№ 744
гр. Сливен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230101352 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал. 1, т. 2
ГПК.Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата
по чл.131 ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422, вр.чл.415 ГПК,
вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и
Канализация- Сливен” ООД депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. 476/2021 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение,
като осъдил ответника ИВ. Й. П., ЕГН: ********** от с.Сотиря, ул. „23-ти септември” № 15,
Община Сливен, да заплати на ВиК Сливен следните суми: сумата от 345,12 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.03.2018 г. до 20.12.2019 г.; 57,93 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на
главницата за периода от забавата до 01.12.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера
на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК -04.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер
на 26,20 лв.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5
1
ГПК, което обусловило правния интерес от водене на исково производство за установяване
на вземането. Сочи се, че ищеца предоставял на ответника, в качеството му на потребител
ВиК услуги в периода от 01.03.2018 г. до 20.12.2019 г. на обект с адрес в с.Сотиря, ул. „23-
ти септември” № 15, Община Сливен с абонатен № 44908, за което били издавани фактури.
За този обект, ответника по делото имал открита партида в регистрите на ВиК Сливен.
Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от представител на
ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се била фактурирала. След
издаване на фактурата за титуляра на партидата било възникнало задължение в 30 дневен
срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в
сила за всички потребители. При неизпълнение на задължението в посочения срок
титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира
чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от „Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР и били в сила от
05.10.2014 г.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца част от присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сумата от 345,12 лв. –главница, съставляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до
20.12.2019 г.; 57,93 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода
от забавата до 01.12.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК -04.02.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените по делото разноски. Претендират се също разноски за
исковото производство.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от особения
представител на ответника. Заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва
качеството потребител на ответника, тъй като не били представени доказателства същият да
е собственик или ползвател на имота. Не били представени карнети с подписа на
потребителя върху тях нито било уточнено дали потребеното количество питейна вода било
начислявано служебно. Представените по делото фактури били частни документи съставени
в интерес на ищеца и не били доказвали напълно претенцията на ищеца. Неоснователността
на главния иск била водила и до неоснователност на акцесорния иск. Моли да бъдат
отхвърлени исковете като неоснователни.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не се представлява от представител по
закон. Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените
искове и моли за уважаването им.
В с.з. се явява особения представител на ответника, който моли предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
2
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 04.02.2021 г. пред РС-Сливен заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК и съдът издал заповед за изпълнение, като осъдил
ответникът да заплати на ВиК Сливен следните суми: 345,12 лв. –главница, съставляваща
стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до
20.12.2019 г.; сумата от 57,93 лв. –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата
за периода от забавата до 01.12.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера на
главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 04.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото разноски в размер
на 26,20 лв. Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника,
на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването, заявителят
“Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен
установителен иск – на 15.04.2021 г. за сумите по издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение № 260239/ 05.02.2021 г. по ч.гр.д. № 476/2021 г. по описа на РС-
Сливен. От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение
суми.
Видно от представеното от ищеца удостоверение за декларирани данни издадено от
Община Сливен ответникът е заявил, че е собственик на процесния имот с адрес в с. Сотиря,
обл. Сливен.
Видно от представените от ищцовото дружеството карнети ответникът е клиент на
водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на водомера
на абоната-ответник, и отчитането им е било осъществявано редовно през процесния период
срещу подпис на лицето, което е живеело в имота.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И., който работи като
инкасатор в с. Сотиря през процесния период бил посещавал жилището на ответника и бил
извършвал отчети там, като в имота имало монтиран водомер. Бил установявал различни
хора да живеят на адреса, които се били подписвали върху карнетите. Не бил откривал
ответника в процесния имот, тъй като същият бил живял в чужбина. Имотът бил негова
собственост, но в него били живели други лица, наематели и негови роднини.Случвало се и
служебно да се отчита имота.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като обективни и
безпротиворечиви кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
За исковия период ищцовото дружество издавало фактури за задължението на
абоната – ответник за въпросния обект /приложени по делото/.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
3
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът носи доказателствената тежест да установи по безспорен
начин качеството потребител на ВиК услуги на ответника, обстоятелството, че на посочения
в исковата молба адрес са доставяни, респ.консумирани ВиК услугите в размерите,
претендирани с исковата молба, както и че за задълженията на потребителя ответник за
ползваните ВиК услуги са издавани ежемесечни фактури. Ответникът следва да установи
плащане на потребената питейна вода за процесния период.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в
недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са предоставяни ВиК
услуги, както и техния обем и стойност. Видно от представените карнети и фактури от
ищцовото дружество на ответника са били начислявани потребените количества питейна
вода, редовно, като карнетите са подписани от лицето, което е било установено на адреса
при посещение на инкасатора. Ответникът е декларирал, че е собственик на процесния имот
и притежава качеството потребител на това основание независимо от обстоятелството, че не
живее в имота и е предоставил ползването му на други лица.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки
месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от
него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия,
абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна
покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата
на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен
установителен иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК е основателен и
доказан в предявения размера от 345,12 лв. –главница, съставляваща стойността на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до 20.12.2019 г. за
обект в с. Сотиря, обл. Сливен, ул. „23-ти септември“ № 15.
4
От основателността на главния иск за установяване съществуването на начислени
суми за доставена и консумирана питейна вода, следва и основателността на акцесорното
вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената сума за дължима питейна
вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след
датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на
задължението. С оглед дължимостта на горепосочената главница от 345,12 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.03.2018 г. до 20.12.2019 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 57,93 лв. към 01.12.2020 г.
Върху посочената като дължима главница в размер на 345,12 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от
01.03.2018 г. до 20.12.2019 г. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.02.2021 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените
разноски от ищеца в исковото производство в размер на 585 лв. и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 26,20 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1
ГПК в отношенията между страните, че ИВ. Й. П., ЕГН: ********** от с.Сотиря, ул. „23-ти
септември” № 15 ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” №
27 следните суми: сумата от 345,12 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и
консумирана питейна вода за периода от 01.03.2018 г. до 20.12.2019 г.; сумата от 57,93 лв. –
мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до
01.12.2020 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 04.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №260239 /05.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 476/2021 г. на СлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК ИВ. Й. П., ЕГН: ********** от с.Сотиря,
ул. „23-ти септември” № 15 ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.
”Шести септември” № 27, сума в размер на 585 лв., представляваща сторени в настоящото
исково производство разноски и сумата от 26,20 лв., представляваща разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 476/2021 г. по описа на РС- Сливен.
5
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
476/2021 г. г. по описа на РС-Сливен.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6