ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1548
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501463 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество „......................................,
с адрес гр. ..............................................., срещу определение № 4352 от 20.04.2022 г.,
постановено по гр.д. № 6898/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което не е
уважено искането за изменение на постановеното по делото решение в частта относно
направените разноски в исковото производство, като се иска да се присъди адвокатско
възнаграждение в полза на адвокатското дружество в установения минимален размер,
съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за всеки един от обективно съединените искове, по реда на чл. 38 от
ЗА.
В жалбата се излагат съображения за приложение на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
който адвокатското възнаграждение по граждански дела се определя съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Твърди се, че всяка една
от предявените претенции, макар и да произтичат от един и същ договор, се основат на
различни фактически обстоятелства, различно правно основание, а и разпоредбата на
чл. 2, ал. 5 от Наредбата не разпознава изчислението на адвокатското възнаграждение
на база общия материален интерес. Сочи се съдебна практика, с който е преодоляна
по-старата такава, съобразена с действащата нормативна уредба. Моли да бъде
отменено обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважена депозираната молба на осн. чл. 248 от
1
ГПК за изменение на Решение № 1063/29.03.2022 г. в частта му за разноските.
Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт П., в която се моли да бъде
оставено в сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Счита, че
претендирания размер на адвокатско възнаграждение е напълно несправедлив и
несъобразен с фактическата и правна сложност на делото. Възразява за наличието на
предпоставки за предоставяне на безплатна правна защита на посоченото основание, а
именно – материално затруднено лице, като моли за служебно изискване на справки
относно трудовата заетост, доходи и имущество на ответника. Евентуално моли да се
укаже на жалбоподателя да посочи банкова сметка, по която да бъдат преведени
присъдените суми.
Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта
на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е
в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е
неоснователна.
С постановеното Решение № 1063/ 29.03.2022 г. по гр.д. № 6898/2021 г. на
Районен съд Пловдив, XXI гр.състав, съдът признава за установено, че Т. Н. АТ., ЕГН
**********, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 2642 лева - главница по договор за паричен заем № 36620 от 27.06.2019
г., сключен с „Кредит тайм“ ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на 12.05.2020
г. с приложение № 1 към рамков договор за цесия от 28.11.2018 г., като отхвърля
исковете за установяване дължимост на: разликата над уважената главница до пълния
предявен размер от 3830,32 лева и 368,66 лева – обезщетение за забава за периода
06.09.2019 г. – 03.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 1389/09.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2039/21 г. на ПРС.
Осъдена е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, София, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на Адвокатско дружество
„......................................, представлявано от адвокат С.Г., следните суми: 139,78 лева -
разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ответника Т. Н. АТ. в производството по ч.гр.д. № 2039/21 г. на
ПРС, както и 194,27 лева - разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Т. Н. АТ. в исковото производство.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решението в
частта за разноските, като се присъди ДДС върху присъденото адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, като в исковото производство се
определи възнаграждение за всеки един от предявените искове, съобразно чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
2
поотделно.
На това искане ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез
юрисконсулт П., е възразил, като е посочил, че счита, че напълно законосъобразно
съдът е определил адвокатското възнаграждение съобразно сбора на материалния
интерес от предявените искове, тъй като всички искови претенции произтичат от едно
и също основание. Направил е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като не е налице правна и фактическа сложност на делото.
С обжалваното определение съдът е допълнил Решение № 1063/29.03.2022 г.,
постановено по гр. дело № 6898/2021 г. по описа на ПРС, XXI граждански състав, в
частта за разноските, присъдени по чл. 38 ЗАдв., като е осъдил „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да
плати на Адвокатско дружество „Гърбев“ и сумата от 27,96 лева ДДС върху
присъдените разноски по ч.гр.д. № 2039/21 г. на ПРС, както и сумата от 38,85 лева
ДДС върху присъдените разноски по съразмерност за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ответника Т. Н. АТ. в исковото производство. В
мотивите си е счел неоснователно възражението за начина на определяне на размера на
адвокатското възнаграждение.
Разрешение на спорния въпрос как се определя минимума на размера на
адвокатското възнаграждение при обективно съединени искове, произтичащи от един
договор, е даден в актуалната практика на ВКС, която е константна. Така в
Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч. т. д. № 358 / 2022 г. на ВКС, цитирано и в
частната жалба, в отговор на този въпрос се сочи, че „съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатските
възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански
дела се определя съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените
искове. Съгласно чл. 7, ал. 2 от посочената наредба, определянето на адвокатското
възнаграждение става съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на
чл. 7, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете,
следва, че под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид
цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор.
Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба №
1 за МРАВ, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема
предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно
минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения
се събират при определяне на отговорността за разноски.“
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна
3
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати /чл. 2, ал. 2 от ЗА/.
Цитираната норма не изисква и събиране на доказателства относно материалното
състояние на доверителя, като взаимно формираната между същия и довереника воля
за процесуално представителство по този ред е достатъчна, в какъвто смисъл е и
практиката на касационната инстанция. Оспорването на наличие на предпоставките за
осъществяване на безплатна правна помощ следва да бъде упражнено своевременно.
Не е направено възражение по отношение на наличието на предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ на страната, като материално затруднено
лице, както и не са представени доказателства за това до приключване на
производството по делото от страна на въззиваемото дружество, доколкото тежестта на
доказване на тези обстоятелства се носи от твърдящия липсата на материална
затрудненост (така в Определение № 482/03.12.2020 г. по ч.т.д. № 90/2020 г. на ВКС, II
т.о. Определение № 97/12.02.2021 г. по ч.т.д. № 2895/2019 г. на ВКС, II т.о. и др.).
Такова възражение не е направено и в производството по чл. 248 от ГПК, където е
направено единствено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ,
както и искане за събиране на доказателства, опровергаващи основанието по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА, не биха могли да се въведат едва в настоящото частно въззивно
производство. (виж Определение № 60126 от 23.06.2021 г. по т. д. № 1548 / 2020 г. на
ВКС, I т.о., Определение № 97 от 12.02.2021 г. по ч. т. д. № 2895 / 2019 г. на ВКС, II
т.о.)
В настоящия случай възнаграждението за осъществената безплатна правна
помощ по чл. 38 от ЗА, следва да бъде определено в размер на минималното
адвокатско възнаграждение за всеки един от двата предявени обективно кумулативно
съединени иска в минимален размер, съобразно отхвърлената част от исковете. Така по
главния иск, с оглед цената му, се дължи възнаграждение в размер на 498,12 лв., като
съразмерно отхвърлената част от иска ищеца следва да заплати сумата от 154,53 лв.,
или 185,40 лв. с ДДС. По акцесорния иск, който е отхвърлен изцяло, с оглед цената му,
се дължи минимално адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така
се дължи общо за исковото производство сумата от 554,40 лв. с ДДС, при прилагане на
правилото на чл. 2, ал. 5 от посочената Наредба № 1, поради което е съобразено както
с нормативната уредба, така и с практиката на ВКС. По делото са присъдени за
исковото производство с решението и с обжалваното определение общо 233,12 лв. Или
следва да се присъдят още 321,28 лв. в полза на адвокатското дружество –
жалбоподател.
Поради изложеното следва частната жалба да бъде уважена изцяло, като бъдат
4
присъдени още сумата от 321,28 лв. за осъществената безплатна правна помощ от
адвокатското дружество.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис –
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на Адвокатско дружество
„....................................., представлявано от адвокат С.Г., още сумата от 321,28 лв.
(триста двадесет и един лева и двадесет и осем стотинки) разноски по съразмерност, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, за осъществена безплатна правна помощ в
производството по гр.дело № 6898/2021 г. по описа на ПРС.
Определение № 4352 от 20.04.2022 г. по гр.дело № 6898/2021 г. по описа на
ПРС, в частта, с която е допълнено Решение № 1063/29.03.2022 г., постановено по
гр.дело № 6898/2021 г. по описа на ПРС, за разноските, присъдени по чл. 38 от ЗА, не е
обжалвано и е влязло в сила.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5