О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483 18.03.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №210 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2122 от 29.10.2018г. постановено
по гр.д.№4346 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Бургас е допусната делба
между С.П.Д. ***, Б.И.Д. ***, В.А.В. ***, Яна А. ***, Й.Р.Х. *** и С.Р.Д. ***
по отношение на следния недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от
сграда със застроена площ от 136,77 кв.м., ведно с припадащите се ½
ид.ч. от общите части на сградата, включително ½ ид.ч. от таванското
помещение и избеното помещение, с идентификатор на сградата 07079.612.234.1,
находяща се в гр.Бургас, ул.“Александър Велики“ №9, построена в имот с идентификатор
07079.612.234, при граници и съседни обекти, описани подробно в решението.
Делбата е допусната при следните квоти: за С. и Б. Димови- общо 1/3 ид.ч.,
придобита в режим на СИО; за С.Д.- 1/6 ид.ч.; за В.В.- 1/12 ид.ч.; за Яна К.-
1/12 ид.ч.; за Й.Х.- 1/6 ид.ч.; за С.Д.- 1/6 ид.ч.
Искът за делба е отхвърлен по
отношение на останалата част от таванското помещение /останалата половина/.
Страните са уведомени за
решението както следва: ищците - на 5.11.18г. чрез адв.К., ответницата В.- на 5.11.18г.
чрез адв.В., ответниците Й.Х. и С.Д.- на 7.11.18г. чрез сътрудник на адв.К..
Ответницата Яна К. не е уведомена за решението. На 21.12.2018г. е разпоредено
ново връчване на решението до тази ответница, но няма данни такова да е
извършено.
Против решението са постъпили три
въззивни жалби.
Въззивна жалба вх.№46700 от
14.11.2018г. е подадена от адв.Г.К. като пълномощник на С. и Б. Димови. С нея
решението на БРС се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за делба на
½ ид.ч. от таванския етаж на сградата. Изложени са оплаквания, които
могат да се обобщят като такива за неправилност на извода на съда, че с оглед
отбелязванията в нотариалния акт може да се направи извод, че на Къню Р.Д. е
продаден втория етаж от сградата ведно с ½ ид.ч. от таванския етаж.
Жалбоподателите намират, че в случая е необосновано разширителното тълкуване на
волята на страните, като считат, че доколкото не е вписана дроб като числово
изражение, а има само словесен израз, то волята на страните е била за
прехвърляне на целия тавански етаж. Изложени са доводи за неправилност и на
извода на съда, че след като сградата има два самостоятелни обекта- партер и
жилищен етаж, то трябва и обслужващите помещения да са в същото съотношение.
Изтъкват, че това изискване не кореспондира с чл.40 ЗУТ, съгласно който всяко
жилище следва да има складово помещение, което може да бъде в сутерена или
таванския етаж, като всеки от собствениците може да притежава различен обем
складови помещения., разположени в обекта или на различни места в сградата.
Акцентира се, че към момента на сделката през 1962г. не са били в сила
настоящите нормативни изисквания за самостоятелност на обектите и необходимост
от прилежащи и общи части. Считат, че няма пречка собственикът на партерния
етаж да притежава прилежащи складови помещения само в сутеренния етаж, още
повече, че самостоятелният обект на първия етаж не е жилище по смисъла на ЗУТ.
Молят решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него се постанови
ново, с което се допусне до делба целия тавански етаж, съгласно приетото
заключение на вещото лице.
Въззивна жалба вх.№47266 от
19.11.2018г. по описа на БРС е подадена от адв.В.В. като пълномощник на В.А.В..
С нея решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен иска за делба на
останалата ½ ид.ч. от таванския етаж, както и в частта, с която е
определена идеална част от правото на собственост върху избеното помещение за
съделителите Й.Р.Д. и С.Р.Д.. Намират, че волята на страните в нотариалния акт
от 1962 г. е ясна- да се прехвърли половината от дворното място, целият втория
етаж от сградата, целият тавански етаж и половината от избеното помещение.
Затова намира за неправилен извода на съда, че е прехвърлена ½ ид.ч. от
таванското помещение. Изтъква се, че
купувачите са платили цената на описаните в нотариалния акт тавански помещения,
а освен това в продължение на десетилетия са упражнявали активно и
необезпокоявано своето право на собственост, за което са заплащали и
съответните данъци. Неправилен бил и извода на съда, че наследниците на Къню Д.
притежават собственост от избеното помещение. С нотариалният акт от 1965г. Къню
Д. се разпоредил с повече права отколкото притежава, с което останал без
собственост по отношение на избеното помещение. Затова за съделителите Й.Х. и С.Д.,
които са негови наследници, не следвало да се определя дял от избеното
помещение.
Намират за неправилен извода на
съда, че щом в сградата има два самостоятелни обекта, то и обслужващите
помещения следвало да бъдат в същото съотношение. Считат, че този извод
противоречи на чл.40 ЗУТ. Акцентират също така, че към момента на сделките през
1962г.-1965г. не са били в сила настоящите нормативни актове, уреждащи
самостоятелността на обектите и съответните им прилежащи части. Молят решението
да бъде отменено в обжалваните от тях части.
Третата въззивна жалба- вх.№48308
от 23.11.2018г. по описа на БРС е подадена от Й.Р.Х. и С.Р.Д., чрез адв.К..
Същите са обжалвали решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на
останалата ½ ид.ч. от таванския етаж. Изложени са оплаквания, че в тази
му част решението на БРС е неправилно. Неправилно и ненужно била тълкувана
волята на страните по нотариалния акт от 1962г. В него ясно и четливо било
посочено, че предмет на прехвърляне е целия тавански етаж. Затова търсенето на
действителната воля на страните било ненужно и в разрез с разпоредбата на чл.20 ЗЗД. Развити са подробни съображения. Подобно на останалите жалбоподатели
намират за неправилен извода на съда, че щом сградата има два самостоятелни
обекта- партер и жилищен етаж, то обслужващите помещения също трябва да са в
същото съотношение. Също изтъкват, че към момента на сделката през 1962г. не са
били в сила настоящите нормативни изисквания за самостоятелност на обектите.
Молят решението да бъде отменено в обжалваната от тях част, като вместо него се
постанови друго, с което се допусне до делба и останалата ½ ид.ч. от
таванския етаж на сградата.
Срещу въззивната жалба, подадена
от адв.В.В. като пълномощник на В.А.В. е постъпил отговор от Й.Р.Х. и С.Р.Д.,
представлявани от адв.К.. С него същите оспорват жалбата като частично
неоснователна- по отношение оплакванията за неправилност на решението на БРС
досежно правото на собственост на Й.Р. и С.Д. в избеното помещение. Считат, че
аргументацията в тази жалба относно техния дял в съсобствеността на избеното
помещение не следва да се приеме.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивните жалби са подадени против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на
страни, които имат правен интерес да го обжалват в съответните части. Жалбите
отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими /с изключение
жалбата на Й.Х. и С.Д./. Въззивниците Й.Х. и С.Д. следва да представят
пълномощно, от което да е видно, че адв.К. е упълномощен да подаде въззивна
жалба и отговор пред Бургаския окръжен съд, тъй като пълномощното му е
ограничено до действия пред Бургаския районен съд или с нарочна молба да
потвърдят извършените без представителна власт действия по подаването на жалбата
и отговора от адв.К.. В противен случай тяхната жалба ще бъде върната, а
производството по нея ще бъде прекратено, като същевременно ще се приеме, че
отговор от тяхно име не е представен.
Страните нямат доказателствени
искания.
По повод оплакванията в жалбите
съдът констатира, че по делото е представен нечетлив препис от нотариален акт
№19, т.I, д.№26 от 16.01.1962г. Ето защо,
в съответствие с разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК и във връзка с чл.183 ГПК
въззивниците С.Д. и Б.Д. следва да бъдат задължени да представят официално
заверен препис от този нотариален акт, издаден от Службата по вписванията при
БРС с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото.
От БРС
следва да се изискат всички налични съдебни книжа във връзка със съобщаването
на решението на БРС на ответницата Яна К..
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивните жалби, отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на въззивниците Й.Х. и С.Д. да представят най-късно в с.з. на 25.03.2019г.
пълномощно, от което да е видно, че адв.К. е упълномощен да подаде въззивна
жалба и отговор пред Бургаския окръжен съд, или с нарочна молба да потвърдят
извършените без представителна власт действия по подаването на жалбата и
отговора. В противен случай тяхната жалба ще бъде върната, а производството по
нея ще бъде прекратено, като същевременно ще се приеме, че отговор от тяхно име
не е представен.
УКАЗВА на въззивниците С.Д. и Б.Д., че следва да представят официално заверен препис от нотариален акт №19, т.I, д.№26 от 16.01.1962г. на
нотариуса при БРС, издаден от Службата
по вписванията при БРС с оглед изясняване на фактическата обстановка по
делото.
Да се изиска справка от БРС дали са постъпили съдебни книжа във връзка с връчването
на съдебното решение по гр.д.№4346/17г. на БРС на ответницата Яна /Я./ А.К.,
съобразно разпореждане на БРС от 21.12.2018г. /на лицето на л.175 от делото на
БРС/, като същите следва да бъдат незабавно изпратени на Бургаския окръжен съд.
Препис от отговора на Й.Х. и С.д.
да се връчи на въззивницата В.В..
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.