Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.07.2013 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет
и втори май през 2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
КАЛОЯН ТОПАЛОВ
при секретаря В.М.,
като разгеледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12519 по описа
за 2012 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.275-273 ГПК.
С
решение от 05.04.12 г. СРС, 66 с-в, по гр.д.№ 46258/19 г. е признал за
установено, че саморъчното завещание от 11.01.07 г., съставено от А.Т. С.,
починала на 30.01.08 г., обявено на 18.03.08 г. по реда на чл.27, ал.1 ЗН от
нотариус И. Д., е нищожно на основане чл.42, б. „б” ЗН поради това, че не е
написано собственоръчно и подписано от посоченото в него като завещател лице-А.Т.
С. по иск на Л.А.П., М.С.С. и В.С.Л. срещу И.Д.Т..
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.Д.Т..Въззивникът твърди,
че решението е формално и е базирано на некоректна експертиза на в.л. Г.М., и
че първоинстанционният съд неправилно е отказал да разпита свидетелката М.М.,
която е присъствала на подписване на завещанието, нито други свидетели, пред
които наследодателката му е заявила желанието си да се грижи за него.Излага
оплаквания, че съдът не е взел предвид, че изложените твърдения в исковата
молба, че наследодателката му е била парализирана и не е била в състояние да
полага подпис, е невярно, както и че те са я поставили в условия, застрашаващи
живота й.Твърди, че не е проведен подробен разпит на лекуващия лекар-д-р Т., и
че в тройната експертиза неправилно е бил включен експерта от първоначалната
експертиза.Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове.
Ответниците
по въззивната жалба оспорват същата.Твърдят, че констатациите на единичната
експертиза са потвърдени от тройната ГЕ, и че със свидетелски показания не може
да се докаже написване на завещание.Молят съда да потвърди първоинстанционното
решение.Претендират разноски.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН.Ищците- С.Т. Л. и Л.А.
П. твърдят, са наследници на А.Т. С., починала на 30.01.08 г.При проверка в
Агенция по вписванията са установили, че е депозирано саморъчно завещание,
обявено с протокол за обяваване на саморъчно завещание от нотариус И. Д., в
което е записано, че А. С. завещава на И.Д.Т. апартамент № 56 в гр.С., п-л XV-104 в гр.П., земеделска земя от 4 дка и парични суми в ДСК по банкова сметка ***.Твърдят,
че завещанието не е наиписано и подписано от Анна С..Молят съда да прогласи
нищожността на завещанието.С определение от 18.05.10 г. като ищци на основание
чл.227 ГПК на мястото на починалия ищец С.Т. Л. са конституирани М.С.С. и В.С.Л..
Настоящият съдебен състав намира, че
искът за нищожност на завет е оценяем, както правилно е приел първоинстанционния
съд в определение от 11.12.09 г.Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 вр. с
т.2 ГПК размерът на цената на иска за съществуване на
договор се определя от стойността на договора, а ако има за предмет вещни права-от
данъчната оценка.Заветът съдържа описание на имотите и сумите, предмет на същия
и искът за установяване на нищожността му е оценяем /в този смисъл-Опр.№
351/19.06.10 г., ВКС, IV ГО по ч.гр.д.№ 333/10 г.; Опр. № 121/08.03.11 г. по ч.гр.д.№ 102/11 г.,
IV ГО, ВКС; Опр.№ 105/28.02.12 г. по ч.гр.д.№ 180/12 г./.
Видно от представеното удостоверение на
община П. данъчната оценка на УПИ XV-104 от кв.526 в гр.П., ул. „Б.” № * с площ от 350 кв.м. възлиза на 9 184 лв.; на нива с площ от 2 100
кв.м.-243,80 лв.; на производствен терен-61 891,40 лв. /от които производствен
обект с площ от 288 кв.м.-42 269,50 лв., за склад /производствен/ с ппощ от 56
кв.м.-5 966,70 лв., земя с площ от 2023 кв.м.-13 655,20 лв./.Данъчната оценка
на ап.№ ** в жк „М.”, бл.*, вх.*, ет* е в размер на 18 032,50 лв., а паричните суми по посочените банкови
сметки-44 082,17 евро и 6 003,62 лв.Т.е. цената на иска за нищожност на завета
е 181 543,59 лв.Съгласно чл.104, ал.1, т.4 ГПК на окръжния съд като първа
инстанция са подсъдни искове по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв.
Определението на САС, постановено по
реда на чл.121 ГПК не обвързва настоящият съдебен състав, който е длъжен да
упражни контрол за допустимост на обжалваното решение /чл.269, изр.1 ГПК/, а
въпросът за родовата подсъдност може да се разглежда до приключване на делото
във втората инстанция /чл.119 ГПК/.
Поради изложените съображения
обжлаваното решение следва да се обезсили на основание чл.270, ал.3, изр.2 ГПК,
а делото да се изпрати на СГС за разглеждане на предявения иск.
С оглед изхода на спора разноски не
следва да се присъждат, тъй като същите ще бъдат определени при решаване на
спора по същество, респ. при евентуално прекратяване на производството.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решението от 05.04.12 г. на СРС, 66 с-в, по гр.д.№ 46258/19 г. на основание
чл.270, ал.3, пр.2 ГПК.
След
влизане в сила на решението делото да се изпрати на Председателя на ГК при СГС
за образуване на първоинстанционно производство по иска по чл.42, б. „б” ЗН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.