РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Габрово, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ива Димова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20234200500196 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Габрово срещу
постановеното Решение №75/13.02.2023г. по гр.д.№628/2022г. на РС-Габрово.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че по
делото е безспорно установено, че наследодателят Н.К. е имал още една сестра. Съгласно
Наредба №РД-02-206/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението и чл.24 ЗГР удостоверенията се издават въз основа на регистъра на населението
и съдържат данните налични в него. При издаване на приложеното от ищците удостоверение
били спазени тези разпоредби. При преглед на приложения към делото личен
регистрационен картон на наследодателя Н.Д.К. било видно, че в него фигурират данни за
сестра, за която е посочено името Ф. и в същия са вписани баща – Д.Д. и майка – М.Д.Д..
Н.К. бил роден в с.П., общ.П.. Изброени били общо шест братя и сестри на наследодателя.
Първоначалните данни и актове за гражданско състояние на майката и бащата на
наследодателя и техните деца не се съхранявали в Община Габрово и вероятно същите били
част от регистрите на населението на Община П..
В декларация с вх.№001014/09.04.2013г. по чл.14 ЗМДТ по партидната на починалия
Н.К. подадена от В.И. като собственици била посочена и Ф.Л., родена на ***г. Ф.Л., родена
на ***г. била посочена и в Удостоверение за наследници №54/28.08.2017г., издадено от
км.наместник с.Т. по искане на Д.Д.К., в чието заявление като наследник била посочена и
Ф.Л.. Предвид изложеното било видно, че Ф. (Ф.) Л. е сестра на Н.К., като този факт бил
заявен при подаване на документи в Община Габрово от две от сестрите на наследодателя –
В.И. и Д.К., които не са възразили и не са твърдели, че нямат сестра на име Ф.(Ф.) Д. Л.
В искане за издаване на удостоверение за наследници, подадено до кмета на с.Я.,
общ.П. от С. Х.К. също била посочена като наследник на починалото лице Ф.Д. Л.
В тежест на ищците по делото е било да докажат, че ли сват родствени връзки между
Ф.(Ф.) Д. Л. и наследодателят Н.Д.К.. Такива не били представени, което водело до
недоказаност на предявения от тях иск. Липсата на информация отстрана на част от
1
наследниците на починалия К. за наличието на сестра на наследодателя не можело да се
приеме за достатъчно само по себе си за доказване твърдението на ищците. Налице били
заявления от две от сестрите на К. и показанията на св. С.К., че лично е познавал сестрата на
баща си Ф., които потвърждавали, че наследодателят имал сестра с горепосочените имена.
Следвало да се посочи и че двете сестри подали заявления за издаване на удостоверение за
наследници, в които е посочена като сестра Ф.(Ф.) Л. са наследодателки на две от ищците.
Твърди се, че изводът на съда, че след като не е жива сестрата на Н.К. не може да е
носител на наследствени права и следва в същите да бъде заместена не съответствал на
закона и бил вътрешно противоречив. Съществуването на наследствено правоотношение
между наследодателят и неговата сестра било необходима предпоставка за да може да се
реализира заместването й от нейните наследници. Под право на заместване се разбирало
правото на наследника да заеме мястото и да встъпи в степента и правата на своя
наследодател и да получи частта, която би се паднала на същия ако беше жив към момента
на открИ.е на наследството на неговия наследодател. След като заместването представлява
встъпване в правата на наследодателя то нямало как да следва, че починалото лице да бъде
заместено ако то самото не притежава наследствени права.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, както ида
присъди направените съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсулстко
възнаграждение.
В депозирания по делото отговор на подадената въззивна жалба същата е оспорена.
Ищците по делото и ответници по жалбата молят съда да остави я без уважение и да
присъди направените по делото разноски.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
С обжалваното решение РС Габрово е приел за установено по отношение на Община
Габрово, че не съществува наследствено правоотношение между Н.Д.К., с ЕГН **********,
починал на 09.11.2010г. и лице на име Ф.Д.Л, родена на ***г.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови обжалвания акт районният съд е приел, че безспорно е установено, че
наследодателят е имал още една сестра. От страна на ответника Община Габрово не било
доказано, че тя е с имена Ф.Д.Л. и е жива, за да е носител на наследствени права. Напротив,
видно от показанията на свидетеля С.Х.К., лично срещал се с нея, името й не било Ф., а Ф..
Отделно от изложеното, в показанията на свидетеля Н.К. се съдържали данни, че тя не е
жива, т.е. не можело да бъде носител на наследствени права и в същите следвало да бъде
заместена. Съгласно чл.35, ал.1 от АПК за административния орган е налице задължение да
събере служебно доказателства относно данните на наследника и в случай, че той е починал
да установи лицата, които го заместват в наследствените правоотношения, което към
настоящия момент не било сторено, поради което първоинстанционният съд приел, че
предявения иск е основателен.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно по делото, че наследодателя на ищците Н.Д.К., починал на 09.11.2010г. е
имал и сестра на име Ф.(Ф.) Д. Л., родена на ***г., живуща в Г..
Правният интерес от търсенето на съдебна защита, като предпоставка за
допустимостта на исковия процес, произтича от наличието на гражданско-правен спор.
Последният е пречка за упражняването на материалното гражданско право, а разрешаването
му е цел и задача на исковото производство, с което се дава и защита на засегнатото право
във вида и обема, търсени от неговия титуляр срещу лицето, оспорващо принадлежността на
материалното гражданско право в правната сфера на ищеца. За допустимостта на иск
относно установяване несъществуването на наследствено правоотношение допустимостта на
иска е от съществено значение.
Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ
качеството на наследник на едно лице от друго. Издаването му представлява
административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.А от Закона за администрацията, която
общината осъществява на основание чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
2
Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината, с оглед разпоредбата на
чл.4, ал.3 ЗГР, който действа като териториален орган на изпълнителната власт съгласно
чл.19, ал.3, т.2 ЗА. При осъществяване на услугата по издаване на удостоверение за
наследници общината, представлявана от кмета или от определено от него длъжностно лице
от общинската администрация (съгласно Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието), а не действа
като гражданско-правен субект, равнопоставен на лицето, поискало осъществяването на
административната услуга по реда на чл.11, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г.
Следователно когато общината е издала удостоверение за наследници, в което е вписано
като наследник име на лице, за което заявителят по чл.11, ал.1 от Наредба № РД-02-20-
6/24.04.2012г. твърди, че не попада в кръга на наследниците на наследодателя му, не е
налице гражданско-правен спор между наследника и общината. По тази причина
надлежният ред за защита на наследника не е предявяването на иск по чл.124, ал.1 ГПК, а
оспорването по административен ред. Следователно не е налице правен интерес от водене
на настоящото дело. Наличието на правен интерес от предявяване на иск е абсолютна
процесуална предпоставка, от наличието на която зависи съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск. За наличието на правен интерес съдът следи служебно не
само към момента на завеждане на делото, но и във всяко положение на делото. Предвид
липсата на правен интерес от водене на настоящия иск, то същият е недопустим. В този см. е
Определение №42/12.03.2018г. по гр.д.№3765/2017г. на ІІг.о на ВКС.
Поради гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено,
като постановено по недопустим иск, а производството по делото прекратено.
В полза на ответника по делото следва да се присъдят разноски в размер на 580лв. в
първоинстанционното производство, включващи 180лв. юрисконсулстко възнаграждение и
400лв. разноски и в размер на 220лв. във въззивното производство (180лв. юрисконсулстко
възнаграждение и 40лв. заплатена ДТ).
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №75/13.02.2023г. по гр.д.№628/2022г. на РС-Габрово
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, като недопустимо.
ОСЪЖДА Л. Ц. Й., с ЕГН ********** гр.П., жк Д. **, М. Ц. Ц., с ЕГН **********
гр.П., ул.Ц.№**, В. П. Т., с ЕГН ********** гр.С., ул.Я. №**, С. К. С., с ЕГН **********
гр.С., жк М.** да заплатят на Община Габрово, с ЕИК *********, със седалище гр.Габрово,
площад Възраждане №3 сумата от 580лв. (петстотин и осемдесет лева) – разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Л. Ц. Й., с ЕГН ********** гр.П., жк Д.**, М. Ц. Ц., с ЕГН **********
гр.П., ул.Ц. №**, В. П. Т., с ЕГН ********** гр.С., ул.Я. №**, С. К. С., с ЕГН **********
гр.С., жк М.** да заплатят на Община Габрово, с ЕИК *********, със седалище гр.Габрово,
площад Възраждане №3 сумата от 220лв. (двеста и двадесет лева) – разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4