Р Е Ш Е Н И Е
№ 487
Град Пловдив
16.04.2009година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети март,
две хиляди и девета година в състав:
Административен
съдия: Стоил Ботев
при участието на секретаря Гергана Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 628 по описа за 2008 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО, във
вр. с чл.145, ал.1 от АПК.
Жалбоподателят “Викер – 98” ООД със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.”Ружа” № 13, представлявано от Управителя И.К.Р. с ЕГН: **********.
Обжалва Решение № 64/27.02.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр.Пловдив. В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и нищожно
поради което се моли да бъде отменено или да бъде прогласена неговата
нищожност. По същество се твърди, че с процесното решение № 64 на дружеството е
отказано изплащане на претендирани суми, подробно описани в искане с вх.№
К-2596/11.12.2007 г. Въпросните суми са за парични обезщетения за периода
01.08.2003 г. до 31.07.2004 г., на които “Викер – 98” ООД, булстат: *********
има право. Сумите са описани в 6 бр. преводни нареждания за директен дебит от
РУСО на НОИ – Пловдив, в полза на дружеството, като в крайна сметка сумите не
са били изплатени от обслужващата банка. Твърди се, че атакуваното решение
въпреки че е индивидуален административен акт по смисъла на АПК, липсват мотиви
по предмета на спора, като е и немотивирано твърдението за изтекла давност.
Твърди се, че на основание чл.115 ал.4 от КСО към датата на подаване на шестте
броя преводни нареждания не е била изтекла давността и същата ще изтече
най-рано на 20.12.2007 г. В ревизионната записка вх.№ 10/19.11.2007 г. за
извършена пълна финансова ревизия на дружеството за периода 23.12.1998 г. до
31.12.2006 г. въобще не се споменава и дума за исканите от дружеството и
неплатени парични обезщетения за периода 01.08.2003 г. до 31.07.2004 г. Твърди
се, че доказателствата въобще не са коментирани от административния орган, като
по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, което е основание
за отмяна на атакуваното решение. Оспорва се компетентността на лицето,
подписало решение № 64 със запетая, на мястото на директор Розалия Джинева.
Иска се, по доказателствата от ответната страна да се представи цялата
преписка, ведно с всички доказателства, представени по нея, както и всички
актове, издадени от служителите на НОИ.
В хода по същество адв. В.
твърди, че давност не е изтекла към
момента на подаване на 6 бр. преводни
нареждания в Банка ДСК - Асеновград. В цялото производство РУСО не оспорва
факта, че фирмата има право на получаване на обезщетение. При постановяване на
решението моли съдът да има предвид, че от 01.01.2009 г. е в сила изменението
на чл.115 ал.4 КСО и счита, че материалноправната разпоредба е приложима. За него г-жа Димова няма право да издава и подписва
решения. Тези права не са й делегирани. Въпросната заповед е издадена на
основание Вътрешни правила. Претендира и
присъждането на разноски.
Ответникът-Директор на РУ”СО”-Пловдив, чрез процес. си
представител ю.к. Поборникова моли да се
остави жалбата на "Викер - 98" ООД - гр.Пловдив без уважение и
да се потвърди Решение № 64/27.02.2008 г. на Директора на РУ "СО" -
гр.Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 1442/27.12.2007 г. на Началник
отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУ "СО" -
гр.Пловдив, като правилно, обосновано и постановено в съответствие с
изискванията на закона. Несъстоятелна била тезата на жалбоподателя, че
давността по чл.115, ал.4 от КСО за процесните вземания не е изтекла към датата
на подаване на искане вх.№ К-2596/11.12.2007 г. тъй като трудовите
възнаграждения за периода 01.08.2003 г. - 31.07.2004 г. на работниците и
служителите на "Викер - 98" ООД-гр.Пловдив са изплатени на 20 и
30.12.2004 г. Счита становището на дружеството жалбоподател, че началният
момент, от който започва да тече давността по чл.115, ал.4 от КСО е моментът на
изплащане на възнагражденията на работниците и служителите, независимо с какъв
срок на забава са изплатени те, за неправилно и в противоречие с материалния
закон. Липсват категорични и безсъмнени доказателства за действителната дата на
изплащане на възнагражденията за
процесния период. Представените от
дружеството ведомости за заплати не представляват такива безспорни и
категорични доказателства, тъй като посочването на една дата на изплащане на
възнагражденията с подпис на управителя на дружеството, която дата е изцяло
благоприятна за жалбоподателя не следва да се кредитират. Липсват и каквито и
да било доказателства за наличие на движение на парични средства през
съответните периоди, от което да може да се направи безсъмнен извод за това, че
действително възнагражденията за процесния период са платени, както и за датата
на плащането им. Претендира разноски по делото.
Съдът счита жалбата за подадена в законоустановения
срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Админ.орган е приложил цялата преписка от л.4 до л.45,
като допълнително са представени с молба на адв.В. в
о.з. от 13.01.2009 г. множество ведомости за заплати на “Викер – 98” ООД, както
и разходни касови ордери от л.66 до л.81. Юриск. Поборникова допълнително е
представила с молба от 09.02.2009 г. по делото множество писмени доказателства,
/л.87-112/ по административното производство, от които възражения, отговор,
искане, заповед, констативен протокол, както и спесимен от подписа на директора
на РУСО - Пловдив, г-жа Розалия Джинева.
Съдът със свое протоколно определение от 18.06.2008 г.
след искане от юриск . Поборникова е оставил жалбата без разглеждане, като
просрочена и прекратил производството по
настоящото дело. ВАС с Определение № 12457/19.11.2008 г. по адм.дело №
8738/2008 г. е приел, че частният жалбоподател е получил пощенска разписка №
8593 с пощенско клеймо върху нея от 18.03.2008 г., поради което жалбата срещу
административния акт до Пловдивски Административен съд е била подадена в
законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е отменено
определението на ПАС и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Видно от
процесното Решение № 64/27.02.2008 г.
на ръководителя на ТП на НОИ – гр.Пловдив/л.9/,. със Заповед № 1442 /
14.11.2007г. на Директора на РУСО - гр. Пловдив е извършена пълна финансова
ревизия по разходите на Държавното обществено осигуряване на осигурителя.
Ревизията е приключила с ревизионна записка с вх. № 10 / 19.11.2007г. в
дружеството, пореден № 806 / 20.11.2007г. в РУСО - гр. Пловдив. Разрешени са и
изтеглени от сметката на ДОО посочените в молбата от "ВИКЕР - 98" ООД
- гр. Пловдив суми за периода от 01.10.2004г. до 31.10.2005г. С вх. № К 2596 /
11.12.2007г. в РУСО - гр. Пловдив е постъпило ново искане от управителя на
"ВИКЕР - 98" ООД - гр. Пловдив за теглене на суми от сметката на ДОО
за друг период - от 01.08.2003г. до 31.07.2004г., като прилага шест броя
преводни нареждания за директен дебит с дата 24.08.2006г.
Със Заповед № 1482 / 23.11.2007г. на Директора на РУСО
- гр.Пловдив е извършена проверка от контролен орган на НОИ, по повод на
искането от осигурителя за теглене на суми от ДОО запериода от 01.08.2003г. до
31.07.2004г. При проверката осигурителят не е представил касова книга, разходни
касови ордери, банкови документи и др., удостоверяващи датите на изплащане на трудовите
възнаграждения. Предвид посочените
обстоятелства, описани в Констативен протокол пореден № 958/27.12.2007г.
в РУСО- гр. Пловдив, вх. № 101 / 27.12.2007г. при осигурителя и на основание чл.115, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване е издадено Разпореждане № 1442 /
27.12.2007г. на Началник отдел^краткосрочни плащания и контрол, с което се
отказва изплащане от сметката на ДОО на сумите в размер на 7676.96лв. за
периода от 01.08.2003г. до 31.07.2004г. За периода от 01.01.2001г. до
31.12.2005г. е извършена ревизия от ТД на НАП - гр. Пловдив и е съставен
ревизионен акт за начет за невнесени осигурителни вноски за фонд ДОО в размер
на 161620.66лв., който е погасен.
По повод твърденията в жалбата за нищожност
на ИАА, по делото се представиха
доказателства, не се оспориха от жалбоподателя и бяха приети по делото,
от които се установява материалната
компетентност на Галина Димова,
на длъжност- Началник отдел "Пенсии" при РУ "СО" —
гр.Пловдив, подписала със запетая цитираното решение. Приложения на л.112
спесимен на Розалия Джинева е еднакъв с
положения подпис на заповед №104/27.03.2006г. с който се възлага на Галина
Стефанова Димова, като началник отдел “Пенсии”
да изпълнява правомощията й при отсъствие.
Налице е ИАА издаден от материално компетентен орган,
в предвидената в чл. 59 от АПК форма,
при правилно приложение на материалния
закон.
Съгласно чл.40, ал.З от КСО в редакцията му до 2004
г.: "Паричните обезщетения за временна неработоспособност, помощите и
другите обезщетения по ДОО се изплащат чрез осигурителите в сроковете за изплащане
на трудови възнаграждения". Вземането на осигуреното лице възниква през
съответния месец на съответната година, когато същото е ползвало отпуск поради
временна неработоспособност, разреизплащане на трудови възнаграждения".
Работодателят е длъжен да изплати парично обезщетение вместо трудово
възнаграждение на осигуреното лице за времето на отпуск поради временна
неработоспособност на датата, на която обичайно плаща заплати на наетите от
него лица.
Съдът споделя становището на ответната страна, че съгласно
чл.115, ал.4 от КСО дължимите от ДОО вземания могат да се поискат най-късно в
срок три години от датата, на която са станали изискуеми.
Съдът не споделя становището на адв. В. предвид обстоятелството, че
от 01.01.2009 г. е в сила изменението на чл.115 ал.4 КСО и материалноправната
разпоредба следва да се прилага. Съгласно
старата редакция на ал.4-ДВ. Бр. 67/2003г. е отпаднало “..с изключение на вземанията по чл. 54в, ал.4..” и е добавено ….”считано
от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят”…. Настоящият състав счита че в цитираната
хипотеза е налице материалноправна разпоредба, която не следва да се
прилага за минал период от време.
За да бъдат изтеглени съответните суми от фондовете на
ДОО е необходимо за лицата, намиращи се в отпуск поради временна
неработоспособност, да бъдат внесени и дължимите осигурителни вноски. В
конкретния случай осигурителят "ВИКЕР-98" ООД - гр.Пловдив не е
внесъл дължимите осигурителни вноски за периода 01.08.2003 г. - 31.07.2004 г. в
законоустановения срок, в резултат на което вземанията за парични обезщетения
поради временна неработоспособност за процесния период са погасени по давност.
От приложените по делото доказателства съдът установява,
че към датата на подаване на искане вх.№ К-2596/11.12.2007 г. от "Викер -
98" ООД -гр.Пловдив за теглене на сумите от сметката на ДОО за период - от
01.08.2003г. до 31.07.2004г., то тригодишният давностен срок по чл.115, ал.4 от КСО е бил изтекъл.
Практиката на ВАС досежно прилагането на погасителната
давност по чл. 115, ал.4 от КСО е ясна и непротиворечива. Така например в Решение
№ 1373 от 7.02.2008 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2007 г., VI о. и в Решение №
234 от 9.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2007 г., VI о. върховният съд
по непротиворечив начин решава, че вземанията по чл.115, ал.4 от КСО могат
да се поискат най-късно в срок три години от датата, на която са станали
изискуеми.
Жалбоподателят в о.з. на 11.02.2009г. е бил задължен да
представи касова книга в оригинал на дружеството за периода 2003 г. – 2004 г.,
както и оригиналите на представените в съдебно заседание на 13.01.2009 г.
касови ордери с № 79, 80, 99, 100 и 101. В следващото с.з. адв. В. заявява, че фирмата не
съхранява изисканите документи в оригинал, поради което не може да ги представи. Вероятно са унищожени. Не може
да представи касова книга в оригинал на дружеството в периода 2004 г. – 2005
г., както и оригинали на представените в съдебно заседание на 13.01.2009 г.
касови ордери с номера № 79, 80, 99, 100 и 101, тъй като фирмата не ги съхранява. В тази връзка ю.к. Поборникова моли съда да
изключи от писмените доказателства, приложените по делото разходни касови
ордери, находящи се на лист 67, 69, 71, 73 и 80, като счита, че същите не
съществуват и не са съществували. Фактът, че няма касова книга е достатъчно
основание те да бъдат изключени от доказателствения материал.
С оглед отразеното в адм.преписка /л.9/, че при проверката осигурителят не е представил
касови книги , разходни касови ордери/РКО/ и банкови документи, то настоящия
състав приема, че няма безспорни доказателства от които може да се удостоверят
датите на изплащане на трудовите възнаграждения на работниците и че обсъдените по-горе писм.доказателства не са
съществували в правния мир, към датата на ревизията, а са изготвени за послужване по наст.съдебно производство..
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за прекъсване на давността с оглед наличието
на Преводни нареждания на "ВИКЕР - 98" ООД - гр.Пловдив за директен
дебит от 24.08.2006 г. за процесиите суми. Законодателят е уредил процедурата за искане на суми от ДОО.
Жалбоподателят е трябвало да подаде искане
в ТП на НОИ - гр. Пловдив въз основа на
което се издава Разпореждане на Началник
отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУ "СО", поради
което в наст. Случай не е налице прекъсване на давността.
Предвид горното
съдът счита Разпореждане №
1442/27.12.2007 г.
на Началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при РУ
"СО" -
гр.Пловдив, с което се отказва изплащане на жалбоподателя от сметката на ДОО на сумите в размер на
7676.96 лв. за периода от 01.08.2003 г. до 31.07.2004 г. за законосъобразно и
следва да се остави в сила.
От ответника се
претендират разноски, поради което на
основание чл.8, от Наредба №1/2004г., изм. и доп. ДВ бр. 2/2009г. следва да му се присъдят такива в размер на
150 лева.
Предвид горното
на основание чл. 172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.118 от КСО съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на “Викер
– 98” ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ружа” № 13,
представлявано от Управителя И.К.Р. срещу
Решение № 64/27.02.2008 г. на
ръководителя на ТП на НОИ – гр.Пловдив.
ОСЪЖДА “Викер
– 98” ООД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Ружа” № 13 да
заплати на ТП на НОИ – гр.Пловдив сумата от 150/сто и петдесет/ лева
разноски по настоящото съдебно
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: