№ 478
гр. П. , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220103152 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу „ ТРЕНД БИЛД“ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“**“№18, представлявано от управителя Ц.Р. С. ищецът
„БУЛГАРЛИФТ“ ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление село Я., община
Родопи, област Пловдив, ул.“**“, представлявано от управителя Х.-Й.Л. твърди, че на
14.08.2018г между страните е сключен договор за наем на оборудване , по силата на който
ищецът е отдал под наем на ответника един брой самоходна артикулираща работна
платформа тип Genie Z45-25JRT SN Z452508B-1289 с наемна цена 60 лв. на ден без ДДС за
периода от 14.08. до 31.08.2018г.с опция за продължение както и цена за транспорт на
оборудване в размер на 2 х 200лв. без ДДС – за доставка и прибиране на машината.
Съгласно договора срокът започва на тече от датата на подписване на приемо-
предавателния протокол-14.08.2018г. Договорът е удължен автоматично до 26.11.2019г. на
29.11.2019г е издадена последната фактура по този договор , а именно фактура
№********** за сумата от 1 536.00лв. с ДДС , представляваща наем за периода 01.11.2019г
до 26.11.2019г, и транспорт за прибиране на машината. В посочения във фактурата период
ищецът е изпълнил задължението си към ответното дружество-наемател като е предоставил
вещта за ползване. За този период въпреки че ответникът е използвал машината не е
изпълнил основното си задължение като наемател по договора за заплащане на уговорената
наемна цена за съответния период. Твърди се, че на 04.06.2019г е подписан друг договор за
наем на оборудване, с който ищецът е отдал под наем на ответника самоходна
артикулираща платформа тип JLG660SJ№ **********. Уговорена е наемна цена 100лв. на
ден без ДДС както и транспортни разходи по доставка и прибиране в размер на 2х280лв. на
ден без ДДС. Договорът е сключен със срок 04.06. до 30.06.2019г. с опция за
1
продължение.Същият е автоматично удължен по съгласие на страните. Съгласно
подписания от страните приемо-предавателен протокол от 04.06.2019г. машината е
предадена на наемателя в пълно съответствие с договореностите и е доставено в изрядно
техническо състояние, годно за експлоатация и напълно окомплектовано. При ползване на
машината от страна на наемателя същата е била повредена, което се потвърждава от
подписан от двете страни констативен протокол за щета№108 от 09.08.2019г. В резултат на
установеното повреждане от удар от вагон на ж.п.линия без подмяна на основните части на
машината използването на отдадената под наем машина се оказва невъзможно . Твърди се,
че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползване на веща.
Това негово задължение е предвидено и в чл.14 от общите условия, според който рискът от
повреждане и погиване на оборудването / ако е по вина на наемателя/ свързан с неговата
експлоатация по време на действие на договора е в тежест на наемателя. Твърди, че
ответникът следва да заплати обезщетение за целия размер на разходите, възникнали
вследствие на увреждането на вещта. Твърди се, че разходите за възстановяване на
унищожените части на машината възлизат общо на 16 474.79лв. Посочената сума включва
6 659.47евро / левова равностойност 13024.79лв. по официалния обменен курс на БНБ/
разходи за части видно от фактура №20204351/28.02.2020г. както и сумата от 3 450лв. за
вложен труд на служители на ищцовото дружество. Твърди се, че за увреждането е уведомен
застрахователя на ищцовото дружество – немско застрахователно дружество –Акс
Ферзихерунг АГ/АХА Versicherung AG/ като застрахователят е поел частта от сумата за
възстановяване на машината надхвърляща самоучастието по застраховката. Следователно
сумата за обезщетение, претендирана към ответника се равнява на размера на
самоучастието на ищеца по застраховка за машини . Видно от застрахователната полица
№76580000973-I-05-0099 размерът на самоучастието е 2 500 евро , равняваща се на
4 889.58лв. , изчислени по официалния обменен курс на БНБ. Ето защо ищецът е издал
фактура №**********/14.10.2019г. на обща стойност 4 889.58лв. с ДДС, представляваща
обезщетение за повреждане на машината . Общо дължимата сума по двата договора е
6 425.58лв. въпреки многократните напомняния отстрана на ищеца за заплащане на
горепосочените суми по електронна поща от 10.10.2019г ,14.10.2019г и 22.11.2019г както и
изплатена покана за доброволно изпълнение от 20.05.2020г. същите не са платени и до
настоящия момент. Ищецът твърди, че освен горните суми по фактурите съгласно чл.7 от
Общите условия на „Булгарлифт“ЕООД поради забава в плащането на дължимата по
договора сума наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0.1% върху
просрочената сума за всеки ден от периода на закъснението. Тъй като в договора не е
уговорен срок за плащане приложение намира чл.303а, ал.3 от Търговския закон, според
който паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14 дневен срок от получаване на
фактурата. По фактура №**********/29.11.2019г с падеж на плакане 17.12.2019г.
дължимата неустойка към 25.08.2020г е в размер на 428.12лв. По фактура
№**********/14.10.2019г с падеж на плащане 29.10.2019г. дължимата неустойка към
25.08.2020г е в размер на 1 476.78лв. Ищецът твърди, че тези суми също не са
платени.Твърди се, че на 31.08.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
2
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2265/2020г. по описа на РС-П., по
което е издадена заповед№1042 от 02.09.2020г. за горните суми. Срещу заповедта за
изпълнение длъжникът е подал възражение, което е обосновало правния интерес от
предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника ,че за ищеца съществува вземане за следните суми:
главница по фактура №**********/29.11.2019г. и по фактура№**********/14.10.2019г. на
обща стойност 6 425.58лв. с ДДС, неустойка за забавено плащане на главницата в размер на
1 904.90лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението да окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в
заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор ,с който се
оспорват исковите претенции. Не оспорва факта, че е ползвал увредената машина, но
твърди,че не носи вина за повреждането и, поради което и стойността на ремонта следва да
се понесе от собственика. Твърди, че не е получавал процесните фактури, поради което не
дължи плащане по тях.
В съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковите претенции. Подробни
съображения по съществото на спора са развити входа на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа
писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на
устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2265/2020г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 31.08.2020г ищцовото дружество е отправило
искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед№1042 от 02.09.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с
която е разпоредено „ ТРЕНД БИЛД“ООД с ЕИК ** / ответник по настоящото дело/ да
заплати на „БУЛГАРЛИФТ“ЕООД с ЕИК **/ ищец по настоящото дело следните суми:
главница в размер на 6 425.58лв. , неустойка за забава в размер на 1904.90лв. за периода от
04.06.2019г до 25.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
31.08.2020г до окончателното изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение, а и в т.12 от
заявлението изрично е посочено, че вземането произтича неизпълнение на задължение по
плащане на наемна цена и транспортни разходи по договор за наем от 14.08.2018г и за
заплащане на обезщетение за унищожена машина по договор за наем от 04.06.2019г.Срещу
3
заповедта за изпълнение длъжникът е подал в срок възражение.С определение №2020 от
28.09.2020г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Това определение е връчено на заявителя на 16.10.2020г и в едномесечния
преклузивен срок, тоест на 10.11.2020г заявителят е предявил настоящия иск.
Така предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана страна – заявителя в
заповедното производство, след подадено срок от длъжника възражение срещу заповедта
за изпълнение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, идентичен с
предмета на настоящото производство.
Като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество.
По същество на иска съдът намира следното :
Между страните няма спор, а от представените по делото писмени доказателства, се
установява, че на 14.08.2018г страните са сключили договор за наем, сключен при общи
условия, по силата на който ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника
в качеството на наемател – самоходна артикулираща работна платформа тип Genie Z45-
25JRT SN Z452508B-1289 с наемна цена 60 лв. на ден без ДДС, начин на плащане – по
банков път. Страните са уговорили наемателя да плати транспорт на оборудването 2 х 200лв.
Срокът на договора е от 14.08. 2018г до 31.08.2018 с опция за продължаване като срокът
започва да тече от датата на подписване на приемо-предавателния протокол. По делото е
приложен двустранно подписан на 14.08.2018г. приемо – предавателен протокол/ съдържащ
се на лист 10 от делото/, видно от който вещта – предмет на наемния договор е предадена в
пълно съответствие с договореностите между страните, като изрично в протокола е
записано, че оборудването е предадено в изрядно техническо състояние, годно за
експлоатация и напълно окомплектовано без видими дефекти. На 04.06.2019 страните са
сключили договор за наем на оборудвано, по силата на който ищецът в качеството на
наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника в качеството на
наемател на следната вещ- самоходна артикулираща платформа тип JLG660SJ№
**********. Уговорена е наемна цена 100лв. на ден без ДДС както и транспортни разходи
по доставка и прибиране в размер на 2х280лв. на ден без ДДС. Договорът е сключен със
срок 04.06.2019г. до 30.06.2019г. с опция за продължение.По делото е представен
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 04.06.2019г. , неоспорен от
ответника, от който е видно , че вещта, предмет на наемния договор от 04.06.2019 е
предадена на ответника в изрядно техническо състояние, годно за експлоатация и напълно
окомплектовано без видими дефекти. Между страните няма спор, че двата договора са
сключени при Общи условия като съгласно чл.7 изр.3 от същите при забава в плащането на
дължимата по договора сума наемателят дължи на наемодателя неустойка в размер на 0.1%
върху просрочената сума за всеки ден от периода на закъснението. Съгласно чл.14 от
Общите условия рискът от повреждане и погиване на оборудването/ ако е по вина на
4
наемателя/, свързан с неговата експлоатация по време на действие на договора е в тежест на
наемателя.
Между страните не е спорно, че по време на ползване от страна на наемателя на
самоходна артикулираща платформа тип JLG660SJ№ ********** тази вещ , предмет на
договора от 04.06.2019г е била повредена. Този факт се удостоверява и от подписан от
страна на управителя на ответника констативен протокол за щета №108 от 09.08.2019г. В
протокола изрично е вписана датата на повредата -09.08.2019г.Този протокол съдържа
описание на повредата, а именно „ удар от вагон на ж.п. линия“.Между страните не спорно,
а и този факт се установява от приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, че за ремонт на машината ищецът е заплатил сумата от 2 500евро, с левова
равностойност в размер на 4 889.58лв., за която сума издадена фактура
№**********/14.10.2019г. и като основание за плащането и е посочено обезщетение за
унищожена машина тип JLG660SJ№ **********, съгласно констативен протокол
№108/09.08.2019г. От водената между страните кореспонденция е видно ,че ищецът е
приканил ответника да извърши плащане по тази фактура до 29.11.2019г.
На 29.11.2019г. ищцовото дружество е издало фактура №********** за сумата от
1 536.00лв. с ДДС за заплащане на наем на по договора от 14.08.2018г. за ползване на
вещта, предмет на този договора за периода от 01.11.2019г до 26.11.2019г общо 18 дни по
60 лв. на ден или общо 1080лв. както и транспорт прибиране на машина – 200лв. или общо
1280лв. без ДДС и 1536лв. с ДДС.
На 20.05.2020г. ищцовото дружество е изпратило на ответника покана за
доброволни изпълнение / съдържаща се на лист 40-42 от делото/,в която покана подробно са
посочени сумите по горните фактури , както и основанието за плащане на тези суми. В
поканата изрично е посочено, че фактура №**********/29.11.2019г.е изпратена на
ответника на 02.12.2019г. и ответникът е изпаднал в забава на 17.12.2019г. и дължи
неустойка върху сумата по тази фактура към 19.05.2020г в размер на 238.08лв.
Действително от приложената кореспонденция ответното дружество е получило по
електронна поща тази фактура на 02.12.2019г / този факт не се оспори от ответника/. В
поканата за доброволно изпълнение изрично е посочено, че фактура №********** за сумата
от 4 889.58лв. с ДДС е изпратена на 14.10.2019г и ответникът е в забава считано от
29.10.2019г , поради което към 19.05.2020 дължимата неустойка върху сумата по тази
фактура е в размер на 997.47лв. Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от
управителя на ответното дружество на 21.05.2020г./ видно от приложения служебен бон на
куриерска фирма „Спиди“АД на лист 44 от делото/.
По искане на ответната страна бяха събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Я. Ш.. Свидетелят обясни, че работи като строителен техник в
ответното дружество от 2008г и към настоящия момент.Спомня си за инцидента с вишката
през 2019г. Тази вишка използвали за монтиране на термопанел на високата част на
5
фасадата на сградата на Вагоноремонтния завод, като извършването на тази дейност
единствено би могло да стане чрез използване на т.нар вишка – самоходна артикулираща
работна платформа, в конкретни случай наета от ищцовото дружество . Според свидетелят
мястото между стената и релсите било тясно и нямало как да позиционират вишката далеч
от релсите . Според свидетеля около вишката било обезопасено със сигнална лента с цвят
бяло и червено, като с тази лента оградили мястото около вишката на растояние около 2-3
метра с . Минала маневрираща машина като машинистът въобще не обърнал внимание и
закачил леко отзад вишката. Машинистът се притеснил като разбрал какво се е случило.
Свидетелят уточни, че в момента на удара вишката е била позиционирана извън релсовия
път в близост до ж.п.линията. Свидетелят допълни, че преди да започнат работа с вишката
уведомили устно за естеството на работа отговорника по безопасност на фирма „К.“АД,
стопанисваща вагоноремонтния завод, като предупреждението било , че ще се работи в
близост до жп линията. Свидетелят обясни ,че по принцип върху жп линията не може да се
движи тази вишка и затова няма как да е върху жп линията, защото релсите не позволяват.
Според свидетелят задната част на вишката е била в обсега на релсите , защото мястото там
е много тясно, въпреки, че направили всичко възможно да поставят вишката възможно най-
далеч от релсите.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание по
:1/ чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.232, ал.2 от ГПК за сумата от 1 536лв. неплатени наемни
вноски и транспортни разходи по договор за наем от 14.08.2018г., за която сума е издадена
фактура №8672/20.11.2019г, 2/ по чл.422 ал.1 от ГПК във вр.с чл.233 от ЗЗД за сумата от
4889.58лв. обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на наетата вещ по
договор за наем от 04.06.2019г., за която сума е издадена фактура №8493/14.10.2019г., 3/ по
чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за сумата от 428.12лв. неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, обективирано във фактура №8672/29.11.2019г, , дължима
съгласно чл.7 от Общите условия към договора за наем от 14.08.2018г., 4/ по чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за сумата от 1 476.78лв неустойка за неизпълнение на
задължението, обективирано във фактура №8493/14.10.2019г. вещта.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.232, ал.2 от ГПК за сумата
от 1 536лв. неплатени наемни вноски и транспортни разходи по договор за наем от
14.08.2018г. съдът намира следното.
По този иск ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение
с ответника, по силата на което му е предоставил за временно ползване процесната вещ за
посочения в исковата молба период. Тези релевантни за спора факти и обстоятелства не се
оспориха от ответника, а и се установиха по несъмнен начин от обсъдените по-горе
доказателствени средства. Установи, че на 14.08.2018г страните са сключили договор за
6
наем на специфичен вид оборудване / самоходна артикулираща работна платформа/
индивидуализирана с марка, подел и номер в договора/, по силата на който ищецът е отдал
на ответника за временно ползване вещта срещу наемна цена от 60 лв. на ден.Ответникът
като наемател се е задължил да плати и разходите, свързани с ползването на вещта в
конкретния случай транспортни такива за „ доставка и за прибиране на машината“ – 2 х
200лв. Установи се, че ищцовото дружество- наемодател е изправна страна по учредената с
ответника договорна връзка/ безспорен и доказателствено обезпечен факт, видно от
обсъдените по-горе приемо-предавателни протоколи/, тоест изпълнил е основното си
задължение по наемното правоотношение да предаде за временно ползване вещта, предмет
на договора поради което за него е възникнало правото да иска реалното изпълнение на
насрещното задължение на съконтрахента му за заплащане на наемната цена. Следва да се
отбележи, че ответникът не оспори факта ,че дължи сумата по фактура №8672/29.11.2019г.,
като единствено възрази ,че не е платил, тъй като фактурата не е получена, които
възражения се опровергаха от наличната по делото кореспонденция между двете търговски
дружества. Видно от тази кореспонденция, която не бе отречена от ответника, на
02.12.2019г същият е получил по електронна поща процесната фактура №8672/29.11.2019г.
Върху ответникът пада тежестта да докаже, че е платил сумата от 1 536лв. с ДДС ,
представляваща наемна цена за 18 дни / по 60лв. на ден/ за периода от 01.11.2019г до
26.11.2019г. и транспортни разходи в размер на 200лв.за прибиране на машината. По делото
не се инвокираха възражения от ответната страна, че претендираната сума е платена, нито се
ангажираха доказателства са установяване на този факт. Ето защо съдът счита, че тази
искова претенция е изцяло основателна и като такава следва да бъде уважена.
По иска по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за сумата от 428.12лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение, обективирано във фактура
№8672/29.11.2019г съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието
за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е : наличие на валидно договорно
задължение, уговорена неустойка, неизпълнение на задължението.
Както се посочи по-горе безспорно се установи, че страните са сключили на
14.08.2018г. договор за наем при общи условия като ответникът не възрази, че се е
запознал и ги е приел, поради което същите го обвързват. Съгласно чл.7, изр.3 от Общите
условия при забава в плащането на дължимата по договора сума наемателят дължи на
наемодателят неустойка в размер на 0.1% върху просрочената сума за всеки ден от периода
на закъснение.
Установи се, че задължението за плащане на общата наемна цена от 1 536 лв. по
фактура №8672/29.11.2019г е следвало да се извърши до 16.12.2019г. включително. В
7
конкретния случай намира приложениe разпоредбата на чл.303а, ал.3 от ТЗ ,тъй като в
договора няма изрично уговорен срок за плащане, поради което плащането следва да се
извърши в 14 дневен срок от получаване на фактурата. Фактурата е получена на
02.12.2019г. Плащането е следвало на де извърши най-късно до 16.12.2019г. Липсват данни
за настъпило плащане до този момент, поради което считано от 17.12.2019г ответникът е в
забава.Неизпълнението на договорното задължение в конкретния случай е санкционирано
със заплащане на неустойка в претендирания размер от 428.12лв. , начислен за периода
17.12.2019г до 25.08.2020г. Предвид изложеното и този иск се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание по чл.422 ал.1 от ГПК във вр.с чл.233, ал.1 изр.2 ро от
ЗЗД за сумата от 4 889.58лв. обезщетение за вреди, причинени по време на ползване на
наетата вещ по договор за наем от 04.06.2019г., за която сума е издадена фактура
№8493/14.10.2019г.
Според разпоредбата на чл.233 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите,
причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на
причина, за която не отговаря.В посочената норма е въведена и оборима презумпция за
предаване на вещта в добро състояние. С оглед така очертаната правна рамка по
повдигнатия спор в тежест на ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване
са фактите относно сключване на наемния договор и на причинените вреди по време на
действието му, респективно тяхната стойност. В тежест на ответника да докаже
евентуалната причина, която да го освободи от отговорност, тоест да докаже, че вредата е
причинена от случайно събитие или като резултат от действията на трето лице, като сам той
е положил дължимата и практически възможна според обстоятелствата грижа на добър
стопанин.
Безспорно се установи, че на 04.06.2019г. страните са сключили договор за наем, по
силата на който ищецът е отдал на ответника за временно ползване самоходна артикулираща
работна платформа тип JLG660SJ№ **********. Безспорно се установи, а и това релевантно
обстоятелство не бе спорно между страните, че вещта- предмет на наемния договор, е била
предадена от наемодателя/ ищеца/ на наемателя/ ответника/ в добро техническо състояние,
напълно годна за използване и предназначение. Установи се, че по време действие на
договора, а именно на 09.08.2019г. са причинени вреди на тази вещ като по отношение на
характера на вредите и тяхната стойност не съществува спор, а и тези ревелантни
доказателства бяха доказателство обезпечени/ констативен протокол за щета от 09.08.2019г
описващ конкретната повреда и начина , по който е станала , а именно удар от вагон на
ж.п.линията и процесната фактура №8493/14.10.2019г, остойностяваща размера на вредите,
който размер възлизащ на сумата от 4 889.58лв.
Спорът се фокусира върху въпроса – положил ли е наемателя дължимата и
практически възможна според обстоятелствата грижа на добър стопани да опази наетата
8
вещи и причината за настъпване на вредата – дали се дължи на случайно събитие или е
резултат от действията на трето лице- юридически факти, водещи до освобождаването му
от отговорност за обезщетяване на тези вреди.
От ангажираните от ответната страна гласни доказателствени средства, събрани чрез
показанията на свидетеля Ш. се установи, че при изполване на процесната платформа
мястото, на което същата е била ситуирана, е било обозначено със сигнални ленти с оглед
габаритите процесното съоръжение/ наричано от свидетеля "вишка"/ и стеснения участък
между фасадата на сградата, където е следвало да се извършват ремонтните работи и
ж.п.линията на предприятие – Вагоноремонтен завод, възложител на работата. За
предстоящите дейности бил предупреден отговорника по безопасност на предприятието.
Установи се, че въпреки предупреждението и обезопасяване на участъка, вътрешна
маневрираща машина на завода,минавайки по релсовия път удря платформата. Тук е
момента да се посочи, че съдът дава кредит на доверие на показанията на свидетеля Ш.,
който възпроизведе свои непосредствени възприятия от случилото се като неговите
показания не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. Фактът, че свидетелят е
служител на ответното дружество дава основание съдът да преценява неговите показания с
повишена критичност, но не и да ги ингорира априори само на това основание. При
условие, че не се събраха други доказателства, компрометиращи казаното от този свидетел,
съдът възприема тези показания като достоверни, като в случай не без значение е
обстоятелството, че са дадени под угрозата от наказателна отговорност ако се затаи истина
или се потвърди неистина.
Ответникът установи, че е положил дължимата според обстоятелствата грижа на
добър стопани да опази наетата вещ. Установи също така, че повредата на процесната
платформа е в резултат на действията на трето лице. Ето защо съдът намира, че същият не
следва да отговаря за причинените вреди, по време на действие на наемния договор от
04.06.2019г.
Искът за сумата от 4 889.58лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени
по време на ползване на наетата вещ по договор за наем от 04.06.2019г., за която сума е
издадена фактура №8493/14.10.2019г като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява и иска за сумата от 1 476.78лв. неустойка за неизпълнение на
задължение за заплащане на обезщетението за причинени вреди по време на действие на
наемния договор от 04.06.2019г. Това е така, тъй като по развитите по-горе съображения
главното вземане за обезщетение в размер на 4 889.58лв., обективирано във фактура
№8493/14.01.2019г. е недължимо.Неусточната клауза е била уговорена за неизпълнение на
задължение по договора, каквото в случая не е налице.
По разноските:
Двете страни са направили искане за присъждане на разноски и двете страни имат
9
право на такива – ищецът с оглед уважената част от исковете, а ответника с оглед
отхвърлената част. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 279.39лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 250.39лв., разноски за исковото производство. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 634.30лв. разноски по
делото.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на
„ТРЕНД БИЛД“ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град П., ул.“**“№18,
представлявано от управителя Ц.Р. С., че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на
„БУЛГАРЛИФТ“ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление село Я., община
Родопи, област Пловдив, ул.“**“, представлявано от управителя Х.-Й.Л. за сумата от
1 536лв. с ДДС, представляваща сбора от дължими наемни вноски / 18 дни по 60 лв. на ден
за периода 01.11.2019г до 26.11.2019г/ и 200лв. транспортни разходи, по договор за наем от
14.08.2018г, съгласно фактура №**********/29.11.2019г. и за сумата от 428.12лв.
представляваща неустойка за забавено плащане съгласно чл.7 от Общите условия към
договора за наем от 14.08.2018г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване
на заявлението -31.08.2020г до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед №1042/02.09.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д№20205220102265/2020г по описа на РС-П. като ОТХВЪРЛЯ иска за
приемане за установено по отношение на „ТРЕНД БИЛД“ООД с ЕИК **, че съществува
вземане на „БУЛГАРЛИФТ“ЕООД с ЕИК ** за сумата от 4889.58лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени по време на ползване на вещта – предмет на договор за
наем от 04.06.2019г., която сума е обективирана във фактура №8493/14.10.2019г. и за сумата
от 1 476.78 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор за наем от
04.06.2019г.
ОСЪЖДА „ТРЕНД БИЛД“ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град
П., ул.“**“№18, представлявано от управителя Ц.Р. С. да заплати на
„БУЛГАРЛИФТ“ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление село Я., община
Родопи, област Пловдив, ул.“**“, представлявано от управителя Х.-Й.Л. сумата от 279.39лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 250.39лв., разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „БУЛГАРЛИФТ“ЕООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление
село Я., община Родопи, област Пловдив, ул.“**“, представлявано от управителя Х.-Й.Л. да
10
заплати на „ТРЕНД БИЛД“ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление град П.,
ул.“**“№18, представлявано от управителя Ц.Р. С. сумата то 634.30лв. разноски пред
районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11