПАМ неясен и объркващ е адреса, на
който тя би следвало да бъде изпълнена, в който смисъл са и приобщените писмени
доказателства в хода на съдабното производство. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че ответникът е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход
на спора и при своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него
разноски. По делото е представен списък с разноски за такива в размер на
1080 лева- по договор за правна помощ от
10.05.2022г.
и доказателства за плащане за заплатен
адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 /хиляда/ лева, което
е сътоветно на изискванията на чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г за минималните
размери на давокатските възнаграждения, както и 50, 00 /петдесет/ лева ДТ за завеждане на делото и 30 лева депозит за свидетели.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-87-0114738/14.04.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни
дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която на "Профипет"
ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.186, ал.1 т.1 б.А ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект склад и
офис, находящи се в гр.Пловдив, ул.“Кукленско шосе“ №49 /Браниполе 4109
м.Чаирите/“, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите ДА ЗАПЛАТИ на "Профипет"
ЕООД, ЕИК117682147 сумата от 1080.00 /хиляда и осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: