Р Е Ш Е Н И Е
№260248 31.12.2021г.
гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от
съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 461 по описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на
жилищна сграда „О.Р.“, с Булстат ........, с адрес: с.Равда, ПК 8238,
общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“С.“ № 1, сграда „О.Р.“, представлявана от
управителя С.Н.У., подадена чрез процесуалния им представител – адв.Ц.М. ***,
със съдебен адрес:*** против С.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се
сочи, че ответникът Т. е собственик на самостоятелен обект в сграда „О.Р.“, с
идентификатор 61056.501.413.2.6 по КККР на с.Равда, представляващ Апартамент №
Е.1, с площ от 91,89 кв.м, ведно с 2,1993% идеални части от общите части на
сградата.
Сочи се, че с
Решение на Общото събрание на Етажната собственост /ЕС/ на сграда „О.Р.“,
проведено на 15.01.2019г., било прието всеки етажен собственик да заплаща
годишна такса за поддръжка и управление на общите части в ЕС в размер на 9
/девет/ евро на кв.м или общо 827,01 евро и такса фонд „Ремонт и
обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“, която за ответника Т. съобразно
притежаваните от нея идеални части от общите части на сградата възлизала в
размер на 86,32 лева. Съгласно решението, срока за плащане на задълженията бил
до 15.02.2019г. Твърди се, че решението на ОС на ЕС не е било оспорено и
е влязло в сила.
Сочи се, че от дължимата от ответника Т. такса за поддръжка и управление в размер на
827,01 евро /равняващи се на 1612,67 лева/, изчислени съобразно площта на
процесния апартамент, ответницата заплатила сумата от 200 /двеста/ лева, като
останали дължими 1412,67 лева /724,45 евро/, както и сумата в размер на 86,32
лева, представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени
разходи“.
Неизпълнението от
страна на ответника Т. за заплащане на дължимите от нея суми към ЕС е
мотивирало Управителя на Етажната собственост да подаде заявление за издаване
на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, въз основа на която било
образувано ЧГД № 111/2020г. по описа на РС-Несебър и издадена Заповед за
изпълнение № 62 от 04.02.2020г. В срока по чл.414 от ГПК, ответникът Т. е подала
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу нея заповед
за изпълнение, поради което и на основание чл.415, ал.2 от ГПК съдът е указал
на Етажната собственост да предяви иск в едномесечен срок за установяване на
задължението си.
В изпълнение
указанията на съда бил предявен настоящия иск, с който се моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.Д.Т. с ЕГН
**********, че съществува вземането на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ в жилищна сграда
„О.Р.“, както следва:
-
сумата от 1412,67 лева /хиляда четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща частично неплатена сума за такса поддръжка и управление на
общите части в Етажната собственост, определена с решение от 15.01.2019г. на
Общото събрание на ЕС, сумата от 137,34 лева /сто тридесет и седем лева
и тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
16.02.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането и
-
сумата от 86,32 лева /осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
неплатена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ и Фонд „Непредвидени разходи“,
определена с решение от 15.01.2019г. на Общото събрание на ЕС, сумата от 8,39
лева /осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
03.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
Представят писмени
доказателства. Претендират присъждане на заплатените разноски в заповедното и в
настоящото производство. Правят искане за изискване и прилагане към настоящото
дело на ЧГД № 111/2020г. по описа на РС-Несебър. Сочат банкова сметка ***.
Предявени са искове
с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30,
ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.,
подадена чрез процесуалния й представител – адв.С.Е. ***, с който изразява
становище за недопустимост, необоснованост и недоказаност на предявените
искове, поради което моли същите да бъдат изцяло отхвърлени. Счита, че не е
установена и доказана активната легитимация на управителя, представляващ ищеца,
както и пасивната легитимация на ответника. Сочи се, че с решение по гр.д. №
821/2018г. на РС-Несебър са били отменени всички решения, взети на проведеното
учредително събрание на процесната ЕС, след което не е било проведено
учредително събрание. С оглед на това се моли исковата молба да бъде оставена
без движение.
Независимо от
горното, ответницата оспорва решенията от проведеното на 15.01.2019г. ОС на ЕС,
като нищожни. С оглед на това предявява насрещен иск за прогласяване
нищожността на визираните решения.
Отделно от горното,
ответницата оспорва предявените искове, като неоснователни, като твърди, че от
исковата молба не става ясно как са формирани претендираните от ищеца суми, за
какъв период и въз основа на какви документи за собственост. Сочи се, че
решенията на ОС не били съобразени със законовите разпоредби, претендираните
суми не били разбити на месечни вноски, което препятствало да се установи за
кои периоди не са платени претендираните такси и каква лихва се дължи. Не
ставало ясно и какво е предназначението на фонд „Непредвидени разходи“ и как се
разпределя дължимата от него сума. Твърди се, че ответницата не е била етажен
собственик цяла година, което следвало да се отрази в размера на претенцията
към нея. Наред с това се сочи, че решението, касаещо разходите за управление и
поддръжка било нищожно, тъй като същите включвали и поддръжка на прилежащи
територии и зелени площи, които не били общи части на ЕС. Претендира присъждане
на заплатените по делото разноски.
В срока по чл.131
от ГПК, по делото е постъпил отговор на подадения от ответницата Т. насрещен
иск, подаден от процесуалния представител на ищцовата етажна собственост. С
подадения отговор се оспорва насрещния иск, като недопустим, поради подаването
му след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, с оглед на което
се моли същият да бъде оставен без разглеждане. Независимо от горното се
изразява становище за неоснователност на насрещния иск, поради влизане в сила
на приетите на 15.01.2019г. решения на ОС на ЕС. Наред с това се сочи, че
начина на определяне на претендираните такси е достатъчно ясен, поради което и
сумите са правилно изчислени. Твърди се, че е бил спазен законоустановения ред
за свикване и провеждане на процесното ОС на ЕС, като за протокола от
събранието е изготвено съобщение по чл.16, ал.7 от ЗУЕС, ведно с протокол за
поставянето на същото. Сочи се, че цитираното от ответника Т. *** касаело друго
ОС на ЕС, проведено на 16.07.2018г., което нямало отношение към настоящото общо
събрание. Предвид гореизложеното се моли съда да отхвърли предявения насрещен
иск, като неоснователен и недоказан и да присъди на ищеца заплатените по делото
разноски. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание процесуалният представител на
Етажната собственост на комплекс „О.Р.“ поддържа
исковата молба и отговора на предявения от ответницата инцидентен установителен
иск, ведно с приложените към тях писмени доказателства. Представя нови писмени
доказателства. Претендира присъждане на
заплатените по настоящото дело разноски, както и тези по
заповедното производство, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Процесуалният представител на
ответницата Т. в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба и
предявения насрещен иск от името на доверителката си. Оспорва отговора на
насрещния иск. Също представя нови писмени доказателства. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че депозираната искова молба е
процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити. Неоснователно е възражението за
недопустимост на исковата молба, поради липсата на активна и пасивна
процесуална легитимация на страните. Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, Председателят на
управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в
етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите
части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който
не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. За
тези действия закона не изисква упълномощаване на Председателя на управителния
съвет (управителя) да бъде упълномощаван от общото събрание на ЕС. Видно
от представеният протокол от проведеното на 15.01.2019г. ОС на ЕС, за управител
е избрана С.Н.У., която по
силата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС има право да представлява етажните собственици
пред съда, съответно е процесуално
активно легитимирана да предявява искове против ответницата Т. /л.11 и л.23/. Същата е била управител на ЕС и към датата на депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК, и при депозиране на исковата молба в съда. Едва в хода на
съдебното производство, процесуалният представител на ищеца представя
доказателства за избор на нов управител на ЕС – Ирина Борисова, избрана на
проведеното на 15.08.2021г. ОС на ЕС на комплекс „О.Р.“ /л.84-гръб/. Непредставянето
на доказателства за собствеността на ответника Т. в процесната сграда не е основание за прекратяване на производството по делото, тъй като касае спора по същество. Независимо от това, такива са
приложени към исковата молба – справка от Службата по вписвания при РС-Несебър /л.28/, като в хода на съдебното производство пълномощника на ответната
страна представи и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105 от
26.08.2016г. на Нотариус с рег.№ 208 на НК, с район на действие – РС-Несебър –
л.90-92/.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
По делото не
се спори, а и от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 105 от 26.08.2016г. на Нотариус с рег.№ 208
на НК, с район на действие – РС-Несебър
се установява, че ответницата Т. е собственик на
Апартамент № Е-1, с идентификатор 61056.501.413.2.6, находящ се в с.Равда, общ.Несебър, улица „С.“ № 1, ет.1, със застроена площ от 72 кв.м, ведно с 13,30 кв.м идеални части от общите части на сградата и 4,94 кв.м
идеални части от СПА, както и склад Е1 с площ 1,65 кв.м, като общата площ на
имота възлиза на 91,89 кв.м
/л.90-92 вкл./.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 15.01.2019г. било проведено Общо
събрание на Етажната собственост на комплекс „О.Р.“, на което били взети
решения размера на годишната такса за управление и поддръжка на общите части в
комплекса за 2019г. да бъде в размер на 9
евро/кв.м за всеки самостоятелен обект, включително склад, а таксата за
фонд „Ремонт и обновяване“ и Фонд „Непредвидени разходи“ – да се определя съобразно
идеалната част на етажните собственици, която за ответницата Т. възлизала в
размер на 86,32 лева (общата сума в бюджета 3925 лева разделено на 100 и
умножено по 2,1993% ид.ч.), всички платими чрез
еднократна вноска в срок до 15.02.2019г. /л.18-20 вкл./. Съобщение за
изготвения на проведеното ОС на ЕС протокол било поставено на входната врата на
сграда „О.Р.“ на 21.01.2019г. в 13.00 часа от управителя на ЕС – С.Н.У., в
присъствието на свидетеля Н.С.С./вж.Протокол за поставено съобщение – л.68-69
вкл./. По делото не се представиха доказателства за обжалване на приетите
решения на проведеното на 15.01.2019г. ОС на ЕС на комплекс „О.Р.“, поради
което съдът приема, че същите са влезли в сила на 21.02.2019г.
Видно от представеното от ищеца писмо от Община Несебър от 21.01.2019г.,
считано от февруари 2019г. до август 2021г., управител на Етажната собственост
на сграда „О.Р.“ е била С.Н.У. /л.23/.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в
режим на етажна собственост и, че с влезли
в сила решения на Общото събрание на Етажната собственост 15.01.2019г. са определени годишни такси за разходите за
управление и поддържане, както и фонд „Ремонт и обновяване“ и Фонд „Непредвидени разходи“ на общите части
на самостоятелните обекти в сграда „О.Р.“ – в режим на етажна собственост, дължими от етажните собственици за
2019 година. В тежест на ищеца по главния иск е да докаже размера на претенцията си, както и, че е
настъпила изискуемостта на вземането. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
претендираната лихва за забава. При
доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането, съответно наличието на обстоятелства за отпадане на задължението му да
заплати претендираните суми. Наред с това в доказателствена тежест на ответника е докаже
възражението си, че не дължи плащане на основание чл.51, ал.2 ЗУЕС, т.е., че
пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и, че за това
обстоятелство е уведомен писмено Председателят на управителния съвет
(управителя). В тежест на ответника е докаже и възраженията си за нищожност на приетите решения
на проведеното
на 15.01.2019г. ОС на ЕС. Тежестта
на доказване е указана на страните с Определение от 20.08.2021г. по чл.140 от ГПК, постановено по настоящото дело /л.73-75 вкл./.
Преди
да се произнесе по предявените от ищцовата страна искове, съдът счита, че
следва да разгледа предявения от ответницата отрицателен установителен иск за
нищожност на приетите решенията на проведеното на 15.01.2019г. ОС на ЕС. За да се
произнесе, съдът съобрази:
ЗС и ЗУЕС не
урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на
етажната собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на
сделките са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на
етажната собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се
определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за
спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл.40, ал.2 от ЗУЕС, в случая от 21.01.2019г. - датата на поставяне на съобщението за
изготвения протокол от проведеното ОС на ЕС на основание чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се
иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни
норми. Ограничението на срока за
съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано
със срок, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието
на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите
решения. Определянето на срок за иска по чл.40 от ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина,
включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от
предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на
решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в
рамките на съдебното производство. Затова извън
определения от закона тридесетдневен срок не може да се иска отмяна нито
на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок – в този смисъл Решение № 39/19.02.2013г. по гр. д. №
657/2012 год.на ВКС, I г. о., ГК и Решение № 654/01.10.2009 год. по гр. д. №
1506/2008 год.на ВКС, III г. о. По претенция за прогласяване нищожност
на решенията на ОС на ЕС от 15.01.2019г. се навежда, че е налице явна
некомпетентност на ОС на ЕС, както и че част от решенията липсват и не са
взети, поради което не могат да бъдат основание за претенции към ответника.
Сочи се също, че към датата на провеждане на общото събрание, етажната
собственост на сграда „О.Р.“ не е съществувала. Съдът намира за неоснователни
наведените от ответника възражения за нищожност, поради липса на конкретика на
същите. Не става ясно, кои решения визира ответната страна, че липсват и не са
взети. Независимо от горното, предявеният от ответницата отрицателен
установителен иск е извън установения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС срок, поради което
следва да бъде оставен без разглеждане, като недопустим, а производството по
отношение на него – прекратено.
По
иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, за да се произнесе,
съдът съобрази следното:
От
фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата Т. е
собственик на самостоятелен обект в процесната сградата, която се намира в
режим на етажна собственост.
В чл.38, ал.2 ЗУЕС е предвидена
възможност при неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок
председателят на УС (управителят) да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. В случая такова заявление е
подадено, като е издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 111/2020г. по описа на Районен съд-Несебър. Срещу заповедта е
подадено възражение от ответницата Т., което е причина за предявяването на
настоящите искове.
За уважаването иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал. 1 ЗУЕС е необходимо да се
докаже, че е взето решение, което е обвързало ответника в производството. В случая
по делото не са наведени твърдения решенията на проведеното на 15.01.2019г. Общо събрание на процесната ЕС да са били атакувани
по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Навеждат се от страна
на ответницата възражения, че решенията са взети от несъществуваща етажна
собственост. Съдът намира,
че тези възражения касаят процедурата за провеждане на общото събрание и
могат да бъдат разгледани единствено в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС – за оспорване на
решенията на конкретното общо събрание.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила,
решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици
включително и за тези, които са гласували против. По делото няма данни, а и пълномощникът на ответницата Т. потвърждава, че взетите решения на проведеното на 15.01.2019г. Общо събрание на ЕС не са било атакувани по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, съответно не са били отменени или променени, поради което същите
са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
В исковата молба се твърди, че за 2019г., останала частично неплатена такса
за управление и поддръжка в размер на 724,45 евро, равняващи се на 1412,67 лева
за процесния апартамент, както и сумата в размер на 86,32 лева – такса за фонд
„Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“, платими в срок до 15.02.2019г.
Предвид неизпълнението от страна на ответницата в горепосочения срок, както и
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ищецът претендира и
лихва за забава върху главницата от 1498,99 лева, равняваща се на 145,73 лева
за периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлениетои – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането. До
приключване на производството по събиране на доказателства, от страна на
ответницата на бяха представени доказателства за погасяване на дължимите от нея
вноски за такса поддръжка и ремонт на общите части в комплекса за 2019г.,
поради което съдът намира главната претенция за 2019г. за сумата общо в размер
на 1498,99 лева за доказана по
основание и размер. Срокът за заплащане на таксите е изтекъл, поради което
съдът счита, че е налице изискуемост на дължимите от ответницата суми. От
всичко изложено до тук може да се направи извод, че по делото са доказани
всички елементи от фактическия състав на предявения иск по чл.422 ГПК вр.чл.38, ал.1 от ЗУЕС, поради което същият
следва да бъде уважен изцяло. Както вече се посочи от значение е, че са приети
решения на Етажната собственост, които са обвързващи за собствениците на
основание чл.38, ал.1 ЗУЕС. Ответницата,
като собственик на процесния апартамент в процесната ЕС, дължи такса за управление и поддръжка за 2019г.
Следва да се отбележи, че по делото останаха
недоказани твърденията на ответницата, че същата не е била етажен собственик цяла
година, което следвало да се отрази в размера на претенцията към нея. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС,
собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще
отсъства повече от 30 дни в рамките на календарната година, уведомява писмено управителя или председателя на
УС. В настоящият случай, до приключване на производството по събиране на
доказателства, от страна на ответницата не бяха ангажирани писмени такива в
горепосочения смисъл.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за да се произнесе,
съдът съобрази:
Както
се установи по иска по чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 ЗУЕС, налице е главен дълг.
Съдът вече посочи, че по делото е доказано изпадане
на длъжника в забава, считано от 15.02.2019г.. Предвид уважения размер на главната
претенция за 2019г., дължимата от ответницата Т. лихва за забава върху всяка
една от главниците възлиза, както следва: за претендираната такса за управление
и поддръжка в размер на 1412,67 лева, лихвата за забава възлиза в размер на
137,34 лева за периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г., а за претендираната
такса за фонд „Ремонт и обновяване“ и фонд „Непредвидени разходи“ в размер на
86,32 лева, лихвата за забава възлиза в размер на 8,39 лева за периода от
16.02.2019г. до 31.01.2020г., изчислени посредством електронен калкулатор. Ответницата Т. дължи и законната лихва
върху уважения размер на главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 03.02.2020г. до окончателното изплащане на
вземането.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски
общо в размер на 1104,18 лева /хиляда сто и четири лева и осемнадесет стотинки/,
включващи заплатени държавни такси по заповедното и по настоящото производство
и адвокатско възнаграждение. Ответницата дължи разноски, тъй като с поведението си е
дала повод за завеждане на настоящето дело. Заплатените разноски в заповедното
производство се присъждат на основание т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 ГПК следва да се обърне внимание
на обстоятелството, че по отношение на претенциите за главници и лихви в
настоящото производство са предявени установителни искове по чл.422 ГПК.
Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 111/2020г. по описа на Районен съд-Несебър. Ето защо по арг. от
чл.412, т.7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се преведат по
банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в производството
по чл.410 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** против
„О.Р.“, с Булстат ........, с адрес: с.Равда, ПК 8238, общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.“С.“ № 1, сграда „О.Р.“, представлявана от управителя С.Н.У., със съдебен
адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/ насрещен иск с правно основание чл.40
от ЗУЕС, за прогласяване нищожността на приетите решения на проведеното
на 15.01.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда „О.Р.“ – с.Равда,
общ.Несебър, обл.Бургас, представлявана понастоящем от управителя И.С.Б., като
недопустим.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, че С.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес: *** дължи
на „О.Р.“, с Булстат ........, с адрес: с.Равда, ПК 8238, общ.Несебър,
обл.Бургас, ул.“С.“ № 1, сграда „О.Р.“, представлявана от управителя С.Н.У.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/, сумата от 1412,67 лева /хиляда
четиристотин и дванадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
частично неплатена сума за такса поддръжка и управление на общите части в
Етажната собственост, определена с решение от 15.01.2019г. на Общото събрание
на ЕС, ведно със сумата от 137,34 лева /сто тридесет и седем лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от
16.02.2019г. до 31.01.2020г. и сумата от 86,32 лева /осемдесет и
шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща неплатена вноска във фонд
„Ремонт и обновяване“ и Фонд „Непредвидени разходи“, определена с решение от
15.01.2019г. на Общото събрание на ЕС, ведно със сумата от 8,39 лева
/осем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 16.02.2019г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 03.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 62 от
04.02.2020г. по ч.г.д. № 111/2020г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Д.Т. с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „О.Р.“, с Булстат ........, с адрес: с.Равда,
ПК 8238, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“С.“ № 1, сграда „О.Р.“, представлявана от
управителя С.Н.У., със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ц.М. ***/, сумата общо в размер на 1104,18
лева /хиляда сто и четири лева и осемнадесет стотинки/, представляваща
заплатени по делото разноски.
Решението, в прекратителната му част, има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Окръжен съд – гр.Бургас.
В останалата му част, решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд –
гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: