Решение по дело №1600/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1276
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20227040701600
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1276

 

Бургас, 09/11/2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на втори ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                             

                                                                          Съдия  Златина Бъчварова

 

Секретар Вяра Стоянова

като разгледа административно  дело  номер 1600  по описа за  2022 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на ЕТ„Я.- Г.Г.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Г.Д.Г., против заповед №ФК-123-0093688 от 17.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“/„ОД“/ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, Централно управление на Национална агенция за приходите/ЦУ НАП/, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- магазин за хранителни стоки, находящ се в ****, и е забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорената заповед. Не ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от  лице, което има правен интерес, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

От представените с административната преписка доказателства се установява, че на 16.08.2022 г. е извършена проверка на търговски обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в ****, стопанисван от търговеца, при която за контролна покупка на един пакет бисквити „Орео“ на стойност 2.70 лева, заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „Datecs DP-25“, ИН на ФУ DT518375 и ФП №02518375 или ръчна касова бележка от кочан. Прието е, че  едноличният търговец не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ при продажба/доставка, което е нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/обн.ДВ, бр.106/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., сега Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/ обн.ДВ, бр.80/28.09.2018 г., Наредба №Н-18/13.12.2006 г./. За констатациите от проверката е съставен протокол №0093688 от 16.08.2022 г./л. 12 и13 от делото/.

За извършеното е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №F672002 от 18.08.2022 г./л.18 и 19 от делото/.

Няма данни въз основа на него е да е издадено наказателно постановление.

Констатираното нарушение е мотивирало началникът на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, да издаде заповед №ФК-123-0093688 от 17.08.2022 г., която препраща към фактите, обективирани в цитирания вече протокол за извършена проверка и с която е наредено „запечатване на търговски обект“- магазин за хранителни стоки, находящ се в ****, стопанисван от ЕТ„Я.- Г.Г.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Г.Д.Г., и е забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.

Заповед №ФК-123-0093688 от 17.08.2022 г. на началник отдел „ОД“ Бургас, Д „ОД“, ГД „ФК“, ЦУ НАП, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №ФК-123-0093688 от 17.08.2022 г. на  началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ НАП, по реда на  чл.186-188 ЗДДС, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, в рамките на делегираните със заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изп. директор на НАП правомощия/л.65 от делото/ и е в предвидената от закона писмена форма.

На второ място обаче, при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Жалбоподателят не оспорва, че не е издал фискален бон, към момента на проверката, за извършената покупка в размер на 2.70 лева, т.е. че е извършил вмененото му нарушение. Следователно е налице хипотезата на чл.118, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., която обосновава запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него.

В чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г./ред.ДВ,бр.68/2020 г., в сила от 31.07.20 г./, изрично е регламентирано, че „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ“. Лицата, извършващи продажбата са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Според правилото на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба/фискален бон, касова бележка от кочан/, издаден по установения ред за доставка/продажба. Принципно неиздаването на фискален бон е основание за издаване на заповед като процесната. А за осъществяване състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС цената на покупката е без значение.

В нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС обаче се съдържа срок, който е „до 30 дни“. При определяне срока на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, и следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от 14 дни за това нарушение, при което не е била издадена фискална касова бележка за покупка от 2.70 лева. Като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона, което е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност/чл.6 АПК/. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви е основание за неговата отмяна. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви. По отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В мотивите на заповедта не е отчетен фактът за липса на други констатирани нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта, които да квалифицират поведението на търговеца като трайно, нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздадена касова бележка. В заповедта за прилагане на ПАМ са посочени мотиви, но те не са конкретни, а общо формулирани.

Дори и да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти, които не съдържат ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на принудителната административна мярка.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК. Прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение.

Съгласно нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно издаденият от органа по приходите индивидуален административен акт се налага да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание, а в случая не са изпълнени правилата, касаещи съдържанието на административния акт, предвидени в  чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 ЗДДС.

Изложеното обосновава извод, че заповедта като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,  материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на  550.00/четиристотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима за производството държавна такса и 500.00/петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК,  Административен съд Бургас, осми състав,

 

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед №ФК-123-0093688 от 17.08.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“/„ОД“/ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“/Д „ОД“/, главна дирекция „Фискален контрол“/ГД „ФК“/, Централно управление на Национална агенция за приходите/ЦУ НАП/, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ „запечатване на търговски обект“- магазин за хранителни стоки, находящ се в ****, стопанисван от ЕТ„Я.- Г.Г.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Г.Д.Г., и е забранен достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите /НАП/ да заплати на ЕТ„Я.- Г.Г.“, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Г.Д.Г., разноски в размер на 550.00/петстотин и петдесет/ лева.

Решението  може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                               

                                                               СЪДИЯ: