О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №262
Видинският окръжен
съд гражданско
отделение
в закрито заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател : В. В.
Членове: А. П.
В.М.
при секретаря ……………………………………………...…и с
участието
на …………………….прокурора……………………изслуша
докладваното
от
съдия М. в.ч.гр.д. № 433…..……по описа
за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по жалба от Ц.Ф.И. ***, ЕГН
: ********** против определение по гр.д.№519/26.09.19г. на БРС, с което е прекратено производството
по делото. Сочи се в жалбата, че определението е неправилно. Подържа се, че
жалбоподателят е в служебно правоотношение с ответника като е заемал длъжност
командир на отделение в ГОДГ при ГПУ-Б. , а разпоредбата на чл.108,ал.1,изр.2
от ГПК въвежда изборна местна подсъдност в полза на ищеца, в случай на преки
отношения с клонове и поделения на държавни учреждения или юридически лица.
Иска се обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на БРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По допустимостта на
жалбата
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по
смисъла на чл. 274,
ал. 1, т.1
от ГПК, поради което е допустима.
По съществото на спора
За да се произнесе по обжалваното определение
съдът взе предвид следните обстоятелства: Гр.д.№519/19г. на БРС е образувано по искова
молба от жалбоподателя против към ГД-„Г… „. Подържа се, че жалбоподателят е в
служебно правоотношение с ответника като е заемал длъжност командир на
отделение в ГОДГ при ГПУ-Б. , от което правоотношения
възникнал повдигнатия с исковата молба спор. За да постанови обжалваното
определение и прекрати производството по делото БРС приел, че разпоредбата на
чл.114 от ГПК се прилага само относно лицата наети по трудово
правоотношение,които имат качеството на работник и служител. Съдът е счел, че
служебните правоотношения по ЗМВР не са трудови и за споровете по изпълнението
на служебно правоотношение по ЗМВР важат общите правила за подсъдност на
исковете включително и разпоредбата на чл.108 от ГПК. Съдът е счел, че не е
местно компетентен, поради това, че седалището на държавното учреждение се
намира в гр.С.
ВОС счита, че обжалваното
определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. На първо
място разпоредбата на чл.108,ал.1 от ГПК дава възможност по спорове, възникнали
от преки отношения с поделения или
клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват и по
тяхното местонахождение, а съгласно ал.2 искове срещу държавата
и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват
пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича
спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Разпоредбата на
чл. 114 от ТПК предоставя възможността искът против работодателя да бъде
предявен по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Следва да се
има предвид, че трудови спорове по смисъла на чл. 104, т 4 от ГПК са освен
всички спорове по КТ, така и имуществените спорове с работодателя на лица,
чиито правоотношения по престиране на труд се уреждат със ЗДСл, ЗМВР, ЗОВСРБ,
които не се разглеждат по реда на АПК, а по реда на ГПК, от гражданските
съдилища, в който смисъл се е произнесъл ВКС с т. 23 от TP № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. След като подсъдността е изборна и ищецът е
упражнил своето право като е предявил претенцията си пред надлежно компетентен
съд по смисъла на чл. 114 от ГПК, първоинстанционният съд неправилно е
прекратил делото пред себе си. В случая специалната местна подсъдност, която е
използвана от работника, полагащ своя труд в съответния съдебен район обуславя
правомощието на съда, пред който е предявен иска да го разгледа по същество,
без да го изпраща на друг съд. Изводът на районния съд за неприложението на
специалната местна подсъдност по чл. 114 ГПК е
в разрез със закона и съдебната практика, още повече, че правилото на
тази законова норма е въведено с цел да улесни защитата на правата на
работниците и служителите при трудови спорове.
Ето защо намира приложение правилото на
чл. 114 ГПК, а не на чл. 105 ГПК.
То предвижда изборна местна подсъдност: пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника или по мястото, където работникът
обичайно полага своя труд. Видно от разпоредбата, възможност за избор на
подсъдност, различна от общата, е предоставена на работника, а не на
работодателя. Това е допустимо изключение от общата местна подсъдност,
предвидена от законодателя. Избраната от ищеца подсъдност обвързва съда.
Последният не може да се десезира дори при направен отвод от ответниците и да
препраща делото на другия, алтернативно компетентен съд. В конкретния случай,
ищецът е избрал подсъдност по мястото, където той обичайно полага своя труд.
Несъмнено при приемането на разпоредбата идеята на законодателя е била да се
предостави възможност за избор на подсъдност на икономически по-слабата страна
в спора - работника.
Поради изложените съображения, съдът
намира определението за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено, а делото- върнато на
БРС за продължаване на производството.
На основание чл. 278, ал.2 ГПК, Видински окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр.д.№519/26.09.19г. на БРС, с което е прекратено производството по
делото.
Връща делото на БРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.