М О Т
И В И П О Н
О Х Д № 125/2019., П О О П И С А Н А Дупнишки Районен Съд
Дупнишка
районна прокуратура е предявила обвинение срещу Г.И.П. -
роден на *** г. в гр. Дупница, с адрес гр. Дупница, ж.к. „Дупница“ бл. 2, ет. 10, ап. 60, българин, с българско гражданство, с
основно образование, месторабота „Рай - Юв“ с. Яхиново – на длъжност „хлебар“, неженен, осъждан, с ЕГН **********,за
престъпление по чл.131,ал.1,т.1,алт.1,във вр. с
чл.130,ал.1 от НК.
В обвинителният акт се твърди, че
подсъдимият Г.И.П. - роден на *** г. в гр. Дупница, с адрес гр. Дупница, ж.к.
„Дупница“ бл. 2, ет. 10, ап. 60, българин, с
българско гражданство, с основно образование, месторабота „Рай - Юв“ с. Яхиново – на длъжност
„хлебар“, неженен, осъждан, с ЕГН **********, на 29.04.2018г., около
11:00 часа в гр. Дупница, ж.к. „Дупница“, бл. 2, ет.
10, на стълбищната площадка пред апартамент № 60 е
причинил на длъжностно лице – Н.С.О. ***, в качеството й на кредитен консултант
към „Сити Кеш“ ООД, при изпълнение на функциите й (по събиране на дължима и невнесена парична вноска на задължено към фирмата лица, а
именно М.Д. Мелякова) лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляваща мозъчно сътресение, довело до временно разстройство на
здравето, не опасно за живота – престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, във вр. с чл. 130,
ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание участващият представител на Районна прокуратура-град Дупница
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия Г.И.П.
обвинение, счита същото за доказано по безспорен начин от събраните по делото
доказателства Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен,и да му бъде наложено наказание предвидено в закона.
Подсъдимият Г.П.И. ,не се признава за
виновен , дава обяснения по случая, и моли да бъде оправдан по така
повдигнатото му и предявено обвинение, тъй като твърди, че не е извършил
каквото и да е престъпление.
Защитника на подсъдимия адвокат У.
,счита, обвинението не е доказано по
един ясен и категоричен начин,моли П. да бъде признат за не виновен,а ако съдът
счете,обвинението е доказано то по отношение на подсъдимият да бъде приложена
разпоредбата на чл.55 от НК.
Съдът след преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства, показанията на разпитаните по делото
свидетели ,преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на
подсъдимия, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
По фактическата обстановка:
Подсъдимият Г.И.П. - роден на ***
г. в гр. Дупница, с адрес гр. Дупница, ж.к. „Дупница“ бл. 2, ет. 10, ап. 60, българин, с българско гражданство, с
основно образование, месторабота „Рай - Юв“ с. Яхиново – на длъжност „хлебар“, неженен, осъждан, с ЕГН **********
Към дата 29.04.2018г.,
свидетелката Н.С.О. е работила като кредитен консултант към „Сити кеш”ООД, офис
Дупница,на граждански договор,като едно от задълженията и по този договор е
било да следи за коректното изпълнение от страна на клиентите по поетите от тях
ангажименти в договорните задължения с възложителя и да
събира,съхранява,разходва и отчита поверените парични средства или материални
ценности.Подсъдимият Г.И.П. е син на свидетелката М.Д. Мелякова.Свидетелката
Мелякова изтеглила на 08.01.2018г., заем от „Сити
кеш”ООД, офис Дупница,в размер на 1200.00 лева.Към датата 29.04.2018г., кредита е бил в забава от 83 дни,като падежа
на четвъртата вноска по паричния заем, е била дължима на 05.02.2018г.Във връзка
със служебните си задължение на 29.04.2018г., свидетелката Н.О. е трябвало да
посети адреса на който живее свидетелката М. Мелякова,за
да залепи бележка за просрочен кредит или в случай, че я открие на адреса да я
уведоми,че следва да си внесе дължимата от нея вноска или поне 50% от нея.Именно
поради тази причина на 29.04.2018г., свидетелката Н.О. около 11.00 часа отишла
на адреса на свидетелката М. Мелякова,за да изпълни
служебните си задължения като била с детето си,но го оставила пред блока,качила
се на десетия етаж на блока,но стълбищтната площадка била преградена с врата,зад
която се намирали вратите на апартаментите.Първо позвънила няколко пъти на
звънеца, и след като никои не и отворил тръгнала да лепи съобщението.Пред това
време вратата се отворила появил се възрастен мъж, който я помолил да залепи
съобщението на вратата на свидетелката Мелякова,за да
не се зацапва вратата.След което свидетелката решила да залепи съобщението на
вратата на Мелякова, и тръгнала да го залепя там.При
което от апартамента чула гласове и решила с оглед на това за почука и да
позвъни на вратата на апартамента на свидетелката Мелякова.След
това от вратата на апартамента излязъл подсъдимия П., на когото тя обяснила
какви са причините за посещението и в дома на свидетелката Мелякова,той
и обяснил, че знае.Помолила го, ако свидетелката Мелякова
се намира в апартамента да излезе,за да поговорят.Чувайки казаното от свидетелката
Н.О.,подсъдимия П. я ударил с юмрук в главата,в областта на темето,след което я
блъснал на земята,и се прибрал в апартамента.В следствие на нанесеният и удар
от подсъдимия на свидетелката О. и прилошало,но въпреки това слязла по стълбите
на блока и вече отвън се обадила на телефон 112.Докато чакала пред блока О.
малко след обаждането си,видяла подсъдимия и свидетелката Мелякова
да излизат от блока. След което и двамата я обвинили, че ги притеснява и
започнали да я обиждат.Свидетелката О. се опитала да им обясни, че е повикала полиция,
но двамата не изчакали пристигането на
полицията, а се качили в лек автомобил и потеглили в неизвестна посока.Освен на
телефон 112,свидетелката Н.О. се обидила и на свидетелката И.Д.,която по това
време била неин шеф,изчакала идването на полицията, след което отишла в
полицията и депозирала заявление и писала обяснения за станалия инцидент,като
при нея в полицията отишла и свидетелката Д..След като излязла от сградата на
полицията в гр.Дупница,свидетелката О. се почувствала отново зле, и това
наложило да потърси помощ в спешния център в гр.Дупница.След като и бил
направен преглед,свидетелката О. била приета за лечение в МБАЛ „Св Иван Рилски”ЕООД,гр.Дупница.
Видно от изготвената и
приета по делото съдебно медицинска експертиза, е че свидетелката Н.О., при
инцидента на 29.04.2018г., е получила следните увреждания-мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието,контузия/натъртване на повърхностни
меки тъкани/ на главата.Описаните увреждания са причинени от действие на твърд
тъп предмет и е възможно да са получени по времето и начина,за които се
съобщава от пострадалата-нанесен й удар с ръка в теменната област на главата от
друго лице.Така установените увреждания са причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето,не опасно за живота.При благоприятно протичащ
възстановителен процес/в случая няма обективни данни за усложнения,забавено
възстановяване и др./, тези увреждания подлежат на пълно възстановяване за срок
до около 20-30 дни.
Съдът кредитира и показанията на
разпитаните по делото свидетели-Н.С.О.,И.Л.Д.,З.В.П.,тъй като същите са
обективни,логични,без противоречиви и се подкрепят от събраните по делото
доказателства,от изготвените и приети по делото експертизи,от проведената очна
ставка, от приложеното по делото медицинско свидетелство и свидетелство за
съдимост, и от събраните по делото писмени доказателства.
При разпита си свидетелката О.
подробно е обяснила как подсъдимия П. и е нанесъл удара и я е изблъскал назад,след
което тя е паднала.Съдът кредитира показанията на свидетелката О.,тъй като
същите са обективни,логични,и с оглед на това, че въпреки дадената и възможност
свидетелката О. не се е конституирала като граждански ищец по делото.Логични и
без противоречиви са и показанията дадени от свидетелката Д.,която по време на
извършване на деянието е била пряк ръководител на свидетелката О..При разпита
си същата е заявила, че след като е била потърсена по телефона от свидетелката О.,след
инцидента е отишла в полицията,където по това време вече е била свидетелката О..Обяснила
е също така, че свидетелката О. и е споделила, че подсъдимия е я ударил,същата
е била развълнувана,разстроена,лицето и било червено,плачела е и в последствие
е била настанена в болница,тъй като не се е чувствала добре.Съдът кредитира и
показанията на свидетелката П.,която е разбрала за случилото си няколко дни
по-късно, и е изпълнявала длъжността „фис минидръж”.Свидетелката О. е споделила макар и бегло, че при
посещения в дома на Мелякова е била ударена от
нейният син-подсъдимия П..Видно от изготвената и приета по делото експертиза, е
че при инцидента на 29.04.2018г., пострадалата Н.С.О. е получила следните
травматични увреждания:мозъчно сътресение,със степенно разстройство на
съзнанието,контузия/натъртване на повърхностни меки тъкани/ на главата.В
резултат на удара по главата О. е получила леко мозъчно сътресение,протекло с
краткотрайно степенно разстройство на съзнанието-зашеметяване,замъгляване”причерняване.Описаните увреждания са причинени от действие
на твърд,тъп предмет и е възможно да са получени по време и начина,за които се
съобщава от пострадалата-нанесен й удар с ръка в теменната област на главата от
друго лице.При благоприятно протичащ възстановителен процес/ в случая няма
обективни данни за усложнения,забавено възстановяване и др./, тези увреждания
подлежат на пълно възстановяване за срок от около 20-30 дни.Получените
увреждания/в случая мозъчното сътресение/ не са довели до:продължително разстройство
на съзнанието,постоянно общо разстройство на здравето,опасно за
живота,постоянно разстройство на здравето,не опасно за живота,разстройство на
здравето,временно опасно за живота или др.
Медицинска експертиза изготвена
от вещото лице доктор В.И.Н., е обективна,уврежданията получени от свидетелката
О. са изчерпателно описани и изброени.
Относно
наличието на квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.1 от НК-
причиняване на телесна повреда на длъжностно лице, съдът счита, че е
точна и приложима действителната норма от закона на база на установеното
качество на свидетелката О..Същата е назначена с договор, като
от възложените му с длъжностната му характеристика
отговорности се заключава, че събира,съхранява ,разходва и отчита
поверените му парични средства или материални ценности,от страна на възложителя,
т.е същата е имала качеството на длъжностно лице в момента на посегателството
срещу нея, в който момент е извършвала действия, произтичащи от служебните му
задължения. Очевидно от доказателствата събрани по делото е,
че подсъдимият е знаел, че свидетелката О. е служител на „Сити кеш”ООД,и
че посещението е във връзка със
служебните си задължения. И че удряйки и блъскайки след това свидетелката О., същата
ще падне на земята и ще бъдат причинени травматични увреждания, като е целял
именно това.
По правната
квалификация:
Действайки по описания по горе
начин,както от обективна така и от субективна страна подсъдимия Г.И.п. е осъществил състава на престъплението
по чл. чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, във
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението са
обществените отношения, който осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическа цялост на личността, а предмет на престъплението-лицето на което е
причинена телесна повреда.Изпълнителното деяние е извършено чрез
действие,изразило се в удар с ръка и блъскане пак с ръце.
По своето естество то е
въздействие върху организма,което в конкретния случай се е изразило в
анатомично увреждане.Престъплението е типично резултатно увреждащо,като
престъпления резултат се е изразил в мозъчно сътресение,със степенно
разстройство на съзнанието,контузия/натъртване на повърхностни меки тъкани/ на
главата.В резултат на удара по главата О. е получила леко мозъчно
сътресение,протекло с краткотрайно степенно разстройство на
съзнанието-зашеметяване,замъгляване”причерняване.
Посочената телесна повреда,
преценена с оглед резултата, е лека телесна повреда,която е причинила
разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Налице е
причинно- следствена връзка между действията на подсъдимия и настъпилия
престъпен резултат.Съдът счита, че подсъдимия е осъществил състава на чл.131
ал.1 от НК- лека телесна повреда.Този вид лека телесна повреда изисква да е
налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна
повреда.В случая се касае за краткотрайно разстройство на здравето,изразяващо
се в увреждане на анатомичната цялост на организма.В конкретния случай съдът
счита, че се касае за лека телесна повреда по ал.1 на чл.130, с причиняване на
болка и страдание без разстройство на здравето,причинена на длъжностно лице.
От обективна страна:
На 29.04.2018г., около 11:00 часа
в гр. Дупница, ж.к. „Дупница“, бл. 2, ет. 10, на стълбищната площадка пред апартамент № 60 е причинил на
длъжностно лице – Н.С.О. ***, в качеството й на кредитен консултант към „Сити
Кеш“ ООД, при изпълнение на функциите й (по събиране на дължима и невнесена парична вноска на задължено към фирмата лица, а
именно М.Д. Мелякова) лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, представляваща мозъчно сътресение, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, във вр.
с чл. 130, ал. 1 от НК.
От субективна страна:
От субективна страна, подсъдимия е действал с пряк умисъл по смисъла
на чл.11 от НК- съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и ги е искал.
Причините за извършване на
престъплението са слаби морално-волеви задръжки, нисък оценъчен критерии на
поведението ,незачитане телесната неприкосновеност на друго лице, и законите в
страната.
С оглед на изложеното съдът е
признал подсъдимия за виновен за престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 1, алт. 1, във вр. с чл.
130, ал. 1 от НК.
По определяне на вида
и размера на наказанието:
За престъплението за което
подсъдимия е признат за виновен се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за
срок до три години.
С оглед на
изложеното съдът е наложил на подсъдимия наказание,при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК , а именно- „лишаване от свобода „ , за срок от шест
месеца.На основание чл.66,ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години, и не е наложил на подсъдимият Г.И.П.
възпитателни мерки по чл. 67 ал. 1 - 4 от НК.
При определяне размера на
наказанието съдът е отчел степента на обществена опасност на дееца която е
отчетена като сравнително завишена,предвид предишните му осъждания.
При индивидуализацията на
наказанието съдът е взел предвид и степента на обществена опасност на деянието,
която съща е преценена като завишена от съда, предвид времето, мястото, начина
и обстоятелствата, при които е извършено престъплението.
Съдът е осъдил
подсъдимия Г.И.П. с адрес ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка
на ОД на МВР Кюстендил направените по делото разноски в размер на 249.23лв., ( двеста четиридесет и девет
лева и двадесет и три стотинки)
от които 229.23 лв. (двеста двадесет
и девет лева и двадесет и три стотинки) по сметка на ОД на МВР гр. Кюстендил за изготвяне на
експертизи и 20.00 лв. (двадесет лева) по сметка на Районен съд
гр. Дупница, за явяване на вещо лице.
Такова по вид и размер наказание,
съдът приема, че е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и
дееца,справедливо е и ще въздейства на подсъдимия поправително- възпитателно и
предупредително- възпиращо, а на останалите членове на
обществото-предупредително- възпиращо.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: