№ 230
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20211100901099 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл.625 от Търговския
закон, уточнена с молба от 07.09.2021 г., от „Н.**“ ЕООД с ЕИК ******* за откриване на
производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила
неплатежоспособност – евентуално, поради свръхзадълженост, тъй като неговото
имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства и вписванията в Търговския
регистър и РЮЛНЦ, се установява, че молителят е търговско дружество, вписано в
търговския регистър. Приложена е справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от
АВп от 20.09.2021 г. по отношение на длъжника. От писмото с вх.№ 18222/24.09.2021 г. на
МВР, СДВР, Отдел "Пътна полиция" се установява, че в централна база на АИС-КАТ няма
данни за регистрирани ППС на името на длъжника, които да са негова собственост.
От удостоверение за наличието или липсата на задължения с изх.№ 220202000173521
от 28.08.2020 г. е видно, че общият размер на задълженията на дружеството към НАП
възлиза на 94 932, 41 лв., в т.ч. главница 90 337, 75 лв. и лихви в размер на 15 028, 43 лв. От
представените и анализирани от вещото лице по съдебно-икономическа експертиза писмени
доказателства и даденото заключение, което съдът възприе като обективно, компетентно и
безпристрастно дадено, се установява че финансовите затруднения на търговското
дружество са трайни. Финансово икономическия анализ на дружеството, извършен с оглед
показателите за ликвидност показва, че за периода от 2017 г. 2021 г. коефициентът на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън референтните стойности (табл. лист 4 от
заключението). Още към 31.12.2017г. краткотрайните активи са станали недостатъчни за
изплащане на краткосрочните задължения. Коефициентът на финансова автономност към
31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г има отрицателна
стойност и отразява декапитализиран собствен капитал и пълна зависимост на дружеството
от кредиторите. За финансовата 2018 г., 2020 г. и към 31.05.2021 г. дружеството не е успяло
да генерира приходи от продажби, с които да възстанови извършените разходи за дейността
1
си. Отчетеният финансов резултат е загуба, в резултат на намаляването в пъти на приходите
от обичайна дейност. Важен финансов индикатор за фирмата е положителния нетен
оборотен капитал. Нетният оборотен капитал към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 31.05.2021 г., като разлика между краткотрайните
активи и краткосрочните задължения, е отрицателна величина. Към 31.05.2021 г. не
достигат краткотрайни активи на стойност 94 хиляди лева за изплащане на задълженията на
дружеството. Към 31.05.2021 г. дружеството не реализира приходи от дейността си, а за
предходните период същата е била неефективна. По показателите за рентабилност – табл. л.
7 от заключението, коефициентите на рентабилност за отчетната 2017 г. и 2019 г. имат
положителна стойност и всеки от тях определя степента на възстановяване на капитала.
Към 31.12.2018 г., към 31.12.2020 г. и към 31.05.2021 г. коефициентите на рентабилност
имат отрицателна стойност и всеки от тях определя степента на декапитализация на
предприятието.
Осчетоводените от длъжника задължения, съгласно действащите счетоводни
стандарти, са както следва: Към 31.05.2021 г. задълженията на “Н.-**” ЕООД са в общ
размер на 100 хил.лв.,от които Данъчни задължения 70 хил.лв. и Осигурителни
задължения 30 хил.лв. Публичноправните задължения - представляващи данъчни и
осигурителни задължения, посочени в баланса към 31.05.2021 г. в размер на 100 хил.лв. (100
241.84 лв.). Стойността на наличното имущество на длъжника по баланса към 31.05.2021 г. е
в размер на 6 хил.лв. в т.ч.:парични средства 6 хил.лв. (6268.59 лв.), от които 4621.71 лв. по
сметка в банка ДСК (блокирани) и на каса 1646.88 лв.
Към 31.12.2017 г. към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към
31.05.2021 г., общата балансова стойност на всички активи - дълготрайни и краткотрайни
притежавани от “Н.-**” ЕООД не са били достатъчни за покриване на всички негови
задължения - текущи и нетекущи. Към 31.05.2021 г. пасивите на стойност 100 хил.лв.
надхвърлят неговите активи със сумата 94 хил.лв., както следва: Активи-текущи и нетекущи
6 хил. лева и Задължения-текущи и нетекущи – 100 хил. лева. Съобразно изчислените
коефициенти на ликвидност по данни от балансите за анализирания период, вещото лице
дава заключение, че е налице тенденция ответникът да не може да обслужва задълженията
си по търговска сделка, със засилваща се негативна тенденция към 31.12.2020 г. и към
31.05.2021 г., поради недостатъчен размер на краткотрайните активи, възлизащи съответно
на 7 хил.лв. и на 6 хил.лв., спрямо задълженията си съответно в размер на 69 хил.лв. и на
100 хил.лв. Към 31.12.2020 г. и към 31.05.2021 г . длъжникът обективно не е в състояние
да изпълни изискуемите си парични задължения към кредиторите си, поради
липса на краткотрайните активи. Търговецът не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на паричните му задължения. Последното плащане, извършено от длъжника за
погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от търговска сделка, публични
задължения, свързани с търговската му дейност, или частно държавно вземане е към НАП на
12.06.2020 г., като са заплатени с вносна бележка задължения, както следва: ДОО - в размер
на 1873.12 лв., ДЗПО - в размер на 632.83 лв. и НЗОК - в размер на 1012.50 лв. “Н.-**”
ЕООД отчита в баланса си към 31.05.2021 г. парични средства в размер на 6 хил.лв.
(6268.59 лв.) от които 4621.71 лв. в банкова сметка, в банка ДСК (блокирани) и на каса
1646.88 лв. Дружеството не разполага с дълготрайни материални активи след 2019 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално
допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл.613
от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от
ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625,
ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец по
смисъла на чл.1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
2
му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ или да се установи
свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско
дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл.631 от ТЗ.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея
дадено в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни задължения от определен вид. От заключението на
вещото лице е видно, че към 31.05.2021 г. молителят обективно не е в състояние да изпълни
изискуемите си парични задължения към кредиторите. На следващо място – налице е и
презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, същата служи за разпределение на доказателствената
тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което
под "спиране на плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на
плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
от изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. В настоящия случай, молителят е спрял
плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, което се
установи от заключението на вещото лице, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ,
съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да
прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно
постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и обективна невъзможност за
плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер.
Ответното дружество не е погасявало задълженията си от този вид, последното плащане е на
12.06.2020 г. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към
който се доказва неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2017 г., когато всички
коефициенти на ликвидност са под нормалните за отрасъла стойности, които през
следващите години продължават да се понижават, предприятието продължава да е на загуба,
като показателят за финансовата автономност е с отрицателна стойност и към която дата
дружеството вече е било с влошено финансово състояние. Ето защо съдът приема, че датата,
на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие на непогасено задължение,
респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са налице е 31.12.2017 г.
Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ, молбата за откриване
3
на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена. С оглед обстоятелството, че искането за откриване на производство по
несъстоятелност на основание свръхзадълженост е евентуално, като съдът приема, че
дружеството е неплатежоспособно, не следва да се излагат мотиви във връзка с това
основание.
На следващо място, с аргумент от чл. 629б, ал. 4 ТЗ съдът намира, че не са налице
достатъчно налични средства за покриване на началните разноски по несъстоятелността,
поради което следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ – т. е.
едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се
спре производството по настоящото дело до предплащане на началните разноски по чл. 629б
от ТЗ.
На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител,
следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Н.-**“ ЕООД с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, представлявано от
управителя П.Й.К. и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, по отношение на „Н.-**“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“*******, представлявано от управителя П.Й.К..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Н.-**“ ЕООД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, представлявано от управителя
П.Й.К. и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието „Н.-**“ ЕООД
с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, представлявано
от управителя П.Й.К..
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Н.-**“ ЕООД с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, представлявано от
управителя П.Й.К.
СПИРА производството по н.дело № 1099/2021 г. по описа на Софийски градски
съд, ТО, VІ-14 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 620, ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Н.-**“ ЕООД с ЕИК
******* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“*******, представлявано от
управителя П.Й.К. да заплати по сметка на бюджета на Софийски градски съд сумата от
250 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
4
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е налице
достатъчно имущество или се предплатят началните разноски по банкова сметка на СГС,
необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 2000
(две хиляди) лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5