Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.11.2016 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Д.К. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7699 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът – „З. за Х. – Б.” АД, твърди, че за периода от 2013 г. до 2015 г. между него, като продавач, и „П.” ЕАД, като купувач, са съществували трайни търговски отношения по договори за продажба на стоки, като на 01.01.2013 г. е бил сключен писмен договор за продажба на стоки със срок на действие до 01.01.2015 г., на 17.04.2013 г. е бил сключен втори писмен договор за продажба на стоки със срок на действие до 17.04.2014 г., а след прекратяване на действието на тези два договора, търговските отношения са се запазили, като ищецът е доставял на ответника стоки съгласно подадена от последния заявка. Ищецът посочва, че през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. доставил на ответника стоки, чиято цена е в размер на 478 222 лв., за което в периода от 20.11.2013 г. до 31.07.2015 г. са издадени фактури. Ответникът не е заплатил така дължимата сума нито на падежа, който по договора от 01.01.2013 г. е определен в срок от 40 дни от връчване на фактурата, а по договора от 17.04.2013 г. е определен в срок от 60 дни от връчване на фактурата, нито към настоящия момент, поради което е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва за периода от 03.01.2014 г. до 02.12.2015 г., която е в размер на 28 299, 36 лв. Поради изложеното ищецът моли „П.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати сумата от 478 222 лв., представляваща дължима покупна цена за доставка на стоки съгласно фактури, издадени в периода от 20.11.2013 г. до 31.07.2015 г., както и сумата от 28 299, 36 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 03.01.2014 г. до 02.12.2015 г. Претендира разноски.
Ответникът – „П.” ЕАД, оспорва исковете. Твърди, че стоките, за които са издадени описаните в исковата молба фактури не са доставени, както и че самите фактури не са получавани и приемани от ответника. Посочва, че е погасил всички задължения към ищеца за заплащане на цената за доставка на стоки, които са възникнали в негова тежест за времето, в което между страните са съществували договорни отношения, като част от тях е заплатил, а с останалата част е извършил прихващане със свои вземания към ищеца в размер на 13 635, 32 лв., на 18 847, 57 лв., на 8 005, 81 лв. и на 17 831, 06 лв. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ:
Съгласно твърденията, въведени с
исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца
за заплащане на цена, дължима от ответника по сключени между тях договори за продажба на стоки.
По делото не е спорно,
че между дружествата, страни в производството, са възникнали
облигационни отношения, произтичащи от два
писмени договора за търговска продажба на стоки от 01.01.2013 г. и от 17.04.2013 г. Това се
установява и от приетите по делото договори, които са сключени в писмена форма и които са подписани от представители както
на „З. за Х. – Б.” АД, така и на
„П.” ЕАД,
поради което и следва да се приеме, че обективират тяхното съгласие за
сключването им. Тези договори са със срок на действие, както следва от 01.01.2013
г. до 01.01.2015 г. за договора, сключен на 01.01.2013 г., и от 17.04.2013 г.
до 15.05.2014 г. за договора, сключен на 17.04.2013 г., поради което и за така
посочените периоди от време са обвързвали страните и са създавали права и
задължения за тях. От съдържанието на двата договора е видно, че те са рамкови по своя характер, доколкото с тях страните не са постигнали конкретна уговорка за
съответните видове и количества продукти,
които ищецът като продавач се е задължил да достави на ответното дружество.
По делото се установява, че индивидуализацията на тези задължения на страните, които са съществени елементи на сделката за продажба, е
направено във фактури, които са издавани за периода на действие на двата
рамкови договора от продавача „З. за Х. – Б.” АД. В тези счетоводни документи
като получател на стоките е посочено ответното дружество „П.” ЕАД, като в тях са
описани по вид и количество стоките, които
продавачът доставя на купувача,
както и покупната цена, която купувачът се задължава да заплати за тях.
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че и за периода след края на действието на двата рамкови договора,
т.е. за времето от 02.01.2015 г. до 31.07.2015 г., от „З. за Х. – Б.” АД са
издавани още фактури за доставка на стоки, на определена в тях покупна цена, по
които като получател е посочено също ответното дружество „П.” ЕАД.
По-голямата част
от издадените фактури не са подписани от купувача на стоките, поради което и въпреки,
че те съдържат информация за съдържанието на всички съществени елементи на
сделката за продажба, следва да се приеме, че не доказват наличието на съгласие
между страните за поемане от тях на задължения със съдържание такова, каквото е отразено в документите.
От
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено и след проверка на счетоводствата на ищеца и
ответника, обаче,
се доказва, че фактури на стойност
478 638, 25 лв. са осчетоводени в счетоводството на „П.”
ЕАД /тази сума е получена като разлика
между стойността на всички издадени фактури, които са описани в исковата молба,
и тези, които се установява, че не са осчетоводени в счетоводството на
ответника/. Отразяването на задължения за заплащане на покупна цена към „З. за Х. – Б.” АД в счетоводството на ответника, е такова действие, конклудентно по своя
характер, с което последният в качеството си на купувач, е изразил съгласие да сключи процесните договори за продажба и да заплати на продавача цената на закупените стоки
именно в размера, посочен в издадените
фактури. Ето защо и съдът
намира, че по делото се доказа, че между страните в производството са
възникнали облигационни отношения по договори за търговска продажба на стоки за
периода от 01.01.2013 г. до 31.07.2015 г. със съдържание на основните
задължения на страните по тези сделки такова, каквото е посочено в описаните от
вещото лице и приети по делото фактури, които са надлежно осчетоводени в
счетоводството на „П.” ЕАД.
Част от
фактурите, които не са осчетоводени от ответника, а именно фактури с № 263736/ 31.03.2015 г., № 263327/ 31.03.2015 г., № 259823/ 27.02.2015 г.,
които са на обща стойност от 291, 68 лв., обаче, се установява, че са подписани
както от представител на ищеца, така и от представител на ответника, поради
което и доколкото съдържат всички съществени елементи
на договора за продажба, а именно вида на закупените стоки, количеството им,
както и тяхната цена, следва да се
приеме, че доказват изразените волеизявления, както от
продавача, така и от купувача на стоката, за съгласие за сключване на процесните договори за търговска продажба
със съдържание такова, каквото е отразено в тях.
За да възникне
задължението на купувача да заплати цената на доставените стоки, която е
уговорена в размер на общо 478 929, 93 лв., обаче, освен постигане на
съгласие по основните елементи на договора за продажба, следва да бъде
установено и това, че продавачът му е доставил уговореното количество стоки.
Получаването на вещите, предмет на сделката, се установява от самите фактури, които са подписани от представител на купувача, тъй като в тях той е направил изявление, че е получил стоките, за които са съставени, под което се е подписал. Следователно в тази им част тези документи представляват по своята същност разписка от страна на кредитора за изпълнение на основното задължение на продавача по сключения договор за продажба - да предаде уговореното между страните количество вещи.
Осчетоводяването от ответното дружество на фактурите, издадени от „З. за Х. – Б.” АД, включително и тези, които не са подписани от двете страни по сделката, което се установи от заключението на изготвената ССЕ, по своята същност представлява действие по признание, изразено от купувача чрез конклудентни действия на това, че в негова тежест е възникнало задължението за заплащане на покупната цена, което включва в себе си и признание на обстоятелството, че продавачът е доставил уговореното количество стоки, тъй като единствено при настъпване на този факт по сделката за продажба възниква задължението за заплащане на цена. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 23/ 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 336/ 10.06.2010 г. по т.д. № 90/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Определение № 708/ 02.11.2011 г. по т.д. № 82/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.
Следователно съдът приема, че по делото се доказа, че „П.” ЕАД е получило стоките, описани във фактурите, които са издадени в периода от 20.11.2013 г. до 31.07.2015 г. и които са осчетоводени в неговото счетоводство и/или подписани от него, поради което и за продавача „З. за Х. – Б.” АД, който е изправна по договора страна, е възникнало правото да получи дължимата насрещна престация, а именно заплащане от страна на купувача на уговорената цена, която възлиза на сумата от общо 478 929, 93 лв. От изводите на вещото лице, направени в заключението на изготвената ССЕ, се установява, че част от това задължение е погасено преди завеждане на делото, като останалата неплатена част от него възлиза на 476 883, 12 лв.
От ответника не се твърди и не са ангажирани доказателства, че е погасил дълга си в посочения размер чрез плащане. В производството не се установява това задължение да е погасено и чрез прихващане, както се сочи в писмения отговор, тъй като няма представени абсолютно никакви доказателства, от които да е видно, че в полза на „П.” ЕАД са възникнали някакви парични вземания срещу „З. за Х. – Б.” АД, както и че същите са ликвидни. Ето защо следва да се приеме, че по делото не се доказа за ответното дружество да е възникнало потестативното право да извърши прихващане, предвидено в чл. 103 ЗЗД. Не са представени и никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е упражнил това свое право по реда на чл. 104 ЗЗД, а именно, че е отправил изявление за прихващане до ищеца, което да е достигнало до последния.
Следователно предявеният иск за главница е основателен за размера от 476 883, 12 лв., тъй като задължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ е възникнало за тази сума и не е погасено към настоящия момент.
Съдът намира, че по делото не се
установява, че между дружествата, страни в производството, са възникнали
облигационни отношения, произтичащи от договори за търговска продажба на тези стоки, описани във фактурите, които са посочени в таблицата на стр. 8 от
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, с изключение на фактури
с № 263736/
31.03.2015 г., № 263327/ 31.03.2015 г., № 259823/ 27.02.2015 г. Това е така, тъй като тези счетоводни документи не
се доказа да са подписани от представител на купувача „П.” ЕАД и следователно
не обективират негово изявление за съгласие за сключване на договор за продажба
със съдържанието на правата и задълженията, такова, каквото е отразено в тях. В
производството не се установи и тези фактури да са осчетоводени в
счетоводството на ответника, което обстоятелство би имало значение на
признаване от последното на факта, че между страните е сключена твърдяната
сделка за продажба и че продавачът е доставил описаните в тези фактури стоки.
След като по
делото не се установи страните да са постигнали съгласие за продажба на стоките, описани във фактурите, които са изброени в таблицата на стр. 8 от заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза и които не се доказа да са подписани
от купувача, на твърдяната от ищеца цена от 1 338, 88 лв., то съдът следва
да приеме, че за „П.“ ЕАД не е възникнало задължение да заплати
покупната
цена за тях в посочения размер. Това прави искът с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ неоснователен
за сумата над 476 883, 12 лв. до пълния
предявен размер от 478 222 лв.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за заплащане на покупната цена за доставените стоки, възникнало в тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
От съдържанието на представените по делото фактури се установява, че във всяка една от тях е посочен срок, в който купувачът се задължава да заплати цената на доставените стоки. Доколкото се доказа, че всяка една от страните по сделката е осчетоводила така издадените фактури, то следва да се приеме, че между тях е постигнато съгласие, че денят, в който задължението за заплащане на покупна цена, следва да бъде изпълнено, е именно този, конкретно посочен във всеки един документ. Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Ответникът не е заплатил договорената цена на продавача на падежа, поради което и е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от 476 883, 12 лв. от датата на изпадане на забава, която по фактурата, с най-ранна дата на издаване - тази от 20.11.2013 г., е 04.01.2014 г. За периода от 04.01.2014 г. до 02.12.2015 г. дължимото обезщетение за забава възлиза на сумата от 29 386, 05 лв., която е определена от съда на основание чл. 162 ГПК. Ето защо и предявеният от „З. за Х. – Б.” АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за пълния предявен размер, който е по-нисък от дължимия, и за периода от 04.01.2014 г. до 02.12.2015 г., като следва да се отхвърли за 03.01.2014 г.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 40 920, 86 лв., от които сумата от 20 260, 86 лв. – платена държавна такса, сумата от 2 000 лв. – платен депозит за възнаграждение за вещо лице, и сумата от 18 660 лв. – адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство и производство по обезпечаване на бъдещи искове, за което са представени доказателства, че е платено в срок, а именно до края на устните състезания, приключили на 19.10.2016 г./. При съобразяване на размера на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 40 812, 69 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски в производството, поради което такива не му се следват съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „П.”
ЕАД, с ЕИК: **********, със седалище
и адрес на управление:***, Н.Н., Р. П. С., ул. „*********” № **, ет. *, ДА
ЗАПЛАТИ на „З. за Х. – Б.” АД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 476 883, 12 лв. /четиристотин седемдесет и шест хиляди осемстотин
осемдесет и три лева и дванадесет стотинки/, представляваща неплатена
покупна цена за доставка на стоки съгласно рамков договор от 01.01.2013 г.,
рамков договор от 17.04.2013 г. и съгласно фактури, издадени в периода от
20.11.2013 г. до 31.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 02.12.2015 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 28 299, 36 лв. /двадесет и осем хиляди двеста деветдесет и девет
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетението за забавено
плащане на главницата от 476 883, 12 лв., начислено за периода от 04.01.2014 г. до 02.12.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 327, ал. 1 ТЗ за разликата над сумата от 476 883,
12 лв. до пълния предявен размер от 478
222 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 03.01.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „П.” ЕАД да заплати на „З. за Х. – Б.” АД сума в размер на 40 812, 69 лв. /четиридесет хиляди осемстотин и дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: