№ 1667
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110200297 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя К. Н. Т., ЕГН: ********** с
вх. № 276023 от 12.12.2022 г. срещу Заповед за задържане на лице с рег. №
228зз-1163 от 27.11.2022 г., издадена от В.Б.Н. на длъжност „полицай“ –
полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР, с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на 04 РУ -
СДВР на жалбоподателя К. Н. Т., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя Т. и лично от него в съдебно заседание се
инвокират подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена. Не се заявява претенция за разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата В.Б.Н., редовно призована,
оспорва в производството чрез надлежен процесуален представител
депозираната жалба и моли съдът да я остави без уважение. Претендират се
разноски в последното по делото заседание.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 04 РУ-СДВР
редовно призовани, не изпраща процесуален представител и не се
представлява в производството. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
1
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на
04 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят Т. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси и спрямо тях при постановяване
на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи такива (например
по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на правото му на
свободно придвижване с твърдение за фактическото му задържане без
основание и предвид липсата на основания за задържането му в сградата на
04 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят К. Н. Т. е неосъждано лице и срещу него нямало
образувани и неприключили досъдебни производства. Той бил задържан за
срок от 24 часа на 27.11.2022 г. в 01:45 часа в гр.София от полицейския
инспектор В.Б.Н. – служител на 04 РУ-СДВР. При задържането на
жалбоподателя Т. със Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-1163 от
27.11.2022 г. на същия не било съобщено фактическото и правното основание
за задържането му. В екземпляра на заповедта на жалбоподателя Т. не било
отразено на какво основание, респективно за какво провинение, престъпление
и/или простъпка се задържа за срок от 24 часа съгласно чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР. В екземпляра на полицейския служител Н. било отразено, че
задържането на жалбоподателя Т. се основавало на УБДХ вр. чл.72, ал.1, т.7
от ЗМВР. В този екземпляр също не било записано какво е фактическото и
правното основание за ограничаване на правото на свободно предвижване на
жалбоподателя Т., нито на същия му било съобщено такова (не са му били
предявявани докладни записки, документи и др.). След задържането на
жалбоподателя Т. от полицейския служител Н., същият не бил отразен в
книгата за задържаните лица в 04 РУ-СДВР. Жалбоподателят Т. бил
освободен на 27.11.2022 г. в 19:35 часа.
В СРП била налична образувана пр.пр. № 45055/2022 г. по заявителски
материал № 1680/2022 г. по описа на 04 РУ-СДВР, за това че на 28.11.2022 г.
неизвестен извършител извършил престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
изразяващо се в накърнено увреждане на предно странично огледало на л.а.
„********“ с рег. № ********* и огънати чистачки на л.а. „*******“ с рег. №
2
********, собственост на различни лица. СДВР приело, че преписката по
заявителския материал била образувана по УБДХ. Същата била изпратена на
СРП с мнение за спирането й. Прокуратурата приела, че жалбоподателя К. Н.
Т. и задържаните за срок от 24 часа наред с него лицата И.Г.Р., свидетелят
А.А.Ч. и свидетеля А.Л.М. не са имали изяснена роля от СДВР (изводът е на
съда) в престъплението, което се е проверявало.
Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел
„Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител В.Б.Н. е полицейски орган
и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК и от гласните доказателствени средства от
показанията на свидетеля А.А.Ч. и свидетеля А.Л.М., които съдът
кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на
изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в
тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства и
гласни доказателствени средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не
следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната
личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от
събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това
обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-
късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са
пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които
първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В
тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което
установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
При установяването на фактите съдът приема, че показанията на
свидетеля М. К. Д. не носят доказателствена информация. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля А.А.Ч. и свидетеля А.Л.М. като логични,
пълни, изчерпателни, добросъвестни, достоверни, чистосърдечни и
3
корелиращи изцяло на писмената доказателствена съвкупност. Съдът приема,
че въз основа на доказателствата по делото и събраните гласни
доказателствени средства, че жалбоподателя Т. няма връзка с каквото и да е
престъпление, провинение, непристойна проява, увреждане на чуждо
движимо имущество или простъпка от инкриминираната дата на задържането
му за срок до 24 часа.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова необходимо условие за
задържане, основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно
данни за извършено престъпление към момента на издаването заповедта за
задържане, без да е необходимо събирането на доказателства за участието на
лицето в престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем
по реда на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК, независимо дали е престъпление от общ характер
или е престъпление от частен характер.
Пределите на оперативната самостоятелност на полицейския орган се
свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за задържане при
предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при проверката за
законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с правилото
на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна
административна мярка по силата Заповед за задържане на лице с рег. №
228зз-1163 от 27.11.2022 г., издадена от В.Б.Н. на длъжност „полицай“ –
полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР не е съобразена със закона и с целта
на закона (чл. 4, ал. 2 АПК).
Заповедта е немотивирана. Дописването й от въззиваемата страна Н. е
основание, същата да се счита за незаконосъобразна, тъй като в екземпляра на
заповедта, връчена на жалбоподателя Т. липсва посочване на основанието за
задържането му – такова по УБДХ. Спрямо същия не му били съобщени от
полицейските власти защо се задържа и на какво фактическо и правно
основание към момента на ограничаване на свободното му придвижване.
4
Изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е проявление на установеното в
разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко
арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде
възможност да отрече извършването на престъплението. В Решение от
24.06.2014 г. по делото П. и П. срещу България на ЕСПЧ също се приема,
че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични обстоятелства
или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние.
Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засяга правото
на защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или
бездействия бива задържан от полицейските органи и съответно да
организира своята защита чрез оборване на тези обстоятелства, като
неспазването на тези процесуални изисквания е основание за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР № 16/1975 на
ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от
административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви
или други писмени доказателства.
В случая е налице такъв документ, съдържащ мотиви, а именно
приобщените по делото докладни записки. Посоченото тълкуване на закона
по отношение на заповедта за задържане, обаче, е в колизия с гаранцията,
регламентирана в чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. В този смисъл, доколкото докладните
записки не са били представени незабавно на жалбоподателя Т., не може да се
приеме, че към момента на задържането му, а и към момента на връчване на
препис от обжалваната заповед, жалбоподателят е бил уведомен и е бил
наясно с фактическото основание за задържането си. Следва да бъде
отбелязано и че с липсата на посочени в издадената заповед фактически и
правни основания за задържането на жалбоподателя Т., се нарушава правото
на задържаното лице да разбере защо му се налага принудителната
административна мярка. С оглед на изложеното съдът намира, че е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя Т. и в частност на това да
разбере на какво основание е бил задържан, за да може да организира
адекватно защитата си.
Задържането на жалбоподателя Т. в срок до 24 часа противоречи и на
целта на закона. Наложеното с тази ПАМ мярка ограничение в правото на
свободно придвижване на жалбоподателя Т. е непропорционално,
необосновано и несъответно. При осъществяване на съдебния контрол
преценката на решаващия съд е свързана и с изследване на въпроса съобразен
ли е актът с целта на закона. Целта на закона при налагане на принудителна
административна мярка задържане за срок до 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на задържания да се укрие, да извърши друго
престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на
улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки
конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично
установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на
5
акта.
Настоящият съдебен състав намери, че издаването на оспорваната
заповед, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя Т. не
допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на
неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24
часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на
принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение
в чл. 22 от ЗАНН, тъй като по делото бе установено, че същият не се е
опитвал да се укрие или да заличи доказателства. Доказателствата по делото
не сочат, че жалбоподателя Т. е имал намерение да извърши друго
престъпление. Извършените след задържането му процесуално-следствени
действия също по никакъв начин не обосновават налагането на мярката по чл.
72 от ЗМВР, доколкото с тях също не е била постигната нито една от
визираните цели. Горното сочи и на предприето налагане на мярката в
нарушение на целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от
АПК. По изложените съображения съдът намира, че е налице още едно
самостоятелно отменително основание – по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията на
оперативна самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че
административният орган при издаване на оспорената заповед не е приложил
правилно процесуалния закон.
По делото доказателствата не установяват фактическа връзка с конкретна
проява, дребно хулиганство или престъпление, с които жалбоподателя Т. да е
свързан, респективно да е извършил.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя Т..
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски на страните не са дължими, и
доколкото същите не претендират такива, нито представят доказателства да
са сторили разноски.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРЗНА по
депозираната жалба на жалбоподателя К. Н. Т., ЕГН: ********** с вх. №
276023 от 12.12.2022 г. ПОСТАНОВЕНАТА Заповед за задържане на лице с
рег. № 228зз-1163 от 27.11.2022 г., издадена от В.Б.Н. на длъжност „полицай“
– полицейски инспектор при 04 РУ-СДВР, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа в сградата на
04 РУ - СДВР на жалбоподателя К. Н. Т., ЕГН: **********.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
административен съд софия – град, в 14-дневен срок от съобщението за
6
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7