Р Е Ш Е Н И Е
№ 668/10.4.2023г.
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря
Христина Николова и участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 258 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на С.Н.С., ЕГН **********,***, чрез адв. А.К., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за
присъждане на сумата в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Пловдив в периода от 01.05.2020 г. до 25.01.2023 г. вкл. (датата на предявяване
на исковата молба). Имуществените вреди се сочи, че се изразяват в здравословни
проблеми – главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за
малоценност.
Твърди се по
отношение на помещенията, в които е бил настаняван: неосигуряване на достатъчно
жилищна площ; липса на вентилация, следствие от което не е имало достатъчно
свеж въздух; лошо състояние на тоалетните – с неработещи казанчета, липса на
прегради, липса на работещи чешми или умивалници, а и същите не са
шумоизолирани, което го лишавало от уединение; лошо състояние на банята – л.св.
се къпят заедно по 30-40 човека при налични само 5-6 душа, от които тече или
гореща или ледено студена вода, която е с изключително лошо качество и не става
за пиене, отделно от това, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, на
л.св. се налагало да преминат през открита площ, наречена „карето“ само по
хавлии, което през зимния период често водело до различни заболявания; наличие
само на един прозорец с големина 1,00/0,50 м. (само за уточнение, съдът намира,
че ищецът вероятно е допуснал техническа грешка, като е изписал, че същият е с
големина 1 кв.м. на 0,50 кв.м.), следствие от което липсвали достатъчно
светлина и свеж въздух, довело до дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна
изолация на стените, следствие от което отоплението е затруднено и имало
случаи, в които ищецът не можел да заспи от студ; непредоставяне на достатъчно
дебели завивки, като на молбите за предоставяне на такива, надзирателите са
отговаряли, че не разполагат с такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло
изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждане на дървеници и
бълхи; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните
помещения; липсвала водена индивидуална и корекционна работа с ищеца – не му е
дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и
групова работа, което довело до поведенческа и личностна криза; липса на
достатъчно мебели, а малкото налични били счупени. С горното се презюмира
нарушаване правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.)
съгласно представен списък.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите
претенции, алтернативно прави искане да се редуцира исковата претенция до
по-малък размер.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Не е спорно
между страните, а и след извършена служебна проверка се констатира, че по
искова молба, предявена от ищеца С. срещу ГДИН за присъждане на обезщетение за
понесени неимуществени вреди от бездействията на администрациите в Затвора
Пловдив за периода от 18.09.2019 г. до 04.05.2020 г. и в Арест Смолян за
периода от 01.06.2020 г. до 01.10.2020 г., в Административен съд – Пловдив е
образувано адм. дело № 2733/2020 г., приключило с влязло в сила съдебно
решение. При това положение и доколкото за част от исковия период, а именно от
01.05.2020 г. до 04.05.2020 г. вкл., спорът между същите страни и на същото
основание, е разрешен с влязло в сила решение, исковата молба в частта, в която
се претендира присъждане на обезщетение в размер на 20 лева (доколкото сумата в
размер на 5 000 лева се претендира като обезщетение за неимуществени вреди за
целия исков период от 01.05.2020 г. до 25.01.2023 г. вкл., който се установи,
че е 1 000 дни, настоящият съдебен състав приема, че претендираното дневно
обезщетение възлиза на 5 лв. (5000 лв. : 1000 дни = 5 лв. на ден), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от
01.05.2020 г. до 04.05.2020 г. вкл., ще следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството - прекратено на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК във
връзка с чл. 144 от АПК.
По отношение на останалата
част от исковия период, а именно от 05.05.2020 г. до 25.01.2023 г. вкл., от приетите
по делото становища (л. 20-21, л. 22-23 и л. 29-31) и справки относно правното
положение на ищеца (л. 40 и л. 43-44) се установява следното:
- от 05.05.2020
г. до 24.11.2020 г. вкл. няма данни ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив;
- от 25.11.2020
г. до 10.12.2020 г. вкл. е пребивавал в Приемно отделение в стая ОП-2, която е
с площ от 26,28 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два прозореца с размери 0,44/1,18
м. и 0,98/1,18 м. и санитарен възел с площ от 2,70 кв.м. с един прозорец с
размери 0,35/1,18 м. В периодите от 25.11.2020 г. до 30.11.2020 г. вкл., на
03.12.2020 г. и от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г. вкл. в това спално помещение са
били настанени между 7 и 10 л.св., а в останалите – до 6 л.св.;
- от 11.12.2020
г. до 05.02.2021 г. (когато е бил освободен), е пребивавал в Трета група в стая
№ 23, която е с площ от 27,45 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два отваряеми
прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от
2,63 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,50/1,20 м. През целия период в
това спално помещение са били настанени между 7 и 8 л.св.;
- от 06.02.2021
г. до 10.10.2021 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив;
- от 11.10.2021
г. до 14.10.2021 г. вкл. е пребивавал в Приемно отделение в стая ОП-2, която е
с площ от 26,28 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два прозореца с размери 0,44/1,18
м. и 0,98/1,18 м. и санитарен възел с площ от 2,70 кв.м. с един прозорец с
размери 0,35/1,18 м. На 11.10.2021 г. и в периода от 13.10.2021 г. до
14.10.2021 г. вкл. в това спално помещение са били настанени между 7 и 8 л.св.,
а в останалите – 6 л.св.;
- от 15.10.2021
г. до 07.11.2021 г. вкл. е пребивавал в Трета група в стая № 23, която е с площ
от 27,45 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два отваряеми прозореца с размери
1,20/1,20 м. и 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 2,63 кв.м. с един
отваряем прозорец с размери 1,50/1,20 м. През целия период в това спално
помещение са били настанени между 7 и 8 л.св.;
- от 08.11.2021
г. до 09.11.2021 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив (тъй като
е бил на дело в гр. Смолян);
- от 10.11.2021
г. до 18.01.2022 г. вкл. е пребивавал в Трета група в стая № 23, която е с площ
от 27,45 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два отваряеми прозореца с размери
1,20/1,20 м. и 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 2,63 кв.м. с един
отваряем прозорец с размери 1,50/1,20 м. В периодите от 10.11.2021 г. до
09.12.2021 г. вкл., от 17.12.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл. и от 12.01.2022 г.
до 18.01.2022 г. вкл. в това спално помещение са били настанени между 7 и 8
л.св., а в останалите – 6 л.св., като за периода от 08.01.2022 г. до 10.01.2022
г. вкл. няма данни колко л.св. са пребивавали в това спално помещение;
- от 19.01.2022
г. до 20.01.2022 г. вкл. няма данни ищецът да е бил в Затвора Пловдив (тъй като
е бил на дело в гр. Смолян);
- от 21.01.2022
г. до 31.07.2022 г. вкл. е пребивавал в Трета група в стая № 23, която е с площ
от 27,45 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., с два отваряеми прозореца с размери
1,20/1,20 м. и 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 2,63 кв.м. с един
отваряем прозорец с размери 1,50/1,20 м. В периодите от 21.01.2022 г. до
02.02.2022 г. вкл., от 04.02.2022 г. до 06.04.2022 г. вкл. и от 12.04.2022 г.
до 20.04.2022 г. вкл. в това спално помещение са били настанени между 7 и 8
л.св., а в останалите – до 6 л.св.;
- от 01.08.2022
г. до 25.01.2023 г. вкл. е пребивавал в Шеста група в стая № 6, която е с площ
от 28,28 кв.м. и с капацитет до 7 л.св., с два прозореца с размери 0,45/1,10 м.
и 0,50/1,10 м., санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един прозорец с размери
0,31/1,10 м. През целия период в това спално помещение са пребивавали до 7
л.св.
Установява се по
отношение на пребиваването на ищеца в Приемно отделение, че стая ОП-2 разполага
със санитарен възел с течаща студена вода, самостоятелно осветление и
възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно
дневна светлина, отоплява се с централно парно отопление. Санитарната обработка
против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна
лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята
през исковия период и с какви размери са били. При постъпването в затвора на
всички л.св. се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като
се осигурява възможност л.св. да ползват и лично спално бельо. Хигиената на
спалните помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите л.св. При
престоя на ищеца в Приемно отделение се сочи от Инспектор СДВР, че същият не е
подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на
причиняван му дискомфорт. На 26.11.2020 г. и на 14.10.2021 г. С. е преминал
през информационния модул на „Програмата за адаптация“ – разяснен му е правният
и социален статус, запознат е с правата и задълженията, които има, както и със
забраните, които следва да съблюдава, разяснени са му възможностите и условията
за започване на работа, за получаване на награди и налагането на дисциплинарни
наказания, реда за извършване на личен обиск и претърсване на спалните
помещения. Обърнато му е внимание относно възможностите и условията, при които
спрямо него може да се използва физическа сила, помощни средства и оръжие.
Консултиран е при какви условия може да ползва института на УПО, дадени са му
указания и относно различни процедури, прилагани в затвора и общежитията, както
и друга исканата информация.
От представените
становища се установява също така, че във всички спални помещения в Затвора
Пловдив има обособени санитарни възли, в които всеки л.св. има достъп до течаща
студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на л.св. и могат да
правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се
осъществява също от настанените, които за целта получават съответните прибори,
както и могат да ги закупуват от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от
близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти,
които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си. Къпането на л.св.
е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща топва вода, съгласно
утвърден график за разпределение на времето на л.св. от съответната група, а когато
е бил работещ, С. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на
работния процес. В подкрепа на изложените твърдения са представени График за
разпределение на времето на л.св. от Трети и Шести пост, Работно време с
клиенти на „Магазин лишени от свобода“ и Седмичен график на служебната пералня
в Затвора Пловдив (л. 24 и л. 32-36).
Със Заповед №
1417/13.06.2022 г. ищецът е назначен като „социален асистент“ на л.св. Айредин
Айрединов Еминов при условия на неплатен доброволен труд, при 6-дневна работна
седмица, 8-часов работен ден с почивен ден – неделя, до отпадане на
необходимостта от социални грижи, с изпитателен срок от 1 месец. Със Заповед №
1540/24.06.2022 г. е спрян от работа, поради отпадане на необходимостта от
социален асистент. В периода от 20.09.2022 г. е включен в Специализирана
групова работа „Краткосрочна програма за алкохол и наркотици“, не е бил успешен
с участието си и не е приключил програмата, поради липса на мотивация. От
10.01.2023 г. е включен в нова Специализирана групова работа „Справяне с
житейски проблеми, чрез промяна в мисленето“ и пак поради липса на мотивация, е
неуспешен и не е приключил програмата. Няма дисциплинарни прояви, не е
наказван, няма положителни изяви и не е награждаван. С л.св. С. са провеждани
беседи и разговори по различни поводи – при планиране на присъдата, за участие
в групова работа, но същият не е проявил желание, при мотивиране за започване
на работа, при желание от негова страна и др. Ищецът С. се сочи в становището
на ИСДВР Вл. И., че не подлежи на корекционно въздействие – демонстрира
утвърдени криминални нагласи, настроен опозиционно и не е възнамерявал да се
включва в специализирани програми, липсва желание да променя досегашния си
начин на живот, не е имал особено желание за започване на работа. В подкрепа на
изложените твърдения са представени Първоначален доклад за л.св. С.Н.С.,
изготвен на 14.12.2020 г., Първоначален план на присъдата, изготвен на 21.12.2020
г., Дневник за индивидуална работа на ищеца с вписано на 21.12.2020 г.
запознаване с плана на присъдата, Дневник за индивидуална работа на ищеца, с
вписани данни от 24.01.2022 г. до 01.02.2023 г., Препланиране на присъдата на
ищеца от 31.01.2022 г. (л. 25-28, л. 37-38).
Съгласно
становище от 13.03.2023 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К. (л. 39) през периода на
изтърпяване на наказанието на л.св. С.,*** не са правени основни ремонти на
стаите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти, като е
извършвана своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни
са осветителни тела, не е допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са
подменяни своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения
на л.св., дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите
умивални, банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови
плочи, банята се използва от л.св. по утвърден график, всички работещи л.св.
имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване
на работния ден. С постъпването си в затвора, на всеки л.св. се осигурява
комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св. домакинът
осигурява колкото комплекта са необходими. Л.св. имат право да получават и от
своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация
със служебни. Прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на
затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките, съответно сушенето на
дрехите става по следния начин: когато се перат в пералнята, дрехите се сушат в
сушилна машина, когато се перат от л.св. - има пригодени простори в общото
помещение на поста или отвън на карето. Във всяко спално помещение има течаща
вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях. Л.св. имат право
да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли
са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. В
затвора отоплението се извършва с централно парно. Спалните помещения са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на
помещението се извършва от л.св., настанени в стаята. Никога не е имало проблем
стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. ГДИН сключва централен
договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях,
има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на
помещенията в затвора, в подкрепа на което са представени договор и протоколи
за извършени услуги (л. 59 и сл.). На л.св. се полагат миещи и перилни
препарати, като ежемесечно се дават по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране.
Като свидетел по
делото е разпитан Г.Б.И.. От показанията на същия се установява, че е пребивавал
заедно с ищеца в Затвора Пловдив, откъдето се познават, но от 01.05.2020 г. не
са били заедно в една килия, като свидетелят посочва, че е влизал в килията на
ищеца – 6-7 човека са били в нея, нямало достатъчно въздух, имало един прозорец
и той бил на две разделен (метър на метър). Тоалетната в килията на ищеца сочи,
че имала врата, но била на дупки, направени от счупване, от блъскане, имало
чешма със студена вода, нямало топла и никога не е имало топла вода. Банята
била отделно, като в понеделник и в петък били на баня по един час, като по
5-10 човека влизали в банята, а душовете били 10 и само половината работели, но
за да стигнат до банята, минавали през карето, като много пъти се е случвало да
чакат голи навън в студа, за да влязат в банята. Според свидетеля, през зимата
било топло в килията на ищеца, но от един месец и половина нямало парно, имало
повреда и в целия затвор нямало парно. През зимата им давали завивки, а който
имал – си внасял отвън завивки, но когато искали завивки, подавали писмена
молба и като нямало – не им давали. Завивките те си ги перяли – преди в пералнята,
но от 20 дни тя не работела и затова сега си ги перяли или долу в банята или
горе на чешмата. Килиите твърди, че са отворени от 09,00 часа сутринта до 19,00
часа вечерта. По принцип в килията трябвало да има шкафчета за всеки, но имало
л.св., които по двама ползвали едно шкафче, нямали шкафчета за дрехи и си ги
държали по саковете, шкафчетата били метални и когато си купували от лавката
някакви работи, си ги прибирали вътре. Хлебарки и дървеници твърди, че имало
винаги, въпреки, че пръскали от фирмата и самите л.св., ако намерят препарати,
също пръскали, но нямало ефект. Твърди, че от затвора по принцип давали
препарати за почистване на килията, но от два месеца не са им давали, като не
се сеща за друг случай, в който да не са им давали препарати. В килиите имало лампи за осветление, но били
„пури“ и нямало достатъчно светлина – когато лампата светела, можело да се чете
книга, но вечерта – не, защото било слабо осветлението и защото го спирали. Съдът
приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на
непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват
от съда, с оглед на всички други данни по делото.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са
дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от
недоказването.
От наличните по
делото доказателства се установява, че С. *** на 25.11.2020 г. и е пребивавал в
него до 05.02.2021 г., на която дата е бил освободен, след това е постъпил в
Затвора Пловдив отново на 11.10.2021 г., като е пребивавал в него до 25.01.2023
г. вкл. - крайната дата на исковия период с прекъсвания от 08.11.2021 г. до
09.11.2021 г. вкл. и от 19.01.2022 г. до 20.01.2022 г. вкл., в които периоди е
бил на дело в гр. Смолян, поради което и в периодите от 05.05.2020 г. до
24.11.2020 г. вкл., от 06.02.2021 г. до 10.10.2021 г. вкл., от 08.11.2021 г. до
09.11.2021 г. вкл. и от 19.01.2022 г. до 20.01.2022 г. вкл. (455 дни), искът е
недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да е пребивавал в
посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив. Това от своя страна е
самостоятелно основание исковата молба в частта, в която се претендира
присъждане на обезщетение в размер на 2 275 лв. (455 дни х 5 лв. = 2 275 лв.),
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба
до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периодите от 05.05.2020 г.
до 24.11.2020 г. вкл., от 06.02.2021 г. до 10.10.2021 г. вкл., от 08.11.2021 г.
до 09.11.2021 г. вкл. и от 19.01.2022 г. до 20.01.2022 г. вкл., да бъде
отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва
изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на
произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска
по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е
сторено), същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от
посочените в исковата молба.
При така
установеното, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в Затвора Пловдив, ще бъдат разгледани само за периодите от 25.11.2020
г. до 05.02.2021 г. вкл., от 11.10.2021 г. до 07.11.2021 г. вкл., от 10.11.2021
г. до 18.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 25.01.2023 г. вкл., в които се
установи, че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора
Пловдив.
От събраните
доказателства се установява, че за период от 239 дни, а именно: от 25.11.2020
г. до 30.11.2020 г. вкл., на 03.12.2020 г. и от 07.12.2020 г. до 10.12.2020 г.
вкл., когато ищецът е пребивавал в Приемно отделение в стая ОП-2 с капацитет до
6 л.св., а в нея са пребивавали между 7 и 10 лв.; от 11.12.2020 г. до
04.02.2021 г. вкл. (доколкото на 05.02.2021 г. ищецът вече е бил освободен),
когато е пребивавал в Трета група, в стая № 23 с капацитет до 6 л.св., а в нея
са пребивавали между 7 и 8 л.св.; на 11.10.2021 г. и от 13.10.2021 г. до
14.10.2021 г. вкл., когато ищецът отново е пребивавал в Приемно отделение в
стая ОП-2, която е с капацитет до 6 л.св., а в нея са пребивавали между 7 и 8
л.св.; от 15.10.2021 г. до 07.11.2021 г. вкл., от 10.11.2021 г. до 09.12.2021
г. вкл., от 17.12.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл., от 12.01.2022 г. до 18.01.2022
г. вкл., от 21.01.2022 г. до 02.02.2022 г. вкл., от 04.02.2022 г. до 06.04.2022
г. вкл., от 12.04.2022 г. до 20.04.2022 г. вкл., когато ищецът е пребивавал в
Трета група в стая № 23 с капацитет до 6 л.св., а в нея се пребивавали между 7
и 8 л.св., както и за периода от 08.01.2022 г. до 10.01.2022 г. вкл., с оглед
доказателствената тежест в процеса и фактът, че ответникът не е представил
доказателства за това колко л.св. са били настанени в това спално помещение, настоящият
съдебен състав приема, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са
в размер на 4 кв.м.
Не се установява
обаче нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, доколкото от представените по
делото данни от Затвора Пловдив се установява, че всички помещения, в които е
бил настанен ищецът, са добре осветени и с по два отваряеми прозореца, противно
на заявеното в исковата молба, в т.ч. прозорци са налични и в обособените
санитарни възли. Отделно от това, проветряването и наличието на свеж въздух в
килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират кога и колко
време да проветряват помещението, а и по делото няма нито данни, нито са
представени доказателства ищецът да е имал дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни проблеми.
Няма нарушение и
на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора Пловдив,
в т.ч. и тези, в които е пребивавал С., е осигурен достъп до санитарен възел и
течаща студена вода. А по отношение наличието на топла течаща вода, от
приложеното от ответника становище се установява, че в Затвора Пловдив на л.св.
е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, освен това, в периодите, в които
ищецът е бил работещ, е имал достъп до баня всеки работен ден. Банята пък се
установи, че е обща, подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи и
независимо, че не е правен основен ремонт, своевременно са сменяни течащи кранчета
и са отстранявани течове, т.е. не може да се приеме за вярно твърдението на
ищеца, че са работели само 5-6 душа, както и че банята е била в лошо състояние.
Все в тази насока следва да се посочи, че показанията на разпитания по делото
свидетел не потвърждават твърденията на л.св., че се налага да се къпят заедно
по 30-40 човека, доколкото същият заявява, че са влизали по 5-10 човека. Няма
данни също така и от душовете да е текла или само ледено студена вода или
гореща такава. Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната вода.
Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в частта,
в която се оплаква от лошото състояние на банята, който факт навежда на
мисълта, че ищецът пие от водата от душовете, която вода, дори и да е ставала
за пиене, след като мине през отоплителния уред – бойлер или друго подобно
съоръжение (котел), е напълно естествено да промени своите качества. Що се
касае до твърдението, че на л.св. се налага, отивайки и връщайки се от
помещението за къпане, да преминават през открита площ, наречена „карето“ само
по хавлия и мокри, което през зимния сезон водело до различни заболявания, то
настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така, защото от една страна не се
установява по безспорен начин къде точно се намира помещението за къпане, къде
са се намирали стаите, в които ищецът е бил настанен и дали на него лично му се
е налагало да преминава през зимните месеци през открита площ, в т.ч. да се е
разболял. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по
делото свидетел, доколкото същите са твърде общи, за да се формира въз основа
на тях някакъв категоричен извод относно спорния въпрос, а именно в кой период
се е случвало това, с оглед извършването на преценка, е ли той част от исковия
такъв, както и дали ищецът е бил заедно със свидетеля, когато са чакали навън в
студа.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за неработещи казанчета, липса на прегради и
липса на работещи чешми и умивалници, доколкото от събраните по делото
доказателства се установява, че дори и да не е бил извършван основен ремонт в
Затвора Пловдив, своевременно е извършвана подмяна на течащи кранчета и са
отстранявани течове. Що се касае до твърдението, че тоалетната не е
шумоизолирана, съдът намира, че неосигуряването на шумоизолация в тоалетната не
може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето
на шумоизолация е над средното ниво на битови условия. Все в тази насока следва
да се посочи, че разпитаният по делото свидетел не посочва на л.св. да е било
ограничено правото на уединение. Действително, от твърденията на ищеца и
разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е
пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че първо,
свидетелят не е пребивавал в едно спално помещение с ищеца и второ, хигиената в
спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
настанените л.св., които се грижат за почистването и на които се установява, че
макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за целта, в т.ч.
същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора,
както и да поискат да им предоставени от техните близки. Тук е мястото да се
посочи, че от показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че за
пръв път през последните два месеца, които обаче се установи, че са извън
исковия период, не са им раздавани препарати.
Не е спорно
между страните, че в Затвора Пловдив липсва изолация, но по делото не се
събраха достатъчно доказателства да е било прекалено студено през зимата в
исковите периоди на изтърпяване на наказанието от ищеца. Нещо повече, във всяко
едно от становищата на Затвора Пловдив се сочи, че отоплението се осъществява
чрез централно локално парно отопление, което обстоятелство не се отрича и от
разпитания по делото свидетел. Установява се също така и че с постъпването в
затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при
желание от страна на л.св., домакинът осигурява колкото комплекта са
необходими, отделно от това, л.св. имат право да получават и от своите близки
спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни.
Що се касае до грижата за чистотата на спалното бельо - тя също се полага на
лишените от свобода, като в утвърден график от началника на затвора два пъти седмично
– понеделник и четвъртък – всеки лишен от свобода има право да занесе спалното
си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото по
преценка на лишения от свобода има право бельото да бъде заменено чрез молба до
началника на затвора, като не е установено, в т.ч. и от разпита на свидетеля,
ищецът да е подал молба за изпиране на бельото или за допълнителен инвентар, на
която молба да е получил отказ. Все в тази насока следва да се посочи, че от
страна на свидетеля се посочва, че пералнята не работи от 20 дни, т.е. от
началото на март 2023 г., който период обаче е извън исковия такъв. Ето защо в
тази част претенцията също е неоснователна.
Като недоказани
следва да се приемат твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници
и бълхи в Затвора Пловдив, като от страна на затворническата администрация са
представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, които се установи, че касаят целите искови периоди. Отделно от
това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да
е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за
наличието на инсекти.
По отношение на
твърденията за липсваща мебелировка, следва да се посочи, че въпреки указаната
на ищеца доказателствена тежест, от негова страна не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и същите следва
също да се приемат за недоказани. До извод в обратната насока не водят и показанията
на разпитания по делото свидетел, доколкото същият не посочва на ищеца да не е
било предоставено шкафче, той да е заявил изрично, че иска такова да му
предоставено за лично ползване (а не общо с някой друг лишен от свобода) и да
му е било отказано.
Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна
работа с ищеца. Това е така, защото съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС,
социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за
ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на
личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал. 2 социалната
дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1. диагностична
и индивидуална корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за намаляване
на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и квалификация
на лишените от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности и религиозна
подкрепа. Според ал. 3 на същата разпоредба с лишените от свобода се
осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.
Видно от становището на лист 20 по делото, при постъпването си в затвора,
ищецът е преминал през информационен модул на „Програмата за адаптация“ -
разяснен му е правният и социален статус, запознат е с правата и задълженията,
които има, както и със забраните, които следва да съблюдава, разяснени са му
възможностите и условията за започване на работа, за получаване на награди и
налагането на дисциплинарни наказания, реда за извършване на личен обиск и
претърсване на спалните помещения. Обърнато му е внимание относно възможностите
и условията, при които спрямо него може да се използва физическа сила, помощни
средства и оръжие. Консултиран е при какви условия може да ползва института на
УПО, дадени са му указания и относно различни процедури, прилагани в затвора и
общежитията, както и друга исканата информация. А съгласно становището на лист
22 и представените към него доказателства, ищецът е бил назначен само веднъж на
работа, с него са провеждани беседи и разговори по различни поводи – при
планиране на присъдата, за участие в групова работа, но същият не е проявил
желание за участие в групови работи, не е проявявал и желание за работа. В подкрепа
на изложеното са и данните, предоставени със становището на лист 45 и сл., от
които се установява, че ищецът на два пъти е бил включват в специализирани
групови работи, но не е приключвал програмите. В този смисъл не може да се
приеме, че е ищецът е бил лишен от социални дейности и от възможности за
ресоциализация и личностна промяна. Друг е въпросът, че не се установява и С.
да е имал поведенческа и личностна кризи, каквито се твърди да са налични у
него и към момента на депозиране на исковата молба.
Ето защо, съдът
намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на
служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ в посочените по-горе периоди, които водят до извода, че битовите
условия в Затвора Пловдив за тези периоди създават предпоставки за увреждане на
психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им
достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и
недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за
здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При
това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага
да се приеме, че С. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 1 195 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ, а
така също и претенцията на ищеца, която се установи да е в размер на 5 лева на
ден. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30
% от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от
лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба №
25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v.
Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.).
Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за
установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения
стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на
Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от
тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за
справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.)
би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при
констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се
установи, че за период от 239 дни е налице единствено пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал ищецът, т.е. констатирано е едно нарушение,
именно посоченият размер (239 дни х 5 лева = 1 195 лева) най-точно и
съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този
размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база
установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение,
в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба, а именно 25.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, такива обаче се констатира,
че не са претендирани.
От процесуалния
представител на ищеца адв. А.К., както с исковата молба, така и с представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на 800 лева. Така
претендираното възнаграждение не следва да се присъжда в полза на адвоката като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие
по чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.
Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. пред съответната инстанция, е
достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на
някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., като не е
необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за
предоставяне на безплатна правна помощ. В конкретния случай обаче, по делото е
представено единствено пълномощно, като липсват представени доказателства, че
ищецът е уговорил да бъде представляван безплатно от страна на адв. К. чрез
прилагане на договор за правна защита и съдействие, в който да е установено, че
представителството се поема при една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба
на С.Н.С., ЕГН **********,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
- София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 в
частта, с която се иска присъждане на сумата в размер на 20 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.05.2020 г. до
04.05.2020 г. вкл.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 258/2023
г. по описа на Административен съд – Пловдив в посочената част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на С.Н.С.,
ЕГН **********,***, сумата
от 1 195 (хиляда сто деветдесет и пет) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора Пловдив в периодите
от 25.11.2020 г. до 05.02.2021 г. вкл., от 11.10.2021 г. до 07.11.2021 г. вкл.,
от 10.11.2021 г. до 18.01.2022 г. вкл. и от 21.01.2022 г. до 25.01.2023 г.
вкл., ведно със законната лихва, считано от 25.01.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за присъждане на сумата в размер на 4 980 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди по време на престоя в Затвора Пловдив за
периода от 05.05.2020 г. до 25.01.2023 г. вкл., в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адв. А.В.К. с адрес *** за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в ЧАСТТА, с
която производството е прекратено (с характер на определение) подлежи на
обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив с частна жалба
в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: