Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия Неделчева
Мл.с. Никола Дойчев
при секретар Галина
Славова
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело №
779 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 310
и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от И.П.Т. срещу Решение № 896/05.03.2019г. по гр.д. №
9663/2018г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от И.П.Т. срещу „Аладин
фуудс"ООД, следните искове:
1) за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумите от 330.00 (триста и тридесет) лева, представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода 05.04.2018 год. -
14.04.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 20.06.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 128, т. 2 КТ и 2.94 лв. (два лева и деветдесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от
330.00 лв., за периода 20.05.2018 год. - 20.06.2018 год., на основание чл. 86, а..
1 ЗЗД;
2) за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 6399/ 20.04.2019
год., издадена на основание чл. 325, а.. 1, т. 1 КТ от „Аладин Фуудс“ ООД, на
основание чл. 344, а.. 1, т. 1 КТ;
3) за възстановяване на И.П.Т.
на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение длъжност
-„работник - кухня" в „Аладин фуудс“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл.
344, а.. 1, т. 2 КТ.
4) за осъждане на Аладин
фуудс“ ООД да заплати на ищеца сумата от 1020.00 (хиляда и двадесет) лева,
представляваща обезщетение за времето, за което ищецът е останал без работа,
поради уволнението, за периода 20.04.2018 год. - 20.06.2018 год., на основание
чл. 344, а.. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, а.. 1 КТ.
В жалбата се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът счита, че искът за
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 330.00лева за периода
05.04.2018 год. - 14.04.2018 год. е основателен съобразно приетата по делото
СЧЕ. Счита за доказани и исковите претенции с правно основание чл. 344, а.. 1,
т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ. Заявява нищожност на споразумението за прекратяване
на договора по взаимно съгласие по чл. 26, а.. 1, предл. 1, 2 от ЗЗД, както и
накърняване добрите нрави – чл. 26, а.. 1, предл. 3 от ЗЗД. Счита също така,
споразумението за унищожаемо, поради извършено заплашване и крайно неизгодни
условия на основание чл. 27, вр. с чл. 30 и чл. 33 от ЗЗД. Счита, че свидетелските показания на ответната
страна не отговарят на обективната истина. Моли за отмяна на решението и
уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 276 от ГПК е
постъпил отговор на жалбата от насрещната страна – „Аладин Фуудс“ ООД. Счита
решението за правилно и законосъобразно. Посочва, че трудовият договор е можело
да бъде прекратен във всеки един момент в срока за изпитване. Но на добра воля,
управителят е уважил искането на въззивника за прекратяване на договора по
взаимно съгласие. Оспорва да е въздействано върху въззивника за подписване на
споразумението. Твърди, че са налице две съвпадащи волеизявления на страните за
прекратяване на трудовото правоотношение. Посочва, че изплатеното трудово
възнаграждение е съответно на действително отработените работни дни. Моли за
потвърждане на решението на ВРС.
В открито съдебно
заседание, страните не се явяват и не се представляват.
По предмета на така предявените искове:
И.П.Т. е подал искова молба срещу „Аладин фуудс" ООД с искане съдът да постанови решение, с което да:
- осъди
„Аладин фуудс" ООД да заплати на ищеца сумата от 330.00 лв.,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода
05.04.2018 год. - 14.04.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба - 20.06.2018 год. до окончателното изплащане на
задължението;
- осъди
„Аладин фуудс" ООД да заплати на ищеца сумата от 2.94 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 330.00 лв.,
за периода 20.05.2018 год. - 20.06.2018 год.;
- признае
за незаконно и отмени прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца,
извършено със Заповед № 6399/ 20.04.2018 г.;
- възстанови
И.П.Т. на заеманата преди прекратяването длъжност -„работник - кухня";
- осъди Аладин фуудс" ООД да заплати на
ищеца сумата от 1020.00 лева, представляваща обезщетение за времето, за което
ищецът е останал без работа, поради уволнението, за периода 20.04.2018 год. -
20.06.2018 год.
