Р Е Ш Е Н И Е
№100 22.06.2020 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд Първо
гражданско отделение
в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Окръжен съдия: Десислава
Динкова
секретар Станка Чавдарова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията Динкова
гражданско дело №1567 по описа за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
повод исковата претенция на Н.К.С. ЕГН **********, чрез
неговите родители и законни представители С.Т. Тенева ЕГН ********** и К.Н.С.
ЕГН **********, всички с адрес ***, представлявани от адвокат Евгени Чечев със служебен адрес София, ул. „Емануил Попдимитров“
17, против Община Созопол с адрес
гр.Созопол, площад „Хан Крум“ 2, с искане за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
болки и страдания от получена тежка черепно-мозъчна травма със загуба на
съзнание при падане от метално съоръжение на необезопасена детска площадка, в
собственост на община Созопол, ведно с лихвата от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
Заявява се в исковата молба, че на 21.08.2018г към
11:30 часа малолетният ищец и негово приятелче отишли сами на детската
площадка, намираща се в близост до дома му между улица „Лозенград” и улица
„Васил Левски” в гр.Созопол. След около 10 минути, към 11:40 часа, приятелчето
на ищеца отишло при родителите на Н. в техния двор, за да им съобщи, че Н. е
паднал от най-високата част на катерушката на детската площадка, на главата си
върху бетона. Родителите веднага се
отправили към площадката и пристигнали за около минута там. Заварили детето си
в легнало положение на земята и внимателно го сложили да седне. Детето било с
доста кървящи рани по крайниците и се държало за главата. Родителите
транспортирали детето с личния си автомобил от детската площадка до Спешна
помощ в град Созопол. Лекарят на смяна промил раните и преценил, че детето
трябва спешно да се транспортира с линейка до УМБАЛ - Бургас, заради отока на
главата му. Сочи се, че при пристигане в УМБАЛ Бургас детето било прието в
шокова зала, където му направили рентген, ехограф и
скенер. От скенера се установило, че има счупване на свода на черепа закрито и
че трябва да постъпи в болницата за лечение. Детето било прието в неврохирургия.
На 24.08.2018 г. (третият ден от хоспитализацията) д-р Н. преценил, че трябва
да се направи отново скенер. След скенера го изписали с назначена терапия за
дома, както и определен хранителен режим. Препоръчали детето да лежи по цял
ден, за да може да си почива. Твърди се, че в първите 10 дни детето не можело
да пази равновесие, ставало му лошо, наложило се да бъде обслужвано изцяло от
родителите. След дехоспитализацията детето лежало по
цял ден и се оплаквало, че му става лошо и че го боли глава. Допълнително се въвеждат твърдения, че
нараняването довело до чести главоболия и до сериозни изменения в
поведението на ищеца, които поставят под
въпрос по-нататъшното му физическо състояние.
Твърди се, че поставената диагноза на детето покрива
характеристиките на „средна телесна повреда“. Същата не би се случила, ако
съоръжението е било обезопасено. Заявява се, че е налице причинно следствената
връзка между настъпилия инцидент и противоправното поведение на ответника -
собственик на съоръжението.
Ответникът е
оспорил претенцията с отговора на
исковата молба. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения,
включително, че ищецът е паднал по
начина, описан в исковата молба, и е получил травми, посочени в исковата молба,
на детска площадка в гр. Созопол; оспорва, че детската площадка, където се
твърди, че ищецът е паднал, е била необезопасена и с бетонова настилка; оспорва
наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между поведение
на ответната община и сочените като претърпени от ищеца увреждания, болки и
страдания; оспорва, че родителите на ищеца са подавали до Община Созопол устни
или писмени сигнали за необезопасена детска площадка.
Заявява се, че
дори ищецът да е претърпял инцидент, в резултат на който да е получил травми и
да е претърпял болки и страдания, Община Созопол не е причинител на твърдяните като претърпени от ищеца болки и страдания и
няма вина за твърдяните като претърпени от ищеца
болки и страдания. Заявява се, че отсъства пряка и непосредствена причинно
следствена връзка между поведение на Община Созопол и твърдяните
като претърпени от ищеца болки и страдания. Твърди се, че е осъществяван контрол за
поддържането на детската площадка в законосъобразно състояние и са извършени
позитивни констатации в тази насока. Сочи, че настилката в цялата зона на
възможно падане, в т. ч. - в зоната под и около катерушката на въпросната
детска площадка, не е бетонна, а е от предписан и допустим от действащата
нормативна уредба материал - каучукови плочи, и е ударопоглъщаща.
Ответникът
противопоставя възражение, че ако ищецът е претърпял твърдяния
в исковата молба инцидент, в резултат на който да е получил травми и да е
претърпял болки и страдания, вина и отговорност за това носят изцяло и
единствено неговите родители, които не са изпълнили вмененото им от закона
задължение да осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете -
чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс.
Твърди се, че
Община Созопол не носи отговорност нито за твърдяния
като претърпян от ищеца инцидент, нито за твърдените като претърпени от него
вреди.
В съдебното заседание страните поддържат становищата
си, представят и ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид представените
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове от ищеца са с
правно основание в чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за обезвреда на причинените на ищеца
неимуществени вреди от необезопасена вещ на ответника (детски кът за игра на
открито). Според т.3 от ППВС №4/30.10.1975 год., отговорността на собственика
на вещта се определя според възможността за обезопасяване на вещта – когато не
е имало възможност за обезопасяване, отговорността е по чл.50 от ЗЗД
(безвиновна), а когато е имало възможност за обезопасяване, но такова не е
предприето – отговорността е по чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД (за
виновни действия или бездействия). В конкретния
случай основанието е преценено от съда поради твърденията на ищеца, както в
исковата молба, така и в уточнението, че причините за инцидента се коренят в
състоянието на детското съоръжение за игра.
Фактическият състав на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД включва противоправно
деяние (действие или бездействие), осъществено от служители/работници на
възложителя на работата/собственик на вещта, настъпили вреди, причинна връзка
между действията/бездействията и вредоносния резултат.
От показанията
на св.Г. се установява, че през лятото на 2018 год. на детска площадка в
гр.Созопол, наричана „магарешки площад“, се случил инцидент. Свидетелката
видяла, че на катерушката играели две момчета, като едното било седнало
най-отгоре. Чула едното дете да казва: “Какво направи, Ники“, обърнала се
в тази посока и видяла детето, което
преди това стояло горе на катерушката, паднало на земята, от външната й страна.
Отишла до детето, то било в кръв и тогава свидетелката накарала другото дете да
извика родителите му. Падналото дете било по очи, но било в съзнание. Според
свидетелката, настилката под съоръжението била от цимент. Тя сочи, че преди
инцидента имало мека настилка, но по време на инцидента било цимент.
От
съдебно-медицинската експертиза и от поясненията на вещото лице д-р Н. в
съдебно заседание се установява, че ищецът е претърпял травма със зееща
фрактура на черепа с лека мозъчна контузия. Получените наранявания се изразяват
в подкожен хематом и болка в дясно теменно.
Според заключението е възможно тези наранявания да са получени в
резултат на падане. По анамнестични данни детето е
загубило съзнание за около една минута. Експертизата категорично заключава, че
към датата на изготвянето ѝ травмите на детето са напълно излекувани. В
съдебно заседание д-р Н. пояснява, че не са установени контузионни
огнища в мозъка и биопотенциалите му не са засегнати.
Вещото лице е установил малък кръвоизлив, който е над твърдата обвивка на
мозъка, но той е без клинично значение, не е застрашил живота на детето и
подлежи на всмукване за две-три седмици.
Според заключението, детето няма промени в паметта, няма спад в успеваемостта, то е будно, със съхранени емоции, фиксирано
към страданието, не се установяват смущения в памет, воля и интелект.
От свидетелските
показания, медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската
експертиза се налага извод, че ищецът е паднал от детското съоръжение и
оспорването на ответника за липса на подобен инцидент е неоснователно.
Действително няма пряк очевидец на падането на детето от най-високата част на
катерушката, но изводите по фактите могат да се основават и на множество
косвени данни, каквито в случая са местоположението на детето, възприето на
свидетелката Г. (горе на катерушката и веднага след това долу на земята) и
раните, видени от свидетелката и описани в медицинската документация (напр.фиш
за спешна медицинска помощ, съдебно-медицинско удостоверение на л.97 от
делото).
От
удостоверението, предоставено от община Созопол, се установява, че терена, на
който е изградено детско съоръжение, между улиците “Първи май“, „В.Левски“ и
Лозенград“ в гр.Созопол, представлява поземлен имот с идентификатор
67800.504.303 по КК на Созопол. От представената от ответника документация и
от основното заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че съоръжението в горния терен е изградено въз основа
на строителни книжа и при спазване на всички изисквания за безопасност,
въведени с Наредба №1/12.01.2009 год. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. Видно е от таблицата на стр.3 от основното
заключение, че съоръжението към момента на изграждането, въвеждането му в експлоатация
и към момента на огледа от вещото лице, отговаря на всички показатели по
наредбата, вкл.височина, разстояние между стъпалата и ударопоглъщаща
настилка от синтетичен материал. В съдебното заседание вещото лице е уточнила,
че на площадката е изпълнена мека настилка, като плочите са в два цвята, но не
може да се прецени колко са стари плочите, тъй като те се произвеждат от рециклиран
материал. Уточнено е също, че плочите се залепват върху циментова замазка с
полимерно лепило, което в случай на отлепяне може да остане върху терена, а е
възможно и плочата да се отлепи с лепилото и част от циментовата замазка.
Според
допълнителното заключение и оспорения от ищцовата
страна акт обр.19 №1/10.08.2018 год. за извършени
видове дейности, съоръжението в поземлен имот
67800.504.303 е било ремонтирано
по възлагателно писмо от 04.07.2018 год., като на
10.08.2018 год. са актувани дейности по демонтаж на амортизирана настилка,
почистване на площадката и монтиране на нова настилка. Оспорването
от ищеца е основано на твърдението, че документът е с невярно съдържание или не
се отнася за процесното съоръжение. В производството
по оспорването на документа са разпитани свидетелите К., М.и К.. Първите двама
свидетели съобщават, че към 29.08.2018 год., съответно към 21.08.2018 год., меката
настилка на площадката за игра е липсвала. Първият свидетел сочи, че публикувал
критична информация за състоянието на настилката и няколко дни след това – на
01.09.2018 год. бил направен ремонт с нова настилка. Св.К., който е служител на
ответника и е подписал оспорения документ, заявява, че възстановяването на
настилката било извършено през 2018 год., при топло време, но не съобщава дата
или месец. С подписването на акта се установявало завършване на работата и
приемане на обекта, като е възможно обектът да е бил завършен по-рано.
Процесното съоръжение
представлява приращение върху общински имот и
следователно е собственост на ответника, като нормативно са въведени изисквания
за неговото обезопасяване, така, че да може да бъде ползвано от деца на
съответната възраст. След въвеждането на съоръжението в експлоатация
собственикът му продължава да дължи усилия за неговата постоянна поддръжка в
съответствие с нормативните изисквания. В резултат на оспорването е оборена
материалната доказателствена сила на документа, удостоверяващ извършен ремонт
преди инцидента, чрез който документ ответникът доказва предприемане на
действия от служителите му по обезопасяване на вещта. От показанията на св.К. и
М.се установява, че към датата на инцидента меката синтетична настилка е
липсвала и от доста време площадката е
била занемарена, от което следва, че при падането детето е ударило главата си
на цимента. И двамата свидетели твърдят, че ремонт е направен след процесния случай, а и този ремонт е очевиден и е установен
от огледа на експертизата. Със съставянето на акта се цели приемане на
извършена работа във вътрешните отношения на страните по договора за изработка
и този документ няма достоверна дата, така че е съвсем възможно работите да са
били изпълнени известно време след сочената дата 10.08.2018 год. Дори и да са
били изпълнени преди 10.08.2018 год., е възможно меката настилка да е била
отстранена за времето до инцидента и от свидетелските показания категорично
става ясно, че настилка не е имало.
Съдът намира, че
отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на осн.чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, тъй като неговите служители не са
предприели вмененото им от закона задължение да поддържат площадката и
съоръженията в нея в безопасно състояние за ползващите я лица и в частност не
са монтирали липсващата ударопоглъщаща настилка, която
се изисква от Наредба №1/12.01.2009 год. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. В случая вредите не са настъпили от
обективни свойства на вещта, която представлява съоръжение за игра на открито,
предназначено за деца. От обясненията на вещото лице д-р Н. в съдебното
заседание на 17.12.2019 год. става ясно, че при черепно-мозъчните травми са от
значение два фактора – подлещажата настилка и
височината на падане, а и това е общоизвестно от житейския опит на хората.
Нормативно установените изисквания за изграждането на съоръжението показват, че
в конкретния случай максималната височина е спазена, но липсва съответната ударопоглъщаща настилка, която е предназначена да предпази
детето от нараняване или да обезпечи по-безобидно нараняване и избягване на
травматични поражения. От това следва, че вредите са настъпили от противоправно
бездействие – липса на действия от служителите на собственика на съоръжението
за възстановяване на настилката в отличен вид, след като тя е била
компрометирана в периода между въвеждането на площадката в експлоатация и
инцидента. При отговорността по чл.49 от ЗЗД собственикът на вещта не може да
се брани с възражения за липса на вина, може да се брани само с възражения, че
негови служители или работници, на които е била възложена работата, не са
виновни. В случая доводът на ответника за предприемане на нормативно дължими
действия по обезопасяване не може да бъди възприет, поради успешно проведеното
оспорване на документа от ищеца. От събраните доказателства се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД – противоправно бездействие на
служители на собственика на вещта, вреди и причинна връзка между липсата на
обезопасяване и настъпилите наранявания на детето.
От медицинската
експертиза по несъмнен начин се установява, че детето е понесло силни болки от
нараняването и за около една минута е изгубило съзнание, без коматозно състояние. Лекувано е в болнично заведение за
кратко – от 21.08.2018 до 24.08.2018
год., изписано е в добро състояние и с препоръки за избягване на физическо и
психическо напрежение (епикриза на л.8 от делото). От медицинска гледна точка е
напълно излекувано, няма никакви трайни последствия за биопотенциалите
на мозъка и за здравето му.
Изслушано е и
прието комплексно заключение на вещи лица със знания в областта на психологията
и психиатрията във връзка с твърденията на ищцовата
страна, че травмата е повлияла върху поведението на детето необратимо. В
резултат на проведеното изследване вещите лица са заключили, че при съпоставка
на анамнезните данни, събрани от родителите, и
настоящото състояние на детето, се установяват значителни поведенчески
отклонения, като се открояват когнитивни, вкл.паметови
дефицити, емоционална лабилност, повлияваща негативно волевите и поведенческите
му реакции.
В съдебното
заседание вещите лица д-р А.С. и В.Б. поясняват, че е проведено психологическо
изследване на детето, от което е установено, че не са настъпили болестни
изменения, които да преминават рамките на нормалното психично съществуване, но
са установени известни паметови смущения и промени в характеровата сфера (емоционално- волеви реакции), които е
възможно да не са пряка последица от травмата, но са последица, дължаща се на
най-различни фактори. Пояснява се, че след травмата детето е претърпяло
физическа изолация поради първоначалния стрес и неговото нежелание за излиза
през деня. Уточнява се, че родителите са спазили указанията на лекуващите
лекари с цел по-бързо възстановяване, като е възможно в такива случаи обгрижването да е било засилено и да се стигне до свърхобгрижване, което може да бъде фактор за някои от характеровите промени у детето, но не се очаква в бъдеще
родителите да се превърнат в патогенен фактор за неговото развитие. Като
поведенчески и волеви реакции, които са повлияни негативно, вещите лица описват
емоционална лабилност, неустойчивост, свръхмерни
реакции на лек дразнител. Вещото лице Б. е уточнила в съдебното заседание, че с
детето са проведени тестове за изследване параметрите на вниманието му – устойчивост,
концентрация, разпределяемост, превключваемост,
където се отчитат леки до умерени снижения. Пояснява се, че детето има снижения
в зрителната модалност, като при представен зрителен материал не се справя с
пълната успеваемост. Уточнява се също в съдебното
заседание, че заключението се базира на анамнезните
данни, предоставени от родителите, и на предположението, че детето е
функционирало напълно нормално за възрастта си, тъй като до инцидента не е било
консултирано с психолог, не е ползвало ресурсен учител и не му е прилагана
терапия.
В резултат на
приетото комплексно заключение, което съдът цени като обективно и пълно,
въпреки оспорването му от ответника, и на поясненията и уточненията, дадени от
вещите лица в съдебното заседание, се налага извод, че установените от
експертите паметови смущения и промени в характеровата сфера у детето не са пряка и непосредствена
последица на травмата. Както е видно от съдържанието на съдебния протокол,
самите вещи лица допускат, че е възможно промените да не са пряка последица на
травмата. Също така те нееднократно поясняват, че детето се намира в такава
възраст (на прага на пубертета), при която емоционалните му реакции са променени, че личността на детето е в
процес на формиране. При изграждане на извода си относно причинно-следствената
връзка съдът отчете, че вещите лица са ползвали изцяло субективни данни относно
състоянието на детето преди травмата – съобщеното от неговите родители, както и
презумпцията, че детето е функционирало нормално, след като не са правени
консултации с психолог, не му е била назначавана терапия и не е ползвало
ресурсен учител. Липсват обективни данни за емоционалното и интелектуалното
състояние на детето, които се сочат за засегнати в заключението. Липсват
сведения от преподавателите на детето в училище, за които съобщава вещото лице Б.
в съдебно заседание. Както се посочи по-горе, характеровите
промени (емоционална лабилност) може да се дължат на продължителната изолация
на детето, свръхобгрижването от родителите и дори на
естествените промени в организма поради предстоящия пубертет. Самите вещи лица
поясняват, че не се установяват патологични прояви в емоционалното
функциониране на детето и поради това не са дали препоръки за специален подход или работа с него. Освен това съдът
посочва, че интелектуалния потенциал на детето съответства на възрастта му и е
на ниво над средната норма, отчетени са известни умерени снижения на
параметрите на когнитивна успеваемост и функции, но
няма никакви категорични, обективни данни това снижение да е резултат от
травмата. Вещото лице Б. е обяснила, че умереното снижение е втората степен на
нарушение и в конкретния случай то е резултат от факта, че детето не се справя
с пълна успеваемост с представения му зрителен
материал, което не означава непременно, че нарушението е в следствие на
травмата и е нейна последица.
В резултат на
изложеното до тук съдът счита, че от черепно-мозъчната травма са били причинени
физически болки и страдания, главоболие
(епикриза), влошаване на качеството на живот (въздържане от физическа
активност, домашна изолация). Не са останали трайни последици за здравето на
детето и към настоящия момент то е напълно излекувано. Вещото лице д-р Н. е
категоричен, че травмата не е застрашила живота на детето, както и че е
приложен неправилен режим на отглеждане с тримесечна изолация. Не се доказват твърдяните последици за психическото здраве на детето. Като
взе предвид вида, характера и продължителността на претърпените физически болки
и страдания, благоприятния изход на лечението и липсата на каквито и да било
трайни последици върху здравето на детето, съдът намира за справедливо
присъждането на парично обезщетение в размер на 20 000 лв., а претенцията
за разликата до 40 000 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Не се споделят
доводите за съпричиняване на вредоносния резултат
поради виновно поведение на родителите, които са оставили детето без постоянен
надзор при вменено им законово задължение за това. Съпричиняване на вредоносния резултат е налице в случаите,
когато поведението на пострадалия е обусловило увреждането по някакъв начин
(т.7 от ТР №1/23.12.2015 год. по т.д.№1/2014 год. на ОСТК ВКС, решение
№96/29.06.2015 год. по т.д.№2461/2014 год. ІІ т.о. ВКС, решение №37/01.09.2015
год. по т.д.№1070/2014 год. ІІ т.о. ВКС и др.). Поведението на родителите, които
са оставили детето да играе само на детската площадка е укоримо,
но не може да бъде отъждествено с поведението на тяхното дете Н., ето защо няма
как да се приеме, че поведението на пострадалия е допринесло за увреждането. Родителите извършват правни действия вместо
малолетните си деца и от тяхно име (чл.3 ал.2 от ЗЛС), но фактическите действия
се извършват от самото дете, а не от неговите родители. От това следва, че
липсващите фактически действия на родителите (неупражнен контрол и защита) не
се приравняват на фактически действия на детето и не водят до съпричиняване на вредоносния резултат. Не се споделят от
съда и доводите на ответника, че бездействието на родителите (липсващия
контрол) е прекъснало причинно-следствената връзка между събитието и
вредоносния резултат, тъй като и при упражнен контрол на място е възможен
инцидент с падане. Липсващата грижа на собственика за безопасността на
съоръжението е станало причина за увреждането, а не липсващия контрол.
Обезщетение за
забава е поискано от датата на предявяване на исковата молба и претенцията
следва да бъде уважена.
Ищецът е поискал
присъждане на направените разходи и има право на такива съразмерно на уважената
част от иска. Той е освободен от заплащане на държавна такса и частично от
разноски и не е заплатил възнаграждение на адвокат. Внесени са общо 350 лв. за
депозити и от тях му се дължи ½ - 175 лв.
Държавната такса
и разходите, направени от бюджета на съда, трябва да бъдат възложени върху
ответника съразмерно на уважената част от иска. От бюджета са заплатени за
възнаграждения на вещи лица общо 1045,40 лв. От тях Община Созопол следва да
понесе 522,70 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Созопол с адрес гр.Созопол, площад „Хан Крум“ 2 да заплати на Н.К.С.
ЕГН **********, чрез неговите родители и законни представители С.Т. Тенева ЕГН **********
и К.Н.С. ЕГН **********, всички с адрес ***, сумата от 20 000 (двадесет
хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени болки и страдания от
получена черепно-мозъчна травма при падане от метално съоръжение на
необезопасена детска площадка, в собственост на община Созопол, ведно с лихвата
от завеждане на исковата молба – 11.10.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част до предявения размер от 40 000 лв. ОТХВЪРЛЯ пртенцията.
ОСЪЖДА Община
Созопол с адрес гр.Созопол, площад „Хан Крум“ 2 да заплати на Н.К.С.
ЕГН **********, чрез неговите родители и законни представители С.Т. Тенева ЕГН **********
и К.Н.С. ЕГН **********, всички с адрес ***, разноски съразмерно на уважената
част от иска в размер на 175 (сто седемдесет и пет) лв.
ОСЪЖДА Община
Созопол с адрес гр.Созопол, площад „Хан Крум“ 2 да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд Бургас държавна такса
в размер на 800 (осемстотин) лв. и разноски за възнаграждения на вещи лица в
размер на 522,70 (петстотин двадесет и
два 0.70) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: