Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

28.10.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

06.10.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

293

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Н.Я.Г. от ***, действащ чрез пълномощника си адв.Х., против Решение № 2153-08-266/27.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 084-00-34-3/27.04.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Счита, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК, респ. не е изяснил релевантните факти и обстоятелства по случая, преди да издаде оспорения акт.

Излага съображения, че неправилно е прието от издателя на оспореното решение, че не пребивавал на територията на РБългария по смисъла на относимите регламенти в областта на социалната сигурност. В тази връзка твърди, че действително в периода на трудовата си заетост е пребивавал в държава – членка, а именно ***, но след прекратяване на трудовото му правоотношение се завърнал в РБългария с намерение за трайно установяване, където впрочем било и обичайното му пребиваване.

С оглед всичко това, в конкретния случай приложимото законодателство се явявало това на държавата – членка по обичайното му пребиваване, а именно РБългария, поради което постановеният отказ за отпускане на обезщетение за безработица се явявал неоснователен и необоснован.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-266/27.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 084-00-34-3/27.04.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. Д.Х. поддържа жалбата си по изложените в нея доводи. Представя писмена защита, в която развива допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.

Излага съображения, че административните органи неправилно се позовават в своите актове на разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Въвежда доводи, че откакто се е завърнал от работа в ***, пребивава предимно на територията на Република България, което се установявало от представеното по делото удостоверение от ОДМВР – Кърджали. Това обуславяло извода, че центъра на жизнените му интереси са именно в Република България, поради което приложимото законодателство се явявало това на държавата по местопребиваване, респ. това на Република България и НОИ е компетентна институция, която да се произнесе по депозираното му заявление за отпускане на обезщетение за безработица.

В заключение сочи, че оспореното решение е издадено и в противоречие с целта на закона, предвиждаща солидарност на фондовете.

Ответникът по жалбата – директор на ТП на НОИ – Кърджали, не се явява. Представлява се от пълномощника юрисконсулт З. Б., която оспорва изцяло депозираната жалба, като излага съображения за неоснователност на оспорването. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представена е писмена защита от директора на ТП на НОИ – Кърджали, в която излага съображение в подкрепа на доводите за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Въвежда доводи, че в съответствие с разпоредбите на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., както и с оглед на наличните по делото доказателства, държавата по последната заетост на жалбоподателя, в случая ***, се явява и държава по пребиваването му за този период. Сочи, че държавата по пребиваване се определя от релевантните факти през периода на последната заетост, а не от такива, настъпили след това. Релевира доводи, че жалбоподателя никога не е работил в Република България, не притежава имущество, а семейството му – съпругата и децата му, живеят в ***, от което следвало, че центъра на жизнените му интереси не е в Р България, респ. пребиваването му по смисъла на европейските регламенти за социална сигурност не е в страната, поради което и НОИ не е компетентна институция за отпускане на парично обезщетение за безработица. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли оспорването като неоснователна, респ. да потвърди оспорения акт като правилен и законосъобразен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.02.2022 г. Н.Я.Г. от ***, в качеството си на безработно лице, е подал до ТП на НОИ - Кърджали, чрез дирекция „Бюра по труда“ – ***, заявление регистрирано с вх. № ЗПОБ-09-07-52/04.02.2022 г. /л. 47 от делото/, за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в *** за периода от 08.08.2018 г. до 28.01.2022 г.

На 04.02.2022 г. от страна на Н.Я.Г. е попълнена и представена декларация относно определяне на пребиваването във връзка с прилагане на член 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Според декларираните в същата обстоятелства, през горецитирания период на трудова заетост в *** съпругата и децата на жалбоподателя, както и преобладаващата част от неговите роднини и социални контакти, са живеели в Република България. Н.Г. е декларирал също, че не притежава собствено жилище в Република България, но възнамерява да се установи трайно в страната.

На 08.02.2022 г., с оглед необходимостта от удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от трудовата заетост в ***, служещи за преценка на правото на парично обезщетение за безработица, ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е издал Разпореждане № 084-00-34-1/08.02.2022 г./л.18/ за спиране на производството по отпускане на заявеното парично обезщетение, до получаване на съответните документи от компетентната институция.

С Разпореждане № 084-00-34-2/27.04.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали /л. 16/, предвид получените на 21.04.2022 г. структурирани електронни документи /СЕД/ U002 и U004 от *** /л. 27-л. 36/, производството по отпускане обезщетение за безработица е било възобновено.

В административната преписка се съдържа Справка с рег. № 292000-2751/21.02.2022 г./л. 39-л. 40/, издадена от ОДМВР – Кърджали, свидетелстваща за регистрираните задгранични пътувания през ГКПП на Република България на Н.Я.Г. в периода от 01.01.2017 г. до 17.02.2022 г.  

С Разпореждане № 084-00-34-3/27.04.2022 г./л. 15/, издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Н.Я.Г. В административния акт са изложени мотиви, че при прилагане на европейските регламенти в областта на социалната сигурност се определя дали НОИ е компетентната институция в случая, като за извършването на тази преценка следва да се съобрази къде е пребивавало лицето през периода на неговата трудова дейност. Посочено е, че пребиваването се определя въз основа на центъра на интересите на лицето, като се извършва оценка на релевантните факти, между които продължителност и непрекъснатост на пребиваването на територията на съответната държава-членка, естеството на упражняваната дейност и мястото, където обичайно се упражнява, както и семейното положение на лицето. В тази връзка са въведени доводи, че от събраните в административното производство доказателства се установявало, че лицето нито е осъществявало дейност по българското законодателство, нито е пребивавало на територията на страната по смисъла на регламентите в областта на социалната сигурност, поради което съгласно разпоредбите на чл. 65, ал. 5, във връзка с ал. 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не била компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица.

Жалбоподателят е обжалвал така постановеното разпореждане в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал, 1, т. 1, б. „б“ от КСО, при което с Решение № 2153-08-266/27.06.2022 г./л. 6 - л. 8/, издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган е изложил мотиви, аналогични с тези, въведени в оспорения акт на ръководителя на осигуряването за безработица. Описал е фактите и обстоятелствата, установени в хода на административното производство, съобразно извършените в информационната система на НОИ и НБД „Население“ справки, както и представената информация от ОДМВР – Кърджали. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г., въвеждаща критериите за установяване на обичайното пребиваване по смисъла на регламента, е направил извод, че центъра на жизнените интереси на жалбоподателя по време на последната трудова заетост не се явява Република България. В тази връзка е прието, че липсва основание за отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство в хипотезата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

По делото са разпитани като свидетели М. М. А. и М. М. И. Видно от показанията им, Н.Г. е работил в *** в продължение на около 4 години. Преди да отиде да работи в ***, Г. живял в ***, където заминал след уволнението си от казарма. И двамата свидетели сочат, че по време на престоя му в ***, жалбоподателя често се е прибирал в България, а откакто същия прекратил трудовата си дейност в ***, живеел постоянно в ***, тъй като между него и съпругата му, която живеела в *** с дъщеря им, имало недоразумения.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактическите и правни основания за постановяването му. Потвърденото с него разпореждане, постановено на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, също е издадено от компетентен орган – длъжностно лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения процесуалните правила. Обратно на въведените в жалбата твърдения, административния орган в съответствие с чл. 35 от АПК е изяснил в достатъчна степен фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички относими доказателства. Разгледани по същество оспореният акт и потвърденото с него разпореждане се явяват законосъобразни като издадени в съответствие с материалния закона.

Нормата на чл. 45 от ДФЕС регламентира свободното движение на работници в рамките на Съюза, предвиждайки премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд.

Правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС са въведени с Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Разпоредбите на посочените регламенти определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения.

Основното правило при определяне на приложимото право визирано в чл. 11, т. 3, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. С други думи, по отношение на обезщетенията за безработица, лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка принадлежат към схемата на социална сигурност на тази държава. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, § 2 от горецитирания регламент, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се завърне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Нормата на чл. 65, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, въвежда регламентацията, че безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетение в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Тези обезщетение се предоставят от институцията по пребиваване.

С оглед мотивите, с които на Н.Г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, спорът в настоящото производство е, коя следва да е компетентната държава по изплащане на парично обезщетение за безработица, след като последната трудова заетост на жалбоподателя е била в държавата-членка ***, различна от държавата-членка България, пред която лицето е депозирало искане за изплащане на парично обезщетение за безработица. В тази връзка релевантно за спора е определянето на мястото на обичайното пребиваване на Н.Г. по време на трудовото му правоотношение с нидерландския работодател.

Легалната дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и това е мястото,  където лицето обичайно пребивава. За изясняване на последното, в съответствие с разпоредбата на чл. 11 от регламента, съдържаща елементите за определяне на пребиваването, се определя център на интересите на лицето като се вземат предвид конкретни релевантни факти, изброени по целесъобразност, както следва: продължителност и непрекъснатост на пребиваване на територията на съответните държави-членки; естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. В изготвения съвместно от държавите-членки Практически наръчник относно законодателството, приложимо в ЕС, ЕИП и Швейцария е посочено, че посочените критерии или елементи не са изчерпателно изброени, като същите невинаги имат еднаква тежест и значимост, но от друга, между тях няма установена йерархия. Всеки отделен случай трябва да се разгледа според индивидуалните си характеристики въз основа на цялостна оценка на всички релевантни факти и обстоятелства.

Анализът на релевантните по делото доказателства и относимата нормативна уредба, включително горепосочените разпоредби, обоснова извода за материална законосъобразност на оспореното решение, потвърждаващо разпореждането, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Преценката за определяне на мястото на обичайно пребиваване на Н.Г., извършена с оглед наличните данни за продължителност и непрекъснатост на пребиваване му на територията на релевантните за случая държави, мястото, където обичайно е упражнявана дейността и нейната продължителност, семейното положение и роднинските връзки на жалбоподателя, притежаваното от него имущество, аргументират обоснованост на изводите на административния орган, респ., че в конкретния случай не е установено Република България да се явява държава-членка по пребиваване за Н.Г. по смисъла на регламентите в областта на социалната осигуреност, поради което и НОИ не е компетентна институция по отношение на заявеното от жалбоподателя искане за отпускане на парично обезщетение за безработица.

По делото не е спорно, че жалбоподателя е безработно лице и в качеството си на такова е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство, по прекратено трудово правоотношение с работодател в друга държава - ***. Не е спорно също така, че в периода от 08.08.2018 г. до 28.01.2022 г. Н.Г. е осъществявал трудова дейност на територията на ***, като са установени следните периоди на осигурена заетост по законодателството на тази страна: 08.08.2018 г. – 21.12.2018 г.; 14.01.2019 г. – 24.03.2019 г.; 04.04.2019 г. – 19.04.2019 г.; 22.04.2019 г. – 07.06.2019 г.; 17.06.2019 г. – 08.09.2019 г.; 01.10.2019 г. – 07.02.2020 г.; 16.03.2020 г. – 20.03.2020 г.; 24.06.2020 г. – 31.12.2020 г. и 08.02.2021 г. – 28.01.2022 г.

В съдържащата се в административната преписка декларация относно определяне на пребиваването, Н.Г. е посочил, че през релевантния периода 08.08.2018 г. – 28.01.2022 г. на трудова заетост в *** съпругата и децата му, както и преобладаващата част от неговите роднини и социални контакти, са живеели в Република България. Така посочените от жалбоподателя обстоятелства обаче напълно се опровергават от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, респ. последните от своя страна сочат за обоснованост на извода на административния орган, че обичайното пребиваване на жалбоподателя по време на трудовата му заетост в *** не е в Република България.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от съдържанието на приетите по делото писмени доказателства, се установява, че преди да замине за *** жалбоподателя и семейството му са живеели в ***, където е бил и настоящия им адрес според данните от НБД „Население“. Изложеното от разпитаните по делото свидетели, относно местоживеенето на жалбоподателя за релевантния период, не обосновава местоживеене в РБългария на Г. и семейството му. В този смисъл, показанията им сочат на епизодични прибирания в България на жалбоподателя, който заедно със съпругата си и децата живеел в ***, в която държава се установил след отбиване на военната си служба, т.е. в началото на 90 г. на миналия век.

Към административната преписка е приложена справка за актуалното състояние на всички трудови договори за Н.А.Г., видно от която за жалбоподателя няма данни за регистрирани трудови договори, респ. наличните данни сочат, че същия никога не е упражнявал трудова дейност на територията на Република България.

Видно от приетата по делото Справка с рег. № 292000-2751/21.02.2022 г./л. 39-л. 40/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за регистрираните задгранични пътувания през ГКПП на Република България на Н.Я.Г. в периода от 01.01.2017 г. до 17.02.2022 г., през периодите на упражняване на трудова дейност в *** жалбоподателя няколкократно се е завръщал в Република България, но престоя му е бил за по няколко дни, което не обосновава категоричен извод, че той трайно е пребивавал в страната. По делото не са налични преки доказателства, от които да е видно дали през релевантния период жалбоподателя е посещавал ***, където живее семейството му, но индиция за това може да се направи и от цитираната по-горе справка, с оглед ГКПП, граничещи с тази държава, през които лицето е напускало и влизало обратно в Република България.

Настоящият състав намира, че всичко изложено по-горе, взето в съвкупност, обосновава извода, че Република България не е обичайна страна по пребиваване за Н.Я.Г. по смисъла на релевантните разпоредби на регламентите за социална сигурност, както през периода на трудова заетост в ***, така и преди това.

Съдът не възприема доводите изложени от жалбоподателя, че той и съпругата му не живеели заедно и били разделени. Тези твърдения от една страна, не са подкрепени от фактическа страна, а от друга се явяват и в противоречие с обсъдените по-горе доказателства. Твърденията на свидетелите в тази връзка са уклончиви и бланкетни, като освен това не касаят конкретния период, релевантен за настоящия спор.

На фазата на съдебното следствие жалбоподателя не представя доказателства, от които да се изведе категоричен извод, че държава-членка по пребиваване, по време на последната му трудова заетост, е именно България. Твърденията на жалбоподателя, че центъра на интересите му са в страната, аргументирани с намерението му за трайно установяване в България, не намира подкрепа и в съдържанието на представеното по делото удостоверение за пътуванията му през граница. На първо място, Удостоверение с рег. № 292р-23259/16.09.2022 г./л. 65/, издадено от ОДМВР – Кърджали, относно регистрираните задгранични пътувания през ГКПП на Република България на жалбоподателя в периода от 01.01.2022 г. до 15.09.2022 г., касае не периода на заетостта му в ***, а последващ такъв. В тази връзка следва да се посочи, че релевантни за определяне на държавата-членка по пребиваване на лицето са обстоятелствата, в т.ч. и намерението на лицето, към момента на последната му заетост, а не след това. А както вече се посочи по-горе, обсъдените по-горе релевантни обстоятелства не установяват по категоричен начин, че България се явява държава-членка по пребиваване за жалбоподателя, респ. че в тази държава-членка са и центъра на интересите му по време на последната му трудова заетост. Последното обуславя извода, до който законосъобразно е достигнал и административния орган, че съобразно чл. 65, § 5 във връзка с § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, НОИ не е компетентна институция за отпускане и изплащане на заявеното от лицето парично обезщетение за безработица. На следващо място, съдържанието на горепосоченото удостоверение отразява влизания и излизания в и от РБългария основно от ГКПП ***, т.е. в посока от и към ***, като са налични отново престои за по няколко дни, което е аргумент в подкрепа на извода, че и към настоящия момент центърът на жизнените интереси на Н.Г. е в ***, а не в България.

Визираното в писмената защита Решение № U3 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност е неотносимо към настоящия спор, доколкото същото касае обхвата на понятието „частична безработица“, приложимо по отношение на безработните лица, упоменати в член 65, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. С други думи процесното решение не е свързано с тълкуване, касаещо определянето на държавата по пребиваването, поради което и позоваването му по настоящото дело е неоснователно.

В заключение съдът намира, че в процеса Н. А. Г. не проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че центърът на жизнените му интереси в периода на последната му трудова заетост, респ. обичайното му местопребиваване е в РБългария, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК по отношение на Решение № 2153-08-266/27.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 084-00-34-3/27.04.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника, както и не се представят доказателства за такива, поради което и независимо от изхода на делото, в полза на административния орган не следва да бъдат присъждани разноски.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.Я.Г. от ***, с ЕГН **********, срещу Решение с изх. № 2153-08-266/27.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 084-00-34-3/27.04.2022 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали

Решението не подлежи на касационно обжалване

/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: