МОТИВИ по НЧХД № 101/2020 г. по
описа на Районен съд - Търговище
Подсъдимата С.Х.М. ***, е предадена на съд по тъжба
на Ф.М.К. *** три обвинения както следва:
- по чл. 130, ал. 1 от НК – за
това, че на 01.08.2019 г. в с. Ч. общ. Търговище, нанесла на Ф.М.К. лека
телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, не опасно
за живота;
- по чл. 146, ал. 1 от НК - за
това, че на 01.08.2019 г. в с. Ч. общ. Търговище, казала и извършила неща
унизително за честта и достойнството на Ф.М.К. в нейно присъствие;
- по чл. 144, ал. 1 от НК - за
това, че на 01.08.2019 г. в с. Ч. общ. Търговище, се заканила на Ф.М.К. с
престъпление против нейната личност, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание тъжителката
се явява лично и с редовно упълномощен повереник адв. А. М., като поддържат тъжбата
и молят съда да наложи на подсъдимата справедливи наказания и уважи предявените
граждански искове.
Подсъдимата, редовно призована,
не се явява и не се представлява.
За съвместно разглеждане в наказателния процес
са приети и предявените от тъжителката срещу подсъдимата граждански искове за
сумите от 3500 лева, представляваща неимуществени вреди в резултата на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за сумата от 1500 лева, представляваща
неимуществени вреди в резултата на престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, и за
сумата от 2 000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултата на
престъпление по чл. 144 , ал. 1 от НК. Претендира се и законната лихва, считано
от деня на увреждането до окончателното изплащане на главницата, и направените
от тъжителката разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С.Х.М. ***, e на *** и е осъждана с Присъда по НЧХД № 751/2017 г. по описа на Районен съд
– Търговище, като за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и е наложено
наказание „пробация“, включващо първите две
задължителни пробационни мерки за срок от шест
месеца. През 1998 г. пък е била освобождавана от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 131, т. 1 във вр. с чл. 130, ал.
2 от НК.
Между семействата на подсъдимата С.Х.М.
и тъжителката Ф.М.К. от много години тлеела вражда,
съпровождана с периодични конфликти, като цитираната по – горе присъда на
подсъдимата е именно за нанасяне на телесна повреда през 2017 г. на съпруга на
тъжителката св. С. К. .
В края на м. юли 2019 г. в семейството на подсъдимата
С.М. имало сватба, по повод на която в страната се били завърнали техни
роднини, които работели в чужбина, между които синът и Т. И. и зет и Х. К. .
Вечерта на 01.08.2019 г., около
20.30 часа, тъжителката Ф.К. и съпругът и св. С. К. , били седнали в двора на
къщата си в с. Ч. общ. Търговище, и чакали да приберат овцете от паша. Към двора на къщата с викове и псувни по техен адрес
приближили тъжителката, синът и Т. И. и
зет и Х. К. . Последният влязъл в двора и нанесъл на съпруга на тъжителката
няколко удара с тояга. От ударите св. К. паднал на земята, при което нападателят избягал.
В същото време към пострадалия приближил синът на тъжителката Т. , който буквално
извлякъл от двора на улицата К. , където започнал на свой ред да го налага с
юмруци и ритници. Тъжителката се впуснала да защити съпруга си и излязла на
улицата, но веднага била нападната от подсъдимата М., която я хванала отзад за
раменете и започнала да я клати, като същевременно крещяла „Курво, кво стана ма. Аз тебе ще те убия“ От тръскането тъжителката
загубила равновесие и паднала напред на земята на ръце и колене. Тогава
подсъдимата започнала да и скубе косата и да я налага с юмруци по гърба, като
продължавала да крещи „Курво ще те убия“. Шума от скандала се чувал надалеч и съседите почнали да излизат от къщите си. При
това подсъдимата и синът и преустановили побоя над тъжителката и съпруга и избягали. По – късно
в селото пристигнали полицейски служители, разпитали пострадалите, които след
това с автомобил на свой роднина отишли в болницата в гр. Търговище, където им
била оказана медицинска помощ. На следващия ден посетили съдебния лекар, който
им издал съдебно медицински удостоверения за нанесените им по време на
инцидента телесни увреждания. Седмици след инцидента тъжителката изпитвала болки
по ръцете, краката и гърба, а косата и падала, като изпитвала страх инцидента
да не се повтори и искала да се премести да живее при снаха си в гр. Търговище.
Видно от приложеното по делото
съдебно медицинско удостоверение, в резултат на нападението на подсъдимата тъжителката
Ф.К. е получила множество кръвонасядания и охлузвания
по лявата ръка, рамо, раменница, лакетна
става и лявата длан, множество повърхностни рани по предната повърхност на
двете колена. Така
установените увреждания са й причинили на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Съдът прие за установена гореописаната
фактическа обстановка въз основа на обстоен анализ на събрания по делото
доказателствен материал - свидетелските показания на С. К. , А. А. и М. М., както и от писмените доказателства по
делото. Всички разпитани свидетели са очевидци и по почти идентичен начин
описват инцидента, начина на нанасяне на ударите върху тъжителката от
подсъдимата, както и думите, които е крещяла последната. Показания на
свидетелите са ясни, последователни и логични, а по време и начин на
причиняване на телесните увреждания изцяло кореспондират и със съдебно
медицинското удостоверение. Безпротиворечивите
гласните и писмени доказателства очертават една безспорна фактическа
обстановка, чието по подробно анализиране в конкретния случай е безпредметно.
При така установеното от
фактическа страна съдът прие за доказани обвиненията, повдигнати с тъжбата
срещу подсъдимата.
На първо място с действията си
подсъдимата М. е осъществила от обективна страна състава престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК – причинила е на тъжителката Ф.К. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Чрез дърпане, бутане, нанасяне на удари и скубане
на косата на тъжителката подсъдимата и е причинила множество телесни
увреждания, описани по – горе, и осъществяващи изцяло медицинските критерии на
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
На същото място и по същото време
е подсъдимата е осъществила от обективна страна състава престъпление по чл.
146, ал. 1 от НК, като е казала и извършила неща, унизителни за честта и
достойнството на тъжителката Ф.К. в нейно присъствие, като многократно я е
нарекла „курва“. За да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на
пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са
неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към съвременните стандарти.
Обидата е унизяващо отнасяне към някого, а инкриминираната дума, посочена по –
горе, безспорно представлява непристойно
отнасяне. Непристойно и унизяващо отнасяне представлява и цялостното отношение
на подсъдимата към тъжителката – събарянето и на земята, удрянето и скубането
на косата без съмнение сериозно са засегнали честта и достойнството на
тъжителката, и представляват демонстративно незачитане на личността и.
На същото място и по същото време
е подсъдимата е осъществила от обективна страна състава престъпление по чл. 144,
ал. 1 от НК. От обективна страна
изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява с действие, което се
изразява в обективиране на намерение от дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него или негови ближни - било
против личността, било срещу техния имот. Заканата може да бъде вербализирана и/или отправена писмено или осъществена по
друг начин - чрез действия - жестове, показване на оръжие, нож и т.н. На
следващо място е необходимо естеството на заканата да е такова, че да е
обективно възможно у пострадалия да се възбуди основателен страх за нейното
осъществяване, като следва да се отбележи, че не е нужно жертвата да е изпитала
уплаха, тъй като законът визира само възможността за възникване на основателен
страх, дезинтересирайки се дали такъв е възникнал (в
този смисъл е и трайната и безпротиворечива съдебна
практика). Следователно, заканата може да бъде определена като такава, която
възбужда основателен страх за осъществяването й на базата на обективен законов
критерий и тя ще е такава винаги, когато съществува реална възможност деецът да
осъществи обективираното от него, чрез отправяне на
заканата, намерение. За да се прецени дали е така, всякога следва да се
съобразят конкретните обстоятелства - обстановката, при която е отправена
заканата, начинът на отправянето й, състоянието на дееца и т. н. Престъплението
е довършено с факта на възприемане на заканата от пострадалия, тогава когато
намерението на дееца, обективирано външно става
достояние на лицето, към което е отправено. В процесния
случай се установи по несъмнен начин, че по време на физическото нападение над
тъжителката подсъдимата се е заканвала и да я убие. Сам по себе си начина и
обстановката, при която подсъдимата е отправила заплахата обективно са били в състояние
да възбудят основателен страх за осъществяването и. Съдът прие, че независимо,
че вербалната закана е била с убийство, то по – скоро е възбудила страх у тъжителката за телесната и
неприкосновеност, която и към момента е била накърнена, отколкото като пряка
заплаха срещу живота и. Дългогодишните вражди между двете семейства, мястото и
начина на отправяне на заканата – на улицата, в присъствието на неограничен
брой свидетели, водят съда до извода, че така отправената закана не е пряко
срещу живота на тъжителката и не би могла да се възприеме като заплаха за
убийство. Заплахата е била възприета от тъжителката и се установи, че
действително е предизвикала основателен страх за последващи
физически посегателства върху нея, като в първите дни тя дори не е искала да
живее в селото.
От субективна страна и трите деяния
са извършени виновно, под форма на вината пряк умисъл, като подсъдимата ясно е
съзнавала общественоопасния характер на деянията и е
целял настъпването на вредоносния резултат. Най – малкото защото вече е била
осъждана за подобен вид посегателства върху личността, а и защото след появата
на съседи е преустановила нападението и е избягала.
След като призна подсъдимата С.Х.М.
за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК съдът и наложи наказание
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
За извършеното престъпление по
чл. 146, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимата М. наказание ГЛОБА в размер на
1000лева.
За извършеното престъпление по чл.
144, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимата С.М. наказание ПЕТ МЕСЕЦА
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
При
определяне вида и размера на така наложените наказания съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването им и другите
смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. И трите деяния са извършени по едно
и също време, при една и съща фактическа обстановка и при едни и същи подбуди. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът прие предишното осъждането на подсъдимата
за престъпление против личността, както и обстоятелството, че е действала
заедно със своите роднини, които по същото време са нападнали и нанесли побой
над съпруга на тъжителката пред дома им. Като смекчаващо вината обстоятелства съдът
констатира единствено сравнително ниската степен на обществена опасност на
деянията, предвид на това, че се касае за битов скандал, вредните последици от
който като цяло за обществото са несъществени. С оглед на това съдът определи
посочените по – горе наказания при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимата
С.Х.М. едно общо наказание, а именно най- тежкото
от тях в размер на ПЕТ МЕСЕЦА “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изпълнението на така наложеното общо наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът счете, че за поправяне на
подсъдимата не е наложително изолирането и от обществото, и предвид наличието
на останалите изисквания за това, отложи изпълнението за срок, достатъчен
подсъдимата да преосмисли поведението си в обществото.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК
съдът присъедини към така определеното общо наказание на подсъдимата С.М. наказанието ГЛОБА в размер на 1000 лева.
По предявените граждански искве: Признаването на подсъдимата за виновна в извършване на престъпления по чл.
130, ал.1 , по чл. 146, ал. 1 и по чл. 144, ал. 1 от НК предполага не само
реализиране на наказателната и отговорност, но и на гражданската деликтна
такава по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за морални вреди
се определя от съда по справедливост. В този аспект съдът отчете степента на
телесното увреждане и периода на пълно оздравяване. В процесния случай се касае
за множество, но сравнително леки наранявания, причинили на пострадалата болки
и страдания за един непродължителен период от време без разстройство на
здравето. Отчитайки изложеното съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителката
сумата от 800 лева. При инцидента подсъдимата е засегнала и честта и
достойнството на тъжителката и в този смисъл също и е нанесла морални вреди.
Подсъдимата неколкократно и в присъствието на други
хора е нарекла тъжителката „курва“, с което без съмнение сериозно е засегнала
самочувствието и като жена. Поради това съдът осъди подсъдимата да заплати на
тъжителката сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Съдът счете, че
този размер е достатъчен да обезщети нараненото в резултат на вулгарното
отношение на подсъдимата достойнство на тъжителката. Съдът осъди подсъдимата да
заплати на тъжителката и сумата от 1000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението чл. 144,
ал. 1 от НК неимуществени вреди. Съдът прие, че моралните вреди – страхове,
безпокойства и притеснение от последващи нападения
върху личността и от страна на подсъдимата, са най – големи, затова и присъди
сума в по – голям размер от тези по другите граждански искове.
Съдът осъди подсъдимата да
заплати посочените по – горе суми ведно със законната лихва за просрочие,
считано от датата на увреждането 01.08.2019 г. до окончателното изплащане на
главниците, като отхвърли предявените искове в останалата им част до пълните
размери от по 3500 лева, 1500 лева и 2000 лева като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати на тъжителката направените от последната
деловодни разноски в размер на 12 лева, представляващи държавна а по сметка на Районен
съд – Търговище сумата от 96,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
С така наложеното наказание съдът
счете, че ще бъдат изпълнени специалната и генералната превенции по смисъла на
чл. 36 от НК.
Поради изложените фактически и
правни съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: