Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 23.07.2019
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на петнадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Десислава Гюзелева и в
присъствието на прокурора ……………………..,
като разгледа докладваното от съдията Димитрова т.д.№59 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
На 12.03.2019 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова
молба /ИМ/ от непълнолетните Т.И.Л. и Р.И.Л., действащи със съгласието на майка
си Д.М.П., както и от малолетния П.М.П., представляван от своята майка и
законен представител П.М.М., всички
представлявани от адв. Н. Н. Д., в която се твърди, че на 22.03.2014 г., в гр. Ч.
на ул. „***“, при управление на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** Г.М.В.
нарушил правилата за движение по пътищата, реализирал ПТП и причинил смъртта на
дядото на ищците – М.П.П..
Сочи се, че с влязла в сила присъда №57 от 18.09.2014 г. по
н.о.х.д. №755/2014 г. по описа на Плевенски Окръжен съд Г.М.В. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.342, ал.3, б. „в“, пр. 1 във вр. с
ал.1 във вр. с чл.55 от НК – умишлено причиняване на смъртта на пешеходеца М.П.П. при управление на МПС в
нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.1 и
чл.116 от ЗДвП.
Твърди се от ищците, че лек автомобил марка ***, модел ***,
с ДК №*** към момента на процесното ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „***“АД, съгласно полица №***.
В ИМ се твърди, че ищците са били в „изключително близки
отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа“ със своя дядо. Твърди се,
че М.П.П. е бил човекът, който се е грижел за ищците. По тази причина нелепата
му смърт е „изключителен срив“ за тях.
Срещу ЗК „***“АД-гр. С. са предявени искове по чл. 226, ал.1
от КЗ /отм./ с петитум: ответникът да заплати в полза на всеки от ищците по 50
000 лв. като обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди-болки и
страдания вследствие смъртта на дядо им М.П.П., настъпила на 22.03.2014 г. при
ПТП, причинено от Г.М.В., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***“АД-гр.
С., съгласно полица №***, ведно със законната лихва върху обезщетенията,
считано от 22.03.2014 г. до окончателното им изплащане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени
на ЗК „***“АД на 10.04.2019 г. и в указания срок – на 24.04.2019 г. е изпратен
по пощата отговор, в който на първо място се моли исковете за разликата от
5 000 лв. до претендираните 50 000 лв. да бъдат счетени за
недопустими по арг. от §96, ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ и производството по
делото да бъде съответно прекратено.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по полица №***.
Оспорва съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка между ищците и техния дядо, при която само те могат да търпят
продължителни болки и страдания в резултат на смъртта му и да претендират
процесните обезщетения.
Прави възражение, че М.П.П. е допринесъл за смъртта си,
предвид алкохолното опиянение, в което се е намирал при ПТП. Счита, че
наличието на принос на пострадалия е въпрос, който не може да се пререшава с
оглед чл.300 от ГПК, тъй като това е признато в мотивите на влязлата сила
присъда по н.о.х.д. №755/2014 г. по описа на Плевенски Окръжен съд. Моли
обезщетението да бъде намалено с коефициент 1/3, какъвто е приноса на
пострадалия.
Според ответника, ищцовите претенции са завишени по размер,
тъй като надвишават определения в §96, ал.3 от ПЗР на КЗ лимит.
В срока за отговор с нарочна молба ответникът е поискал
привличането на Г.М.В. като трето лице – помагач, с цел той да бъде обвързан от
мотивите на решението, в случай, че бъдат уважени предявените искове.
Препис от отговора на ЗК „***“АД е връчен на ищците за
допълнителна искова молба /ДИМ/ на 15.05.2019 г. и в указания срок – на
22.05.2019 г. такава е изпратена по пощата. В нея ищците заявяват, че поддържат
доказателствените си искания.
Препис от ДИМ е връчен на ЗК „***“АД на 19.06.2019 г. за
допълнителен отговор и в указания срок – на 24.06.2019 г. е депозиран такъв. В
него ответникът заявява, че поддържа искането си по чл.219 от ГПК.
С определение №582 от 26.06.2019 г. съдът е допуснал
привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на Г.М.В.
като трето лице-помагач на ЗК „***“АД-гр. С. и е разпоредил да се връчат на Г.М.В.
преписи от ИМ, отговора, ДИМ и допълнителния отговор. На Г.М. В.е указано, че
може в срок до приключване на първото по делото о.с.з. да вземе становище по
спора.
С молба от 12.07.2019 г. ищците и техния процесуален
представител адв. Н.Д. са поискали да бъде даден ход в о.с.з. на 15.07.2019 г. в тяхно отсъствие. В същата молба се моли да
бъдат уважени предявените искове и се претендират разноски, съгласно приложен
списък по чл.80 от ГПК. Оспорва се възнаграждението на процесуалния
представител на ответника и се иска то да бъде редуцирано.
В о.с.з. на 15.07.2019 г. процесуалните представители на
ответното застрахователно дружество – юриск. К.А. и юриск. А.С. са пледирали за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Представили
са списък по чл.80 от ГПК, в който фигурира претенция за заплащане на юриск.
възнаграждение в размер на 450 лв.
Третото лице-помагач Г.М.В. е заявил, че и други роднини на М.П.П.
търсят обезщетения от него и че претенциите на внуците му са пресилени. Моли да
бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно
и е видно от у-ние за родствени връзки №95 от 23.01.2019 г., у-ние за родствени
връзки №96 от 23.01.2019 г., у-ние за раждане №***/06.01.2003 г., у-ние за
раждане №*** от 06.07.2004 г. и дубликат от у-ние за раждане от *** г., че М.П.П. е дядо по майчина линия на ищците Т.И.Л., Р.И.Л.
и П.М.П.. От посочените у-ния за раждане е видно още, че към 22.03.2014 г. Т.И.Л.
е бил на 11 години, Р.И.Л. – на 9 години, а П.М.П. – на 5 години, както и че и
тримата ищци са родени в гр. Ч..
Не е спорно
и е видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3 от 14.04.2014 г.
г. и протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК, че на 22.03.2014 г., в гр. Ч. на ул. „***“, пред дом на
№49, управлявайки лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, без СУМПС,
след употреба на алкохол, Г.М.В. е блъснал и прегазил пешеходеца М.П.П., след
което е напуснал мястото на произшествието.
Не е спорно
и е видно от препис-извлечение от акт за смърт №*** от 23.03.2014 г., че в резултат на ПТП е настъпила смъртта на М.П.П..
Безспорно е
между страните, че към
22.03.2014 г. лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „***“АД,
съгласно полица №***.
С оглед обстоятелството, че процесният застрахователен
договор е сключен 26.07.2013 г. /т.е. преди влизането в сила на сега действащия
КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на КЗ, приложима е част четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да са договорили друго след
01.01.2016 г. За това правната квалификация на исковете е по чл.226, чл.1 във
вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, а не по чл.498, ал.3 във вр. с чл.493а от КЗ. В
процесния случай не важат ограниченията, наложени с §95 и §96 от ПЗР на КЗ,
създадени след постановяването на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, със
ЗИДКЗ, обнародван в ДВ бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г., и предявяването
на исковете за суми над 5 000 лв. не е недопустимо.
Не е спорно
и е видно от влязла в сила на 07.04.2015 г. г. присъда №57 от 18.09.2014 г. по
н.о.х.д. №755/2014 г. по описа на Плевенски Окръжен съд, че Г.М.В. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.342, ал.3, б. „в“, пр. 1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.55 от НК – умишлено причиняване на смъртта на
пешеходеца М.П.П. при управление на МПС в нарушение на чл.5, ал.1, т.1,
чл.5, ал.2, т.1, чл.5, ал.3, т.1, чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП.
В мотивите
към посочената присъда е прието, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.П.П., тъй като и
той е имал техническата възможност, възприемайки движението на автомобила, да
преустанови собственото си движение или да промени посоката му, така че да бъде
извън коридора на движение на автомобила и така да избегне произшествието. В
съответствие с Тълкувателно решение № 2
от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, поведението на пострадалия
от пътно-транспортно произшествие пешеходец, когато той е допринесъл за
вредоносния резултат, е отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието на извършителя на престъплението.
Съгласно
правилото на чл.300 от ГПК обаче,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, само относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая
съпричиняването не е елемент от фактическия състав на деянието, а е изследвано
от наказателния съд с оглед определяне обхвата на наказателната отговорност и
на размера на наказанието, поради което мотивите на присъдата в посочената им
част не са задължителни за гражданския съд. С оглед принципа за
непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно
съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския
съд. Именно за това с проекто-доклада на ответника е указано, че следва да
докаже наличие на причинно-следствена връзка между конкретно поведение на М.П.П.
и настъпването на ПТП, респ. на смъртта му. ЗК „***“АД се е позовало на наказателната
присъда и не е поискало събирането на никакви доказателства в гражданския
процес, поради което възражението му за съпричиняване е останало недоказано.
С ТР №1 от 21.06.2018
г. на ОСНГТК на ВКС е прието,
че „материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“. Казано иначе - възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., е допусната като изключение. Особена близка привързаност може да съществува между
починалия и негови внуци, които традиционно за българското общество са част от
най-близкия родствен кръг. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик.
В ИМ се твърди, че ищците са били в „изключително близки
отношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа“ със своя дядо. Според
съда, „взаимната обич, моралната подкрепа, духовната и емоционална близост“ са традиционно присъщи за родствената
връзка между дядо и внуци. За да обосноват изключителност
/особена близост/ на привързаността си към М.П.П., ищците твърдят, че дядо
им е бил „човекът, който се е грижел за тях“.
За да докажат това си твърдение, ищците са поискали да бъде разпитана тяхната баба и съпруга на М.П.П. –
Р. Т.П.. Тя твърди, че двамата с М. отгледали внуците си. Те живеели при
родителите си, на съседни улици в гр. Ч., но идвали постоянно при тях. През
деня с М. се грижели за внуците си, а вечер те се прибирали по домовете си и
родителите им се грижели за тях. М. си играел с внуците, говорели си, учел ги
на разни неща. Помагал с каквото може на майките им /негови дъщери/, когато
закъсат. Взаимно се обичали с внуците.
От тези показания съдът
не може да направи извод за конкретни извънредни житейски обстоятелства,
който да правят привързаността между М.П.П. и ищците изключителна – особено близка. Такива обстоятелства биха
били например пълното и трайно поемане от дядото на грижите и/или издръжката на
внуците, поради това че техните родители, независимо по каква причина, не
полагат тези грижи и/или не дават тази издръжка. Още по-конкретен пример би бил
този за цяло поколение деца, отгледани и възпитани от своите баби и дядовци,
докато родителите им са на гурбет в чужбина. В случая няма такива данни.
Родителите на ищците, напълно в съответствие с българските семейни традиции, са
били подпомагани от М.П.П. и свидетелката Р. Т.П. в наглеждането на децата през
деня. При това подпомагането е било скромно и е възможно да е било наложено от
съседската близост между родствениците.
Индиция, че привързаността между дядо и внуци не е
била изключителна, е и степента на понесените от ищците морални болки и
страдания. Те твърдят, че нелепата смърт на М.П.П. е „изключителен срив“ за тях. Свидетелката
Р. Т.П. твърди, че смъртта на съпруга и дошла за ищците като „гръм от ясно
небе“ и че те били „шокирани“. Според съда, изключителността тук идва,
както и се твърди в ИМ, от нелепостта на обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта на М.П.П., а не от изключителната привързаност между дядо и внуци.
Съвсем обичайни са и последващите преживявания на ищците – да се затворят
временно, да си спомнят за дядо си, да ходят на гроба му, да пазят направената
от него люлка. Свидетелката Р. Т.П. твърди, че най-малкият им внук П. най-много
се затворил, започнал да отбягва децата, не обичал да споделя. Отдава тази
промяна на инцидента и по-точно на това, че детето е било очевидец на случилото
се. Според съда, изключителността и
тук не идва от изключителната привързаност между дядо и внук, а отново – от обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта на М.П.П..
Не без
значение при изследване близостта между дядо и внуци е и възрастта на последните. Тя е ниска -11, 9 и 5
години и не предполага изграждането на осъзната, трайна и дълбока емоционална близост,
при липсата на която ищците ще търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на
дядо си.
Обективният
критерий, който се поставя в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, е и
съпоставимостта на претърпените от ищците болки и страдания с тези, които
търпят или биха търпели най-близките – съпруг, деца, родители. От показанията
на съпругата на М.П.П. – Р. Т.П. не става ясно те от колко точно време са
съпрузи или съжителстват на съпружески начала, но при всички случаи, предвид
възрастта на дъщерите им Д. и П. /майки на ищците/, се касае за повече от 25
години съвместен живот. С подобни измерения във времето е и родствената близост
между М.П.П. и неговите дъщери и тази близост не несъпоставима с близостта
между М.П.П. и неговите невръстни внуци. Дъщерите на М.П.П. не са свидетелствали за
собствените си болки и страдания от
загубата на баща си, т.е. липсва база за сравнение с болките и страданията на
ищците.
Следва
да се отбележи, че ищците
първоначално са искали и съдът е допуснал разпита на двама свидетели, но в
молбата си от 12.07.2019 г. са се отказали от втория свидетел. Така е разпитана
само Р. Т.П., чиято заинтересованост от изхода на спора не е напълно изключена.
В
заключение – съдът намира, че ищците са
доказали формалната си родствена връзка с М.П.П., както и че смъртта му е
загуба за тях. Не е доказано обаче, че ищците търпят морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за
родствена връзка между дядо и внуци. Казано иначе – загубата им не е изключителна по смисъла на ТР №1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и не обоснова основание да се направи изключение
от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Намирайки исковете за неоснователни, съдът счита, че
е безпредметно да бъдат обсъждани възраженията във връзка с техния размер.
При този изход на спора по същество и предвид възражението на ищците относно размера на
юриск. възнаграждение, съдът намира,
че юриск.възнаграждение за защита по всеки от трите иска следва да бъде
определено в съответствие с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25,
ал.1 от НЗПП в размер на 100 лв. или общо 300 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК всеки от ищците следва да заплати в полза на
ответника сумата от 100 лв., явяваща се разноски за юриск. възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
непълнолетния Т.И.Л. от гр. Ч., с
ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си Д.М.П. от с.гр., с
ЕГН: **********, представляван от адв. Н. Н. Д., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД-гр. С., с ЕИК: *** иск по чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм./ с петитум: ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 50 000 лв. като обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта
на дядо му М.П.П., настъпила на 22.03.2014 г. при ПТП, причинено от Г.М.В., с
ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***,
застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***“АД-гр. С., съгласно
полица №***, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 22.03.2014 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК непълнолетния Т.И.Л.
от гр. Ч., с ЕГН: **********, действащ лично и със съгласието на майка си Д.М.П.
от с.гр., с ЕГН: **********, представляван от адв. Н. Н. Д., да заплати в полза
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД-гр. С.,
с ЕИК: *** сумата от 100 лв.,
явяваща се разноски за юриск. възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
непълнолетната Р.И.Л. от гр. Ч., с
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на майка си Д.М.П. от с.гр.,
с ЕГН: **********, представлявана от адв. Н. Н. Д., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД-гр. С., с ЕИК: *** иск по чл. 226,
ал.1 от КЗ /отм./ с петитум: ответникът да заплати в полза на ищцата сумата от 50 000 лв. като обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта
на дядо и М.П.П., настъпила на 22.03.2014 г. при ПТП, причинено от Г.М.В., с
ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***,
застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗК „***“АД-гр. С., съгласно
полица №***, ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 22.03.2014 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК непълнолетната Р.И.Л. от гр. Ч., с ЕГН: **********, действаща лично и със
съгласието на майка си Д.М.П. от с.гр., с ЕГН: **********, представлявана от
адв. Н. Н. Д., да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „***“АД-гр. С., с ЕИК: *** сумата
от 100 лв., явяваща се разноски за юриск. възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
малолетния П.М.П. от гр. Ч., с ЕГН: **********,
представляван от своята майка и законен представител П.М.М. от с.гр., с ЕГН: **********, както и
от адв. Н. Н. Д., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „***“АД-гр. С., с ЕИК: *** иск по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ с
петитум: ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта на дядо му М.П.П.,
настъпила на 22.03.2014 г. при ПТП, причинено от Г.М.В., с ЕГН: ********** като
водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №***, застрахован по риска
„гражданска отговорност” в ЗК „***“АД-гр. С., съгласно полица №***, ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 22.03.2014 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.3 от ГПК малолетния П.М.П.
от гр. Ч., с ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен
представител П.М.М. от с.гр., с ЕГН: **********,
както и от адв. Н. Н. Д., да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД-гр. С., с ЕИК: *** сумата от 100 лв., явяваща се разноски
за юриск. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок, считано от
връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: