Решение по дело №4849/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2210
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Васил Александров Тасев
Дело: 20225330204849
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2210
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330204849 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 54/18.08.2022 г. на
директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/, с
което Община Стара Загора, с ЕИК: *********, е санкционирана с
„имуществена санкция“ в размер на 150.00 лева за нарушение на чл. 194б, ал.
1 от Закона за водите /ЗВ/.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна.
Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от старши юрисконсулт Д. В., която
поддържа жалбата..
Въззиваемата страна, БД ИБР, представлявана от старши юрисконсулт К.,
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния законов срок, изхожда от надлежна
1
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка от служители в БД ИБР било установено, че
Община Стара Загора, като титуляр на разрешително за водовземане от
минерална вода № 003750/17.10.2005г. издадено от Министъра на околната
среда и водите, продължено с решение № РР-1514/04.06.2012г., в срок до
31.01.2022 г. включително, не е изпълнила задължението си за представяне на
информация за изчисляване на дължимата такса по образец за периода
01.01.2021г.-17.10.2021г. Разрешителното за водовземене на минерална вода
било с краен срок на действие до 17.10.2021г. Декларацията била изпратена
по пощата на 11.02.2022 г., като дължимата такса била заплатена на
15.02.2022 г. Въпреки това, в хода на извършената проверка и като било
установено, че задължението е изпълнено след законоустановения срок, бил
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с
което Община Стара Загора била санкционирана.
Въз основа на така констатираното неподаване на справката в срок, бил
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП, с
което Община Стара Загора била санкционирана с глоба в размер на 150
лева за нарушение на чл.194б, ал.1 ЗВ.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. М.
Х., от събраните по делото писмени доказателства, както и от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел М. Х. – актосъставител. Съдът се довери на
показанията му като логични, непротиворечиви и съответстващи на
останалите доказателства по делото. Същият заявява, че поддържа
констатациите в акта. При извършена проверка по документи и в деловодната
система на Басейнова Дирекция Х. установила, че Община Стара Загора, не
била декларирала в срок до 31-ви януари използваните водни количества за
предходната календарна година.
Възприетата от съда фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя, който навежда доводи за допуснати нарушения при връчване
2
на АУАН, респ. за квалифициране на случая като „маловажен“.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не се оспорва по делото компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган, а освен това напълно се установява, че
АУАН е съставен от компетентно лице съгласно т. 11 от представената по
делото Заповед № РД-03-310/09.12.2021г. Компетентността на издателя на НП
произтича от чл. 201, ал. 2 от ЗВ.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. Не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички
правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение -
време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци
от обективна страна, норма от която произтича задължението, срок за
изпълнение на задължението, липса на изпълнение в предвидения в закона
срок.
Неоснователно се явява възражението, че АУАН е връчен на лице, което не
е имало представителна власт, като същото се опровергава от приложеното по
делото пълномощно на М. Г. Г.. Освен това в депозирано от самия
жалбоподател възражение се твърди, че АУАН е връчен имено на служителя
от Община Стара Загора – М. Г. Г., за който жалбоподателят конкретизира да
е упълномощен за получаване на съставени актове за установяване на
задължения от Басейнова Дирекция.
На следващо място следва да се посочи, че извършването на процесното
нарушение се явява установено по несъмнен начин. В случая фактът на
извършеното нарушение не се оспорва от страна на жалбоподателя, а именно,
че като титуляр на разрешително за водовземане от минерална вода, в срок до
31.01.2022 г. включително, не е изпълнил задължението си за представяне на
информация за изчисляване на дължимата такса по образец за периода
01.01.2021 г.- 17.10.2021 г. Същото било сторено на 11.02.2022 г., като
дължимата такса била заплатена на 15.02.2022г., с което безспорно е
допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 194б, ал.1 от ЗВ.
3
Основателно обаче се явява възражението на жалбоподателя, че
конкретният случай се явява маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно
§1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация, по следните аргументи:
На първо място следва да се отчете, че нарушението е първо и е отстранено
доброволно, като това е станало десет дни след допускането му и по мнение
на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен имайки
предвид, че информацията която следва да се предостави обхваща значителен
период от време.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди
да бъде констатирано от наказващия орган. Декларацията по чл. 194б, ал. 1
от ЗВ е подадена на 11.02.2022г., а нарушението е открито на 14.03.2022г.,
когато е изготвен Констативен протокол № СЗ-083.
Отстраняването на нарушението е станало по собствена инициатива на
наказаното лице.
На следващо място, съдът прие, че дължимата такса е била внесена на
15.02.2022г. , т.е. в срок, поради което и от неподаването на декларацията в
законовоизискуемия срок, не е довело до каквито и да е вредни последици.
Това обстоятелство е изрично отбелязано в изготвения Констативен протокол
№ СЗ-083. В тази връзка, следва да се отбележи че представеното от
представителя на жалбоподателя копие от преводно нареждане касае
заплащане на такса по различно от процесното разрешително за водовземане
на минерална вода, а именно касае разрешително с № 01420013/10.06.2015г.
за водовземане и водоползване на повърхностни води.
По отношение представените други наказателни постановления за сходни
по вид нарушения от същата дата, съдът намира че същите не са влезли в
4
сила, поради което не могат да бъдат взети предвид при квалификацията на
обществената опасност на настоящия случай, доколкото към момента на
извършване на процесното нарушение, на лицето не са били налагани
наказания, които да му въздействат превъзпитателно. Освен това в АУАН и
НП липсва отразяване на обстоятелство, че нарушението е повторно.
Ето защо и като намира, че процесният случай се явява маловажен,
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, като на
основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН, нарушителят следва да бъде
предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква в полза на
жалбоподателя, тъй като същият се представлява от юрисконсулт следва на
основание чл. 63д от ЗАНН да му бъде определено възнаграждение и да бъдат
присъдени в негова полза. Съдът намира с оглед фактическата и правна
сложност на делото и протичането му в едно заседание, че следва да определи
възнаграждение на минимума определен от чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, а именно 80 лв.
Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 54/18.08.2022г., издадено от
директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, с което на
Община Стара Загора, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“, № 107, на основание чл. 200, ал.
1, т. 4 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 150
/сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 194б, ал. 1 от Закона за водите.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Община Стара Загора, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ да заплати на
5
Община Стара Загора, с ЕИК: ********* сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6