Претендират се и извършените разноски.
В исковата и уточнителната молба се излага, че на
04.04.2018 год. между страните е сключен трудов договор със срок на изпитване -
6 месеца, считано от 05.04.2018 год. (датата на започване изпълнение на
работата), по силата на който ищецът е назначен на длъжността „работник кухня.“
Уговорено е 8 - часово работно време, сумирано до 56 часа седмично, до 12 часа
на работна смяна, 20 дни платен годишен отпуск с уговорено трудово възнаграждение 510 лв. Независимо от
длъжността, на която е назначен, ищецът е изпълнявал и функциите на касиер на
обекта. В тази връзка, е обвинен от работодателя за констатирана липса в
оборота, в размер на 40.00 лв. Твърди, че няма отношение към липсата. Уведомен
е от работодателя, че следва да възстанови липсващите средства, като бъде
дисциплинарно уволнен или да подпише заповед за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие. Подписал е споразумението под страх от наказателно
преследване. На 20.04.2018 год. на ищеца е връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, с посочено основание - чл. 325, а.. 1, т. 1 КТ. Ищецът
не е изразявал съгласие за прекратяване на правоотношението, а и бил принуден
от работодателя.
В първото по делото заседание, процесуалния
представител на ищеца релевира съображения за нищожност на заповедта на
прекратяване на трудовото правоотношение поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Твърди, че трудовия
договор е прекратен при условия на заплашване, крайна нужда и явно неизгодни
условия.
В съдебно заседание, проведено на 29.01.2019 год.,
ищецът разяснява, че е подписал предоставен от служител на работодателя
документ, след което е получил парична сума, за отработеното до момента.
Излага, че е посъветван да подпише представения документ, в предвид установена
липса на оборотни средства. Пред воден от него свидетел (неговата майка)
служител на работодателя е заявил, че не липсващата сума вече не се претендира
от ищеца.
Ответникът - „Аладин фуудс“ ООД депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага подробни съображения за
неоснователност на исковете, като твърди, че правоотношението е прекратено въз
основа на заявление от ищеца от 20.04.2018г. за прекратяване
на договора по взаимно съгласие.
Оспорва твърденията за оказана принуда за подписване на заповедта. Възразява и
срещу твърденията на неизпълнение на задължението за заплащане на трудово
възнаграждение, като сочи че всички трудови възнаграждения са погасени
за отработените 5 работни дни за периода от 05.04.2018г. до 14.04.2018г. Отправя искане за отхвърляне на исковете.
в о.с.з. процесуалният
представител на ищеца поддържа исковите претеници. Моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника не се явява – депозирал е становище, с
което моли за отхвърляне на исковите претенции.
Окръжен съд – Варна, като съобрази становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен
трудов договор, сключен на 04.04.2018г., по силата на който И.П.Т. е бил
назначен на длъжност „Работник кухня“ при работодателя „Аладин фуудс“ ООД, с
място на работа: обект Варна-Бърза закуска. Договорът е бил със срок на
изпитване 6 месеца и с уговорено основно възнаграждение 510 лева, с работно време: за пълно работно
време – 8 часа; за сумирано – до 56 часа седмично, до 12 часа работна смяна.
Служителят Т. е постъпил на работа, на следващия ден на 05.04.2018г., което е
посочено в самия трудов договор.
От представения по делото
болничен лист за временна неработоспособност се установява, че за периода от
15.04.2018г. до 19.04.2018г. Т. е бил в отпуск, поради общо заболяване – остра
инфекция на горните дихателни пътища.
На следващия ден на
20.04.2015г. се е явил при работодателя и е депозирал заявление по образец на
работодателя, попълнено лично от него и носещ неговия подпис, с искане да бъде
освободен от заеманата от него длъжност, считано от 20.04.2018г.
Работодателят „Аладин
фуудс“ ООД е издал заповед № 6399/20.04.2018г., за прекратяване на трудовото
възнаграждение по взаимно съгласие на страните, връчена на Т. срещу подпис в
същия ден на 20.04.2018г. В заповедта е било посочено да се изплати обезщетение
по чл. 224 от КТ за един ден неползван платен годишен отпуск.
По делото е представена и
извадка от фиш-работна заплата, подписана от Т., в която е посочено, че следва
да получи сумата от 174.68 лева, формирана от трудово възнаграждение за пет
отработени дни – 131.21 лева, обезщетение по чл. 224 от КТ-26.42 лева, три дни
временна неработоспособност-56.37 лева, след удръжки в размер на 42.74 лева по
ДОО, ЗДОФЛ. От фиша се установява още, че месец април 2018г. се състоял от 19
работни дни.
Видно от представената
справка в табличен вид, изготвена от отдел „Човешки ресурси“ към работодателя
„Аладин фуудс“ ООД, въззивникът е бил на работа за периода 05.04.2017г. до
14.04.2017г., общо 5 работни дни, съответно на 5 (първа смяна), 10 (първа
смяна),11 (втора смяна),12 (втора смяна),13 (втора смяна) април 2017г. От
справката се установява, че всяка смяна е по 8 часа – първа смяна от 06:00 до
14:30 часа, плюс 30 мин почивка; втора смяна от 13:30 до 22:00 часа.
Свидетелят Е. В. е служител
на „Аладин фуудс“ ООД. Посочва, че познава И.Т., тъй като последният започнал
работа при тях в същия обект, в който св. Веселинова е работила в гр. Варна.
Уточнява, че Тодор е започнал работа на длъжност „работник-кухня“, като е
следвало да премине през 10-дневно обучение през дюнер, каса и кухня. Посочва,
също така, че всички служители се назначават на длъжност „работник-кухня“, като
никой не бил назначаван само на длъжност „касиер“. Всеки от служителите работил
на тези три места, включително свидетелят в момента. Това било необходимо, с
оглед организацията и естеството на работа. В тази връзка посочва и че Т. е
работил на касата, тъй като всеки минавал през този етап. Заявява, че
въззивникът е идвал на работа 4-5 пъти, след което не се явил повече без да
уведоми никого и без да посочи конкретна причина за това. Свидетелят Веселинова
не може да посочи каква е била причината за неявяването му. Не е чувала за
липсват пари от касата, вследствие на работата на Т., нито че същият е бил
принуждаван от някого да напусне работа, поради тази причина. Посочва, че
трудовото му възнаграждение за дните, в които е дошъл на работа, било заплатено
на въззивника. В тази връзка св. Веселинова посочва, че е била на касата,
когато майката на Т. дошла да получи парите от името на сина си, но по настояване
на управителя на обекта – св. Светла Радойска, се наложило лично Т. да дойде и
да получи изработеното до момента.
Свидетелят С. З. Р. е управител на обекта, на който
въззивникът е започнал работа. Заявява, че познава Т., който е дошъл за 3-4
работни дни, след което повече не се явил без да разберат причината за това.
След като бил търсен многократно, след няколко дни Т. дошъл на обект със
заявление, написано собственоръчно на лист от тетрадка за напускане. От
разговор с него установили, че просто искал да напусне и че не можел да работи.
Управителят Р. му казала, че трябвало да попълни заявление по бланка, тъй като
фирмата работила по утвърдени образци. В тази връзка посочва, че попълнили
заявлението по взаимно съгласие, като решението да бъде освободен по този начин
било негово. Не знае някой да е заплашвал въззивника да напусне нито да е имало
спор за липсваща сума от оборота, поради грешка допусната от него, като отново
посочва, че прекратяването трудовия договор станало по негова инициатива. След
това му било заплатено дължимото трудово възнаграждение за изработените дни,
които били около 4-5 на брой. Св. Р. отказала да ги заплати на майката на
въззивника, която се явила пред обекта, поради което се наложило лично Т. да се
яви да ги получи.
Свидетелят Г. А. Й. е майка на въззивника Т..
Свидетелят посочва, че синът й споделил, че причините за напускането му бил
конфликт с персонала, че липсвали някакви суми. Те му казали да напусне по
собствено желание, щом оспорвал дължимостта на сумата. Св. Й. уточнява, че
синът й е казал за този проблем, но лично не е присъствала на тези събития. Не
знае дали му е било поставено условие, че ако не върне сумата, ще подадат жалба
срещу него. Заявява, че лично е присъствала, когато управителят на обекта, св.
Радойска, е изляза отвън и е предала дължимото му възнаграждение за
отработените дни и че е посочила, че няма никакви претенции към сина й.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така
посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението
за валидно и допустимо.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, а..1, изр.
второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, а.. 1, т. 1, т. 2, т.
3 от КТ и чл. 128, т. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, а.. 1, т. 1 от КТ:
По делото се установи, че
страните са били в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор
на 04.04.2018г. и че трудовоправната връзка е била прекратена на 20.04.2018г. с
процесната заповед № 6399/20.04.2018г., предмет на настоящото обжалване.
Спорните по делото въпроси,
съобразно наведените оплаквания във въззивната жалба, са дали подаденото от Т.
изявление от 20.04.2017г. за прекратяване на трудовия им договор, е нищожно на
основание чл. 26, а.. 1, предл. 1 (противоречие със закона), предл. 2 (
заобикаляне на закона), предл. 3 (накърняване на добрите нрави) от ЗЗД, както и
дали е унищожаемо в хипотезата на чл. 27 във вр.с.чл. 30 (заплашване) и чл. 33
(крайна нужда) от ЗЗД.
Съдът намира, че подаденото
от въззивника заявление от 20.04.2018г за
освобождаването му от длъжност по взаимно съгласие не страда от
пороците, визирини по-горе, като съображенията за това са следните:
Безспорно разпоредбите на
чл. 26-33 от ЗЗД се прилагат, както за договорите, така и за едностранните
правни сделки, каквото представлява
изявлението на въззивника за освобождаването му от длъжност.
Подаденото заявление за прекратяване на трудовия договор
между страните, не противоречи нито на императивни норми от обществен порядък,
нито с него се заобикаля закона за постигане на резултат, който нормативния ред
не допуска, включително не се накърняват добрите нрави, като норми на
поведение, които са установени в обществото. Правото на работника да иска
прекратяване на трудовото си правоотношение по взаимно съгласие до работодателя
е нормативно предвидено в чл. 325, а.. 1, т. 1 от КТ, а резултатът, който се
иска да се постигне - прекратяване на
договора – е позволен от закона. А действие, което е позволено и нормативно
предвидено в закона не може да накърни установените в едно общество морални
норми.
Съдът намира също така, че по делото не се установи да е
било упражнено психическо насилие (заплашване) върху въззивника при изготвяне и
подаване на заявлението по чл. 325, а.. 1, т. 1 от КТ. Не се събраха каквито и
да е доказателства за възбуждане на основателен страх в Т. с цел да бъде
принуден да подаде молбата си за напускане. От свидетелите А. и Р., се
установява, че малко след като постъпил на работа, въззивникът спрял да идва,
след което си подал молбата за напускане. И двете свидетелки не знаят
въззивникът да е бил принуждаван и заплашван да напусне работата си, поради
липса на пари от касата. В случая, това е и житейски нелогично, тъй като
работодателят е могъл да освободи едностранно въззивника в срока на изпитване,
уговорен в трудовия договор без да дава конкретна причина за това. Собственоръчното
попълване от страна на Т. на бланка по образец, изготвена от работодателя, не
може да обоснове, че върху него е упражнена някаква форма на принуда. Дори и да
е имал конфликт с персонала по повод на липса на суми от касата, каквито са
показанията на майка му, и това да е била причина за напускането му, това само
по себе си не може да обоснове извода за упражнена спрямо Т. психическа
принуда. Нещо повече, самият въззивник в о.с.з.е дал обяснения, че е бил
посъветван да прекратят отношенията си по взаимно съгласие, което е далеч от
„заплашване“ по смисъла на чл. 30 от ЗЗД – предизвикване на страх от
причиняване на предстояща злина, която може да се състои в засягане на лични
или имуществени блага на въззиника или негови близки. Следващото основание за
унищожаемост, което се твърди, че е налице, а именно крайна нужда, поради
очевидната неравностйност на насрещните престации, въобще не е приложимо към
настоящия случай, поради това, че заявлението представлява едностранна сделка,
а визирания порок намира приложение единствено при възмездните двустраннни
сделки (договори).
Ето защо, следва да се приеме, че отправеното от И.Т.
до „Аладин фуудс“ ООД изявление за прекратяване на трудовия договор между
страните, е действително. Същото е получено от работодателя на 20.04.2018г,
който в същият ден се е съгласил да прекрати договорните си отношения по
взаимно съгласие, като е издал процесната заповед № 6399/20.04.2018г на
основание чл. 325, а.. 1, т. 1 от КТ.
Предявеният иск по чл. 344, а.. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и за отмяна
на заповед № 6399/20.04.2018г, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на исковете по чл. 344, а.. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК:
Неоснователността на иска за отмяна на уволнението
има за последица неоснователност и на иска за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което
въззивникът е останал без работа, поради уволнението за периода от
20.04.2018г.до 20.06.2018г.
По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2
от КТ:
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
свидетелските показания, както и от представения по делото фиш-работна заплата,
подписан лично от въззивника, включително от неговите обяснения в о.с.з., се
установява, че за процесния период от 05.04.2018г. до 14.05.2018г.
работодателят е заплатил сумата от 174.68 лева, включващи 134.21 лева трудово
възнаграждение за пет отработени дни, 56.37 лева обезщетение от НОИ и 26.84
лева обезщетение по чл. 224 от КТ за неплатен годишен отпуск, след удръжки в
размер на 42.74 лева.
От свидетелските показания и от представената от
работодателя справка в табличен вид за отчитането явяването и неявяването на
работа за месец април 2018г., се установи, че за процесният период от
05.04.2018г.до 14.04.2018г., въззиникът е бил на работа пет дни, както следва:
на 5 април (първа смяна), 10 април (първа смяна), 11 април (втора смяна), 12
април (втора смяна), 13 арпил (втора смяна), като всяка смяна е била по 8 часа.
Целият месец април 2018г се е състоял от 19 работни дни, като нормата часове за
месеца е била 152 часа (19X8часа). Въззивникът Т. е престирал ефективно труд
пет работни дни по 8 часа на смяна или общо 40 часа от общо предвидените за
месеца 19 работни дни и 152 работни часа (19раб.дни X 8ч. = 152 часа). Уговореното
трудово възнаграждение е в размер на 510.00 лева на месец, като за месец април,
който се състои от 19 работни дни, дневното възнаграждение е в размер на 26.84
лева на ден (510/19=26.84). Така за пет работни дни по 26.84 лв на ден, се
получава сумата от 134.21 лева. Същият резултат е налице и при изчисляване на работната
заплата на база отработени часове – за месец април са предвидени 152 работни
часа (19 дни X 8
часа), при което заплата от 510.00 лева, като се раздели на 152 часа се
получава по 3.35 лева на час. Трудовото
възнаграждение на час като се умножи по реално отработените от въззивника 40
часа, се получава отново сумата от 134.21 лева дължимо трудово възнаграждение.
Доколкото се установи по делото, че сумата от 134.21 лева
е заплатена изцяло от работодателя, което се установя, както от свидетелките
показания, фиш-работна заплата, подписана лично от въззиника, така и от
обясненията му в о.с.з., включително от приетата съдебно-счетоводна еспертиза,
то искът за заплащане на възнаграждение в размер на 330.00 лева за периода от
05.04.2018.до 14.04.2018г, следва да се приеме за неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
изцяло потвърдено.
По разноските:
Разноски пред въззивния съд
не са направени, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, Окръжен
съд - Варна
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 896/05.03.2019г. по гр.д. №
9663/2018г. на ВРС.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 05.06.2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: