ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№.......
гр. Велико
Търново,
25.09.2020 г.
Административен съд гр.Велико Търново – шести състав, в
закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя
адм. дело № 340 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК.
Молителят
Министерство на вътрешните работи – София, чрез представителя си иска изменение
на определение №217 от 24.06.2020 година, постановено по административно дело
№340 по описа на Административен съд – Велико Търново в частта му, с която е
осъден да заплати на жалбоподателя С.В.М. *** разноските по делото от 410 лв. В
молбата се поддържа, че в посоченото съдебно определение е налице допусната от
съда очевидна фактическа грешка чрез постановяването на осъдителен диспозитив
досежно субекта на разноските. Най – общо казано, аргументът на молителя да
иска изменението на определението в частта му досежно разноските се състои в
това, че директорът на структурата, в системата на която се намира
административния орган издал оспорения административен акт, е второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити, като министерството не носи отговорност за
задълженията на своите структури, които имат правен статут на юридически лица.
Ответникът
по тази молба, С.В.М. ***, чрез представителя си заема становище за
недопустимост, но основателност на молбата. Всъщност тази страна поддържа, че
молбата за очевидна фактическа грешка е подадена от нелегимиран субект, който
не е бил страна по делото по аргумент от чл.175, ал.1 от АПК, но е основателна
по изложените в нея съображения.
Настоящата
инстанция намира, че молбата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
Въпреки,
че молителят поддържа, че определението на съда по делото е постановено при
допусната от съда очевидна фактическа грешка по разума на чл.175, ал.1 от ГПК.
В осъдителната част от посоченото съдебно определение не е налице грешка в
пресмятането, писмена грешка или подобна фактическа неточност от такъв порядък.
Разпоредбата
има предвид грешки в техническия смисъл, които не са свързани с волята на съда
по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между формираната му
воля и външното й изразяване в писмения текст на решението /така например Решение
№ 2185 от 14.02.2013 г. на ВАС/. В
частта от определението досежно разноските е точно посочено кой е обвързаният
от задължителната сила на определението субект и какви са точните правни
последици на постановеното определение.
С
оглед характера на молбата и предвид параметрите на петитума и, настоящата
инстанция приема, че се иска изменение на определението на съда в частта му
досежно разноските чрез промяна на субекта на осъдителния диспозитив.
Според
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, по правилата на която се развива
настоящото производство „В срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.“. С оглед изпълнителната сила на процесната
част на постановеното определение и по
аргумент от чл. 404, т.1 от ГПК, правилото на чл.248, ал.1 от ГПК важи и за
него.
С
определението по АД №340/2020 година по описа на АСВТ, съставът на съда е
оставил без разглеждане жалбата на С.В.М. *** против мълчалив отказ на
директора на Главна дирекция „Национална полиция“ по негово заявление за
снемане на полицейска регистрация от 5.5.2020 година и е осъдил Министерството
на вътрешните работи да заплати на жалбоподателя разноски от 410 лв.
Видно
от самото определение, а и според разпоредбата на чл.230 от АПК, то подлежи на
обжалване с частна жалба в седемдневен срок, който тече от момента на редовното
връчване на съобщението за изготвянето му. На лист 41 от делото се намира
разписката за връчването на обявлението, с което на ответника по делото е
съобщено за изготвянето на определението и за възможността то да се обжалва в
седемдневен срок. Видно от него е, че ответникът по делото е уведомен за
постановеното определение на 02.07.2020 година. При това за него срокът да
обжалва това определение е изтекъл на 09.07.2020 година, четвъртък, присъствен
ден. Според разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в този момент е изтекъл и
срокът за подаването на искане за изменението или допълването на определението
на съда досежно частта му за разноските. Видно е обаче от датата, вписана върху
щемпела, установяващ изходящият номера на молбата на Министерството на вътрешните
работи, че тя е 13.08.2020 година, т.е. далеч след изтичането на преклузивния
по характера си срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Извън
посоченото и независимо от него следва да се отбележи, че Министерството на
вътрешните работи не е легитимирано да иска изменение на съдебното определение
в частта му досежно разноските. Видно е от определението на съда, че страна по
спора е директора на Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР, а не самото
министерство. Само на страните по спора принадлежи легитимацията да искат
изменение на съдебен акт в частта му относно разноските, като нормата на
чл.248, ал.1 от ГПК не може да се тълкува разширително.
Абсолютно
същите биха били аргументите на съда в случай, че се приеме въпреки параметрите
на молбата, че става въпрос за производство по поправка на очевидна фактическа
грешка. Както правилно е констатирал и ответника по молбата, настоящият молител
не попада в кръга на легитимираните лица, посочени в нормата на чл.175, ал.1 от АПК.
Следва молбата да се остави без разглеждане, като производството по чл.248, ал.1 от ГПК подлежи на прекратяване.
Водим от изложеното,
Административният съд – В. Търново, шести състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
молбата на Министерството на вътрешните работи, с която се иска изменение на
определение №217 от 24.06.2020 година, постановено по АД №340 по описа на
Административен съд – Велико Търново в частта му за разноските и прекратява
производството по делото в тази му част.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :